Шестдневната война, която промени завинаги Близкия Изток преди половин век
Конфликтът, прочут от този момент като Шестдневната война, промени геополитическата шахматна дъска в района и доста от последствията от него към момента се усещат.
„ Това не беше маловажно събитие. Тази война промени Близкия изток, тъй като имаше обилни последствия за политиката в арабския свят, в Израел, за намесата на Съединени американски щати в този район от света “, споделя Кенет Стейн, учител по история на Близкия изток и политология в университета Емори в щата Джорджия.
„ Последиците от спора могат да се усетят и половин век по-късно, когато към момента не са известни изцяло окончателните резултати от него “, добавя специалистът.
Първата последица от войната става ясна на терена. Израел уголемява територията под собствен надзор, като лишава от Египет Синайския полуостров и Ивицата Газа, Голанските възвишения от Сирия и Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания.
Според Стейн през юни 1967 година настава най-драматичната смяна на картата на Близкия изток след съглашението Сайкс-Пико от 1916 година, посредством което Франция и Англия си поделят зоните на въздействие в териториите на Османската империя още преди предстоящото й проваляне в Първата международна война.
Бързата победа изненадва и самите израелци, които минават от боязън към еуфория.
„ Израел нямаше проекти да влиза във война и да превзема арабски територии. Целта беше да нанесе удар на египетската войска по метод, който съставлява опасност. Ако прочетете декларациите по минути от съвещанията на израелското държавно управление по време на войната и в последвалите я седмици, ще забележите неустановеност какво да се прави с тези територии “, отбелязва Стейн.
Усещането за неминуем спор се носи във въздуха от няколко седмици. На 14 май египетският водач Гамал Абдел Насер активизира хиляди бойци на границата с Израел и Синай и по-късно желае изтеглянето от зоната на силите на Организация на обединените нации, които участват там от 1957 година
На 22 май Египет блокира прекосяването на израелски кораби през Тиранския проток, затваряйки единствения достъп на страната до азиатския пазар и прекъсвайки петролните доставки за Израел от главния му снабдител по това време Иран. Решенията са съпроводени с тежки закани.
„ Армиите на Египет, Йордания, Сирия и Ливан са на границата с Израел..., с цел да се изправят пред предизвикването, зад нас са армиите на Ирак, Алжир, Кувейт, Судан и всички арабски страни. Този акт ще удиви света. Днес ще схванат, че арабите са подготвени за борбата. Идва сериозният миг. Достигнали сме до стадия на съществени дейности, а не на заявления “, споделя Насер в тирада от 30 май.
Египетският водач декларира ясно, че при положение на борба задачата ще бъде унищожаването на Израел. И не е единственият. Тогавашният сирийски министър на защитата Хафес Асад, татко на сегашния сирийски президент Башар Асад, афишира, че е подготвен да стартира спора.
Американският мъдрец Майкъл Валцер споделя, че до момента в който Египет е на ръба на военна тресчица, празнувайки предстоящите победи, хората в Израел живеят с чувство за опасност и клюки, предвещаващи бъдещи бедствия. Местните вършат нервни покупки, които опразват магазините от храни, а в това време военните гробища се пълнят с хиляди гробове.
Сутринта на 5 юни 1967 година държавното управление на премиера Леви Ешкол прави изненадваща въздушна офанзива, която унищожава 90% от военните самолети на Египет, които даже нямат опция да излетят. По същия метод оставя отвън играта и военно-въздушните сили на Сирия.
.jpg )
„ Израел се усещаше задушен и трябваше да отпусне възела на шията си “, споделя Стейн, обяснявайки израелското решение да извърши първата офанзива.
Той добавя, че военната теория на страната постоянно се стреми да отнася военните борби на територията на съперниците, тъй като война на личната й територия би провокирала голямо количество жертви поради дребните й размери и високата централизация на популацията й на едно и също място.
Въпреки индикациите, че арабска офанзива е неизбежна, някои анализатори считат, че Насер нямал желанието да стартира война, а агресивното му говорене имало за цел да го показа като водач на арабския свят.
В това състояние Израел е подложен на икономическа обсада и е застрашен от опцията за военна офанзива във всеки миг. Но избухва война и Египет претърпява проваляне, което значи сериозен удар за Насер и за панарабската идеология, проповядваща политическо и културно единение на арабския свят, която стартира да пуска корени в националистическите придвижвания.
„ По това време Насер е най-важният арабски водач. Той е създател на Движението на необвързаните страни и е най-видният революционен водач от левицата в района. Много е харизматичен, само че провалянето през 1967 година се отразява трагично на репутацията му и смяна салдото на силите в района “, отбелязва Натан Сакс, шеф на Центъра за близкоизточни политики в Брукингския институт във Вашингтон.
Според Стейн Шестдневната война е началото на края на панарабизма. Експертите считат, че тя е една от аргументите за последвалия напредък на ислямистките придвижвания в арабския свят.
Палестинската идеяРезултатът от спора има непосредствено влияние върху палестинската идея, която е обща за арабските страни, обединени в отхвърлянето си на Израел. Преди 1967 година огромна част от палестинците живеят под суверенитета на Йордания и са жители на тази страна, защото останалите страни не им дават поданство.
По това време централна тематика са бежанците и техните потомци - хора, които са живели в сегашен Израел и които бягат по време на войната от 1948-1949 година
„ След Шестдневната война арабските страни към този момент не са толкоз заинтригувани да се борят за палестинците и насочват напъните си към възвръщане на личните си територии. Палестинските организации губят религия, че другите ще ги спасят. Тогава се появява без значение палестинско придвижване с националистическа идея, което пробва да притегли вниманието на интернационалната общественост “, споделя Стейн.
Той добавя, че палестинците прибягват до лични подтиснически средства, с цел да защитят идеята си, което води до отвличания и офанзиви против израелски жители и еврейски институции в целия свят. Пример за това е убийството на 11 израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година
Зрънце мир
Но Шестдневната война оказва помощ и за появяването на нови благоприятни условия за мир сред Израел и арабските съседи. Според специалистите спорът прави вероятни последващите съглашения за мир с Египет (1979 г.) и Йордания (1994 г.), както и провалените договаряния за мир със Сирия.
„ Преди войната от 1967 година имаше малко благоприятни условия за договаряния. Главно тъй като арабските страни чакаха просто да съкрушат Израел и да го изтрият от картата на света “, сподели Сакс.
Според него след края на спора от 1967 година обстановката е друга, тъй като Израел има принадлежности за договаряния. „ Тогава мнозина започнаха да разсъждават прагматично за това по какъв начин да се оправят с обстоятелството, че Израел съществува “, отбелязва Сакс.
Пробив в мирните договаряния настава обаче едвам след края на войната от Йом Кипур от 1973 година, когато Египет и Сирия правят нахлуване против Израел в най-свещения ден в еврейския календар. Тогава стартират и първите мирни договаряния.
„ Ако Насер не беше изгубил Синай, Ануар Садат (неговия наследник) нямаше да поставя старания да си го върне. За да го реализира, той трябваше да подпише кротичък контракт с Израел. Това промени естеството на спора, тъй като от този момент най-могъщата арабска страна към този момент не беше във война с Израел “, отбелязва Стейн.
Експертът добавя, че Шестдневната война бележи началото на по-голямата американска интервенция в района и дава на Вашингтон значима роля в мирните договаряния сред Израел и арабските страни. Дотогава външната политика на Съединени американски щати към Близкия изток е ориентирана към гарантиране на сигурността на Израел, само че присъединяване им в района по никакъв метод не може да се съпостави с последвалото развиване.
До 1967 година главният снабдител на оръжие за Израел е Франция, а не Съединени американски щати. „ От 1971 година Съединени американски щати се трансформират в нерешителен медиатор, а след войната от 1973 година досега преобладават в договарянията сред араби и израелци. Те стоят в основата на всички мирни старания в района. Сега Вашингтон е значим състезател в арабско-израелския спор, а това не беше по този начин преди 1967 година “, показва Стейн.
Вътрешната алтернатива
Когато на третия ден от войната от 1967 година израелската войска съумява да откри надзор над Стария град на Йерусалим, тогавашният министър председател Леви Ешкол разяснява: „ Дадоха ни добра зестра, само че тя идва с младоженка, която не ни харесва “.
„ Западният бряг и Западен Йерусалим са най-свещените места за евреите и това промени динамичността в Израел. Войната оказа помощ за появяването на религиозния ционизъм, друг от светския ционизъм, който господства до тогава. След 1967 година има хора, които виждат в успеха желанието на бога да върне тези територии на Израел. Това имаше трагични последствия за израелската политика, която стартира да се концентрира повече върху териториите и по-малко върху стопанската система и други въпроси “, отбелязва Сакс.
Друга вътрешна последица е, че от този момент страната се измества идеологически от центъра към център-дясно. Освен Йерусалим, Израел съумява, по време на Шестдневната война, да откри надзор върху цялата територия под английски мандат в Палестина.
„ Израел упражнява надзор над територии, в които в този момент живеят милиони палестинци. Това е краткотрайна обстановка, която се резервира половин век “, отбелязва Сакс.
Окупацията на палестинските територии, в които Израел построи и заселнически селища за личните си жители, е източник на съществени рецензии, на обвинявания в нарушение на човешките права и наказание от интернационалната общественост, в това число с многочислени резолюции на Общото заседание на Организация на обединените нации, където палестинската идея се употребява с поддръжката на болшинството.
Според Сакс това състояние основава голяма алтернатива. „ Ако Израел включи Западния бряг в територията си, ще се промени изцяло като страна и към този момент няма да има еврейско болшинство. Самата концепция за основаване на еврейска страна ще бъде обезсмислена. Ще има огромен риск от революция, както се случи в Босна и Ливан “, счита специалистът.
Според него рационална опция е изтеглянето на Израел от Западния бряг, с цел да разреши основаването на палестинска страна, само че в този случай ще се сблъска с казуса със сигурността.
„ До момента желанията за реализиране на спокойно съглашение с палестинците се проваляха. Когато Израел се отдръпна непринудено от Ивицата Газа, това докара до по-голяма война с ХАМАС “, отбелязва Сакс.
Така, сред сигурността и демокрацията, Израел се сблъсква с фундаментална алтернатива, която не може да позволи 50 години след Шестдневната война.
Източник: Profit.bg.
