10 неща, които може би не знаете за Византийската империя
Любопитно 10 неща, които може би не знаете за Византийската империя Империята сложила границата сред мрачното Средновековие и светлия, изпълнен с вяра Ренесанс 
29 януари 2020, 06:00 
10 неща, които може би не знаете за Византийската империя
Радина Денкова: В кухнята в никакъв случай не ми се получава „ да не ми се получава “
Ирина Шейк приказва за живота след Брадли и майчинството
Мъж избави замръзнали котенца благодарение на кафе
Академия Миротворци: Решението на казуса е в самите деца
Как Луната въздейства върху климата на Земята?
Брекзит монета влиза в послание
Помните ли Дюи от " Малкълм "? Ето по какъв начин се промени
часовете по история постоянно сме слушали за Византийската империя.
Източната част на тогавашната Римска империя, съумяла да резервира множеството територия и великолепие на Рим, задоволително дълго време, с цел да пази своя престиж и до през днешния ден.
Уверени ли сте в знанията си за Византийската империя ?
Днес ще разберем!
Това са 10-те неща, които може би не знаете за Византия.
View this post on Instagram A post shared by BUCKiTDREAM (@buckitdream) on Jun 7, 2019 at 2:33pm PDT
„ Византийска империя” се появява като разбиране след рухването на Византия
Терминът „ Византийска империя” става известен през 18-ти и 19-ти век, само че той би бил изцяло чужд за тогавашните поданици на Византия.
За тях Византия е била просто правоприемник на Римската империя, която преместила центъра си на въздействие от Рим в Константинопол.
Въпреки че огромна част от популацията на Византия говорело на гръцки и било покръстено в християнската вяра, хората въпреки всичко се определяли като „ ромеи” и „ римляни”, подчинявали се на римското право и просвета.
Макар и с течението на вековете Византийската империя да придобива един образ, непосредствен до този на гръцкия манталитет и просвета, локалните въпреки всичко не престават да величаят своя римски генезис.
През 1453 година, когато османският държател Мехмед II превзема Константинопол, той се самопровъзгласява за „ цезар на Римската империя”.
View this post on Instagram A post shared by Kül Tegin (@kulteginn) on Jan 25, 2020 at 3:42am PST
Константинопол е издигнат, с цел да бъде имперска столица
Далечните корени на Византийската империя датират от 324 година, когато император Константин напуща разпадащия се Рим и реалокира армията си във Византион, античен пристанищен град, ситуиран на Босфора, протока, разделящ Европа и Азия.
Само в границите на шест години императорът трансформира западналия елински град в оживено място, изпълнено с римски конгреси, публични здания, университети и крепостни стени.
Той даже издига римски монументи и скулптури, които да припомнят, че това е столицата на света.
Константин кръщава града през 330 година като „ Новият Рим”, само че скоро по-късно той получава името Константинопол в чест на своя основател.
View this post on Instagram A post shared by Bill (@historywithbilly) on Jan 19, 2020 at 5:09am PST
Най-великият император на Византия е имал непретенциозно детство
Възходът на Византийската империя съответствува с невероятното ръководство на Юстиниан I.
Той се ражда някъде към 482 година на Балканите. Прекарва детството си като наследник на елементарен селяндур преди да попадне под опеката на своя чичо – Юстин I, бивш свинар и боец, който след това застава отпред на империята.
Юстиниан наследява Юстин през 527 година и макар че приказва гръцки с акцент, характерен на селското население, той се потвърждава като заслужен водач.
През съвсем 40-годишното си ръководство той превзема доста територии и оглавява значими строителни планове като този за реконструкцията на църквата „ Света София” в сегашен Истанбул.
View this post on Instagram A post shared by Byzantinische Kunst (@verrueckter_byzantiner) on Jan 16, 2020 at 6:19pm PST
Бунтът, който съвсем слага империята на колене
Както и модерните спортове имат своите върли почитатели, по този начин и във Византийската империя надбягването с колесници е имало своите върли поддръжници.
Сините и Зелените, които постоянно прибягвали до демонстрация на експанзия. Казвали се по този начин поради цветовете, които носели техните обичани тимове.
Тези две агитки били безапелационни врагове, само че през 532 година, недоволни от нововъведените налози и опитите за екзекуция на двама от техните водачи, провокират кървави протести и митинги.
В продължение на няколко дни Сините и Зеленти обикаляли из Константинопол, палейки здания и пробвайки се да провъзгласят нов император.
Император Юстиниан за малко да напусне столицата, само че брачната половинка му Теодора съумява да го убеди да остане и да се бори за короната си.
В края на размириците към 30 000 души се оказали мъртви, което се равнявало на към 10% от популацията на Константинопол.
View this post on Instagram A post shared by History On This Day (@history.on.this.day) on Jan 13, 2020 at 8:08am PST
Начините, по които византийците се отнасяли с съперниците си
Византийските владетели в множеството случаи избягвали да убиват своите съперници, само че вместо това прибягвали към други жестокости.
Много „ кандидати-императори” били ослепявани или даже кастрирани, което надлежно да ги направи негодни за оглавяването на войска или основаването на потомство. Други се оказвали с отсечен език, нос или уста.
Осакатяването на тези претенденти за императорската корона се правело за отдалечаването им от тези високи цели, защото хората с физически дефекти се считали за негодни. Невинаги обаче това сработвало.
Император Юстиниан II да вземем за пример се оказал с отсечен нос, откакто бил свален от трона през 695 година, само че след 10 година, прекарани в заточение, той се завърнал и си върнал властта. Юстиниан II носел специфична златна протеза на мястото на носа си.
View this post on Instagram A post shared by Persia History (@persia.history) on Jan 16, 2020 at 6:56am PST
Византийската армия употребила ранна версия на напалм
Византия дължала по-голямата част от своите военни триумфи на „ гръцкия огън” – мистериозна запалителна течност, с която армията се справяла с вражеските войски и бойни кораби.
Точната рецепта за тази ранна версия на напалм е изгубена. Тя може да е съдържала всичко от петрол до сяра и калиев нитрат. От исторически извори се знае, че течността е била гъста и лепкава.
„ Гръцкият огън” се свърза най-вече с Византийската империя от случаите, когато византийската войска го употребява, с цел да противодейства на обсади от страна на арабите и руснаците.
View this post on Instagram A post shared by Glasnik prošlosti (@glasnikproslosti) on Jan 8, 2020 at 6:28am PST
Империята спомага за възхода на православната религия
Византия съвсем постоянно е била империя, основана на християнската религия, само че с течение на времето храмовете, в които се говорело на гръцки, развили свои разнообразни ритуали от католическата черква, основана в Рим.
Религиозните напрежения стигнали своята кулминационна точка през 1054 година, когато папата в Рим и патриархът в Константинопол подписали декрети, отричайки се едни други.
„ Великата схизма” разделила християнството на два обособени клона: римокатолическа черква на запад и източноправославна черква на изток.
View this post on Instagram A post shared by Vassilis Pergalias (@thebyzantisist) on Jan 10, 2020 at 1:34pm PST
Падението на Константинопол по време на кръстоносните походи
Един от най-мрачните интервали в историята на Византия стартира при започване на 13-ти век, когато във Венеция се открива провеждането на Четвъртия кръстоносен поход.
Първоначалният проект на кръстоносците е да стигнат до управлявания от мюсюлманите Йерусалим, преминавайки през Близкия изток. В последна сметка обаче проектите им се трансформират заради неналичието на запаси и те подхващат нахлуване над Константинопол.
През 1204 година кръстоносците атакуват града, опожаряват го, крадат редица съкровища, творби на изкуството и скъпи религиозни реликви. Освен това те слагат отпред на новосъздалата се Латинска империя собствен император.
Латинската империя просъществува до 1261 година, само че макар че византийците си връщат властта, съгласно редица историци това е предпоставката за последвалия безапелационен крах на Византия.
View this post on Instagram A post shared by Kül Tegin (@kulteginn) on Jan 26, 2020 at 4:06am PST
Изобретяването на топа предизвестила края на империята
Крепостните стени на Константинопол били нападани нееднократно от готите, персийците, руснаците и арабите в продължение на епохи, само че постоянно със същите военни тактики.
През пролетта на 1453 година, завзели към този момент огромна част от териториите на Византия, османците, отпред с Мехмед II, обсаждат столицата с цялостен боеприпас от топове, проектирани от маджарски инженери.
В центъра на оръдейния боеприпас бил голям топ, за който били нужни 60 вола, които да го пренесат.
След като в продължение на няколко седмици османската войска обстрелва стените на града, на 29 май те съумяват да пробият отвор, през който да нахлуят в Константинопол и да се борят.
Сред многото убити бил последният византийски император Константин XI, с който империята отишла вечно в историята след 1100-годишно битие.
View this post on Instagram A post shared by Portia
29 януари 2020, 06:00 10 неща, които може би не знаете за Византийската империя
Радина Денкова: В кухнята в никакъв случай не ми се получава „ да не ми се получава “
Ирина Шейк приказва за живота след Брадли и майчинството
Мъж избави замръзнали котенца благодарение на кафе
Академия Миротворци: Решението на казуса е в самите деца
Как Луната въздейства върху климата на Земята?
Брекзит монета влиза в послание
Помните ли Дюи от " Малкълм "? Ето по какъв начин се промени
часовете по история постоянно сме слушали за Византийската империя.
Източната част на тогавашната Римска империя, съумяла да резервира множеството територия и великолепие на Рим, задоволително дълго време, с цел да пази своя престиж и до през днешния ден.
Уверени ли сте в знанията си за Византийската империя ?
Днес ще разберем!
Това са 10-те неща, които може би не знаете за Византия.
View this post on Instagram A post shared by BUCKiTDREAM (@buckitdream) on Jun 7, 2019 at 2:33pm PDT
„ Византийска империя” се появява като разбиране след рухването на Византия
Терминът „ Византийска империя” става известен през 18-ти и 19-ти век, само че той би бил изцяло чужд за тогавашните поданици на Византия.
За тях Византия е била просто правоприемник на Римската империя, която преместила центъра си на въздействие от Рим в Константинопол.
Въпреки че огромна част от популацията на Византия говорело на гръцки и било покръстено в християнската вяра, хората въпреки всичко се определяли като „ ромеи” и „ римляни”, подчинявали се на римското право и просвета.
Макар и с течението на вековете Византийската империя да придобива един образ, непосредствен до този на гръцкия манталитет и просвета, локалните въпреки всичко не престават да величаят своя римски генезис.
През 1453 година, когато османският държател Мехмед II превзема Константинопол, той се самопровъзгласява за „ цезар на Римската империя”.
View this post on Instagram A post shared by Kül Tegin (@kulteginn) on Jan 25, 2020 at 3:42am PST
Константинопол е издигнат, с цел да бъде имперска столица
Далечните корени на Византийската империя датират от 324 година, когато император Константин напуща разпадащия се Рим и реалокира армията си във Византион, античен пристанищен град, ситуиран на Босфора, протока, разделящ Европа и Азия.
Само в границите на шест години императорът трансформира западналия елински град в оживено място, изпълнено с римски конгреси, публични здания, университети и крепостни стени.
Той даже издига римски монументи и скулптури, които да припомнят, че това е столицата на света.
Константин кръщава града през 330 година като „ Новият Рим”, само че скоро по-късно той получава името Константинопол в чест на своя основател.
View this post on Instagram A post shared by Bill (@historywithbilly) on Jan 19, 2020 at 5:09am PST
Най-великият император на Византия е имал непретенциозно детство
Възходът на Византийската империя съответствува с невероятното ръководство на Юстиниан I.
Той се ражда някъде към 482 година на Балканите. Прекарва детството си като наследник на елементарен селяндур преди да попадне под опеката на своя чичо – Юстин I, бивш свинар и боец, който след това застава отпред на империята.
Юстиниан наследява Юстин през 527 година и макар че приказва гръцки с акцент, характерен на селското население, той се потвърждава като заслужен водач.
През съвсем 40-годишното си ръководство той превзема доста територии и оглавява значими строителни планове като този за реконструкцията на църквата „ Света София” в сегашен Истанбул.
View this post on Instagram A post shared by Byzantinische Kunst (@verrueckter_byzantiner) on Jan 16, 2020 at 6:19pm PST
Бунтът, който съвсем слага империята на колене
Както и модерните спортове имат своите върли почитатели, по този начин и във Византийската империя надбягването с колесници е имало своите върли поддръжници.
Сините и Зелените, които постоянно прибягвали до демонстрация на експанзия. Казвали се по този начин поради цветовете, които носели техните обичани тимове.
Тези две агитки били безапелационни врагове, само че през 532 година, недоволни от нововъведените налози и опитите за екзекуция на двама от техните водачи, провокират кървави протести и митинги.
В продължение на няколко дни Сините и Зеленти обикаляли из Константинопол, палейки здания и пробвайки се да провъзгласят нов император.
Император Юстиниан за малко да напусне столицата, само че брачната половинка му Теодора съумява да го убеди да остане и да се бори за короната си.
В края на размириците към 30 000 души се оказали мъртви, което се равнявало на към 10% от популацията на Константинопол.
View this post on Instagram A post shared by History On This Day (@history.on.this.day) on Jan 13, 2020 at 8:08am PST
Начините, по които византийците се отнасяли с съперниците си
Византийските владетели в множеството случаи избягвали да убиват своите съперници, само че вместо това прибягвали към други жестокости.
Много „ кандидати-императори” били ослепявани или даже кастрирани, което надлежно да ги направи негодни за оглавяването на войска или основаването на потомство. Други се оказвали с отсечен език, нос или уста.
Осакатяването на тези претенденти за императорската корона се правело за отдалечаването им от тези високи цели, защото хората с физически дефекти се считали за негодни. Невинаги обаче това сработвало.
Император Юстиниан II да вземем за пример се оказал с отсечен нос, откакто бил свален от трона през 695 година, само че след 10 година, прекарани в заточение, той се завърнал и си върнал властта. Юстиниан II носел специфична златна протеза на мястото на носа си.
View this post on Instagram A post shared by Persia History (@persia.history) on Jan 16, 2020 at 6:56am PST
Византийската армия употребила ранна версия на напалм
Византия дължала по-голямата част от своите военни триумфи на „ гръцкия огън” – мистериозна запалителна течност, с която армията се справяла с вражеските войски и бойни кораби.
Точната рецепта за тази ранна версия на напалм е изгубена. Тя може да е съдържала всичко от петрол до сяра и калиев нитрат. От исторически извори се знае, че течността е била гъста и лепкава.
„ Гръцкият огън” се свърза най-вече с Византийската империя от случаите, когато византийската войска го употребява, с цел да противодейства на обсади от страна на арабите и руснаците.
View this post on Instagram A post shared by Glasnik prošlosti (@glasnikproslosti) on Jan 8, 2020 at 6:28am PST
Империята спомага за възхода на православната религия
Византия съвсем постоянно е била империя, основана на християнската религия, само че с течение на времето храмовете, в които се говорело на гръцки, развили свои разнообразни ритуали от католическата черква, основана в Рим.
Религиозните напрежения стигнали своята кулминационна точка през 1054 година, когато папата в Рим и патриархът в Константинопол подписали декрети, отричайки се едни други.
„ Великата схизма” разделила християнството на два обособени клона: римокатолическа черква на запад и източноправославна черква на изток.
View this post on Instagram A post shared by Vassilis Pergalias (@thebyzantisist) on Jan 10, 2020 at 1:34pm PST
Падението на Константинопол по време на кръстоносните походи
Един от най-мрачните интервали в историята на Византия стартира при започване на 13-ти век, когато във Венеция се открива провеждането на Четвъртия кръстоносен поход.
Първоначалният проект на кръстоносците е да стигнат до управлявания от мюсюлманите Йерусалим, преминавайки през Близкия изток. В последна сметка обаче проектите им се трансформират заради неналичието на запаси и те подхващат нахлуване над Константинопол.
През 1204 година кръстоносците атакуват града, опожаряват го, крадат редица съкровища, творби на изкуството и скъпи религиозни реликви. Освен това те слагат отпред на новосъздалата се Латинска империя собствен император.
Латинската империя просъществува до 1261 година, само че макар че византийците си връщат властта, съгласно редица историци това е предпоставката за последвалия безапелационен крах на Византия.
View this post on Instagram A post shared by Kül Tegin (@kulteginn) on Jan 26, 2020 at 4:06am PST
Изобретяването на топа предизвестила края на империята
Крепостните стени на Константинопол били нападани нееднократно от готите, персийците, руснаците и арабите в продължение на епохи, само че постоянно със същите военни тактики.
През пролетта на 1453 година, завзели към този момент огромна част от териториите на Византия, османците, отпред с Мехмед II, обсаждат столицата с цялостен боеприпас от топове, проектирани от маджарски инженери.
В центъра на оръдейния боеприпас бил голям топ, за който били нужни 60 вола, които да го пренесат.
След като в продължение на няколко седмици османската войска обстрелва стените на града, на 29 май те съумяват да пробият отвор, през който да нахлуят в Константинопол и да се борят.
Сред многото убити бил последният византийски император Константин XI, с който империята отишла вечно в историята след 1100-годишно битие.
View this post on Instagram A post shared by Portia
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ