Какви са подводните камъни в устните сделки между „Лукойл“ и България?
„ Лукойл “ разгласи, че към този момент ще заплаща корпоративни налози в България – и то не алегорични суми, а големи средства от рода на 700 милиона лв. годишно. Това на пръв взор е отлично и е огромен пробив в проблем, по който от десетилетия няма никакво развиване. И в действителност може да се реализира пробив, само че ще са нужни спомагателни старания.
Защо се случва това?
Една от аргументите е световната данъчна промяна, която цели тъкмо това – най-малко част от налозите да се заплащат там, където се прави активността (а не всичко да се укрива по офшорки). Друга причина са глобите, който не разрешават вноса на съветски нефт в Европа от 5 декември (само България има изключение от петролното ембарго по морски път). Но не на последно място, публичният напън за цените на горивата е висок – България е дала изключение от ембаргото, внася се на ниска цена петрол, само че цените на горивата не са ниски. Затова и има разнообразни законодателни оферти по какъв начин да се обложат тези доходи и да се върнат на потребителите.
В предходни интервали отбраната на цените на горивата е била, че това са пазарни цени и страната не може и не би трябвало да се намесва. Но сега не приказваме за никакви пазарни цени – приказваме за привилегия, която разрешава да се заобикаля петролното ембарго и да се внася на ниска цена петрол (руският петрол е на ниска цена, тъй като съвсем никой не желае да го купува и по тази причина се продава с голяма отскъпка). Печалбите не са пазарни, а са вследствие на привилегия, предоставена от българското държавно управление. Но тази привилегия както е дадена, по този начин може и да бъде отстранена – тъй че това също е напън върху „ Лукойл “ да предложи насрещни отстъпки.
Подводните камъни
Целият проблем с „ предлагането “ на „ Лукойл “ да заплаща налози в България е, че то е непринудено – в смисъл, през днешния ден споделят, че ще заплащат налози в България, а на следващия ден може да кажат тъкмо противоположното. Няма никаква правна мощ, нито задължителност. Това дава опция да се изнудва локалното държавно управление да прави едни или други отстъпки за „ Лукойл “ – опасността е, че в противоположен случай компанията още веднъж ще спре да заявява и заплаща налози в България. Това го виждаме от ден първи – още при оповестяването на „ офертата “, „ Лукойл “ изиска да получи още едно изключение от ембаргото, а точно да изнася петролни артикули в цяла Европа.
Ще спре ли „ Нефтохим “?
Подхвърлят се неуместни изказвания, че без да получи опция за експорт, „ Лукойл “ ще е принудена да затвори рафинерията си в Бургас. Аргументът е, че без експорт потенциалът на рафинерията не може да се натовари и тя няма по какъв начин да работи. Това несъмнено, не е правилно – никой не не разрешава износа на петролни артикули, не разрешава се единствено износът на петролни артикули от съветски нефт. Разбира се, че рафинерията може да работи за експорт като преработва неруски нефт.
Рафинерията може да работи с съветски нефт за локалния пазар и с неруски нефт за експорт. В това няма механически проблем – в действителност постоянно в предходни години рафинерията е работила с композиция от съветски и неруски нефт. Няма и стопански проблем – при тези цени на горивата в Европа рафинерията ще прави огромни облаги от експорт, без значение с какъв нефт работи. А за българския пазар може да се внася на ниска цена съветски нефт и да се продават евтини горива на локалния пазар.
Как да се реши въпросът с облагането?
Данъците в България са ниски, само че би трябвало да се заплащат от всички. Тук не може да има доброволност и избор. За да няма опция за напън и всяка година „ Лукойл “ да си сменя мнението дали ще заплаща налози в България, или не, въпросът би трябвало да се реши стабилно и с правни гаранции. Тоест, по законодателен път.
Например, в закона може да се запише, че петролните рафинерии се таксуват с данък/такса на база импортиран нефт (данъкът надлежно ще е по-висока за съветския нефт, отразявайки неговата по-ниска цена). По този метод ще се обложат както естествените облаги на една рафинерия, по този начин и свръхпечалбите поради изключението от ембаргото. При това, данъкът няма да е по желание, а ще се внася предплатено – още при влизането на петрола в България и няма да може да се заобиколи. И събраните доходи евентуално ще са много повече от изчислените от „ Лукойл “ 700 милиона лв..
Текстът е оповестен от Георги Ангелов в неговия профил във Фейсбук. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Защо се случва това?
Една от аргументите е световната данъчна промяна, която цели тъкмо това – най-малко част от налозите да се заплащат там, където се прави активността (а не всичко да се укрива по офшорки). Друга причина са глобите, който не разрешават вноса на съветски нефт в Европа от 5 декември (само България има изключение от петролното ембарго по морски път). Но не на последно място, публичният напън за цените на горивата е висок – България е дала изключение от ембаргото, внася се на ниска цена петрол, само че цените на горивата не са ниски. Затова и има разнообразни законодателни оферти по какъв начин да се обложат тези доходи и да се върнат на потребителите.
В предходни интервали отбраната на цените на горивата е била, че това са пазарни цени и страната не може и не би трябвало да се намесва. Но сега не приказваме за никакви пазарни цени – приказваме за привилегия, която разрешава да се заобикаля петролното ембарго и да се внася на ниска цена петрол (руският петрол е на ниска цена, тъй като съвсем никой не желае да го купува и по тази причина се продава с голяма отскъпка). Печалбите не са пазарни, а са вследствие на привилегия, предоставена от българското държавно управление. Но тази привилегия както е дадена, по този начин може и да бъде отстранена – тъй че това също е напън върху „ Лукойл “ да предложи насрещни отстъпки.
Подводните камъни
Целият проблем с „ предлагането “ на „ Лукойл “ да заплаща налози в България е, че то е непринудено – в смисъл, през днешния ден споделят, че ще заплащат налози в България, а на следващия ден може да кажат тъкмо противоположното. Няма никаква правна мощ, нито задължителност. Това дава опция да се изнудва локалното държавно управление да прави едни или други отстъпки за „ Лукойл “ – опасността е, че в противоположен случай компанията още веднъж ще спре да заявява и заплаща налози в България. Това го виждаме от ден първи – още при оповестяването на „ офертата “, „ Лукойл “ изиска да получи още едно изключение от ембаргото, а точно да изнася петролни артикули в цяла Европа.
Ще спре ли „ Нефтохим “?
Подхвърлят се неуместни изказвания, че без да получи опция за експорт, „ Лукойл “ ще е принудена да затвори рафинерията си в Бургас. Аргументът е, че без експорт потенциалът на рафинерията не може да се натовари и тя няма по какъв начин да работи. Това несъмнено, не е правилно – никой не не разрешава износа на петролни артикули, не разрешава се единствено износът на петролни артикули от съветски нефт. Разбира се, че рафинерията може да работи за експорт като преработва неруски нефт.
Рафинерията може да работи с съветски нефт за локалния пазар и с неруски нефт за експорт. В това няма механически проблем – в действителност постоянно в предходни години рафинерията е работила с композиция от съветски и неруски нефт. Няма и стопански проблем – при тези цени на горивата в Европа рафинерията ще прави огромни облаги от експорт, без значение с какъв нефт работи. А за българския пазар може да се внася на ниска цена съветски нефт и да се продават евтини горива на локалния пазар.
Как да се реши въпросът с облагането?
Данъците в България са ниски, само че би трябвало да се заплащат от всички. Тук не може да има доброволност и избор. За да няма опция за напън и всяка година „ Лукойл “ да си сменя мнението дали ще заплаща налози в България, или не, въпросът би трябвало да се реши стабилно и с правни гаранции. Тоест, по законодателен път.
Например, в закона може да се запише, че петролните рафинерии се таксуват с данък/такса на база импортиран нефт (данъкът надлежно ще е по-висока за съветския нефт, отразявайки неговата по-ниска цена). По този метод ще се обложат както естествените облаги на една рафинерия, по този начин и свръхпечалбите поради изключението от ембаргото. При това, данъкът няма да е по желание, а ще се внася предплатено – още при влизането на петрола в България и няма да може да се заобиколи. И събраните доходи евентуално ще са много повече от изчислените от „ Лукойл “ 700 милиона лв..
Текстът е оповестен от Георги Ангелов в неговия профил във Фейсбук. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ