Лицензираният футболен треньор Иван Атанасов имаше редкия шанс да работи

Лицензираният футболен треньор Иван Атанасов имаше редкия късмет да работи за футбола в най-богатата страна в света Дубай. По време на престоя си в страната със седемте емирства някогашният вратар се докосна до нова просвета и обичаи, само че с работата си сподели, че българинът е сръчен и самоуверено приема провокации, стига да получи професионален късмет.

потърси Иван Атанасов, с цел да ни опише за своята футболна случка в Дубай и по какъв начин там се стремят да развиват Царя на спортовете, откакто всичко друго им е наред.

- Г-н Атанасов, по какъв начин започнахте работа в Дубай?

- Бяхме на шампионат в Албена с 15-годишните футболисти на ЦСКА, които под мое управление станаха вицешампиони на България. По същото време там беше на лагер и дубайският Хата, с две години по-големи футболисти. Изиграхме един надзорен мач с тях и макар че завършихме 3:3, ги надиграхме, и ги превъзхождахме физически и механически. Техническият им шеф, който е и началник на академията им, остана впетчатлен от нашата игра и на другия ден пристигна да гледа тренировката ни, а аз гледах след това тяхната. Изпратих им СV, а те ми споделиха, че на идната година ще ми пратят контракт и по този начин стана.

- Какво постигнахте през първия си сезон в Дубай?

- Тренирах Хата от емирство в Дубай, по-точно 19-годишните им юноши. Изиграхме мощни мачове, взехме доста победи и през втория полусезон 11 индивида минаха в мъжкия тим на клуба. Интересно е, че нямаше нито един локален в състава, гениите бяха от Абу Даби и Дубай, само че в края на сезона 11 момчета подписаха професионалния контракт с представителния отбор на Хата, като петима от тях бяха и национали.

- Лесно ли водехте подготвителния развой?

- Имаше всички подсигурени условия за правене на футбол, като единственият проблем беше, че шестима играчи започнаха да служат в армията. А в Дубай даже да си наследник на шейх, влизаш в казармата. Само, в случай че си единствен наследник в фамилията, тогава не отиваш боец. В 4 сутринта ги подвигат и има яка гонка денем. Вярно е, че ги пускаха за тренировки, само че и постоянно ми липсваха, защото ходеха на учения. Бях заставен да попълня състава със 17-годишни, само че все пак по време на сезона имах петима национали - двама до 19 години и трима до 17.

- През втория си сезон към този момент водите Ал Шарджа?

- Ал Шарджа е тим от друго емирството, като може да си разреши скъпи чужденци. Трима-четирима от тях да вземем за пример получават по 8-9 милиона евро заплати. Аз бях отпред на втория тим на Ал Шарджа 4 месеца, като го поех от осмо място, записахме осем победи и го оставих преди всичко в класирането. Наложи се обаче да напусна, защото ме смени този, който раздава треньорските лицензи на чужденците. В Дубай локалните имат преимущество и тимовете постоянно сменят треньорите, даже по двама-трима на сезон. Година, откакто си потеглих, представителният отбор на Ал Шарджа притегли доста скъпи играчи и стана първенец.

- Как продължи треньорският Ви престой?

- Поех втория тим на Хата до 21 години. Моите играчи бяха 90 % локални, което беше казус, защото преди мен не е имало нито един локален в състава. Но аз постанових локални гении и в този момент моето изобретение Рашид Салем е юношески национал, а Омар - младежки национал. Рашид е подписал с Ал Насър, който е един от грандовете. Омар пък е в най-богатия клуб в Абу Даби – Ал Аин, от град с доста зеленина, за разлика от другите градове, които са изкуствени. Друг мой ученик е във Висшата лига на Египет и клаузата му за откупуване е 500 000 $. Имам и играчи в Първа лига на Уганда, в елита на Камерун. Наложи се обаче да напусна Дубай, защото жена ми имаше здравословен проблем. Но добре че си тръгнахме, защото след седмица затвориха всичко поради ковид и никой не пускаха да излезе от страната. Можеш да отидеш единствено до магазин и аптека, децата не излизаха и учеха онлайн. Футболните академии не работеха една година и никой в тях не тренираше.

- Големи ли са треньорските щабове в Дубай?

- В юношите всеки треньор има най-малко по четирима помощници, а в мъжете са повече. Един някогашен футболист от Иран да вземем за пример към този момент 30 години е треньор там. Помагат му испанец, за физическата подготовка се грижи италианец, има също египтянин, един локален, треньор на вратарите. Това е във втория тим на Ал Аин и при 19-годишните, а другояче в представителните тимове на огромните клубове спортно-техническите щабове са от 10-12 души.

- На какви условия би трябвало да дават отговор българските треньори, с цел да работят в Дубай?

- Задължително да имат Про-лиценз и да владеят език, а след това и контакти. Ако нямаш управител, шансът ти клони към нулата. Но мениджърът ти би трябвало да е чужденец, защото българските мениджъри нямат позиции в Дубай. Там работят с египтяни, нидерландци, сърби, хървати и така нататък В Ал Шарджа три години академията беше менажирана от треньор и основен управител на Аякс.

- Откъде са непознатите футболисти в Дубай?

- Предимно бразилци, аржентинци, африканци. Такива, които устоят на климата, тъй като той оказва огромно въздействие и голяма част от чужденците няма да устоят. Много е топло, топлите месеци не престават и през септември, и през октомври. Излезеш ли от хотела, откакто отидеш до колата и към този момент си влажен, защото температурите са 50-55 градуса.

- Какви са футболните бази?

- Уникални. Ал Аин да вземем за пример има две бази. Едната е за момчетата от 6 до 15 години с 12 терена. На процедура всеки тим във всяка възраст разполага с терен. Другата база е за играчите от 16 години до втория и първия тим с 10 терена, което прави общо 22 терена. Школата има нов стадион единствено за мачове, на другите терени се тренира. Подобно е ситуацията в другите клубове, изключително в грандовете, които са Ал Насър, Ал Джазира, Ал Аин, Ал Шарджа и ШабаПахлиДубай, тройният тим на шейха на Дубай Мохамед, който сплоти три клуба в един. Грандовете имат по 10-12 терена, абсолютният най-малко за терени в един първокласен мъжки клуб е 5.

- Защо футболът в Дубай няма триумфи, макар сериозните пари, които се наливат в него?

- Защо да нямат триумфи. Ал Аин игра край в Азиатската шампионска лига, в който изгуби от корейци с 1:2 като посетител и направи 2:2 вкъщи. Нивото на клубния футбол в Дубай се подвига от доста класни чужденци. Те не са познати в Европа, тъй като не желаят да идват в нашия континент, откакто вземат огромни заплати в Дубай. Иначе националният отбор на Дубай не е мощен, защото в него не играят натурализирани чужденци.

- Вярно ли е, че в Дубай копират европейската Шампионска лига?

- Абсолютно. Взели са регламента за Шампионска лига и го копират едно към едно. Ако мъжете играят през днешния ден да вземем за пример, дубълът на клуба играе на идващия ден, с цел да може да се употребяват и играчи от първия отбор. Два часа преди мач всички са на стадиона, загрявката се прави, когато остават 50 минути до мача и 20 минути преди неговото начало се приключва. Където не се съблюдава регламента, се постановат санкции. Въведоха и ВАР още преди две години.

- Да се отклоним малко от футбола. Разкажете, какъв е стандартът на живот в Дубай?

- Водата и тока са без пари за локалните, а бензинът е на ниска цена. Никой да вземем за пример не зарежда половин контейнер, напълно обикновено е постоянно да заредиш до горе. Цените на питателните артикули са близки до нашите, само че заплатите са напълно други и с пъти по-високи. Разбира се, има и много ниско платени служащи от чужбина. Говорим за индийци, които вземат 300, 400, 500 $. В седемте емирства на Дубай от 10 милиона население, 9 милиона са чужденци и единствено един милион локални. В Абу Даби са най-богатите шейхове и ултрабогати дубайци.

- Какви преференции употребяват от ръководещите локалните в Дубай?

- Властта обезпечава място за всеки локален и му отпуска безлихвен заем, с цел да си построи къща. Държавата дави пари и за бизнеса на дубайците, на голяма част от компаниите. Хубавото е също, че младите имат предпочитание и тласък да се образоват и да се развиват, и по тази причина учат в университети по целия свят и в емирствата. Дори дамите им работят към този момент в институции и се занимават с бизнес. В Дубай може и да не са експерти в обособени сфери, само че наемат такива – архитекти, лекари, икономисти, строители, учители и така нататък, с цел да се учат от тях. Неслучайно постройките им са неповторими, скоро да вземем за пример ще е подготвен следващия голям комплекс, като една от постройките ще е висока 1 км.

- Г-н Атанасов, като треньор дал път на доста родни футболисти за професионалния футбол, имате ли рецепта за излекуване на футбола ни?

- Рецептата е елементарна и може да се направи с верните хора, стига да изискат. Школите са основата на футболната пирамида, само че в тях в този момент не работят точните треньори. Там би трябвало да са най-хубавите ни експерти и да са най-платените. Нужна е и тактика за налагане на младите и перспективни футболисти, която може да се осъществя по линия на БФС взаимно с Министерството на младежта и спорта, локалните общини и президентите на клубове. В школите би трябвало да се работи по единна методика, а и също така наложително би трябвало да се върнат традициите в спортните ни учебни заведения. Едно време имахме 28 окръжни града и над 30 спортни учебни заведения с общежития, които произвеждаха футболисти. Спане, учене, тренировки на едно място, какво по-хубаво от това. Сега в спортно учебно заведение се приема всеки, с цел да съществува. И още нещо. Трябва да се постановат надарените млади играчи, такива, които имат темперамент, душeвност и психическа резистентност. Защото постоянно огромните мачове се печелят с душeвност, а не с гений. В огромните клубове неслучайно един млад футболист се изследва една година, изследват се в елементи всички негови качества, преди да се вземе решение дали да бъде притеглен.

- Ценят ли се българските треньори по футбол в България?

- За страдание, българският треньор у нас се усеща като чужденец. Той няма правата на непознатите експерти и не се толерира като тях. Един чужденец да вземем за пример, в случай че бъде уволнен, постоянно ще си вземе всичките пари, които клубът му дължи, само че това няма да се случи с българин, попаднал в сходна обстановка.