- Луд ли си, Ицо, да гоним търговците от храма?,

- " Луд ли си, Ицо, да гоним търговците от храма?, попита Пилат Понтийски, до момента в който си миеше ръцете с следващата мицеларна вода на " Шанел ". Имаш ли визия какви отчисления плащаха на страната, изключително като им сложихме касови апарати?

Ами те правеха за вярата повече от невъзможното - ето, аз се снабдих с апартамент с тераса, а кесарят си взе на два етажа и дори с преносима стълба сред тях. За кого работиш, Христосе, не мога да схвана? Да не се каниш да създаваш нова партия? Или на теб са ти отказали апартамент с тераса - не пердах се, ще те уредя. Мога да уредя даже тераса на яслите в къщата за посетители, дето си се родил.

Само стига си ни пречил на далаверата, че ще те задържам в понеделник и ще ти сложа белезниците още в петък, килията на Иванчева е свободна. И да излезеш оттова в неделя, хората към този момент не се връзват на тези нелепости ".
--
Нещо такова би изглеждал разговорът, в случай че онази Страстна седмица бе не преди 21 века, а през днешния ден, в България.
А по какъв начин ще наподобява светлата седмица ли? Отсега е ясно, че няма да бъде светла. Партиите ще се каят и ще се пречистват, както прилича до неделя, тъй като въпреки всичко идват избори. И ще продължат да се пречистват дотам от хора без жилища, че най-после няма да смеят да вкарат в листите си даже притежател на боксониера с остъклен балкон. Или ще заменят следващите отпаднали претенденти от листите си с бездомници, които ще търсят към Сточна гара.

Защото, когато идва Великден по време на избори, идват и пристрастеностите български, само че не по Тончо Жечев.

Ако той споделя в книгата си за първите прояви на отстояване на българската религия, сега пристрастеностите български са свързани с отстояване на жилища и тераси. Под искания за примирение някои от партиите одобряват оставки на кило, а други подхващат смели решения като да съборят ромски противозаконни къщи, с цел да отклонят вниманието от личната си тераса. Всички приказват за смирението на Христос и припалват свещички, пропускайки думите му " Не мир, а меч донесох " и това, което прави, с цел да резервира храма чист от търговията. А в тези години, заради неналичието на партии, какво да пазиш чисто, с изключение на храма? Сега просто си " чистиш къщичката " от евентуално рискови в имотно отношение хора, с цел да получиш опцията да получаваш безнаказано още повече.   

Великден е ден на примирение, само че не напълно.  Той е ден и на равносметки. В които да осмислим какви сме, в какво би трябвало да повярваме, по какъв начин би трябвало да продължим и с какво би трябвало да се разделим. Да изгоним търговците от своя личен храм - т.е. от живота си. Или да се примирим с тях, в случай че е неизбежно. Да приемем живота си, в случай че не сме в положение да го променим. Честването на Великден е обвързвано с това, което Иисус е направил за нас, индивидите. А той ни е дал едно значително нещо -правото на избор. На метод на живот. На религия. На взимане на решения. Иначе ще продължим да си живеем единствено със смирението. А то не всеки път е продуктивно - даже и Иисус не го предлага в цялостен размер. Иначе да Ви е вкусно агнешкото и да не Ви се счупят яйцата - в нета има най-малко 100 съвета по този мотив.