Малки пластики и живописни платна оживяват в столичната галерия „Сердика“
Малки пластики и живописни платна на Любка Кирилова оживяват в столичната изложба „ Сердика “ в слънчевите дни на лятото. Вдъхновени са от балета „ Лебедово езеро “ и потопени в цветна градина, сътворена от икебана „ СОГА “.
Идеята за изложбата пристигна непринудено, споделя Любка Кирилова в изявление за БНР. Тя се надява, че като ваятел и художник е съумяла да съобщи чувството за танц и чака с неспокойствие срещата с публиката след повече от две години безмълвие.
Преди половин век съдбовна среща със статуя Крум Дерменджиев води Любка Кирилова до Националната художествена академия, където приключва с триумф в класа на Величко Минеков. „ На 28 години прекатурнах живота си и от счетоводството отидох в изкуството.
Малцина толкоз непринудено трансформират живота си… “, споделя с неспокойствие скулпторката. И до през днешния ден тя живее и твори в родния си град София, а дребните пластики - чеда на творчеството й, изваяни от восък и отливани от бронз, доближават разнообразни краища на света и обикалят земното кълбо. Нейни произведения имат държавни и частни сбирки, галеристи и фенове на пластичните изкуства в: България, Македония, Нидерландия, Швейцария, Германия, Англия, Съединени американски щати, Канада и другаде.
Тялото господства в пластичните търсения на скулпторката, а дамата, женското тяло и танцът са обичаните й тематики, доведени до съвършенство. „ Потъвам в платното, до момента в който рисувам “, споделя Кирилова. Не крие, че дефинира това като магическа връзка. Едно от платната в изложбата „ Одета и цветята “ е „ Умиращият лебед “- като щемпел за хубост и удостоверение за безконечен живот.
Авторката на дребните пластики и живописните платна в изложбата се майтапи със фамилията и приятелите си, че е жена без възраст и не усеща биологичните си години. И от позицията на безконечното чувство за танц кани феновете на изложбата да станат част от процеса на духовно преселване от всекидневието.
Целия диалог с Любка Кирилова чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Любка Кирилова. По обявата работи: Зоя Димитрова
Идеята за изложбата пристигна непринудено, споделя Любка Кирилова в изявление за БНР. Тя се надява, че като ваятел и художник е съумяла да съобщи чувството за танц и чака с неспокойствие срещата с публиката след повече от две години безмълвие.
Преди половин век съдбовна среща със статуя Крум Дерменджиев води Любка Кирилова до Националната художествена академия, където приключва с триумф в класа на Величко Минеков. „ На 28 години прекатурнах живота си и от счетоводството отидох в изкуството.
Малцина толкоз непринудено трансформират живота си… “, споделя с неспокойствие скулпторката. И до през днешния ден тя живее и твори в родния си град София, а дребните пластики - чеда на творчеството й, изваяни от восък и отливани от бронз, доближават разнообразни краища на света и обикалят земното кълбо. Нейни произведения имат държавни и частни сбирки, галеристи и фенове на пластичните изкуства в: България, Македония, Нидерландия, Швейцария, Германия, Англия, Съединени американски щати, Канада и другаде.
Тялото господства в пластичните търсения на скулпторката, а дамата, женското тяло и танцът са обичаните й тематики, доведени до съвършенство. „ Потъвам в платното, до момента в който рисувам “, споделя Кирилова. Не крие, че дефинира това като магическа връзка. Едно от платната в изложбата „ Одета и цветята “ е „ Умиращият лебед “- като щемпел за хубост и удостоверение за безконечен живот.
Авторката на дребните пластики и живописните платна в изложбата се майтапи със фамилията и приятелите си, че е жена без възраст и не усеща биологичните си години. И от позицията на безконечното чувство за танц кани феновете на изложбата да станат част от процеса на духовно преселване от всекидневието.
Целия диалог с Любка Кирилова чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Любка Кирилова. По обявата работи: Зоя Димитрова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ