Манчестър Сити окупира идеалния отбор на последното десетилетие във Висшата

Манчестър Сити окупира идеалния тим на последното десетилетие във Висшата лига. След хегемонията на Манчестър Юнайтед още веднъж градът командва парада, само че този път стилният цвят е синьо. Много задгранични звезди станаха част от мултимилионната селекция на „ Абу Даби Юнайтед Груп “, която извоюва 4 трофеи в последната декада. Един от знаците на новото време идва от Аржентина и към този момент има 115 мача за Сити. Освен това от 10 години той е национал с 65 дуела за „ гаучосите “. Звездата му изгря във Велес (Сарсфийлд). Полира се в Порто и Валенсия. Вече шест пъти е първенец – на Аржентина, Португалия и Англия. Избиран е в Идеалния тим на Южна Америка, Примера дивисион, Копа Америка и Висшата лига. Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ сподели любопитната среща на Христо Стоичков с аржентинския национал Николас Отаменди.

- Николас Отаменди, доста благодарим, че се съгласи да ни дадеш това изявление и да ни приемеш тук в твоя дом – Манчестър. Как си?

- И аз благодаря! Удоволствие е за мен. Всичко е наред и съм доста удовлетворен за това, че взех решение да дойда тук в Манчестър.

- Виждам, че си удовлетворен и благополучен. Толкова ли добре са нещата в клуба?

- Да. Всичко е доста добре. Честно казано от момента, в който пристигнах, та до ден-днешен постоянно съм бил извънредно благополучен от избора, който направих. Миналият сезон беше доста мощен, а началото на този също предвещава триумфи. Във футбола това е най-важното нещо. Разбира се, с изключение на триумфите, човек би трябвало и да се любува на обичания спорт.

- Футболът е номер едно. Има обаче и един различен спорт. Аз го обичам и знам, че и ти се увличаш по него. Това е боксът.

- О, да. Така е!

- Какви са спомените ти от времето, когато трябваше да избираш сред бокса и футбола? (смеят се)

- Футболът постоянно е бил преди всичко. Боксът просто беше едно странично занимание от времето, когато бях доста дребен. Братовчед ми, който бе треньор по таекуондо, ме предложения да упражнявам с него бокс. Отидох. Хареса ми и започнах все по-често да навестявам залата, само че единствено за наслаждение и не с цел да се приготвям за професионален боксьор. В никакъв случай! Просто едно странично занимание.

- Започваш с футбола доста млад. Когато прохождаше в спорта, имаше ли кумир на който да искаш да подражаваш, да мечтаеш да вървиш по неговите стъпки и да станеш огромен аржентински футболист като него?

- Да, в Аржентина имахме Роберто „ Мишлето “ Аяла, Пасарела и доста други мощни централни бранители. Те се отличаваха със мощен темперамент и нападателен метод на игра. Започнах доста мъничък – единствено на седем години. Тогава просто желанието ми беше да ритвам топката. След това минаха няколко години и започнах да мисля по малко по-различен метод. Исках да реализирам своите цели. Хубаво беше да играем с момчетата, да сме другари и да се забавляваме дружно. Но по-късно си дадохме сметка, че можем да израснем и с доста работа да стигнем в действителност надалеч с футбола. И още нещо - да се стремим към огромни триумфи.

- При тези първи стъпки, когато се приготвяше да станеш професионален футболист, видя ли, че има доста аржентинци, които напущат страната, с цел да отидат да играят в Европа? Независимо че и ти пристигна на Стария континент, съумя да запазиш духа на родния ти футбол и присъщите за него корав темперамент и неутолима жадност за победа. Разкажи на за това.

- Да, мъчно е да излезеш от Латинска Америка и да успееш да се задържиш в Европа задълго. Футболът е доста друг тук. Нужни са доста дисциплинираност, доста старания, доста тренировки. Дори методът на хранене е друг. У дома дебютирах през 2008 година, а през 2009 година започнах да играя постоянно. През 2010 година след международното в Южна Африка към този момент пристигнах тук в Европа. Успях да привикна. Доволен и благополучен съм и се любувам на пребиваването ми тук. Трябва да подчертая, че би трябвало да си доста виновен в дейностите си на Стария континент и то освен на терена. Семейството ми направи голяма жертва, с цел да мога аз да бъда тук и да бъдем дружно. Сега се усещам длъжен да върна жеста и да им се отблагодаря за всичко, което направиха за мен.

- Като бранител носиш доста огромна отговорност на плещите си. Когато те видя в офанзива обаче си давам сметка, че и там налагаш волята си и показваш дух. Имам възприятието, че си казваш: „ ще завърша тази офанзива както би трябвало и никой не може да ме спре. “ Откъде идва тази мощ и този темперамент? Не спираш да тичаш! Гледам по какъв начин сновеш нагоре – надолу по терена и се запитвам: Това момче няма ли да се измори и да спре най-сетне?

- Основната ми задача е защитата. След това идва всичко останало. Когато има свободна топка и празно пространство обаче, всеки би трябвало да се опита да стигне, колкото се може по-близо до вратата на съперника и да се опита да осъществя ситуацията. Головете се най-веселото нещо във футбола и е настина прелестно да бъдеш голмайстор. Важното е, когато атакуваш дадена топка, да го правиш толкоз уверено, че да откажеш противника.

- Спечелихте шампионата на Англия. И този сезон сте още веднъж в борба за купата във Висшата лига, а и вървите добре в Шампионската лига. Тази година ще опитате ли да спечелите нещо ново, като Шампионската лига да вземем за пример? Появява ли се този въпрос в съблекалнята като фикс концепция или обвързване, което би трябвало да бъде изпълнено непременно? Сити е задоволително огромен тим, с цел да претендира за Шампионската лига.

-Да. Това е задачата за всички нас и желанието ни е доста огромно. Целите се дефинират при започване на всеки сезон. Натрупахме доста опит и към този момент би трябвало да се стремим към нови победи и триумфи. Отборът ни е млад, само че имаме мощни играчи. Водим борба за победа във всеки мач, поставяме оптимални старания и постоянно даваме всичко от себе си. През тази акция борбата за купата ще е сложна със състава на Ливърпул. Шампионската лига си остава наша фантазия и всички гледаме към този шампионат някак по-особено. Казвам го това на теб, тъй като ти ще ме схванеш. Ти си печелил най-авторитетния клубен трофей и знаеш, че това е фантазия на всеки футболист.

- Работил си с доста треньори, само че какво е за теб персонално Пеп Гуардиола като треньор и като човек?

- Пеп ми оказа помощ доста. В персонален проект и в сложен миг. Аз съм човек, който в работата си не щади сили и постоянно влага най-много от себе си. В същото време в никакъв случай не спирам да се развъртвам. На всяка подготовка узнавам нещо ново от Пеп. Не единствено аз, а и всичките ми съотборници. Той знае по какъв начин да реализира максимума от всеки от нас. На всяко занятие непрекъснато намираме неща, които да усъвършенстваме или поправяме. Учим доста от него и се надявам да бъдем колкото се може повече време дружно, с цел да можем да попием всичко, което той знае. Благодарение на неговата работа играем толкоз добър футбол.

- Николас, финален въпрос. Как можеш да опишеш с една дума един твой съотборник и капитан – Лионел Меси? Как можеш да опишеш това момче?

- Не е допустимо да се направи единствено с една дума. Много е мъчно. Невъзможно е. Той е състезател от друго измерение. Всичко при него е толкоз същинско и естествено и в това време божествено. За мен постоянно е чест да играя един до друг с него в националния тим на Аржентина, тъй като насладата от това е голяма.

- Много благодаря! Пожелавам ти доста шанс!

- Аз ти благодаря! Беше същинско наслаждение.