Малка Македония става голяма с членство в НАТОЧленството в НАТО

...
Малка Македония става голяма с членство в НАТОЧленството в НАТО
Коментари Харесай

Малка Македония става голяма с членство в НАТО

Малка Македония става огромна с участие в НАТО
Членството в НАТО е перлата в короната за опазването и построяването на личната държавност и форсира пътя на Македония към Европейски Съюз, а ВМРО-ДПМНЕ може да употребява референдума, с цел да избегне ориста на сходни партии, които пропуснаха историческия миг.

Предстоящият референдум в Македония, Договорът с Гърция и участието в НАТО и Европейски Съюз

Не може да се приказва, че участието на Македония в НАТО ще има отрицателен резултат върху Сърбия, само че може да се приказва за това, че се понижава пространството за операция на проруските и протурските политици в Сърбия, Косово и БиХ.

Трябва да установяваме, че самият факт, че се отива на референдум, на който ще се одобряват редица решения, потвърждаващи или отхвърлящи основното решение за името, ни приказва, че Македония е на пътя на стабилизация. Всички тези упования, действителните закани, че Македония ще затъне в 10-15 години политически и обществени конфликти, не се сбъднаха. И това е доста значимо.

От позиция на политиката, преминавайки през обсада, която обективно продължава от 2001 година, от оня миг, когато Китай в действителност наказа Македония поради опитите на тогавашното държавно управление да признае Тайван, оттогава директно или индиректно Македония я следват проблеми. Имаше по някоя добра вест, след това статут на претендент, започване на договаряния, застой... Обективно целият проблем беше през 2001-2002 година с опитите на Китай и Русия да изхвърлят силите на НАТО от Македония, което беше и картбланш за въоръжени конфликти с УЧК (инициалите на албански език на Армията за национално избавление, която влезе в сражения с македонската войска през 2001 година – б.р.) в района... дотолкоз, че висеше на косъм. С наслада можем да заявим, че като се изключи 2001 година Македония не е губила свои хора във войни и в етнически конфликти и постоянно е намирала метод да остане на равнището на политиката и на контракта. Мисля, че това ще се удостовери на референдума.

За хода на референдума

Това е въпрос на мотивация за самите партии и на жителите. Що се отнася до жителите, без подозрение те желаят мир, непоклатимост, желаят да живеят по-добре. И въпреки всичко в нашето усещане Западът дава най-хубавото. Знаете - може би някой ще пожелае Турция, различен ще желае Русия, само че в актуалната ера хората бягат на Запад - за работа и по-добър живот. И когато Македония влезе в клуба на Европейски Съюз и НАТО, това ще значи, че жителите по-малко ще бягат от себе си - към себе си. Това печалбарство, което преследва македонците и Македония, сигурно ще се понижи.

Знаете, едно е, когато пътувате като пълноправен член на страна, която е в Европейски Съюз - и като статус, и съгласно заплатите, а друго е, когато пътувате от една страна в периферията на страните от трета категория, като актуалните балкански страни.

Това е първото, а второто - НАТО. Македония към този момент получи покана за НАТО и по тази причина резултатът от референдума е значим, с цел да завърши цялата процедура. Членството в НАТО значи присъединение към по-широка система на непоклатимост. Ако се вземе образецът с приемането в НАТО на "малка" Черна гора, която е първата страна, образувана през 19-ти век на Балканите, тогава можете да видите какво значи това за Македония, която едвам в този момент се бори да завърши процеса за своята държавност. Присъединяването към НАТО е перла в короната за запазването и построяването на лична държавност.

На пръв взор наподобява неуместно, в случай че се позовете на акцията на ВМРО-ДПМНЕ, съгласно която се губи нещо. Да загубите нещо, което не сте имали, е невероятно. Можете единствено да се сдобиете с нещо. Успява единствено необятна система, която се придържа към господство на закона и по-малко корупция и обири, която подсигурява вътрешна непоклатимост, която сполучливо се оправя с опасности от вида на тероризма, климатичните бедствията и други Но най-важното е, че участието в НАТО форсира пътя на Македония към Европейски Съюз.

ВМРО-ДПМНЕ – пречките и апела за протест

Първо, би трябвало да се прави разлика от това историческо Вътрешна македонска революционна организация с това настоящо Вътрешна македонска революционна организация, тъй като историческото Вътрешна македонска революционна организация имаше значима роля в построяването на схващане за национална еднаквост и в битката за държавност. Но това не е съвремененното ВМРО-ДПМНЕ, която посредством каналите на приватизацията, корупцията и огромното въздействие на турските пари и странната композиция от руско-кипърските пари затъна в един тип стопански колониализъм, с незнайни притежатели.

Второ, не оборвам правото им да се борят и мисля, че ще създадат всичко по силите си, с цел да приканят своите гласоподаватели... И тук е казусът. Проблемът е, че те не са решили за коя алтернатива ще приканят гласоподавателите. Ако те ги приканват на протест, а за референдум са задоволителни 51% квота - мисля, че ще има излаз. Вярвам, че това ще бъде цялостното им проваляне. Ако призоват жителите да отидат на референдум и да гласоподават срещу - тогава те ще усилят властта си с успеха на референдума. Така че ВМРО-ДПМНЕ се намира в доста комплицирано положение, в което по кой път да тръгнат – нямат ясна визия. Аз персонално нямам доверие, че могат да изоставят визията за референдума. Но дали ще употребяват този интервал, с цел да се показват като опция, в действителност не знам.

Вече не могат да се измъкнат от подтекста на НАТО и Европейски Съюз. Вече не може да се приказва просто ей по този начин за Русия, Турция или който и да било различен. Дали ВМРО-ДПМНЕ ще употребява всичко това за една изходна тактика, да се показа в смисъл: "ако водехме страната, нямаше да подхождаме толкоз на ниска цена, щяхме да бъдем същински държавотворци… “?

Не е невероятно, в случай че имат мъдрост, да употребяват тази акция и да се приближат до това първо и историческо Вътрешна македонска революционна организация. В политиката властта се сменя - президентите, министър председателите траят избран интервал и ВМРО-ДПМНЕ може да употребява референдума, с цел да избегне ориста на сходни партии, които пропуснаха историческия миг.

А с цел да успее ВМРО-ДПМНЕ, мисля, че ще би трябвало доста по-бързо да се отърве от съветското въздействие, в сравнение с действително го прави, тъй като руснаците и съветската връзка ги употребяват "като сляпо черво на четвъртата линия на федералната съветска работа."

Руснаците няма да се борят за тях, както не се бориха до дъно в Черна гора и нямат аргументи да се борят. Но, въпреки това, на Русия й отърва да има мощен сътрудник в НАТО, да има проруски партии и групи. Ето за какво мисля, че ВМРО-ДПМНЕ ще застанат най-отпред в акцията, с цел да се потвърдят, че са по-добри, когато са на власт, че ще бъдат "солидни партньори" на НАТО. Те би трябвало по-скоро да се показват като скептици към Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с като анти-НАТО и анти-европейска партия. Ако се решат на друга алтернатива, това ще бъде краят на една красива приказка за онази Вътрешна македонска революционна организация от деветдесетте години.

Значимостта за района и резултатът от референдума, произлизащ от Договора с Гърция, за участието в НАТО и Европейски Съюз

Ефектът към този момент е явен с постигането на деблокиращ Договор с Гърция, когато стана ясно, че районът потегля към евроатлантическите интеграции. Това съответства с контракта за Сирия и съглашението сред Доналд Тръмп и Владимир Путин за Грузия, с който тя не получи виза за влизане в НАТО, само че по тази причина пък Западните Балкани получиха виза за влизане в алианса. И това е спомагателен фактор. Така че в този момент имаме Черна гора в НАТО, бързото напредване на Македония към участие в НАТО, решаването на въпроса за независимостта на Косово, в това число основаването на войска..., това е една поредност от ходове за година-година и половина, които де факто ще пречупят публичното мнение в Сърбия в посока на нейното насочване към НАТО. Тук обаче има проблем заради рисковете, тъй като от Македония те се реалокират в центъра на рецесията, в Сърбия. Рискът за сръбското държавно управление е сходен на риска за ВМРО-ДПМНЕ. Ако сръбското държавно управление работи като анти-НАТО и анти-европейско, тогава то ще загуби както своите жителите, по този начин и сътрудниците си.

Ако Сърбия се задържи на съветска страна, а към този момент стана ясно, че има съглашение във връзка Сирия с последствия върху Балканите, тогава сръбските управляващи са в огромен риск да бъдат продадени. Например, Русия да продаде на НАТО от тяхно име летището в Ниш, както продаде Слатина край Прищина. С това сръбските управляващи и партии ще бъдат третирани като "дим от турска лула, изхвърлена пепел от излишен тютюн."

И тук в този момент е драмата. Вече виждаме първите последствия от политическата рецесия. Историята на разделянето и разграничаването е съветска история, а мъничко и турска, говорейки за Санджак. Нейното форсиране от страна на Александър Вучич и Хашим Тачи има два детайла. Единият е да се покаже, че "досега се борихме, само че не можем", а вторият е да се излезе уместно от всичко това. Така че, не може да се приказва за негативен резултат от приемането на Македония в НАТО за Сърбия, само че може да се приказва и за това, че се понижава пространството за операция на проруските и протурските политици в Сърбия, Косово и БиХ.

Защо споделям това? Затова, тъй като балканските политици са принудени да работят в кратковременен проект. Турция на Ердоган не може да напусне НАТО, защото тогава Ердоган няма повече да съществува. Но, въпреки това, ердоганова Турция желае да употребява участието в НАТО, с цел да остане в персонална благосъстоятелност на Ердоган. И ето казусът, който ще продължи за интервал от две или три години, поставяйки под въпрос оцеляването на Ердоган. Очаквам да има по-малко проблеми, в сравнение с до момента. Ще има повече тероризъм, в сравнение с преди, само че и по-голям напън от страна на Турция върху мигрантите, в сравнение с преди. Но в действителност по-голяма дестабилизация няма да има, защото разширението на НАТО значи, че тази възможна дестабилизация ще прерасне във вътрешен проблем на НАТО, който тя няма да търпи. Имат механизми и познания, имат техническа помощ и запаси, с цел да го решат.

Ето да вземем за пример трагичният противен "цирк" в Куманово за потреблението на по този начин наречения тероризъм против личния им народ и обществеността – тази драма не би могла да се случи. Ако това се случи в страна от НАТО, нейните уредници от дълго време биха били наказани. Това в НАТО не се разрешава. Страните на НАТО са уредени страни, които се грижат за сигурността. НАТО не разрешава използването на наемници за тероризиране на личния народ, с цел да бъдат премахнати по-късно.

Това е и един от претекстовете освен в Македония, и при нас го има същото с убийството на Оливер Иванович, тъй като мнозина са заинтригувани техните страни в никакъв случай да не влязат в НАТО, защото там има господство на закона. Не може обществено да се излезе и да се каже: "търся поддръжката на НАТО или подвигам народа против НАТО, с цел да не давам отговор за разпродажба на терористи, на които аз съм платил". Това е невероятно.

И най-после. Необходима е яростна акция за участието в НАТО, нещо което направи Словения... На Македония яростна полемика не би трябвало да й предизвиква вреди, изключително в случай че се тръгне в посока на мислене за настоящия държавен и народен интерес.

Всичко това е допустимо с помощта на историческият Договор сред Македония и Гърция. И Гърция взема решение своя проблем с него. Договорът не е едностранен, нито пък Гърция е недоволна. Напротив. Имайки поради обстановката, в която се намират, гърците бяха прекомерно пренавити и прекомерно дълго злоупотребяваха с продължителната обсада във връзка с Македония. Те не бяха обективни съседи. Така че е добре, че с Договора казусът е деблокиран. Той може би можеше да бъде доста по-опростен, с което на опозицията би се дал доста по-малко материал, в сравнение с е казусът с този контракт, само че и той е добър, заради атмосферата на разтоварване на Гърция от предишното и екзистенцианалността на националистическата народна власт там. Това би обяснил образецът, който по-рано ми даде Георгиос Папандреу-младши - за това, че в случай че Воислав Шешел живееше в Гърция, със своите разпознаваеми шовинистични дейности, за разлика от останалите гръцки политици, би бил определян като един "умерен политик". Гръцката общност е прекомерно разочарована от елинското минало и гръцко-турския спор, заради което там се шири един тип националистическа народна власт и по тази причина не можем да ги виним, че се съгласиха на подобен Договор, провокирал гневна опозиция на десницата, при все това в Гърция към момента има действителна заплаха от монархично-фашистко придвижване.

И в Македония, етническите общности откриха формулата, която е формулата на мира. И съм сигурен, че хората по този начин и ще гласоподават на референдума. /БГНЕС/МИА

……………………………………………

Анализ на Душан Янич, създател и ръководител на Форума за етнически връзки в Белград.
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР