Защо оставането на грантовете за съдиите е полезно?
Лятното безвремие настъпи. Грантовете оцеляха! “Професионалните ” протестъри, Съюзът на съдиите в България и шепата провалени политически проксита на олигархията в инженерстваните планове “Да, България ” и Нова Република могат да отморят още месец, да съберат сили, че есента нали отново би трябвало да припомнят за себе си, като маршируват по жълтите павета, в опит да дискредитират избора на нов Висш правосъден съвет, приемането на антикорупционно законодателство и използването на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт. Макар, че още тази или другата седмица би трябвало да чакаме катуна от неколцина протестъра “на повикване ” от така наречен “Инициатива Правосъдие за всеки ” да се реалокира пред Президентството, с цел да изнудва президента да наложи несъгласие върху измененията в Закон за съдебната власт, Наказателно-процесуален кодекс и така нататък Все отново, с изключение на запазването на “грантовото финансиране ”, предпочитано за съществуванието на олигархично подвластната върхушка на Съюза на съдиите в България, се оказа и запазването на анонимността на членския състав на съсловната организация. Грантовете оцеляха, най-малко към този момент, тъй като от дребния съдружен сътрудник в ръководещото болшинство – “Обединени патриоти”, към този момент се заканиха да внесат оттеглените промени още един път, през есента. Щастливи са от ССБ и присъдружните им “дотирани” с парите на мизантропа Джордж Сорос неправителствени организации у нас. Дали, обаче, всичките тези, от дълго време скъсали с разбирането за национално достолепие, персони си дават сметка по какъв начин наподобяват в очите на елементарния българин – този, който устоя правораздаването, като част от обществената власт в страната. Не, не знаят, което ги прави и по този начин надълбоко неразбрани от народа си, който от дълго време е наясно по какъв начин зад цялата им подигравка, наречена “съдебна реформа” се крият властови апетити и опит за гарантиране на недостижимост. Заради това и резултатите от социологическото изследване по тематиката за правораздаването на организация “Медиана” са по този начин красноречиви – 86% от българите въобще не са разбирали мантрата за така наречен “съдебна реформа”, която към този момент 4-5 години интензивно се промотира, написа " Труд ".
Дебатът към измененията в Закона за правосъдната власт, въпреки да бе съзнателно ескалиран от директно засегнатите кръгове, в действителност изигра извънредно потребна роля, с цел да могат жителите ясно да разпознаят подправените герои и да затвърдят мнението, че не постоянно този, който е най-гръмогласен, наложително споделя истината.
Какво разбрахме от “борбата” за запазването на грантовете?
1. Политически и олигархично обвързани съдии има. И те са тези, които са в управлението на Съюза на съдиите в България. Това, с изключение на директно нарушаване на Конституцията и законите на страната, демонстрира и за какво обществото не има вяра на съдиите. Гражданите дават оценка “слаб” – 2,82 за работата на съда. ССБ е проксито в правораздаването на същите олигархични кукловоди, които вложиха големи запаси в основаването на партийните ГМО-та “Да, България” и Нова Република, само че се провалиха. Това не би било проблем, в случай че нямаше индикации, че част от магистратите от ССБ, позиционирани главно в софийските съдилища, не действаха пристрастно и при осъществяване на най-отговорното си обвързване – да отсъждат съгласно закона, доказателствата и вътрешното си разбиране. Често нещо друго взима превес, което пък към този момент може да е мотив и за всяка от страните в процеса да желае отказ на правосъдния състав. Дали от ССБ си дават сметка, че може да се стигне до казус, в който подсъдими и техните юристи, а и държавното обвиняване, да желаят отказ, поради подозрения за преднамереност, тъй като даден магистрат е част от “грантово” Неправителствени организации?!
2. Председателят на Върховен касационен съд Лозан Панов е напълно подвластен от олигархията и не просто пази нейните ползи, само че и невиждано, за първи път в историята на институцията, която управлява, използва Върховния съд за политически и лобистки цели. Панов си разреши да фабрикува мнение на Пленума на Върховен касационен съд за промените в Закона за правосъдната власт, в случай, че въобще няма индикации Пленум да се е провеждал.
3. Председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов е друга част от обслужващия личен състав на олигархията в правосъдната система. По неприемлив и нахален метод той нападна други управляващи – в съответната обстановка Народното събрание, поради признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс битката с корупцията по високите етажи на властта да бъде изнесена от Софийски градски съд и да стане подсъдна на Специализирания углавен съд. Само че, Топалов не си дава сметка, по какъв начин 75% от интервюираните от “Медиана” 1002 души са подкрепили това законодателно решение с претекста, че елементарният съд не може, а в действителност, може би и не желае да съди властимащи за корупция.
4. Върхушката на ССБ въобще не се интересува от правосъдие. Признаха го самите управителни представители на “грантовата” съсловна организация. Забележителна е, в действителност, силата на тези магистрати, когато бранят хонорарите си за лекции, екскурзии и командировки, само че и тоталната им апатия по въпроса за бавното правораздаване, посочено като главен проблем пред правораздавателната система у нас. До един бранителите на “грантовото финансиране” повтаряха “опорните точки”, спуснати от олигархичните кукловоди: по какъв начин прекъсването на грантовете ще лиши магистратите от “обучения” и “практически опит” в чужбина, само че нито един от тези юристи на хонорарите си не пожела да изясни по какъв начин българският поданик да има вяра на арбитър, пуснал против най-леката мярка за неотклонение “подписка” наказан на първа инстанция на 15 години затвор за кражбата на 21 млн. лева Колко ли банкови обирджии с по над 10 млн. евро в куфарище дочакат окончателното решение на съда и пред опасността да попаднат зад решетките, ще избират нова идентичност в далечни земи. Примери като този, единствено да искаш – като търсения от “Интерпол” турски камионджия, който предходната година умъртви семейство мотористи край Сливница и макар предизвестията на околните на починалите и митинга на прокуратурата, съдът му наложи “домашен арест”, с което му отвори път към бягството от пандиза. Или двойният палач Илиян Тодоров, лишил две момчета от живот на метри от Съдебната палата, където по-късно, един от днешните знаци на “съдебната реформа” – Румяна Ченалова оправда и разреши на килъра да се укрие.
5. Войната на олигархията за преодоляване на правосъдната власт няма да престане, като непозволени средства няма. “Борците” против подмолния напън са най-големите му ползватели, а претендиращите за морал стожери на “върховенството на закона” въобще не се тормозят да потъпкват разделянето на управляващите и престижа на институциите. Иначе, по какъв начин да си разбираем, че в парламентарна република ръководителят на Върховен касационен съд може да желае от президента смяна на Конституцията, а олигархично подвластният Съюз на съдиите в България да желае от премиера да въздейства върху депутатите, които са го избрали. Заради това, не би трябвало да е изненадващо, че 16% от хората считат за удачно прокуратурата и съдът да минат на послушание към министър-председателя. Добре би било, в случай че от ССБ, а и спонсорите му, прочетат доста задълбочено социологическото изследване на “Медиана”, което демонстрира, че към 90% от интервюираните дават отговор негативно на въпроса – нужно ли е непознато финансиране на съдии и прокурори. 68-69% от интервюираните са срещу финансирането на магистрати и от европейските фондове.
Така или другояче, решението към този момент е “грантовете” за Съюза на съдиите в България да останат. Тепърва президентът може и да предложи преразглеждането на някои от последните промени в правосъдните и процесуалните закони, признати предходната седмица от Народното събрание. Няма да бъде пропусната опцията олигархията да отсрочи неуместните за нея промени и посредством опит за атакуването им пред Конституционния съд. Влизането в действие на поправките, неотложно или след прочут интервал от време, несъмнено, няма да промени средата на съмнение, в която се пробва да вирее българското правораздаване, само че е значима стъпка в посока уединяване и минимализиране подмолното въздействие на олигархичните кръгове в правосъдната система.
Видно е, че за разлика от борещите се за грантовете си дребна, само че шумна групичка съдии, прокуратурата и следователите работят настойчиво, макар множеството “удари под кръста” – било през поръчкови “медии”-бухалки и подвластни мейнстрийм малките екрани и радиа, било през адвокатски лобита, дирижиращи дейностите на основни правосъдни началници. И въпреки на моменти операциите да съумяват да заблудят част от обществото, то времето на мантрите за “реформи” в правораздаването завършва. Така че, всеки, който си мисли, по какъв начин ще продължи да инженерстваполитика на гърба на правосъдната система или с “грантовофинансиране” ще си подсигурява комфортни съдийски решения, би трябвало да е наясно, че в действителност българите нямат желание повече да търпят това. И още една илюзия, българите не желаят румънски модел за битка с корупцията, повече избират полския – промяна на компрометирани съдии, да вземем за пример тези, които постоянно намират мотив за оправдателни или условни присъди или заети с политиканстване, позволяват рецидив при забавянето на разглеждането на делата си. Цели 77% от интервюираните отговорят с “да” на въпроса – всички забогатели през последните 20-години съдии и прокурори да бъдат неотложно уволнени. И, не, не са отговорни жителите, че имат такова отношение към правораздаването. В огромна степен, публичното мнение към съдиите у нас е такова и в следствие точно на “грантовото субсидиране” на една (полу)сектантска върхушка, която, затънала в опити за кадруване и преодоляване на правосъдната власт, се е капсулирала дотам, че се е трансформирала в израстък за справедливостта и “върховенството на закона”.
Дебатът към измененията в Закона за правосъдната власт, въпреки да бе съзнателно ескалиран от директно засегнатите кръгове, в действителност изигра извънредно потребна роля, с цел да могат жителите ясно да разпознаят подправените герои и да затвърдят мнението, че не постоянно този, който е най-гръмогласен, наложително споделя истината.
Какво разбрахме от “борбата” за запазването на грантовете?
1. Политически и олигархично обвързани съдии има. И те са тези, които са в управлението на Съюза на съдиите в България. Това, с изключение на директно нарушаване на Конституцията и законите на страната, демонстрира и за какво обществото не има вяра на съдиите. Гражданите дават оценка “слаб” – 2,82 за работата на съда. ССБ е проксито в правораздаването на същите олигархични кукловоди, които вложиха големи запаси в основаването на партийните ГМО-та “Да, България” и Нова Република, само че се провалиха. Това не би било проблем, в случай че нямаше индикации, че част от магистратите от ССБ, позиционирани главно в софийските съдилища, не действаха пристрастно и при осъществяване на най-отговорното си обвързване – да отсъждат съгласно закона, доказателствата и вътрешното си разбиране. Често нещо друго взима превес, което пък към този момент може да е мотив и за всяка от страните в процеса да желае отказ на правосъдния състав. Дали от ССБ си дават сметка, че може да се стигне до казус, в който подсъдими и техните юристи, а и държавното обвиняване, да желаят отказ, поради подозрения за преднамереност, тъй като даден магистрат е част от “грантово” Неправителствени организации?!
2. Председателят на Върховен касационен съд Лозан Панов е напълно подвластен от олигархията и не просто пази нейните ползи, само че и невиждано, за първи път в историята на институцията, която управлява, използва Върховния съд за политически и лобистки цели. Панов си разреши да фабрикува мнение на Пленума на Върховен касационен съд за промените в Закона за правосъдната власт, в случай, че въобще няма индикации Пленум да се е провеждал.
3. Председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов е друга част от обслужващия личен състав на олигархията в правосъдната система. По неприемлив и нахален метод той нападна други управляващи – в съответната обстановка Народното събрание, поради признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс битката с корупцията по високите етажи на властта да бъде изнесена от Софийски градски съд и да стане подсъдна на Специализирания углавен съд. Само че, Топалов не си дава сметка, по какъв начин 75% от интервюираните от “Медиана” 1002 души са подкрепили това законодателно решение с претекста, че елементарният съд не може, а в действителност, може би и не желае да съди властимащи за корупция.
4. Върхушката на ССБ въобще не се интересува от правосъдие. Признаха го самите управителни представители на “грантовата” съсловна организация. Забележителна е, в действителност, силата на тези магистрати, когато бранят хонорарите си за лекции, екскурзии и командировки, само че и тоталната им апатия по въпроса за бавното правораздаване, посочено като главен проблем пред правораздавателната система у нас. До един бранителите на “грантовото финансиране” повтаряха “опорните точки”, спуснати от олигархичните кукловоди: по какъв начин прекъсването на грантовете ще лиши магистратите от “обучения” и “практически опит” в чужбина, само че нито един от тези юристи на хонорарите си не пожела да изясни по какъв начин българският поданик да има вяра на арбитър, пуснал против най-леката мярка за неотклонение “подписка” наказан на първа инстанция на 15 години затвор за кражбата на 21 млн. лева Колко ли банкови обирджии с по над 10 млн. евро в куфарище дочакат окончателното решение на съда и пред опасността да попаднат зад решетките, ще избират нова идентичност в далечни земи. Примери като този, единствено да искаш – като търсения от “Интерпол” турски камионджия, който предходната година умъртви семейство мотористи край Сливница и макар предизвестията на околните на починалите и митинга на прокуратурата, съдът му наложи “домашен арест”, с което му отвори път към бягството от пандиза. Или двойният палач Илиян Тодоров, лишил две момчета от живот на метри от Съдебната палата, където по-късно, един от днешните знаци на “съдебната реформа” – Румяна Ченалова оправда и разреши на килъра да се укрие.
5. Войната на олигархията за преодоляване на правосъдната власт няма да престане, като непозволени средства няма. “Борците” против подмолния напън са най-големите му ползватели, а претендиращите за морал стожери на “върховенството на закона” въобще не се тормозят да потъпкват разделянето на управляващите и престижа на институциите. Иначе, по какъв начин да си разбираем, че в парламентарна република ръководителят на Върховен касационен съд може да желае от президента смяна на Конституцията, а олигархично подвластният Съюз на съдиите в България да желае от премиера да въздейства върху депутатите, които са го избрали. Заради това, не би трябвало да е изненадващо, че 16% от хората считат за удачно прокуратурата и съдът да минат на послушание към министър-председателя. Добре би било, в случай че от ССБ, а и спонсорите му, прочетат доста задълбочено социологическото изследване на “Медиана”, което демонстрира, че към 90% от интервюираните дават отговор негативно на въпроса – нужно ли е непознато финансиране на съдии и прокурори. 68-69% от интервюираните са срещу финансирането на магистрати и от европейските фондове.
Така или другояче, решението към този момент е “грантовете” за Съюза на съдиите в България да останат. Тепърва президентът може и да предложи преразглеждането на някои от последните промени в правосъдните и процесуалните закони, признати предходната седмица от Народното събрание. Няма да бъде пропусната опцията олигархията да отсрочи неуместните за нея промени и посредством опит за атакуването им пред Конституционния съд. Влизането в действие на поправките, неотложно или след прочут интервал от време, несъмнено, няма да промени средата на съмнение, в която се пробва да вирее българското правораздаване, само че е значима стъпка в посока уединяване и минимализиране подмолното въздействие на олигархичните кръгове в правосъдната система.
Видно е, че за разлика от борещите се за грантовете си дребна, само че шумна групичка съдии, прокуратурата и следователите работят настойчиво, макар множеството “удари под кръста” – било през поръчкови “медии”-бухалки и подвластни мейнстрийм малките екрани и радиа, било през адвокатски лобита, дирижиращи дейностите на основни правосъдни началници. И въпреки на моменти операциите да съумяват да заблудят част от обществото, то времето на мантрите за “реформи” в правораздаването завършва. Така че, всеки, който си мисли, по какъв начин ще продължи да инженерстваполитика на гърба на правосъдната система или с “грантовофинансиране” ще си подсигурява комфортни съдийски решения, би трябвало да е наясно, че в действителност българите нямат желание повече да търпят това. И още една илюзия, българите не желаят румънски модел за битка с корупцията, повече избират полския – промяна на компрометирани съдии, да вземем за пример тези, които постоянно намират мотив за оправдателни или условни присъди или заети с политиканстване, позволяват рецидив при забавянето на разглеждането на делата си. Цели 77% от интервюираните отговорят с “да” на въпроса – всички забогатели през последните 20-години съдии и прокурори да бъдат неотложно уволнени. И, не, не са отговорни жителите, че имат такова отношение към правораздаването. В огромна степен, публичното мнение към съдиите у нас е такова и в следствие точно на “грантовото субсидиране” на една (полу)сектантска върхушка, която, затънала в опити за кадруване и преодоляване на правосъдната власт, се е капсулирала дотам, че се е трансформирала в израстък за справедливостта и “върховенството на закона”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ