Мадарският конник е глобален символ на България
Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. През 1979 година, на сесията на Комитета за международно културно и историческо завещание на ЮНЕСКО, състояла се в Луксор, Мадарският конник е включен в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Като част от историко-археологическия резерват, паметникът е измежду Стоте национални туристически обекта на БТС. На 29 юни през 2008 година, след извършена национална анкета, Мадарският конник е разгласен за световен знак на България.
Ма̀дарският конник е изсечен на отвесна канара покрай днешното село Мадара в Североизточна България. То е ситуирано на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара. Центърът на резервата е към Голямата пещера - скален заслон с височина към 30 метра, и намиращата се наоколо Малка пещера. И двете естествени формирания са давали заслон на най-древното население на Балканите. Поради внушителността и необичайността си, както и поради изобилната вода, изтичаща от скалите, те са се трансформирали в най-големия паметен комплекс на Балканите - доста по-древен и огромен от Делфи, Дидона или останалите известни през днешния ден в Европа прорицалища на гърците.
В непосредственост до резервата Мадара се намират и археологическите резервати на средновековните български столици Плиска и Преслав.
Мадарският конник е открит за актуалната просвета и разказан за първи път през 1872 година от Феликс Каниц. Заради проучванията си на Балканите австро-унгарският академик (археолог, етнограф, географ) и художник си печели прозвището Балкански Колумб . Подробното проучване на релефа изисквало скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 година. През 1905 г е направена гипсова отливка на релефа.
Този исторически монумент съставлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна канара на височина от 23 метра. Стръмни стъпала вляво от него водят до Мадарското плато. Размерите на изображението са 2.6 м във височина и 3.1 м широчина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената величина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крайници на коня лъв. Зад гърба на конника проличава високо облегало на седло от източен кавказки вид. Десният крайник на ездача е натикан в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие проличава флагче, а зад коня има тичащо ловно куче. Композицията, символизираща победа над врага, припомня триумфалните подиуми в релефната пластика на иранския изток и античните художествени обичаи на тракийски конник.
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с значими сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев допуска, че надписът може да "стои по отношение на името Аспарух ". Интересен и значим е надписът на хан Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: само в него е съхранено непосредствено споменаване за висшия господ на прабългарите Тангра (почитан измежду всички тюркски нации и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).
Според една от теориите конникът, изобразен върху скалата, е самият хан Тервел , показан като победител. Надписите оповестяват за събития случили се през VIII - IX век по времето на ръководството на хановете Тервел, Омуртаг и Кормисош.
Археологическият резерват работи през цялата година. Няма почивни дни. Обектът е с лятно работно време от 8-19 ч. и със зимно работно време от 8-16 чася. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метрово стълбище. На туристическия обект се слага щемпел, удостоверяващ визитата, съхраняван в хижа "Мадарски конник ".
Ма̀дарският конник е изсечен на отвесна канара покрай днешното село Мадара в Североизточна България. То е ситуирано на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара. Центърът на резервата е към Голямата пещера - скален заслон с височина към 30 метра, и намиращата се наоколо Малка пещера. И двете естествени формирания са давали заслон на най-древното население на Балканите. Поради внушителността и необичайността си, както и поради изобилната вода, изтичаща от скалите, те са се трансформирали в най-големия паметен комплекс на Балканите - доста по-древен и огромен от Делфи, Дидона или останалите известни през днешния ден в Европа прорицалища на гърците.
В непосредственост до резервата Мадара се намират и археологическите резервати на средновековните български столици Плиска и Преслав.
Мадарският конник е открит за актуалната просвета и разказан за първи път през 1872 година от Феликс Каниц. Заради проучванията си на Балканите австро-унгарският академик (археолог, етнограф, географ) и художник си печели прозвището Балкански Колумб . Подробното проучване на релефа изисквало скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 година. През 1905 г е направена гипсова отливка на релефа.
Този исторически монумент съставлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна канара на височина от 23 метра. Стръмни стъпала вляво от него водят до Мадарското плато. Размерите на изображението са 2.6 м във височина и 3.1 м широчина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената величина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крайници на коня лъв. Зад гърба на конника проличава високо облегало на седло от източен кавказки вид. Десният крайник на ездача е натикан в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие проличава флагче, а зад коня има тичащо ловно куче. Композицията, символизираща победа над врага, припомня триумфалните подиуми в релефната пластика на иранския изток и античните художествени обичаи на тракийски конник.
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с значими сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев допуска, че надписът може да "стои по отношение на името Аспарух ". Интересен и значим е надписът на хан Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: само в него е съхранено непосредствено споменаване за висшия господ на прабългарите Тангра (почитан измежду всички тюркски нации и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).
Според една от теориите конникът, изобразен върху скалата, е самият хан Тервел , показан като победител. Надписите оповестяват за събития случили се през VIII - IX век по времето на ръководството на хановете Тервел, Омуртаг и Кормисош.
Археологическият резерват работи през цялата година. Няма почивни дни. Обектът е с лятно работно време от 8-19 ч. и със зимно работно време от 8-16 чася. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метрово стълбище. На туристическия обект се слага щемпел, удостоверяващ визитата, съхраняван в хижа "Мадарски конник ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ