Магазина при воденицата През прозореца на „Магазина при воденицата“ жената

Откъс от Познатият непознат. Ранни разкази, Труман Капоти

Магазина при воденицата
През прозореца на „ Магазина при воденицата “ дамата гледаше децата, които си играеха щастливи в бистрите води на потока. Нямаше нито едно облаче в небето и южняшкото слънце жарко печеше. Жената изтри потта от челото си с алена кърпичка. Водата, която препускаше над излъсканите камъчета на дъното на потока, изглеждаше студена и мамеща. Да не бяха тука излетниците, намерения си тя, като едното нищо щях да ида да седна на хладина във водата. Уф!
Почти всяка събота хората пристигаха от града на пикник и цялостен следобяд ядяха и пиеха на крайбрежията на Мил Крийк, обсипани с бели речни камъчета, до момента в който децата газеха в недълбокия поток. Този следобяд, съботен ден в края на август, неделното учебно заведение беше пристигнало на излет. Три възрастни дами, учителки, се щураха из сенчестата поляна и неспокойно наглеждаха младите си питомци.
Жената, която гледаше през прозореца, обърна взор към относително тъмната сърцевина на магазина и потърси опипом пакет цигари. Беше едра и цялостна, мургава, загоряла. Черната ѝ коса беше гъста, само че късо подстригана. Носеше евтина рокля от хасе. Когато възпламени, се намръщи от дима и изкриви уста в мъчителна мимика. Това им беше едничкото неприятно нещо на цигарите, дразнеха афтите в устата ѝ. Жената вдиша дима надълбоко и за момент парещата болежка понижа.
Водата ще да е отговорна, намерения си. Не съм никак привикнала да пия кладенчова вода. Беше пристигнала в града преди три седмици да си търси работа. Господин Бенсън ѝ даде опция да си изкарва хляба в „ Магазина при воденицата “. Не ѝ харесваше тук. Беше на пет благи от града, пък тя въобще не обичаше да върви пеш. Беше прекомерно безшумно и тръпки я побиваха нощем, когато слушаше свиренето на щурците и самотното крякане на жабите.
Погледна към евтиния будилник. Минаваше три и половина, най-самотният, най-безкрайният час през целия ден. Магазинчето беше задушно, вмирисано на керосин, мляна царевица и остарели бонбони. Тя отново се облегна на перваза. Жаркото августовско следобедно слънце висеше в небето.
Магазинът се намираше току до потока, на отвесния бряг от червеникава глина. От едната му страна имаше огромна порутена воденица, изоставена от шест-седем години. Разнебитен яз от сивкаво дърво задържаше в изкуствено езерце вода от потока, който се виеше през гората като транспарантна маслиненозелена лента. Излетниците плащаха в магазина един $, с цел да седнат край брега и да ловят риба в езерцето над бента. Един ден и тя отиде да полови риба, само че хвана единствено две мършави рибки и две мокасинови водни змии. Как „ Магазина при воденицата “ единствено изпищя, когато извади гърчещите се змии – слизестите им тела лъщяха на слънцето, а отровните им зъби се бяха впили в примамката. След като хвана втората, тя хвърли пръчката, втурна се към магазина и през останалата част от влажния ден се утешаваше с кино списания и шише бърбън.
Сега си спомни за това, до момента в който гледаше децата, които джапаха в потока. Позасмя се, само че отново си я беше боязън от слизестите твари.
Неочаквано зад нея се обади детски глас:
– Госпожице…
Тя се стресна. Обърна се внезапно и ядосано погледна детето.
– Не бива по този начин да се промъквате… А, дребната, какво искаш?
Момиченцето уточни старовремската стъклена витрина, цялостна с евтини бонбони – желирани, дъвчащи, ментови пръчки, дъвки. Детето показваше с пръст мечтаните лакомства едно по едно и дамата ги пускаше в дребна книжна торбичка. Не можеше да откъсне очи от момиченцето. Напомняше ѝ за един човек. Заради очите. Бяха ясни и бистри, като топчета от синьо стъкло. Бледо, небесносиньо. Косата му се спускаше на талази съвсем до раменете. Беше хубава, с цвят на мед. Краката, лицето и ръцете му бяха с мрачен загар, може би прекомерно мрачен. Жената си намерения, че детето бе стояло на слънце много време. Не можеше да отмести погледа си. Момиченцето подвигна очи от лакомствата и попита срамежливо:
– Да не би нещо да не е както би трябвало?
Огледа роклята си, с цел да ревизира дали не е скъсана.
Жената се смути. Бързо сведе очи и загъна края на кесията.
– Ами, не, не… въобще.
– Пък аз си помислих, че има нещо, тъй като ме гледахте по този начин необичайно.
Вече изглеждаше поуспокоена.
Жената се наведе над тезгяха, с цел да ѝ подаде кесията, и докосна косата ѝ. Не можа да се удържи; изглеждаше толкоз луксозна, като сладко жълто масло.
– Как се казваш, дребната? – попита.
Момиченцето като че ли се уплаши.
– Илейн – сподели.
Грабна кесията, остави на тезгяха няколко топли монети и изтича на открито.
– Довиждане, Илейн – извика дамата, само че момиченцето към този момент тичаше по моста към другарчетата си.
Ама че дяволска работа, намерения си дамата. Очите на момиченцето са съвсем като неговите. Ония демонски очи. Тя седна на стола в ъгъла, дръпна от цигарата за последно и я смачка на голия под. Отпусна глава в скута си и потъна в трескава сънливост. Боже, намерения си, до момента в който се унасяше, тези очи, а след това простена, проклетите афти. Събудиха я четири момченца, които я разтърсваха за раменете и подскачаха разчувствани из магазина.
– Събудете се – викаха. – Събудете се.
Тя ги погледна за момент с размътени от съня очи. Бузите ѝ пламтяха. Афтите горяха в устата ѝ. Опипа ги по неволя с език.
– Какво става? – попита. – Какво става?
– Имате ли телефон, госпожо, или кола? – попита едно от разчувстваните момчета.
– Нямам – сподели тя, към момента сънена. – Какво има? Какво е станало? Да не се е скъсал бентът?
Момчетата продължаваха да подскачат. Твърде бяха възбудени, с цел да стоят мирно; единствено скачаха и се вайкаха.
– Ох, какво ще вършим! Тя ще почине, ще почине!
Жената започваше да се ядосва.
– Какво е станало, демон да го вземе? Казвайте бързо!
– Едно дете го ухапа змия – сподели пред сълзи едно цялостно момченце.
– Ох, за бога, къде?
– При потока – уточни то през прозореца.
Жената излезе бегом от магазина. Хукна по моста и каменистия бряг. До потока се бяха скупчили хора. Една от учителките от неделното учебно заведение се щураше в близост и викаше колкото глас има. Няколко деца стояха встрани, донемайкъде ужасени от бедата, развалила излета им.
Жената си проби път измежду хората и видя детето, отпуснато на пясъка. Беше момиченцето с очи като топчета от ясносиньо стъкло.
– Илейн! – извика дамата.
Всички се обърнаха да погледнат новодошлата. Тя коленичи до детето и огледа раната. Вече отичаше и си сменяше цвета. Детето се гърчеше, плачеше и си удряше главата с ръка.
– Нямате ли кола? – обърна се дамата към една от учителките. – С какво сте пристигнали?
– Вървяхме дотук – отговори тя, а в очите ѝ се четеше боязън и ужас.
Жената закърши бурно ръце.
– Вижте – сподели, – детето е доста зле, ще почине.
Всички останали единствено я гледаха. Какво можеха да сторят? Бяха изцяло безпомощни, три глупави дами и цялостен куп деца.
– Добре, добре – извика дамата. – Вие там, изтичайте до ей оная плантация и донесете две-три пилета. А вие, дамите, пратете някой до града за доктор. По-бързо, по-бързо! Нямаме нито момент за губене.
– Но по какъв начин можем да помогнем на детето в този момент? – попита една от дамите.
– Аз ще ви покажа – отвърна дамата.
Тя се отпусна на колене до момиченцето и отново огледа раната. Мястото на ухапването към този момент се беше подуло. Без момент съмнение дамата се наведе и засмука раната. След няколко секунди се надигна и изплю това, което се бе събрало в устата ѝ. После се наведе още веднъж. Повтори същото доста пъти. Бяха останали единствено няколко деца и учителките. Всички я гледаха като омагьосани, с смут и възхита. По едно време момиченцето стана бяло като тебешир и загуби схващане. Жената продължаваше да плюе слюнка, смесена с отрова. Накрая стана и изтича до потока. Изплакна си устата със мощно жабурене.
Децата, които беше пратила за пилета, се върнаха. Носеха три огромни охранени кокошки. Жената хвана една от тях за краката, раздра я благодарение на джобно ножче и топлата кръв заля всичко в близост.
– Кръвта ще изсмуче останалата отрова – изясни тя.
Щом кокошката позеленя, тя раздра друга и я постави върху раната.
– Хайде – сподели, – хванете я и я придвижите до магазина. Там ще изчакаме лекаря.
Децата се спуснаха с подготвеност и всички дружно съумяха да я вдигнат и да я понесат. Тъкмо минаваха по моста, когато една от учителките сподели:
– Не знам по какъв начин бихме могли да ви се отблагодарим. Беше толкова… толкова…
Жената я бутна встрани и забърза по моста. Афтите ѝ ужасно пареха от отровата. Втресе я, като си намерения какво е направила.

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Литспот

Откъс от " Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си ", Давид Лагеркранс

Откъс от " Как да бъдеш човек ", Шийла Хети

Откъс от " Новото фамилно име ", Елена Феранте

Откъс от " Ултра здравето ”, Рич Рол

Откъс от " Последната обич на баба Дуня ”, Алина Бронски Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Безплатни прегледи за миома на матката в...
Безплатни прегледи за миома на матката провежда Клиниката по акушерство и гинекология на УМБАЛ „ Св. Георги “, оповестиха за...
30 000 лева ще коства на ЦИК симулацията на... Трима души са упрекнати за убийството на Да... За първи път на български език: " Познатият... Призиви за терористични офанзиви по Коледа и... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Годжи е в болница
Георги Милчев-Годжи сега се намира в болница. Причината е, че музикантът си е счупил крайници. Това беше обявено от екипа на " Шоуто...
Извадените зъби на Витков Силви Вартан за Джони Холидей: Моето сърце... Дневен хороскоп за 7 декември " Пътна полиция " вкарва нови правила при р... НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Община Банско отвърна на природозащитниц...
Предложените промени в настоящия проект за ръководство на Национален парк " Пирин " не трансформират площта на туристическа и ски зона в Банско...
Борисов желае разновидности за ремонта на " Алекс... Доналд Тръмп призна публично Йерусалим за... Природозащитници: Правителството се кани д... Искам лесбийки в държавното управление, роми в па...