Тайната на перфектното италианско лимончело
Лимончелото е един от най-популярните италиански ликьори. Жълтата алкохолна напитка се прави в Южна Италия, по-специално в слънчева Сицилия, Неаполския залив и крайбрежието на Амалфи. Най-вече тъй като тези региони оферират съвършените почвени и метеорологични условия за развъждане на лимони.
От Insider посещават Villa Divina, вила на брега на Амалфи в град Виетри, където отглеждат над 600 лимонови дървета. Villa Divina доставя лимони на профилираната в изработката на италиански ликьори като лимончело, Самбука, Мистра компания Pallini, основана през 1875 година в малко селце покрай Рим.
Производството на лимончело Pallini стартира през 90-те години, а през днешния ден Pallini прави съвсем 1 милион литра лимонен ликьор годишно.
Лимончелото е обичаен италиански ликьор, който се предава от потомство на потомство, като фамилна традиция. Повечето италиански фамилии го вършат в дома си по своя лична рецепта, както ние в България вършим ракията. Ключът към съвършения лимонен ликьор обаче, е качеството на неговите съставки.
Типът лимон, употребен за производството на лимончело Pallini да вземем за пример, е Sfusato Amalfitano, прочут още като лимон Амалфи. Тези лимони са предпазени от Защитеното географско напътствие (ЗГУ) на Европейски Съюз, което обрисува съответна зона, където може да се отглеждат.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Pallini Limoncello (@pallinilimoncello) на Окт 28, 2018 в 3:08 PDT
Тази зона включва 13-те града на крайбрежието на Амалфи. Приблизително 100 хиляди тона лимони се събират всяка година на територия от 400 декара. Ключово за качеството на амалфийските лимони обаче е, че те се отглеждат без пестициди.
Другото доста значимо за този вид лимони е, че те в действителност не могат да бъдат пренасяни на огромни дистанции, защото въпреки да не са класифицирани като органически артикул, методът, по който се отглеждат, е доста сходен на органичния лимон.
Именно по тази причина тези лимони не могат да устоят доста, откакто бъдат откъснати. Бързо се скапват (до две, три седмици), даже да бъдат оставени в хладилника, за разлика от другите лимони, които купуваме от супермаркета.
Много значимо за Sfusato Amalfitano е и, че тяхната лимонова кора е извънредно богата на лимонови масла, което придава на ликьора изцяло друг усет.
Средното тегло на лимон Амалфи е не по-малко от 100 грама. Лимоните нормално се берат сред пролетта и лятото. Когато узреят, те се събират на ръка, обелват се, запечатват се и след 24 часа се изпращат в дестилерията на Pallini в Рим.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Pallini Limoncello (@pallinilimoncello) на Ное 26, 2018 в 3:17 PST
След това се вършат проби, с цел да се откри алкохолното наличие и да се поправя, в случай че е належащо. Когато и това се направи, лимончелото е готово за бутилиране. Дестилерията на Pallini в Рим бутилира девет хиляди литра на всеки половин час. Няма да им се разсърдим, в случай че имат опция да изпратят най-малко една бутилка за дегустация.
От Insider посещават Villa Divina, вила на брега на Амалфи в град Виетри, където отглеждат над 600 лимонови дървета. Villa Divina доставя лимони на профилираната в изработката на италиански ликьори като лимончело, Самбука, Мистра компания Pallini, основана през 1875 година в малко селце покрай Рим.
Производството на лимончело Pallini стартира през 90-те години, а през днешния ден Pallini прави съвсем 1 милион литра лимонен ликьор годишно.
Лимончелото е обичаен италиански ликьор, който се предава от потомство на потомство, като фамилна традиция. Повечето италиански фамилии го вършат в дома си по своя лична рецепта, както ние в България вършим ракията. Ключът към съвършения лимонен ликьор обаче, е качеството на неговите съставки.
Типът лимон, употребен за производството на лимончело Pallini да вземем за пример, е Sfusato Amalfitano, прочут още като лимон Амалфи. Тези лимони са предпазени от Защитеното географско напътствие (ЗГУ) на Европейски Съюз, което обрисува съответна зона, където може да се отглеждат.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Pallini Limoncello (@pallinilimoncello) на Окт 28, 2018 в 3:08 PDT
Тази зона включва 13-те града на крайбрежието на Амалфи. Приблизително 100 хиляди тона лимони се събират всяка година на територия от 400 декара. Ключово за качеството на амалфийските лимони обаче е, че те се отглеждат без пестициди.
Другото доста значимо за този вид лимони е, че те в действителност не могат да бъдат пренасяни на огромни дистанции, защото въпреки да не са класифицирани като органически артикул, методът, по който се отглеждат, е доста сходен на органичния лимон.
Именно по тази причина тези лимони не могат да устоят доста, откакто бъдат откъснати. Бързо се скапват (до две, три седмици), даже да бъдат оставени в хладилника, за разлика от другите лимони, които купуваме от супермаркета.
Много значимо за Sfusato Amalfitano е и, че тяхната лимонова кора е извънредно богата на лимонови масла, което придава на ликьора изцяло друг усет.
Средното тегло на лимон Амалфи е не по-малко от 100 грама. Лимоните нормално се берат сред пролетта и лятото. Когато узреят, те се събират на ръка, обелват се, запечатват се и след 24 часа се изпращат в дестилерията на Pallini в Рим.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Pallini Limoncello (@pallinilimoncello) на Ное 26, 2018 в 3:17 PST
След това се вършат проби, с цел да се откри алкохолното наличие и да се поправя, в случай че е належащо. Когато и това се направи, лимончелото е готово за бутилиране. Дестилерията на Pallini в Рим бутилира девет хиляди литра на всеки половин час. Няма да им се разсърдим, в случай че имат опция да изпратят най-малко една бутилка за дегустация.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ