Любомир Кючуков е дипломат, политик, бивш заместник-министър на външните работи,

Любомир Кючуков е посланик, политик, някогашен заместник-министър на външните работи, а понастоящем е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.

Кое за Вас е събитието на 2021г.? Накъде пое светът през отминаващата година?

Аз по-скоро бих приказвал не за събитие, а за развой. И това е продължаващата ерозия на следвоенния международен ред. Десетилетието сложи на тежко тестване интернационалните институции и цялата система на Организация на обединените нации, които постоянно бяха подменяни от обединения на искащите. То беше пагубно за интернационалното право, като правилата на националния суверенитет, почитание на териториалната целокупност, невмешателство във вътрешните работи, задължението за осъществяване на подписаните контракти и така нататък бяха непрекъснато нарушавани. Тези процеси бяха забавени от връщането на Съединени американски щати при Байдън към многостранната дипломация, интернационалните институции и уважението към договорните задължения, само че наклонността не се е обърнала. В обобщение: светът не стана по-сигурен през 2021 година макар затихването на някои районни спорове. Ние продължаваме да приказваме и да мислим за войната като за законен, даже морално оневинен инструмент за решение на разногласия, а понятието „ мир “ сякаш дефинитивно изчезна от интернационалната лексика.

Засилва ли се опълчването по оста САЩ-Русия? Къде остава Европа?

Конфронтацията продължава да ескалира. Като методът на взаимно въздържане води до серпантина в трупането на войски и оръжия по продължение на цялата линия от Балтийско до Черно море. Нивото на опълчване е толкоз високо, че както демонстрираха диалозите Байдън-Путин, първостепенна задача към този момент стана удържането му под надзор, а не де-ескалацията. Същевременно пренасочването на акцента във външната политика на Съединени американски щати към Индо-тихоокеанския район за противопоставяне на Китай обрисува наклонност на Европа да бъдат предоставени по-сериозни отговорности в сдържането на Русия. Става дума на първо място в областта на политиката и стопанската система, до момента в който Съединени американски щати явно ще запазят водещата си роля във връзка с сигурността. От друга страна за разлика от част от източноевропейските страни (Прибалтика, Полша, Румъния) останалата част от Европа, преди всичко Германия и Франция, изповядват разбирането, че сигурността на Европа е неделима и тя не може да се гради без и против Русия, а в разговор и при взаимни гаранции с Русия.

Динамиката на международната политика след разпространяването на ковид промени ли Китай?

Промени се не толкоз самият Китай, а по-скоро мястото на Китай в международната политика. Китай пръв се възвърне от пандемията и това му даде несъмнено преимущество във времето по съпоставяне с другите огромни стопански системи. Годината очерта ясно контурите на бъдещото главно геополитическо несъгласие – битката за световно водачество сред Съединени американски щати и Китай. Като тя явно ще бъде всеобхватна и дълготрайна и ще дефинира динамичността на интернационалните връзки през идващите десетилетия. Като се следи задоволително ясно обрисувана наклонност към една нова двуполюсност – този път по оста Вашингтон-Пекин. Всичко това съпроводено с опитите тя да бъде сложена и в нова идеологическа опаковка – битката сред демократичните демокрации и властническите режими. Което пък прави задоволително основателни опасенията от една нова студена война – в може би обаче в по-горещ вид.

Афганистан и ръководството на талибаните ще стане ли причина за нови талази мигранти?

След като Съединени американски щати договориха предаването на властта на талибаните в Афганистан (защото договарянията се водеха единствено с талибаните, без присъединяване на тогавашното афганистанско правителство), светът изпадна в парадоксалната обстановка да не признава новото държавно управление в Кабул, само че да разчита на него да откри надзор по границите и да не разреши всеобщ бежански поток. На процедура това значително се случи. Но ограничението на бягството на открито значи, че афганистанските жители остават беззащитни по отношение на репресиите вътре в страната. Което слага без заобикалки въпроса за хуманността на сходен метод. Защото апелите към талибаните за спазването на някакви демократични правила наподобяват прекомерно палиативни, доколкото явно не водят до съответен резултат в посока съблюдаване на обикновени човешки права.

Какво да чакаме на Балканите след оповестеното от Република Сръбска желание да се отдръпна от федералните институции в Босна и Херцеговина, натиска за приемане на Скопие в Европейски Съюз и обезценяването на лирата в Турция?

Балканите не могат да бъдат територия, изолирана от международните процеси. Като тук са налице редица рискови фактори: вътрешната дестабилизация на част от страните от полуострова (включително проблемите с одобряването на единната държавност на Босна и Херцеговина, за които споменавате), възходящите национализми, периодическата ескалация на напрежението в двустранен проект. Забавянето на процеса на присъединение на полуострова към Европейски Съюз трансформира оптиката по отношение на района: измества акцента от интеграция към сигурност, трансформира района от индивид, евентуална част на една по-голяма общественост, каквато е Европейски Съюз, в обект на битка за сфери на въздействие и противоборство сред световните играчи. С други думи – рисковете от дестабилизация на района остават задоволително високи и са нужни целенасочени политически старания в районен проект за отбягване на сходно развиване.