За разлагането на Русия са виновни писателите-класици
Любител на " музиката на незаконния свят * град Чапаевск, Самарска област, прободе водач на такси, тъй като не поискал да му пусне радио " Шансон ". Този битов случай може да послужи за ключ към тайната на " антируския скрит план " на ръководещите елити, чиято природа внезапно заинтригува всички: от футболните почитатели до блогерите.
Кой пречи на образуването на съветската национална страна? " Сламените кучета " **. Според разнообразни изследвания, от 25 до 80% от популацията на Руската федерация съставлява обществена категория, която за задачите на политическата уместност ще назовем с тази англо-китайска заемка. Терминът " сламени кучета " в британския език е евфемизъм за нещо излишно или основано с единствената цел да бъде унищожено. Във всяко общество има такава обществена каста, която доникъде на ХХ век се отглежда като " масовка " за войни, за тежък труд във нездравословни производства, за асимилиране на земи, едва пригодни за живеене.
Постиндустриалният свят се избави от потребността от всеобщи жертви. Но по този начин и не изобрети различен " витален сюжет " за маргиналните пластове. Без насочващата ръка на страната, на " сламените кучета " им остава единствено да се занимават със самоунищожаване: посредством ориентирана към тях самите (наркомания, алкохолизъм) или на открито (бандитизъм, хулиганство) експанзия.
Лумпени, живеещи отвън законите, има във всяка страна. Например, американските реднекс*** или английските чавс**** съвсем не отстъпват на съветските гопници*****. Но въпреки всичко културата на обществените " низини " във всички цивилизовани страни по света съвсем няма допирни точки с културата на другите пластове.
В Русия представители на маргиналната просвета са депутати, служители, предприемачи, спортисти, актьори, полицаи и престъпници… Само в Русия култът към силата и културата на " шансона " не са маргинални, а в противен случай, образуват законите на държание и преобладаващите правила на сполучливата социализация.
Само в Русия песните на незаконния свят станаха част от шоубизнеса, който има милиони поклонници. Бившият заместник-председател на Комисията по конституционно законодателство и държавно строителство Андрей Савелиев се оплакваше, че от надмощието на " шансона " няма избавление дори в държавната Дума: " Ако на обяд слезеш в столовата на Думата, там те посрещат с ария за кралицата на разбойниците Мурка ".
Престъпната субкултура се поддържа на всички равнища: от централната телевизия, обитаема с бандитски сериали и излъчвания от вида на " Чистосърдечно самопризнание ", до " класическата " литература, призоваваща да бъде свестен килърът, да посъчувстваме на проститутката и да отстъпим на " дребния човек ". Дори музикалните критици са принудени да се съгласяват на отстъпки (от боязън или конформизъм) и да назовават " музиката на незаконния свят " с политически правилния (и лъжлив) термин " съветски шансон ".
Триумфалното завземане на осведомителното пространство от културата на незаконния свят през последните 35 години докара до " отмиране " на съветския език. Социологическо изследване на Санкт-Петербургския държавен университет сподели, че " езикът от средство за изразително откриване на своя мир се трансформира в набор от показателни местоимения ". Социалните низини изгубиха доверие към грамотната тирада, а образованите съсловия играят единствено " за намаляване “ (с цел употреба на маргиналите, приказват на " техния език " и смъкват летвата на културните претенции – най-нагледното удостоверение за това са шлагерите от киноразпространението и филмите, получили държавна подкрепа).
Единствен наличен за всички пластове на съветското общество език на другарство става този на престъпния свят.
Русия е изумена от " вируса на шансона ". Неговите признаци са блестящо разказани от Уилям Бъроуз в романа му " Голият обяд ". Преди повече от петдесет години той описа историята на заболяването на един шоумен, който научил ануса си да беседва, след което той придобил лична персона. Известно време шоуменът забавлявал публиката с кавгата сред " горната " и " долната " част на своето тяло. Но скоро анусът решил, че въобще не му е нужна глава: той е изцяло кадърен независимо да се оправи с всички функционалности на виталната активност. Под гърба на шоумена избили зъби, анусът почнал да прекъсва и наскърбява индивида. След това устата му почнала да се цялостни със слуз – с всеки ден от ден на ден и повече, до момента в който индивидът към този момент не можел нито да приказва с устата си, нито да се храни. Известно време в очите му към момента можела да се забележи безмълвната тъга на затворения разсъдък. Но скоро и те угаснали, попадайки във властта на ануса.
" Вирусът на шансона " гълтам тялото на Русия като раково образувание, за което в продължение на двеста години спомагаха и нашите " типичен " писатели, и философите-славянофили, и политиците-популисти, и икономистите-идеалисти – всички тях можем да съдим за стимулиране разлагането на съветското общество. Днес, когато " шансонната болест " на обществото минава към терминален етап, е по-важно тъкмо да се очертае огнището на източника на метастази, с цел да се опитаме да подберем лекарство за свиване на локализацията му – връщане на незаконната просвета в " резервата на пандиза ".
Двете Русии
Отдавна е известно, че в Русия има два несъчетаеми народа. И това напълно не са руснаците и кавказците, не са последователите на Запада и славянофилите, не са тези от " Единна Русия " и несъгласните с нея. Това са руснаците – жители, които имат своя положителна стратегия за деен живот в Русия; и " сламените кучета " - тъмна безлика маса, която във всеки един миг може да пропука тънкия лед на цивилизацията над бездната на хаоса. Така стана през 1917 г.; " признакът на Манежния площад " демонстрира, че по този начин може да се случи и през днешния ден.
Проблемът с двете Русии е доста по-сериозен от който и да е политически или стопански проблем. Защото тяхната несъответственост, взаимно изключващи се ползи, несъвпадащи знаци на правдивост и достолепие попречват всевъзможни градивни преобразувания в която и да е сфера. Както споделят психолозите, когато човек се бори самичък със себе си, той 90% не съществува. В съветското общество тече латентна революция – това значи, че него в действителност го няма.
В такава обстановка всичко е допустимо: даже прехвърляне на рецидивистите на уважавания статус на хора, воювали в " горещите точки ". Криминалните престижи могат да образуват общопризнавана " картина на света ", да подменят функционалностите на Руската академия на науките в модерирането на актуалната лексика (а предмети и феномени, лишени от название, както е известно, не съществуват).
Доминирането на култа към силата принуждава всеки човек или да се преценява с нея, заимствайки главните модели на държание, или да се разделя с част от виталното си пространство, или да емигрира.
Гласуване с крайници
Вероятно тъкмо по тази причина " емиграцията " се трансформира в основна дума в днешна Русия. В началото на юни тази година социолози от ВЦИОМ организираха изследване, което сподели, че за последните 20 години делът на руснаците, които желаят да емигрират, е повишен от 5 до 21%. Най-голям емиграционен капацитет имат 18-24-годишните (39%), високо образованите респонденти (29%). Нямат предпочитание да напущат родината си възрастните (93%) и едва образованите (85%).
Деградацията на човешки капитал ще се усеща все по-силно с всяка година. " В Русия 14-15% от популацията имат висше обучение, а от заминаващите - над 40%. Тоест, при заминаващите има 3 пъти повече квалифицирани, конкурентоспособни хора ", съобщи в изявление за The New Times политологът Дмитрий Орешкин.
При съществуващите политически условия " гласуването с крайници " се трансформира в главен индикатор за здравето на нацията. През последните години този " референдум " демонстрира напълно еднопосочни резултати. Бизнесмени и служители купуват недвижими парцели в чужбина, хората междинна ръка влагат спестяванията си в езиково образование на децата си, гледайки на това като вложения в бъдещия им живот отвън Русия, студентите се приготвят да вземат TOEFL и GRE.
Бягството на хората от интелектуалната сфера на труд е фундаментален проблем. " Когато е елементарно да заминеш, държавното управление би трябвало с изключително внимание, с особена деликатност да се отнася към своя хайлайф ", споделя ректорът на Руската академия за национално стопанство и държавна работа при президента на Русия Владимир Мау пред " Ведомости ". Засега очевиден приоритет се дава на обществената сфера, военно-промишления комплекс и държавните корпорации, т.е. на поддръжката на маргиналните пластове и силовия " вертикал ".
Засилването на позициите на " обществото на шансона ", изповядващо култа към силата, слага под въпрос опцията за оцеляване на хората, насочени към актуалната просвета. На тях им остава или да мутират в " сламени кучета ", като признаят всички ритуални правила (безпрекословно поклонение пред началството, занемаряване на законите, заплащане на налог и обработване на брутални ценности), или да избягат от страната. По този метод имаме работа с полуофициален геноцид по интелектуални и културни признаци.
Майчиството и детските добавки като тласък за изродяване
При това, изключително значимо е, че " приключването на мозъци " е съпроводено от увеличение на раждаемостта в маргиналните пластове. " Обществото на шансона " освен пропъжда от страната прогресивните хора, само че и усилва числеността си в безспорни индикатори.
От края на 1960-те години най-висока раждаемост се следи измежду най-бедните пластове на руснаците. Многодетните фамилии съвсем напълно са съсредоточени в групата с ниски приходи (вероятността от раждане на трето дете в тях е 12,5%, на четвърто – 4%). Изследователите виждат значим абсурд: колкото по-ниско е равнището на приходи на фамилията, в които съпрузите нямат висше обучение, толкоз по-вероятна е тяхната многодетност.
Затова политиката на икономическа поддръжка за раждаемостта може изцяло да се назова стимулиране на деградацията на популацията. Такава тактика за повишение на раждаемостта е била прилагана в Съюз на съветските социалистически републики още през 1970-80-те години: увеличение на отпуска по майчинство, изключително даване на жилища и така нататък Социологическите изследвания, обаче, демонстрират, че материалният тласък оказва най-голямо въздействие на родителите, които не се замислят за бъдещето на децата си (например, алкохолиците). По този метод майчинството без съответни институции за цивилна социализация на децата, държавни стратегии за развиване на качествата им, се трансформира просто в метод за приемане на евтина работна мощ. При това обективният проблем за демографската рецесия не намира поддръжка на държавно равнище под формата на гаранции за качествено обучение, рационализация на детските градини, учебни заведения, вузове, промяна на здравното обслужване – и други обществени гаранции, чиято липса принуждава огромна част от образованото население да отсрочва мислите за поколение за несигурно бъдеще.
Такава политика ни кара да подозираме някакви сили за неналичието на заинтригуваност от първокласен растеж на популацията. Та нали да се ръководи " света на шансона " е доста по-просто, в сравнение с " многополярното общество ", " понятията " са по-достъпни от правните институции, на силовото поле страната постоянно има неоспоримо преимущество, за разлика от политико-интелектуалната конкуренция.
Превъзпитание
Най-трагичното в тази обстановка е, че в съветската просвета няма никакви зачатъци на плодотворна битка с незаконните полезности, на имунитет против " културата на шансона ". Последните два века от нейното развиване (по време на които тя в действителност беше и формирана) бяха съпроводени с растеж на въздействието на идеализираната фигура на " дребния човек " върху нея.
Културата поредно играеше на дама с " тъмните маси ". Причината за това е и възприятието за виновност на образования човек пред необразованите пролетарии и крепостни селяни, полупросяците-служители, лишени от благоприятни условия да се приобщят към културните полезности. И търсенето на национална самоидентификация, което помъти разсъдъка на славянофилите, надали не обожествили " елементарния народ " като притежател на " същинските полезности " – в разгара на разногласието с последователите на западничеството. Толстоизъм, направлението на передвижниците… А през идващия век – комунистическа агитация, представяща необразованите класи като носители на напредничава концепция. Всички тези двеста години съветската просвета се е чувствала задължена към " елементарния " човек, непринудено е избирала за себе си ролята да обслужва неговите ползи.
Такава лъжлива и мазохистка позиция единствено още повече разврати " пролетариата ", даде мотив да се осмиват и подценяват " измислените " книжки. Всички тези химнове на унижените и оскърбените, възхищението към псевдомъдростта на необразования представител на обществените низини, направи евентуалния обект на културно превъзпитание несхватлив към книжното слово. Дори единствено тъй като в незаконния свят не е признато да се изслушват препоръките на тези, които те обслужват.
Впрочем, в модерна Русия даже не се следят някакви опити за филантропично превъзпитание. Ако въобще се наблюдават признаци на някаква културна политика, то това е акомодация на културата на обществените низини от страна на страната. Културата на незаконния свят се избавя от първичните си престъпни признаци. Което разрешава на политиците намерено и публично да я признават, и дори да я пропагандират, като заимстват по подобен метод делегирания на националните кумири електорален капитал.
На " Близкия до незаконната среда " Стас Михайлов му връчват държавна награда. Елена Ваенга пее в Кремълския замък. Изгубили способността да намерят общи тематики за диалог със своя народ, не намирайки благоприятни условия за неговото превъзпитание, представителите на страната, с цел да не изгубят дефинитивно връзка с обществото, от време на време се пробват да " подлайват " на " сламените кучета ", завзели неофициалната власт над масите.
Както вярно отбелязва критикът Михаил Берг, в такава обстановка малцинството нищо не може да изясни на съветското болшинство, както това е станало и става в цивилизованите страни. Поклонниците на силата не се доверяват на човешката тирада. А да се приказва на техния език значи да се приказва на езика на силата.
Война с гопничеството
" Руският шансон " в настоящия му смисъл е роден по времето на Новата икономическа политика. Песните, описващи идеализираната романтика на крадците, тогава са били известни съвсем както и през днешния ден (всъщност, основният хит- " шансон " на всички времена - " Мурка " - е бил написан в тези години). Но необятната известност на песните от незаконния свят не надживя с доста епохата на НИП: зараждащият се " шансон " попада под строга възбрана, която не е била снета дори след гибелта на Йосиф Сталин.
Връщането към необятна ротация (макар и нелегална) на " новите реализатори на шансони " (като Вили Токарев, Михаил Шуфутински) съответства с краха на фантазията за изграждане на комунизма, който бе сменен от подем на тоталната корупция (т.е. за брежневските времена).
Многообещаваща самодейност оферират киргизките депутати - за бандитска агитация под формата на творчество те имат намерение да вкарат наказателна отговорност. В началото на март тази година съответният законопроект бе утвърден от Комитета за публичен ред, правда и битка с корупцията на киргизкия парламент. Авторите на законопроекта считат, че за агитация на престъпността би трябвало да се санкционира с отнемане от независимост за период до три години. Ако за сходна активност бъде уличена група от лица, то след влизането на закона в действие ги заплашва от пет до седем години затвор. Същото наказване законопроектът планува за " оповестяване на статуса в йерархията на субкултурата ".
Засега у нас се вършат единствено скромни опити да се лекуват гопниците. Впрочем, към дадения миг вяра за сполучливо развиване на такава самодейност изпод съвсем няма. Очевидно, давайки си сметка за безперспективността на желанието, уредниците на открития в Челябинск първи в Русия рехабилитационен център за неблагополучни младежи незабавно предизвестяват, че в задачата им не влиза превъзпитание на гопниците. Като за начало, би било хубаво да им се даде опция да погледнат на света с други очи, да разширят хоризонта си.
Триумфът на " вируса на шансона "
Широкото разпространяване на главните признаци на " вируса на шансона " в модерна Русия слага въпроса за капитулирането на " мозъчната част " от държавното тяло пред неговия " стомашно-чревен тракт ".
Експанзия на хумористичните шоута, излъчвания, сериали, книги… Епидемия от хумористично другарство, поглъщаща остатъците от смисъл, пречеща на възникването на първи проблясъци на най-малко някакво осмисляне на заобикалящата реалност. Култ на парите, сакрализация на потреблението. Груба половост като единствен естетически аршин. Обратната страна на всички тези наложителни детайли от престъпния свят, на вариантите на " вируса на шансона ", са изблиците на нестимулирани действия, които са разследване най-вече от експлоадирания на инцидентна експанзия.
В тази връзка си припомням финала на кино лентата на американския режисьор Сам Пекинпа " Сламени кучета ", в който обезумели от досада и злоба провинциални пролетарии обсаждат остаряла, отдалечена къща. В къщата седи академик, не поискал в точния момент да избяга, с жена си, изнасилена от същите тези " кучета ". Във кино лентата представителят на интелигенцията съумява да победи пролетариите единствено откакто той самият се трансформира " сламено куче ". В реалност единствен излаз в тази обстановка може да бъде единствено намесата на страната като външен съдия и педагог.
Да се признава на шансона правото на битие значи да се разрешава на хората да живеят съгласно кучешките закони.
* Блатная музыка — музика, възпяваща сложния обичай и нравите на незаконната среда; в началото е била ориентирана към пандизчии и хора, близки до незаконния свят. Заражда се в Русия през XIX век, а дефинитивно се образува в Съюз на съветските социалистически републики. С времето в жанра на тази музика стартират да пишат песни, излизащи отвън рамките на престъпната тема, само че запазващи присъщите й особености: мелодия, диалект, разказвателен жанр, мироглед. От 90-те години в съветската музикална промишленост стартират да назовават тази музика „ съветски шансон “
** Рус. Соломенные псы (англ. Straw Dogs) - в традициите на античен Китай в религиозни церемонии се употребява фигурата на куче, направена от плява, която след края на церемонията постоянно е била изхвърляна или изгаряна. Понастоящем, в британския език това е евфемизъм за нещо излишно или основано с единствената цел да бъде унищожено.
*** Рус. Реднек (англ. Redneck) - безпаричен бял човек без обучение, по-специално от земеделските региони в южните елементи на Съединени американски щати, който има изостанали хрумвания и вярвания (=несправедлив и неразумен).
**** Рус. Чав (англ. Chav) - обидна дума за човек, нормално юноша, чийто метод на обличане, говорене и държане демонстрира неналичието на обучение и невисок обществен статус.
Кой пречи на образуването на съветската национална страна? " Сламените кучета " **. Според разнообразни изследвания, от 25 до 80% от популацията на Руската федерация съставлява обществена категория, която за задачите на политическата уместност ще назовем с тази англо-китайска заемка. Терминът " сламени кучета " в британския език е евфемизъм за нещо излишно или основано с единствената цел да бъде унищожено. Във всяко общество има такава обществена каста, която доникъде на ХХ век се отглежда като " масовка " за войни, за тежък труд във нездравословни производства, за асимилиране на земи, едва пригодни за живеене.
Постиндустриалният свят се избави от потребността от всеобщи жертви. Но по този начин и не изобрети различен " витален сюжет " за маргиналните пластове. Без насочващата ръка на страната, на " сламените кучета " им остава единствено да се занимават със самоунищожаване: посредством ориентирана към тях самите (наркомания, алкохолизъм) или на открито (бандитизъм, хулиганство) експанзия.
Лумпени, живеещи отвън законите, има във всяка страна. Например, американските реднекс*** или английските чавс**** съвсем не отстъпват на съветските гопници*****. Но въпреки всичко културата на обществените " низини " във всички цивилизовани страни по света съвсем няма допирни точки с културата на другите пластове.
В Русия представители на маргиналната просвета са депутати, служители, предприемачи, спортисти, актьори, полицаи и престъпници… Само в Русия култът към силата и културата на " шансона " не са маргинални, а в противен случай, образуват законите на държание и преобладаващите правила на сполучливата социализация.
Само в Русия песните на незаконния свят станаха част от шоубизнеса, който има милиони поклонници. Бившият заместник-председател на Комисията по конституционно законодателство и държавно строителство Андрей Савелиев се оплакваше, че от надмощието на " шансона " няма избавление дори в държавната Дума: " Ако на обяд слезеш в столовата на Думата, там те посрещат с ария за кралицата на разбойниците Мурка ".
Престъпната субкултура се поддържа на всички равнища: от централната телевизия, обитаема с бандитски сериали и излъчвания от вида на " Чистосърдечно самопризнание ", до " класическата " литература, призоваваща да бъде свестен килърът, да посъчувстваме на проститутката и да отстъпим на " дребния човек ". Дори музикалните критици са принудени да се съгласяват на отстъпки (от боязън или конформизъм) и да назовават " музиката на незаконния свят " с политически правилния (и лъжлив) термин " съветски шансон ".
Триумфалното завземане на осведомителното пространство от културата на незаконния свят през последните 35 години докара до " отмиране " на съветския език. Социологическо изследване на Санкт-Петербургския държавен университет сподели, че " езикът от средство за изразително откриване на своя мир се трансформира в набор от показателни местоимения ". Социалните низини изгубиха доверие към грамотната тирада, а образованите съсловия играят единствено " за намаляване “ (с цел употреба на маргиналите, приказват на " техния език " и смъкват летвата на културните претенции – най-нагледното удостоверение за това са шлагерите от киноразпространението и филмите, получили държавна подкрепа).
Единствен наличен за всички пластове на съветското общество език на другарство става този на престъпния свят.
Русия е изумена от " вируса на шансона ". Неговите признаци са блестящо разказани от Уилям Бъроуз в романа му " Голият обяд ". Преди повече от петдесет години той описа историята на заболяването на един шоумен, който научил ануса си да беседва, след което той придобил лична персона. Известно време шоуменът забавлявал публиката с кавгата сред " горната " и " долната " част на своето тяло. Но скоро анусът решил, че въобще не му е нужна глава: той е изцяло кадърен независимо да се оправи с всички функционалности на виталната активност. Под гърба на шоумена избили зъби, анусът почнал да прекъсва и наскърбява индивида. След това устата му почнала да се цялостни със слуз – с всеки ден от ден на ден и повече, до момента в който индивидът към този момент не можел нито да приказва с устата си, нито да се храни. Известно време в очите му към момента можела да се забележи безмълвната тъга на затворения разсъдък. Но скоро и те угаснали, попадайки във властта на ануса.
" Вирусът на шансона " гълтам тялото на Русия като раково образувание, за което в продължение на двеста години спомагаха и нашите " типичен " писатели, и философите-славянофили, и политиците-популисти, и икономистите-идеалисти – всички тях можем да съдим за стимулиране разлагането на съветското общество. Днес, когато " шансонната болест " на обществото минава към терминален етап, е по-важно тъкмо да се очертае огнището на източника на метастази, с цел да се опитаме да подберем лекарство за свиване на локализацията му – връщане на незаконната просвета в " резервата на пандиза ".
Двете Русии
Отдавна е известно, че в Русия има два несъчетаеми народа. И това напълно не са руснаците и кавказците, не са последователите на Запада и славянофилите, не са тези от " Единна Русия " и несъгласните с нея. Това са руснаците – жители, които имат своя положителна стратегия за деен живот в Русия; и " сламените кучета " - тъмна безлика маса, която във всеки един миг може да пропука тънкия лед на цивилизацията над бездната на хаоса. Така стана през 1917 г.; " признакът на Манежния площад " демонстрира, че по този начин може да се случи и през днешния ден.
Проблемът с двете Русии е доста по-сериозен от който и да е политически или стопански проблем. Защото тяхната несъответственост, взаимно изключващи се ползи, несъвпадащи знаци на правдивост и достолепие попречват всевъзможни градивни преобразувания в която и да е сфера. Както споделят психолозите, когато човек се бори самичък със себе си, той 90% не съществува. В съветското общество тече латентна революция – това значи, че него в действителност го няма.
В такава обстановка всичко е допустимо: даже прехвърляне на рецидивистите на уважавания статус на хора, воювали в " горещите точки ". Криминалните престижи могат да образуват общопризнавана " картина на света ", да подменят функционалностите на Руската академия на науките в модерирането на актуалната лексика (а предмети и феномени, лишени от название, както е известно, не съществуват).
Доминирането на култа към силата принуждава всеки човек или да се преценява с нея, заимствайки главните модели на държание, или да се разделя с част от виталното си пространство, или да емигрира.
Гласуване с крайници
Вероятно тъкмо по тази причина " емиграцията " се трансформира в основна дума в днешна Русия. В началото на юни тази година социолози от ВЦИОМ организираха изследване, което сподели, че за последните 20 години делът на руснаците, които желаят да емигрират, е повишен от 5 до 21%. Най-голям емиграционен капацитет имат 18-24-годишните (39%), високо образованите респонденти (29%). Нямат предпочитание да напущат родината си възрастните (93%) и едва образованите (85%).
Деградацията на човешки капитал ще се усеща все по-силно с всяка година. " В Русия 14-15% от популацията имат висше обучение, а от заминаващите - над 40%. Тоест, при заминаващите има 3 пъти повече квалифицирани, конкурентоспособни хора ", съобщи в изявление за The New Times политологът Дмитрий Орешкин.
При съществуващите политически условия " гласуването с крайници " се трансформира в главен индикатор за здравето на нацията. През последните години този " референдум " демонстрира напълно еднопосочни резултати. Бизнесмени и служители купуват недвижими парцели в чужбина, хората междинна ръка влагат спестяванията си в езиково образование на децата си, гледайки на това като вложения в бъдещия им живот отвън Русия, студентите се приготвят да вземат TOEFL и GRE.
Бягството на хората от интелектуалната сфера на труд е фундаментален проблем. " Когато е елементарно да заминеш, държавното управление би трябвало с изключително внимание, с особена деликатност да се отнася към своя хайлайф ", споделя ректорът на Руската академия за национално стопанство и държавна работа при президента на Русия Владимир Мау пред " Ведомости ". Засега очевиден приоритет се дава на обществената сфера, военно-промишления комплекс и държавните корпорации, т.е. на поддръжката на маргиналните пластове и силовия " вертикал ".
Засилването на позициите на " обществото на шансона ", изповядващо култа към силата, слага под въпрос опцията за оцеляване на хората, насочени към актуалната просвета. На тях им остава или да мутират в " сламени кучета ", като признаят всички ритуални правила (безпрекословно поклонение пред началството, занемаряване на законите, заплащане на налог и обработване на брутални ценности), или да избягат от страната. По този метод имаме работа с полуофициален геноцид по интелектуални и културни признаци.
Майчиството и детските добавки като тласък за изродяване
При това, изключително значимо е, че " приключването на мозъци " е съпроводено от увеличение на раждаемостта в маргиналните пластове. " Обществото на шансона " освен пропъжда от страната прогресивните хора, само че и усилва числеността си в безспорни индикатори.
От края на 1960-те години най-висока раждаемост се следи измежду най-бедните пластове на руснаците. Многодетните фамилии съвсем напълно са съсредоточени в групата с ниски приходи (вероятността от раждане на трето дете в тях е 12,5%, на четвърто – 4%). Изследователите виждат значим абсурд: колкото по-ниско е равнището на приходи на фамилията, в които съпрузите нямат висше обучение, толкоз по-вероятна е тяхната многодетност.
Затова политиката на икономическа поддръжка за раждаемостта може изцяло да се назова стимулиране на деградацията на популацията. Такава тактика за повишение на раждаемостта е била прилагана в Съюз на съветските социалистически републики още през 1970-80-те години: увеличение на отпуска по майчинство, изключително даване на жилища и така нататък Социологическите изследвания, обаче, демонстрират, че материалният тласък оказва най-голямо въздействие на родителите, които не се замислят за бъдещето на децата си (например, алкохолиците). По този метод майчинството без съответни институции за цивилна социализация на децата, държавни стратегии за развиване на качествата им, се трансформира просто в метод за приемане на евтина работна мощ. При това обективният проблем за демографската рецесия не намира поддръжка на държавно равнище под формата на гаранции за качествено обучение, рационализация на детските градини, учебни заведения, вузове, промяна на здравното обслужване – и други обществени гаранции, чиято липса принуждава огромна част от образованото население да отсрочва мислите за поколение за несигурно бъдеще.
Такава политика ни кара да подозираме някакви сили за неналичието на заинтригуваност от първокласен растеж на популацията. Та нали да се ръководи " света на шансона " е доста по-просто, в сравнение с " многополярното общество ", " понятията " са по-достъпни от правните институции, на силовото поле страната постоянно има неоспоримо преимущество, за разлика от политико-интелектуалната конкуренция.
Превъзпитание
Най-трагичното в тази обстановка е, че в съветската просвета няма никакви зачатъци на плодотворна битка с незаконните полезности, на имунитет против " културата на шансона ". Последните два века от нейното развиване (по време на които тя в действителност беше и формирана) бяха съпроводени с растеж на въздействието на идеализираната фигура на " дребния човек " върху нея.
Културата поредно играеше на дама с " тъмните маси ". Причината за това е и възприятието за виновност на образования човек пред необразованите пролетарии и крепостни селяни, полупросяците-служители, лишени от благоприятни условия да се приобщят към културните полезности. И търсенето на национална самоидентификация, което помъти разсъдъка на славянофилите, надали не обожествили " елементарния народ " като притежател на " същинските полезности " – в разгара на разногласието с последователите на западничеството. Толстоизъм, направлението на передвижниците… А през идващия век – комунистическа агитация, представяща необразованите класи като носители на напредничава концепция. Всички тези двеста години съветската просвета се е чувствала задължена към " елементарния " човек, непринудено е избирала за себе си ролята да обслужва неговите ползи.
Такава лъжлива и мазохистка позиция единствено още повече разврати " пролетариата ", даде мотив да се осмиват и подценяват " измислените " книжки. Всички тези химнове на унижените и оскърбените, възхищението към псевдомъдростта на необразования представител на обществените низини, направи евентуалния обект на културно превъзпитание несхватлив към книжното слово. Дори единствено тъй като в незаконния свят не е признато да се изслушват препоръките на тези, които те обслужват.
Впрочем, в модерна Русия даже не се следят някакви опити за филантропично превъзпитание. Ако въобще се наблюдават признаци на някаква културна политика, то това е акомодация на културата на обществените низини от страна на страната. Културата на незаконния свят се избавя от първичните си престъпни признаци. Което разрешава на политиците намерено и публично да я признават, и дори да я пропагандират, като заимстват по подобен метод делегирания на националните кумири електорален капитал.
На " Близкия до незаконната среда " Стас Михайлов му връчват държавна награда. Елена Ваенга пее в Кремълския замък. Изгубили способността да намерят общи тематики за диалог със своя народ, не намирайки благоприятни условия за неговото превъзпитание, представителите на страната, с цел да не изгубят дефинитивно връзка с обществото, от време на време се пробват да " подлайват " на " сламените кучета ", завзели неофициалната власт над масите.
Както вярно отбелязва критикът Михаил Берг, в такава обстановка малцинството нищо не може да изясни на съветското болшинство, както това е станало и става в цивилизованите страни. Поклонниците на силата не се доверяват на човешката тирада. А да се приказва на техния език значи да се приказва на езика на силата.
Война с гопничеството
" Руският шансон " в настоящия му смисъл е роден по времето на Новата икономическа политика. Песните, описващи идеализираната романтика на крадците, тогава са били известни съвсем както и през днешния ден (всъщност, основният хит- " шансон " на всички времена - " Мурка " - е бил написан в тези години). Но необятната известност на песните от незаконния свят не надживя с доста епохата на НИП: зараждащият се " шансон " попада под строга възбрана, която не е била снета дори след гибелта на Йосиф Сталин.
Връщането към необятна ротация (макар и нелегална) на " новите реализатори на шансони " (като Вили Токарев, Михаил Шуфутински) съответства с краха на фантазията за изграждане на комунизма, който бе сменен от подем на тоталната корупция (т.е. за брежневските времена).
Многообещаваща самодейност оферират киргизките депутати - за бандитска агитация под формата на творчество те имат намерение да вкарат наказателна отговорност. В началото на март тази година съответният законопроект бе утвърден от Комитета за публичен ред, правда и битка с корупцията на киргизкия парламент. Авторите на законопроекта считат, че за агитация на престъпността би трябвало да се санкционира с отнемане от независимост за период до три години. Ако за сходна активност бъде уличена група от лица, то след влизането на закона в действие ги заплашва от пет до седем години затвор. Същото наказване законопроектът планува за " оповестяване на статуса в йерархията на субкултурата ".
Засега у нас се вършат единствено скромни опити да се лекуват гопниците. Впрочем, към дадения миг вяра за сполучливо развиване на такава самодейност изпод съвсем няма. Очевидно, давайки си сметка за безперспективността на желанието, уредниците на открития в Челябинск първи в Русия рехабилитационен център за неблагополучни младежи незабавно предизвестяват, че в задачата им не влиза превъзпитание на гопниците. Като за начало, би било хубаво да им се даде опция да погледнат на света с други очи, да разширят хоризонта си.
Триумфът на " вируса на шансона "
Широкото разпространяване на главните признаци на " вируса на шансона " в модерна Русия слага въпроса за капитулирането на " мозъчната част " от държавното тяло пред неговия " стомашно-чревен тракт ".
Експанзия на хумористичните шоута, излъчвания, сериали, книги… Епидемия от хумористично другарство, поглъщаща остатъците от смисъл, пречеща на възникването на първи проблясъци на най-малко някакво осмисляне на заобикалящата реалност. Култ на парите, сакрализация на потреблението. Груба половост като единствен естетически аршин. Обратната страна на всички тези наложителни детайли от престъпния свят, на вариантите на " вируса на шансона ", са изблиците на нестимулирани действия, които са разследване най-вече от експлоадирания на инцидентна експанзия.
В тази връзка си припомням финала на кино лентата на американския режисьор Сам Пекинпа " Сламени кучета ", в който обезумели от досада и злоба провинциални пролетарии обсаждат остаряла, отдалечена къща. В къщата седи академик, не поискал в точния момент да избяга, с жена си, изнасилена от същите тези " кучета ". Във кино лентата представителят на интелигенцията съумява да победи пролетариите единствено откакто той самият се трансформира " сламено куче ". В реалност единствен излаз в тази обстановка може да бъде единствено намесата на страната като външен съдия и педагог.
Да се признава на шансона правото на битие значи да се разрешава на хората да живеят съгласно кучешките закони.
* Блатная музыка — музика, възпяваща сложния обичай и нравите на незаконната среда; в началото е била ориентирана към пандизчии и хора, близки до незаконния свят. Заражда се в Русия през XIX век, а дефинитивно се образува в Съюз на съветските социалистически републики. С времето в жанра на тази музика стартират да пишат песни, излизащи отвън рамките на престъпната тема, само че запазващи присъщите й особености: мелодия, диалект, разказвателен жанр, мироглед. От 90-те години в съветската музикална промишленост стартират да назовават тази музика „ съветски шансон “
** Рус. Соломенные псы (англ. Straw Dogs) - в традициите на античен Китай в религиозни церемонии се употребява фигурата на куче, направена от плява, която след края на церемонията постоянно е била изхвърляна или изгаряна. Понастоящем, в британския език това е евфемизъм за нещо излишно или основано с единствената цел да бъде унищожено.
*** Рус. Реднек (англ. Redneck) - безпаричен бял човек без обучение, по-специално от земеделските региони в южните елементи на Съединени американски щати, който има изостанали хрумвания и вярвания (=несправедлив и неразумен).
**** Рус. Чав (англ. Chav) - обидна дума за човек, нормално юноша, чийто метод на обличане, говорене и държане демонстрира неналичието на обучение и невисок обществен статус.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ