Маргарита Доровска: Кристо не е поп звезда, нито идол
Маргарита Доровска - културолог, куратор, шеф на Музея на хумора и сатирата в Габрово от юни на 2016-а, дирижира емблематичната галерия „ Кристо и Жан-Клод. Проекти “, експозицията с карикатури на американския президент Доналд Тръмп, „ Светът съгласно Тодор Цонев “, Комунистическият манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс в карикатури, „ невъзпитани “ и съвременни български създатели, млади гении от Габрово и района и доста други. Тя приключва " Куриране на модерно изкуство " в Кралския лицей в Лондон, културология в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, а преди този момент – математическата гимназия в Плевен. Като студентка работи за арт организация, чиято активност се базира на хай технологиите и новите медии и сътрудници в целия свят.
- Госпожо Доровска, можехте да извършите интернационална кариера - за какво се завърнахте в България и за какво избрахте Габрово?
- Ще ми се да имам вяра, че човек може да направи интернационална кариера и в България. Тук обаче изкуството страда от това, че създателите остават откъснати от по-широкия свят. Самото то като че ли не е доста значимо за локалната аудитория - и по този начин се оказва в самобитен вакуум. На кого приказва? Нито е изключително конвертируемо по ред аргументи /не ги привързвам с качеството му: просто арт системата тук е много изкривена и затворена и не дава убеденост на създателите - икономическа, обществена, културна), нито у нас има някой, който изключително да се застъпи за него. Сцената ни би трябвало да бъде доста по-жива, да се демонстрира изкуство от целия свят. Вярвам, че това ще я направи по-адекватна и ще понижи комплексите ни. А се върнах, тъй като в България е къде по-лесно да отгледаш дете и да работиш това, което искаш - както се споделя, вкъщи и стените оказват помощ. От друга страна съм уверена, че това, което знам и мога, и в което имам вяра, ще остави по-смислена диря тук. Големите центрове за изкуство основават динамичност и чудесна среда за развиване, само че хората нявсякъде имат нужда от изкуство - тъй че, в случай че знаеш какво искаш,
не е нужно безусловно да си в Ню Йорк
Минусът е, че отсам е безпределно по-трудно да следиш развиването на актуалното изкуство и да си в разговор с него.
- Каква е връзката сред математиката и изкуството?
- В комбинацията сред истината и хубостта. Разликата е, че изкуството ти дава доста по-голяма независимост и връзка с действителния живот.
- Какво тук и в този момент, съгласно вас, значи ирония?
- Сатирата е подбив и изобличение, което би трябвало да сложи на място, да засрами. Проблемът е, че тези, към които е ориентирана, в последно време са с толкоз дебела кожа – и тук, и по света - че задачата й става много сложна. Но въпреки всичко сатирата остава по-силна от обектите си - може да не смъква с един патрон, само че разколебава системата, която ги поддържа. Неслучайно тоталитарните режими я не разрешават, само че за какво ли политическата подигравка понесе толкоз удари в демократични страни в последните месеци?!
- На какво се смее българинът?
- На себе си, на човешката нелепост и ловкост, на политиката. Плаша се обаче като виждам все по-често хора, които са изгубили всякакво възприятие за комизъм и оставили някакви колоси на глинени крайници да внушат по какъв начин с едно или друго смешка не трябва.
- Каква е вашата версия за черния английски комизъм?
- Британският комизъм има традиция - от Чосър, през Шекспир, по-късно - Джонатан Суифт до блестящата комедийна и карикатурна сцена сега.
Когато няма табута, перото се изостря
А от друга друга страна основава аудитория с отношение към хумора. Черният английски комизъм е просто добре култувиран комизъм, самостоятелен от културните специфики на Острова.
- Как разкодирате " Златен Езоп "?
- „ Златният Езоп “ е огромната премия на Габровското биенале на хумора и сатирата. То започва в далечната 1973 година като доста огромна интернационална галерия. В това време езоповият език е бил норма в хумора в България – иносказанието, кодираната ирония, която не може да е остра, безпардонна, а би трябвало да е леко прикрита. 24-тото биенале (не пропускайте да го посетите, продължава до 30 септември) няма потребност от езопов език и се надявам, че името на огромната премия и този нейн смисъл на „ закодирано наставление ” ще остане единствено като памет към предишното. Пристрастна съм, несъмнено, само че ми се коства, че Габровското биенале е едно от най-важните културни събития у нас във времето на Желязната завеса, събиращо създатели от целия свят в една другояче много изолирана страна.
- Дали, съгласно вас, Габрово би могло да посрещне Христо Явашев?
- Макар да е роден и израснал тук до 15-годишната си възраст, Христо и Габрово се бяха отдалечили. Както Христо и цялата ни страна – вследствие на неприятна, даже злонамерена публицистика. Изкуството му обаче - след много филми, изложения и изключително след „ Плаващите кейове “ в Изео в Италия, които бяха видени от толкоз българи - доста бързо разколеба клеймата, утвърждавани с години. Христо Явашев не е поп звезда, не е кумир, не е избавител. Разбира се, че бих се радвала да пристигна в Габрово, само че надалеч по-важно е Габрово да може
да посрещне изкуството му. Или даже да се трансформира в място, където другите се срещат с изкуството му. Направихме една галерия за плановете на Кристо и Жан-Клод през годините и за историята на Явашеви в Габрово и тя беше много известна. Това беше значимо „ посрещане ” на Христо в Габрово и положително начало.
- Госпожо Доровска, можехте да извършите интернационална кариера - за какво се завърнахте в България и за какво избрахте Габрово?
- Ще ми се да имам вяра, че човек може да направи интернационална кариера и в България. Тук обаче изкуството страда от това, че създателите остават откъснати от по-широкия свят. Самото то като че ли не е доста значимо за локалната аудитория - и по този начин се оказва в самобитен вакуум. На кого приказва? Нито е изключително конвертируемо по ред аргументи /не ги привързвам с качеството му: просто арт системата тук е много изкривена и затворена и не дава убеденост на създателите - икономическа, обществена, културна), нито у нас има някой, който изключително да се застъпи за него. Сцената ни би трябвало да бъде доста по-жива, да се демонстрира изкуство от целия свят. Вярвам, че това ще я направи по-адекватна и ще понижи комплексите ни. А се върнах, тъй като в България е къде по-лесно да отгледаш дете и да работиш това, което искаш - както се споделя, вкъщи и стените оказват помощ. От друга страна съм уверена, че това, което знам и мога, и в което имам вяра, ще остави по-смислена диря тук. Големите центрове за изкуство основават динамичност и чудесна среда за развиване, само че хората нявсякъде имат нужда от изкуство - тъй че, в случай че знаеш какво искаш,
не е нужно безусловно да си в Ню Йорк
Минусът е, че отсам е безпределно по-трудно да следиш развиването на актуалното изкуство и да си в разговор с него.
- Каква е връзката сред математиката и изкуството?
- В комбинацията сред истината и хубостта. Разликата е, че изкуството ти дава доста по-голяма независимост и връзка с действителния живот.
- Какво тук и в този момент, съгласно вас, значи ирония?
- Сатирата е подбив и изобличение, което би трябвало да сложи на място, да засрами. Проблемът е, че тези, към които е ориентирана, в последно време са с толкоз дебела кожа – и тук, и по света - че задачата й става много сложна. Но въпреки всичко сатирата остава по-силна от обектите си - може да не смъква с един патрон, само че разколебава системата, която ги поддържа. Неслучайно тоталитарните режими я не разрешават, само че за какво ли политическата подигравка понесе толкоз удари в демократични страни в последните месеци?!
- На какво се смее българинът?
- На себе си, на човешката нелепост и ловкост, на политиката. Плаша се обаче като виждам все по-често хора, които са изгубили всякакво възприятие за комизъм и оставили някакви колоси на глинени крайници да внушат по какъв начин с едно или друго смешка не трябва.
- Каква е вашата версия за черния английски комизъм?
- Британският комизъм има традиция - от Чосър, през Шекспир, по-късно - Джонатан Суифт до блестящата комедийна и карикатурна сцена сега.
Когато няма табута, перото се изостря
А от друга друга страна основава аудитория с отношение към хумора. Черният английски комизъм е просто добре култувиран комизъм, самостоятелен от културните специфики на Острова.
- Как разкодирате " Златен Езоп "?
- „ Златният Езоп “ е огромната премия на Габровското биенале на хумора и сатирата. То започва в далечната 1973 година като доста огромна интернационална галерия. В това време езоповият език е бил норма в хумора в България – иносказанието, кодираната ирония, която не може да е остра, безпардонна, а би трябвало да е леко прикрита. 24-тото биенале (не пропускайте да го посетите, продължава до 30 септември) няма потребност от езопов език и се надявам, че името на огромната премия и този нейн смисъл на „ закодирано наставление ” ще остане единствено като памет към предишното. Пристрастна съм, несъмнено, само че ми се коства, че Габровското биенале е едно от най-важните културни събития у нас във времето на Желязната завеса, събиращо създатели от целия свят в една другояче много изолирана страна.
- Дали, съгласно вас, Габрово би могло да посрещне Христо Явашев?
- Макар да е роден и израснал тук до 15-годишната си възраст, Христо и Габрово се бяха отдалечили. Както Христо и цялата ни страна – вследствие на неприятна, даже злонамерена публицистика. Изкуството му обаче - след много филми, изложения и изключително след „ Плаващите кейове “ в Изео в Италия, които бяха видени от толкоз българи - доста бързо разколеба клеймата, утвърждавани с години. Христо Явашев не е поп звезда, не е кумир, не е избавител. Разбира се, че бих се радвала да пристигна в Габрово, само че надалеч по-важно е Габрово да може
да посрещне изкуството му. Или даже да се трансформира в място, където другите се срещат с изкуството му. Направихме една галерия за плановете на Кристо и Жан-Клод през годините и за историята на Явашеви в Габрово и тя беше много известна. Това беше значимо „ посрещане ” на Христо в Габрово и положително начало.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ