Мисията на безсребърника Тео
Магьосникът на знанието трансферира 70, само че продължава да образова умните младежи на България Дори за децата с искра Божия, къртовското учене и труд са в основата на триумфа, счита прославеният преподавател по физика
От досада осмокласникът Сашо от Природо-математическата гимназия „ Никола Обрешков ” в Казанлък отива да придружи собствен другар до школата на известния казанлъшки физик Теодоси Теодосиев. Остава от любознание, до момента в който Тео и неговите ученици решат (по-точната дума е „ обезкостят ”) една задача. После още една и... по този начин незабелязано изкарва първите си няколко часа по една непозната за него физика. Следващата събота Сашо самичък се записва в школата и в продължение на няколко години не пропуща нито едно занимание, нито една лагер-школа на Тео. След довеждане докрай на гимназията същият този казанлъшки юноша - Александър Скляров, е признат за студент с цялостна стипендия в един от най-престижните университети в света - Кеймбридж.
Това е единствено един от многото образци за невероятния способ на Тео за разкриване и развъждане на гении. „ Масовото учебно заведение се нагажда по мързеливия и несъвършен възпитаник, то е свръхшок за способния, може да се каже, че той се усеща разпънат като Христос измежду разбойниците ”, изяснява интереса към своята школа Тео. За него най-важното е да накара учениците да си разчовъркат мозъка, с цел да стигнат най-бързо до решението на един проблем - без значение дали става дума за задача, научен въпрос или обстановка в битието. Да им даде началното ускоряване към нужните 20 хиляди часа е неговата свръхзадача. Той не споделя необятно публикуваното мнение за съотношението сред гения и труда – 1:99. У децата с искра Божия дарбата не е единствено 1 %, само че даже и при тях къртовският труд е в основата на триумфа. „ Американските откриватели считат, че човек може да успее във всяка една област, стига да й посвети най-малко 20 хиляди часа ”, разяснява физикът. Не един негов ученик е доказателство за този стандарт. Навремето дал на Калоян Лозанов, също приключил в Кеймбридж, таван от 2 000 задания. Амбициозният възпитаник решил 3 000, а за 2 години стигнал цифрата 10 хиляди. После Калоян му се изповядал, че си сложил подобен висок предел, тъй като на надпревари три пъти подред бъркал една и съща задача. „ Сега е парадокс това да се случи, учителю ”, споделило с усмивка момчето. {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
От досада осмокласникът Сашо от Природо-математическата гимназия „ Никола Обрешков ” в Казанлък отива да придружи собствен другар до школата на известния казанлъшки физик Теодоси Теодосиев. Остава от любознание, до момента в който Тео и неговите ученици решат (по-точната дума е „ обезкостят ”) една задача. После още една и... по този начин незабелязано изкарва първите си няколко часа по една непозната за него физика. Следващата събота Сашо самичък се записва в школата и в продължение на няколко години не пропуща нито едно занимание, нито една лагер-школа на Тео. След довеждане докрай на гимназията същият този казанлъшки юноша - Александър Скляров, е признат за студент с цялостна стипендия в един от най-престижните университети в света - Кеймбридж.
Това е единствено един от многото образци за невероятния способ на Тео за разкриване и развъждане на гении. „ Масовото учебно заведение се нагажда по мързеливия и несъвършен възпитаник, то е свръхшок за способния, може да се каже, че той се усеща разпънат като Христос измежду разбойниците ”, изяснява интереса към своята школа Тео. За него най-важното е да накара учениците да си разчовъркат мозъка, с цел да стигнат най-бързо до решението на един проблем - без значение дали става дума за задача, научен въпрос или обстановка в битието. Да им даде началното ускоряване към нужните 20 хиляди часа е неговата свръхзадача. Той не споделя необятно публикуваното мнение за съотношението сред гения и труда – 1:99. У децата с искра Божия дарбата не е единствено 1 %, само че даже и при тях къртовският труд е в основата на триумфа. „ Американските откриватели считат, че човек може да успее във всяка една област, стига да й посвети най-малко 20 хиляди часа ”, разяснява физикът. Не един негов ученик е доказателство за този стандарт. Навремето дал на Калоян Лозанов, също приключил в Кеймбридж, таван от 2 000 задания. Амбициозният възпитаник решил 3 000, а за 2 години стигнал цифрата 10 хиляди. После Калоян му се изповядал, че си сложил подобен висок предел, тъй като на надпревари три пъти подред бъркал една и съща задача. „ Сега е парадокс това да се случи, учителю ”, споделило с усмивка момчето.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ