Как Англия изпрати 130 000 деца в робство
Малко се знае за тази история, тъй като допреди двайсетина години тя беше срамна загадка. Когато се разчу, когато стана явен броят на засегнатите, към този момент беше късно да се поправят вредите. През 2010-та година английският министър председател Гордън Браун публично се извини на " децата-мигранти " и техните фамилии. Определиха сумата от 20 000 паунда за овъзмездяване на всяко потърпевшо дете или неговите наследници. Но е реалност, че за мнозина към този момент е доста късно.
От 1920 до 1967 година Англия е изпратила посредством три организации 130 000 небогати деца на възраст от 3 до 14 години в Австралия, Канада и Нова Зеландия. Там, както настояват създателите на програмата, измежду които е лорд Чембърлейн, те са щели да получат по-добри грижи, от една страна и да поддържат популацията на колониите.
Истината е, че са изпращали най- уязвимите небогати деца - сираци, деца на самотни майки, на проститутки, деца от небогати многодетни фамилии във фактическо иго. Защото огромната част от децата на 12-14 години непосредствено са заминавали за отдалечени ферми, с цел да работят като ратаи . Други са попадали във заводи, трети са били осиновявани като дребни и са изгубили безусловно връзка със фамилиите си. Братя и сестри са били разделяни още при идването и повече не са научавали нищо един за дру година По времето, когато Гордън Браун се извинява, държавното управление на Австралия също сервира публично опрощение за неприятното отношение към английските деца- мигранти.
Всъщност едно от тези деца - Дейвид Хил, съумява да преодолее пречките в живота си и да се издигне до поста шеф на огромната тв компания ABC в Австралия, да напише книгата " Забравените деца ", да направи филм и да разкрие дълго защитаваната срамна загадка.
Децата са били изпращани посредством благотворителни и църковни протестантски и католически организации с задокеански кораби. Когато през 1915 година корабът " Луизитания " е торпилирана от немска подводница и в океана се удавят над 1500 пасажери, измежду тях има и деца мигранти . Тогава се надига публичен ропот, само че бързо замира. През 1956 трима представители на английската страна посещават Австралия, с цел да ревизират изискванията, при които живеят децата, записват нарушавания, само че не вършат нищо и децата не престават да отпътуват още 11 години .
В по-нови времена, откакто стартира да се търси правдивост, от 215 деца, изпратени посредством организацията Феърбридж в Австралия, 129 декларират, че са били полово насилвани . Австралийската кралска комисия за принуждение над деца преглежда искове на 853 някогашни деца- мигранти, които упрекват в принуждение католическия медал Християнски братя.
Изложба в катедралата " Сент Мартин " в Бирмингам споделя със фотоси и документи за изискванията, при които децата са били отнемани от фамилиите , по какъв начин са били убеждавани, че са сираци, с цел да имат " по-добър старт ", по какъв начин са се разделяли на доковете, където е било неразрешено фамилиите им да ги изпращат, само че те по този начин или другояче са гледали отнякъде скрити и са плакали. Английските сиропиталища са се задъхвали по това време- а и през днешния ден децата за осиновяване там са два пъти повече от претендентите за осиновители . Облечени обичайно, измити, децата са потегляли, с цел да не се върнат в никакъв случай към този момент. Тайната стартира да излиза на повърхността постоянно напълно случайно- когато стават известни ДНК тестванията и някои австралийци и канадци откриват, че имат корени в Англия.
Днес назовават тази стратегия " зле ръководена " и публично я афишират за неточност. Тази неточност е траяла цели 47 години .
От 1920 до 1967 година Англия е изпратила посредством три организации 130 000 небогати деца на възраст от 3 до 14 години в Австралия, Канада и Нова Зеландия. Там, както настояват създателите на програмата, измежду които е лорд Чембърлейн, те са щели да получат по-добри грижи, от една страна и да поддържат популацията на колониите.
Истината е, че са изпращали най- уязвимите небогати деца - сираци, деца на самотни майки, на проститутки, деца от небогати многодетни фамилии във фактическо иго. Защото огромната част от децата на 12-14 години непосредствено са заминавали за отдалечени ферми, с цел да работят като ратаи . Други са попадали във заводи, трети са били осиновявани като дребни и са изгубили безусловно връзка със фамилиите си. Братя и сестри са били разделяни още при идването и повече не са научавали нищо един за дру година По времето, когато Гордън Браун се извинява, държавното управление на Австралия също сервира публично опрощение за неприятното отношение към английските деца- мигранти.
Всъщност едно от тези деца - Дейвид Хил, съумява да преодолее пречките в живота си и да се издигне до поста шеф на огромната тв компания ABC в Австралия, да напише книгата " Забравените деца ", да направи филм и да разкрие дълго защитаваната срамна загадка.
Децата са били изпращани посредством благотворителни и църковни протестантски и католически организации с задокеански кораби. Когато през 1915 година корабът " Луизитания " е торпилирана от немска подводница и в океана се удавят над 1500 пасажери, измежду тях има и деца мигранти . Тогава се надига публичен ропот, само че бързо замира. През 1956 трима представители на английската страна посещават Австралия, с цел да ревизират изискванията, при които живеят децата, записват нарушавания, само че не вършат нищо и децата не престават да отпътуват още 11 години .
В по-нови времена, откакто стартира да се търси правдивост, от 215 деца, изпратени посредством организацията Феърбридж в Австралия, 129 декларират, че са били полово насилвани . Австралийската кралска комисия за принуждение над деца преглежда искове на 853 някогашни деца- мигранти, които упрекват в принуждение католическия медал Християнски братя.
Изложба в катедралата " Сент Мартин " в Бирмингам споделя със фотоси и документи за изискванията, при които децата са били отнемани от фамилиите , по какъв начин са били убеждавани, че са сираци, с цел да имат " по-добър старт ", по какъв начин са се разделяли на доковете, където е било неразрешено фамилиите им да ги изпращат, само че те по този начин или другояче са гледали отнякъде скрити и са плакали. Английските сиропиталища са се задъхвали по това време- а и през днешния ден децата за осиновяване там са два пъти повече от претендентите за осиновители . Облечени обичайно, измити, децата са потегляли, с цел да не се върнат в никакъв случай към този момент. Тайната стартира да излиза на повърхността постоянно напълно случайно- когато стават известни ДНК тестванията и някои австралийци и канадци откриват, че имат корени в Англия.
Днес назовават тази стратегия " зле ръководена " и публично я афишират за неточност. Тази неточност е траяла цели 47 години .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ