Македонският държавен глава зае кръгова отбрана, за да изключи своето

...
Македонският държавен глава зае кръгова отбрана, за да изключи своето
Коментари Харесай

Цялото президентско войнство около Иванов

Македонският държавен глава зае кръгова защита, с цел да изключи своето директно присъединяване в събитията от 27 април предходната година

Какво споделя народът в сходни случаи- яйце му се пече на задника. Става дума за македонския държавен глава Георге Иванов, той и командир въоръжените сили на страната, той и принципал на Агенцията за разузнаване, който през последните дни се пробва да се разграничи от обвиняванията, че е забъркан в събитията в Народното събрание в Скопие вечерта на 27 април предходната година. Дори употребява правото си на обществени изказвания, с цел да свика изключителна невиждана конференция и онлайн по медиите в послание към народа да отхвърли всякаква връзка с съмненията, че хора от неговия кабинет са измежду уредниците на насилието в Събранието и че той персонално единствено е чакал комфортен миг, с цел да изкара армията от казармите и да разгласи военно състояние.

Македонското общество от години, да не кажа- от десетилетия, е поделено по доста линии. Сега се явява още една. Вярно, не толкоз дълбока, по-скоро личностна и задоволително подозрителна, само че въпреки всичко очертаваща още един трап, от двете страни на който едни хора спорят за това кой е прав и кой е крив: основният очевидец в делото за събитията от 27 април предходната година, покритият със скандална улична популярност на водач на пара-полицейска част Александър Василевски-Нинджа, употребен от тайните служби за мръсни поръчки, или президентът, президентът Георге Иванов, комуто остават още някакви си четири- пет месеца до края на втория му мандат. Като очевидец по делото за насилието в Народното събрание, което към този момент върви към своя край, по този начин нареченият Нинджа заяви, че заповедите за деяние при офанзивата на постройката и за последвалото принуждение вътре върху депутатите от СДСМ и от някои албански партии, идвали от особено построен щаб от партията ВМРО-ДПМНЕ. Щабът заседавал на осмия етаж в новото седалище на партията, постройка, която, апропо, е колкото първокласна и представителна, толкоз строителството и поддържането й е сложено на куха финансова основа. В същия този щаб по времето, когато ставали най-важните събития от щурма против Народното събрание, се намирал и шефът на кабинета на президента Борис Йосифовски, „ общоприет секретар на кабинета “, по локалната терминология. С неговото наличие там в показанията си скопската Нинджа свързва внушенията, че президентът е подготвен да разгласи военно състояние, щом събитията в Народното събрание ще дадат мотив за това. И всичко било готово, само че под натиска на някакъв задграничен фактор (щях да се учудя, в случай че нямаше интервенция на сходен „ фактор “, без който нищо в Македония не се случва…), Иванов си седнал на задника и когато в действителност късно през нощта направи послание по малкия екран, звучеше спокойно и добродушно като духовник, който прикани на идващия ден главните политически парламентарни партии да се срещнат и да обсъдят изхода от ситуацията… По това време през нощта на нещастието в македонския парламент, в продължение на повече от час бях в специфичното студио на Българска национална телевизия, отдадено на събитията в Скопие и още когато стана ясно, че ще имаме директно включване от македонската столица с обръщението на Иванов, споделих, че от него нищо не може да се чака. А когато чухме апела му за среща на идващия ден на водачите на главните парламентарни партии, направих прогнозата, че никой няма да отговори на поканата на президента и няма да отиде на срещата. Както и стана, впрочем… Не се лаская, просто си знам човека…

Знам и другите, които в този момент се пробват посредством „ реципрочността “ в работата на смесената комисия да прокарат своите си обрулени от времето тези за историята и образованието. Колкото отстъпки създадем ние, толкоз и те щели да създадат. Сякаш историята не е такава, каквато е, а е дипломатическа материя за пазарлък. И по тази причина още веднъж би трябвало някои правила да им се припомнят, както вицепремиерът Каракачанов направи тези дни. Ако желаят да им помогнем да станат членове на НАТО и на Европейски Съюз, да си седнат на задниците и да схванат, че положителното отношение към тях не е неизплатено възприятие на виновност на България. И да не ни пробутват европейските критерии и полезности, които сякаш не съблюдаваме, ние ги знаем по-добре от тях… Но да се върнем на темата…

Разбира се, до оповестяване на военно състояние не се стигна и популярност Богу. Но в този момент Иванов е заставен да заема кръгова защита и да отхвърля всякаква негова и на неговите хора от президентското войнство интервенция във въпросните събития. Прави го по същия некадърен метод, по който преди време се опитваше да скрие своя секретар по сигурността Синиша Алексовски, за който излязоха данни, че през нощта на „ превързаните глави “ е дал позволение сръбският кадрови шпионин, под дипломатическо прикритие в посолството на Сърбия в Скопие Горан Живалевич, да се върти из коридорите на Народното събрание в най-тежките мигове от рецесията там. Това наличие на Живалевич и неговата роля в кървавите събития в събранието беше спомагателен щрих върху така и така колоритния драматичен облик на драмата, приключила с превързаната глава на премиера Зоран Заев, с полуживия, или по-скоро, полумъртвия мъртвец на водача на Съюза за албанците Зиядин Села, който оживя като по знамение след нанесения побой. Живалевич бе изтеглен от Скопие доста бързо, само че споменът за неговата връзка с един от най-важните хора в кабинета на президента Иванов, неговия консултант по сигурността (и апропо, кумец!) Алексовски, остана и изниква постоянно, когато става дума за връзката на президентския кабинет от резиденцията на Водно с насилието в Народното събрание на 27 април.

Сега явно е ред на Борис Йосифовски. В обръщението, което Иванов направи, призна, че въпросното лице в действителност „ онази вечер “ е било там, откъдето са издавани нарежданията за действие- на осмия етаж на централата на ВМРО-ДПМНЕ. В това нямало нищо неприятно и незаконно- Йосифовски е деен член на ВМРО-ДПМНЕ и като подобен, още повече и като президентски човек, имал опрощение да бъде там. „ Когато видях събитията по малкия екран, потърсих Йосифовски да пристигна и да събере кабинета. Сега разбирам, че по това време той бил в партията “ оправда се Иванов, без да каже потърсил ли е отговорност на своя човек или не. Или най-малко да обясни за себе си какво, в действителност, Йосифовски е търсел на „ точното място “ в „ точното време “…

Вероятно с цел да направи отбраната си по атрактивна и по-конспиративна, в обръщението си Иванов упрекна Управлението за сигурност и контраразузнаване, прословутото УБК, че е „ …главното огнище за генериране на всички политически и рецесии на сигурността в Република Македония “. Бил предизвестил обществено за това преди повече от две години, само че като виждам, никой от политическите анализатори в Скопие не си спомня за това, не си припомням и аз. Значи, не го е имало. Но в случай че е направил това изказване преди две години, това значи, че дългогодишният началник на тайните служби и първи братовчед на избягалия министър председател Никола Груевски- Сашо Миялков, към този момент бе подал оставка. С други думи, доста е било елементарно да проявиш гражданска и политическа смелост и да обвиниш УБК-то, че провокира всички рецесии в страната в случай, че всемогъщият и злокобен дълготраен шеф към този момент не е на власт. А пък в този момент е още по-лесно- Миялков търка килията в следствения затвор „ Шутка “ край Скопие с обвинявания за далавери по финансовата част, компания наоколо му прави един от неговите наследници като началник на тайните служби- Владимир Атанасовски, за който също излязоха данни за причастност към събитията от 27 април. Да не приказваме и за предприемача Орце Камчев, препоръчан от българското държавно управление за почетен консул на България в Македония, който бе вкаран в „ Шутка “ преди двамата някогашни шефове на контраразузнаването. Да продължат на затворническа територия да си вършат компания по този начин, както го правеха, когато бяха „ цивилни “…

Тъжното в цялата тази история е, че, доколкото разбирам, обществото в Македония гледа на обвиняванията на оня булеварден уличник под полицейска протекция Александър Василевски – Нинджа и на оправданията на президента Иванов с еднообразно съмнение, даже с огромна доза подигравка. Вероятно тъй като в техните очи и двамата са едни най-обикновени неудачници, всеки на собствен терен, разказващи подозрително достоверни, или напряко лъжливи, истории, на които никой не се хваща, май.

Както споделят в Македония, „ да спАсат жива глАва “. Няма потребност от превод, нали?
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР