Лусия Бърлин – литературната повелителка на онеправданите |
Литературно събитие, светица на алкохолиците или гуру за падналите духом? Лусия Бърлин е всичко това – ослепителен повествовател, изострен разум и будно сърце. Като една Ева на изкушените от порока, тя ще бъде и техен избавител – тъй като постоянно приказва с точните думи.
Освен това международно известният режисьор Педро Алмодовар ще снима филм по разказите ѝ. А това към този момент звучи напълно необикновено, нали?
Бърлин е родена с името Лусия Браун през 1936 година в Аляска. Израства в дребните миньорски градчета и кампуси в региона на Айдахо, Кентъки и Монтана. Баща ѝ е минен инженер, който през 1941 година отпътува на фронта. Това принуждава майка ѝ да води Лусия и по-малката ѝ сестра в Ел Пасо, Тексас, където живее дядо им.
А дядо им е „ бележит, само че обезумял “ ортодонт, както написа в формалния уебсайт на Бърлин. След време той се трансформира в воин от впечатляващ със сюжета си роман на писателката. Четейки го, човек ту потръпва, ту въздъхва облекчено или се усмихва въпросително – да вземем за пример, на пасажа, в който е разказано по какъв начин на табелката пред кабинета на дядото, паралелно до работното време, написа, че стоматологът не приема афроамериканци. Това може би е обикновено за тези времена, само че множеството от деятелите по правата на индивида през днешния ден биха раздрали страницата със зъби. (По сходен естествен, а може би и малко подтиснически, метод дядото вадел зъби; а тогава стоматолозите даже не слагали упойка).
Когато войната свършила, бащата на Лусия се връща от фронта и цялото семейство се реалокира в Сантяго, Чили. Там тя претърпява своето разцъфтяване: купони, балове, първата цигара. Завършва учебно заведение и оказва помощ при обслужването по време на приемите на татко си. Обикновено при започване на вечерта майка ѝ се оттегляла настрана от паниката с бутилка.
Тази неизменима бутилка – при майката, при сестрата и при подвластното Аз – ще съпътства съвсем всички разкази на Лусия Бърлин. А в по-голямата си част те са автобиографични. Съзнавайки, че алкохолът бързо се трансформира от метод на живот в болест и камшик, Бърлин не търси сензация, а просто ниже – дума след дума, всяка от тях нежна, само че на място; просветление след просветление, всяко от тях все по-дълбоко.
Но ориста ѝ не свършва дотук и животът ѝ дава още доста, доста мотиви за размисъл.
Още от десетгодишна тя има сколиоза – характерно заболяване, при което се вижда доста деформиране на гръбначния дирек. Това ѝ основава редица неудобства – от подигравките в учебно заведение до извънредно необятните за младо момиче облекла, които тя не харесва. Но най-неприятната последица е носенето на коригиращ корсет, който ѝ предизвиква стягаща болежка. Това положение трае до самия завършек на живота ѝ.
Вече стана ясно, че Лусия Бърлин е друга. Погледът ѝ върху света е широк; тя има друга сензитивност, а ъглите, от които съумява да съзре действителността, са същинско благосъстояние.
През 1954 година се записва в Университета на Ню Мексико, където – с помощта на отличния си испански – попада на известния романист Рамон Сендер. В описа „ Скъпа Кончи “ Бърлин написа поредност от писма до приятелката си от детството. В тях ѝ споделя за новия студентски живот и за писателя, който, несъмнено, изглеждал иначе и бил надут.
Скоро по-късно Лусия се омъжва за ваятел, от който има две деца. Но до момента в който е бременна с второто, той я изоставя. Тя обаче съумява да се дипломира и не след дълго среща поета Едуард Дорн – основна фигура в нейния живот. Въпреки това Лусия се омъжва още веднъж, само че за джаз пианиста Рейс Нютън. Заживяват в Ню Йорк, само че още веднъж идва поврат – Лусия се влюбва в приятеля му Бъди Бърлин, който също е музикант. Именно тогава тя стартира да написа.
Бъди е прелестен – те имат страхотни мигове в артистичните среди на Мексико, където двамата са брачен партньор и брачна половинка. Но той е наркозависим. Между 1962 и 1965 година Лусия ражда още две момчета.
Последвалият бракоразвод не я отчайва, не и изцяло. Работи върху магистратурата си и практикува като заместващ преподавател. Повече не се омъжва.
Между 1971 и 1994 година Лусия работи като преподавател в гимназия в Калифорния. Опитва и като оператор на табло, служител в болнично поделение, чистачка и помощник на терапевт. Във времето, през което четирите ѝ деца отрастват, тя не стопира да пие. Алкохолизмът ѝ последователно взима превъзходство, а и сестра ѝ умира от рак. През 1986 година е умряла и майка ѝ – евентуалната причина е самоубийство.
Едуард Дорн води Бърлин в Университета на Колорадо, където тя прекарва идващите шест години като гостуващ публицист и в последна сметка като доцент. Студентите я обожават, ето за какво не е изненадващо, че още през втората година от преподаването Бърлин получава премия за чудесно преподаване. Движи се в кръг от писатели и поети.
„ Прекрасната, дишаща прозаичност на Бърлин се въплътява в непредсказуеми форми, които описват за протяжните селски и градски пейзажи на Западна и Южна Америка, подхранващи въображението ѝ. Онези, които още не са имали шанса да се сблъскат с литературата на Лусия Бърлин, могат да чакат огромно изтънчено наслаждение, когато осъществят първата си среща с писателката “, написа Леард Хънт в ‘The Washington Post ”.
Снимка: Издателство " Кръг "
Българският четец е измежду късметлиите. Издателство „ Кръг “ преведе на български език разказите на Лусия Бърлин и ги издаде в чаровно томче от над четиристотин цялостни с великолепие и протест страници. Преводачката Василена Мирчева, както и редакторът Силвия Недкова, също са свършили превъзходна работа. Четящият потъва – само че не се изгубва – всред пералните пространства, трудовите лагери за наркомани, курортите, в които възрастни двойки играят бридж, до момента в който две сестри гаснат от заболявания и зависимости, домовете, в които чистачките постъпват на работа и техните славни манифести… димящите цигари, питиетата, абортите, улицата, светлините, поетите… Но и хубостта.
Винаги съм вярвала, че зад подвластните – като жертва на порока, само че и на империята от незаконни облаги на гърба на слабите – би трябвало да стои някой. Който с дума – или както в тази ситуация, със алманах с разкази – ще им покаже, че и тяхната воля има значение. И че те, обитаващите вонящото и мътно дъно, някой ден ще се върнат.
Лусия Бърлин умира през 2004 година в Марина дел Рей, Калифорния. „ Идва събота “ е заглавието на книгата, която предлагам с две вдигнати ръце. Едната – поради ориста ѝ на светица, и втората – поради непреднамерено изящната ѝ прозаичност.
Освен това международно известният режисьор Педро Алмодовар ще снима филм по разказите ѝ. А това към този момент звучи напълно необикновено, нали?
Бърлин е родена с името Лусия Браун през 1936 година в Аляска. Израства в дребните миньорски градчета и кампуси в региона на Айдахо, Кентъки и Монтана. Баща ѝ е минен инженер, който през 1941 година отпътува на фронта. Това принуждава майка ѝ да води Лусия и по-малката ѝ сестра в Ел Пасо, Тексас, където живее дядо им.
А дядо им е „ бележит, само че обезумял “ ортодонт, както написа в формалния уебсайт на Бърлин. След време той се трансформира в воин от впечатляващ със сюжета си роман на писателката. Четейки го, човек ту потръпва, ту въздъхва облекчено или се усмихва въпросително – да вземем за пример, на пасажа, в който е разказано по какъв начин на табелката пред кабинета на дядото, паралелно до работното време, написа, че стоматологът не приема афроамериканци. Това може би е обикновено за тези времена, само че множеството от деятелите по правата на индивида през днешния ден биха раздрали страницата със зъби. (По сходен естествен, а може би и малко подтиснически, метод дядото вадел зъби; а тогава стоматолозите даже не слагали упойка).
Когато войната свършила, бащата на Лусия се връща от фронта и цялото семейство се реалокира в Сантяго, Чили. Там тя претърпява своето разцъфтяване: купони, балове, първата цигара. Завършва учебно заведение и оказва помощ при обслужването по време на приемите на татко си. Обикновено при започване на вечерта майка ѝ се оттегляла настрана от паниката с бутилка.
Тази неизменима бутилка – при майката, при сестрата и при подвластното Аз – ще съпътства съвсем всички разкази на Лусия Бърлин. А в по-голямата си част те са автобиографични. Съзнавайки, че алкохолът бързо се трансформира от метод на живот в болест и камшик, Бърлин не търси сензация, а просто ниже – дума след дума, всяка от тях нежна, само че на място; просветление след просветление, всяко от тях все по-дълбоко.
Но ориста ѝ не свършва дотук и животът ѝ дава още доста, доста мотиви за размисъл.
Още от десетгодишна тя има сколиоза – характерно заболяване, при което се вижда доста деформиране на гръбначния дирек. Това ѝ основава редица неудобства – от подигравките в учебно заведение до извънредно необятните за младо момиче облекла, които тя не харесва. Но най-неприятната последица е носенето на коригиращ корсет, който ѝ предизвиква стягаща болежка. Това положение трае до самия завършек на живота ѝ.
Вече стана ясно, че Лусия Бърлин е друга. Погледът ѝ върху света е широк; тя има друга сензитивност, а ъглите, от които съумява да съзре действителността, са същинско благосъстояние.
През 1954 година се записва в Университета на Ню Мексико, където – с помощта на отличния си испански – попада на известния романист Рамон Сендер. В описа „ Скъпа Кончи “ Бърлин написа поредност от писма до приятелката си от детството. В тях ѝ споделя за новия студентски живот и за писателя, който, несъмнено, изглеждал иначе и бил надут.
Скоро по-късно Лусия се омъжва за ваятел, от който има две деца. Но до момента в който е бременна с второто, той я изоставя. Тя обаче съумява да се дипломира и не след дълго среща поета Едуард Дорн – основна фигура в нейния живот. Въпреки това Лусия се омъжва още веднъж, само че за джаз пианиста Рейс Нютън. Заживяват в Ню Йорк, само че още веднъж идва поврат – Лусия се влюбва в приятеля му Бъди Бърлин, който също е музикант. Именно тогава тя стартира да написа.
Бъди е прелестен – те имат страхотни мигове в артистичните среди на Мексико, където двамата са брачен партньор и брачна половинка. Но той е наркозависим. Между 1962 и 1965 година Лусия ражда още две момчета.
Последвалият бракоразвод не я отчайва, не и изцяло. Работи върху магистратурата си и практикува като заместващ преподавател. Повече не се омъжва.
Между 1971 и 1994 година Лусия работи като преподавател в гимназия в Калифорния. Опитва и като оператор на табло, служител в болнично поделение, чистачка и помощник на терапевт. Във времето, през което четирите ѝ деца отрастват, тя не стопира да пие. Алкохолизмът ѝ последователно взима превъзходство, а и сестра ѝ умира от рак. През 1986 година е умряла и майка ѝ – евентуалната причина е самоубийство.
Едуард Дорн води Бърлин в Университета на Колорадо, където тя прекарва идващите шест години като гостуващ публицист и в последна сметка като доцент. Студентите я обожават, ето за какво не е изненадващо, че още през втората година от преподаването Бърлин получава премия за чудесно преподаване. Движи се в кръг от писатели и поети.
„ Прекрасната, дишаща прозаичност на Бърлин се въплътява в непредсказуеми форми, които описват за протяжните селски и градски пейзажи на Западна и Южна Америка, подхранващи въображението ѝ. Онези, които още не са имали шанса да се сблъскат с литературата на Лусия Бърлин, могат да чакат огромно изтънчено наслаждение, когато осъществят първата си среща с писателката “, написа Леард Хънт в ‘The Washington Post ”.
Снимка: Издателство " Кръг "
Българският четец е измежду късметлиите. Издателство „ Кръг “ преведе на български език разказите на Лусия Бърлин и ги издаде в чаровно томче от над четиристотин цялостни с великолепие и протест страници. Преводачката Василена Мирчева, както и редакторът Силвия Недкова, също са свършили превъзходна работа. Четящият потъва – само че не се изгубва – всред пералните пространства, трудовите лагери за наркомани, курортите, в които възрастни двойки играят бридж, до момента в който две сестри гаснат от заболявания и зависимости, домовете, в които чистачките постъпват на работа и техните славни манифести… димящите цигари, питиетата, абортите, улицата, светлините, поетите… Но и хубостта.
Винаги съм вярвала, че зад подвластните – като жертва на порока, само че и на империята от незаконни облаги на гърба на слабите – би трябвало да стои някой. Който с дума – или както в тази ситуация, със алманах с разкази – ще им покаже, че и тяхната воля има значение. И че те, обитаващите вонящото и мътно дъно, някой ден ще се върнат.
Лусия Бърлин умира през 2004 година в Марина дел Рей, Калифорния. „ Идва събота “ е заглавието на книгата, която предлагам с две вдигнати ръце. Едната – поради ориста ѝ на светица, и втората – поради непреднамерено изящната ѝ прозаичност.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ