Единственият кмет в историята на Пловдив, който отказва да получава заплата за своята работа e Христо Г. Данов
Малко българи са оказали такова огромно въздействие върху образованието и просветата на българския народ. Христо Г. Данов е един тях.
Той е заемал поста кмет на Пловдив от 2 ноември 1896 до 13 април 1899 година
По време на този мандат той отхвърляше да получава заплата, а когато общината упорства за отплата, средствата биват пренасочени към построяването на интернат за сираци.
Под негово ръководство е направен първият градоустройствен проект за Пловдив, основан от чеха-архитект Йосиф Шнитер.
Организира и стартира всеобщо залесяване на хълмовете " Бунарджика “ и " Сахат тепе “, създавайки зелени зони и паркове, които и до през днешния ден са част от образа на града. Също по този начин поддържа основаването на градски музей – за опазване на археологически и етнографски монументи.
Създава комисия за назоваване на улиците на български, както и вкарва строги правила за надзор над увеселителни заведения, които се изместват, в случай че не
дават отговор на стандартите.
Постига стабилизиране на общинския бюджет, преодолявайки забележителния финансов недостиг, който Пловдив е преживявал преди този момент.
Подпомага и откриването на спектакъл и нова социална баня.
Данов живее непретенциозно, не употребява властта си за персонална полза. Работи с бистрота – оповестява обществено решенията си, държи доклад пред жителите.
Привлича в ръководството млади, образовани и прогресивни персони, с цел да предадат познания и полезности.
Чрез градоустройство, озеленяване и следени регулации Данов трансформира града в по-модерен, европейски насочен център.
Базата на градския проект, парковете и© институциите, основани тогава, не престават да образуват образа и духа на днешния Пловдив. Христо Г. Данов оставя трайно и положително влияние върху Пловдив, съчетавайки забележими инфраструктурни промени с високи морални правила.
Данов е наричан " татко на българското книгоиздаване “ и останал в българската история като една от най-великите фигури в културната история на България.
Той е не просто издател, а визионер, който схваща, че културата е основата на свободата, държавността и морала. Без неговата работа, възраждането на българския дух и схващане би било по-бавно и по-болезнено.
. В Пловдив през днешния ден има: премия " Христо Г. Данов “ – за принос в духовната култура; къща-музей – на Сахат тепе, отдадена на живота и делото му, а улица, учебно заведение и площад носят неговото име.
Той е заемал поста кмет на Пловдив от 2 ноември 1896 до 13 април 1899 година
По време на този мандат той отхвърляше да получава заплата, а когато общината упорства за отплата, средствата биват пренасочени към построяването на интернат за сираци.
Под негово ръководство е направен първият градоустройствен проект за Пловдив, основан от чеха-архитект Йосиф Шнитер.
Организира и стартира всеобщо залесяване на хълмовете " Бунарджика “ и " Сахат тепе “, създавайки зелени зони и паркове, които и до през днешния ден са част от образа на града. Също по този начин поддържа основаването на градски музей – за опазване на археологически и етнографски монументи.
Създава комисия за назоваване на улиците на български, както и вкарва строги правила за надзор над увеселителни заведения, които се изместват, в случай че не
дават отговор на стандартите.
Постига стабилизиране на общинския бюджет, преодолявайки забележителния финансов недостиг, който Пловдив е преживявал преди този момент.
Подпомага и откриването на спектакъл и нова социална баня.
Данов живее непретенциозно, не употребява властта си за персонална полза. Работи с бистрота – оповестява обществено решенията си, държи доклад пред жителите.
Привлича в ръководството млади, образовани и прогресивни персони, с цел да предадат познания и полезности.
Чрез градоустройство, озеленяване и следени регулации Данов трансформира града в по-модерен, европейски насочен център.
Базата на градския проект, парковете и© институциите, основани тогава, не престават да образуват образа и духа на днешния Пловдив. Христо Г. Данов оставя трайно и положително влияние върху Пловдив, съчетавайки забележими инфраструктурни промени с високи морални правила.
Данов е наричан " татко на българското книгоиздаване “ и останал в българската история като една от най-великите фигури в културната история на България.
Той е не просто издател, а визионер, който схваща, че културата е основата на свободата, държавността и морала. Без неговата работа, възраждането на българския дух и схващане би било по-бавно и по-болезнено.
. В Пловдив през днешния ден има: премия " Христо Г. Данов “ – за принос в духовната култура; къща-музей – на Сахат тепе, отдадена на живота и делото му, а улица, учебно заведение и площад носят неговото име.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ