Лиляна Петрова: Трябват законодателни промени за дейността на помощник-фармацевтите
Лиляна Петрова е ръководител на Българската асоциация на помощник-фармацевтите. Днес беседваме с нея за ролята на тези експерти в лекарственото обслужване в дребните обитаеми места - един проблем, който придобива все по-голяма заостреност заради неналичието на аптеки в редица общини на страната. Той излезе на напред във времето по време на дебатите на районно равнище за основаването на аптечни карти.
Г-жо Петрова, през последните дни в доста регионални администрации бяха сложени за разискване регионалните аптечни карти. На доста места картината се оказа прекомерно нерадостна – села и общини без аптеки, на фона на възрастно население със съществени потребности от непрекъснато фармацевтично обслужване. Как ще коментирате настоящата обстановка от гледната точка на Асоциацията на асистент – фармацевтите (БАПФ)?
Както е известно, изработването на регионалните аптечни карти е първият стадий от сформиране на Национална аптечна карта. Работи се по методология на Работната група към Министерство на здравеопазването, в която имахме представител на БАПФ. Имаме представители и в 28 –те комисии за регионалните аптечни карти. Сега тази работа съвсем завършва, приготвят се мнения, които се изпращат в Министерство на здравеопазването.
Ако би трябвало да обобщя, ще кажа, че се постановат няколко значими извода. Първо, у нас има доста аптеки, само че те са неравномерно разпределени. В доста обитаеми места липсват денонощни аптеки, а в още повече обитаеми места липсват въобще аптеки,
Това, което виждаме в този момент, беше ясно и преди да е почнала работата само че основаването на аптечната карта. За този проблем ние като съсловие сме давали мнения и оферти още през 2011 година, когато след промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина –(ЗЛПХМ) беше отнета опцията на помощник-фармацевти, разкрили аптеки в дребни обитаеми места да отпускат лекарствени средства по лекарско наставление и по НЗОК.
Още тогава давахме прогноза какъв ще е резултатът.
И през днешния ден БАПФ показва паника, че казусът се слага пред обществото, пред Министерство на здравеопазването и пред институциите, без да се изкаже цялата истина за аргументите, които го породиха и без да се организира задълбочена полемика с всички участници в този развой. И, несъмнено, да последват нужните дейности. Не е загадка, че аргументите за рецесията са сложни – обезлюдяване заради липса на занаят за цели райони, разводнен публичен превоз, недостиг на здравни услуги, влошено лекарствено обслужване. Не се споделя обаче истината за първопричината.
Преди повече от 10 години с смяна на текстове в ЗЛПХМ се унищожи един работещ модел, като на негово място не се предложи нищо по-добре работещо. Модел, при който помощник-фармацевтите можеха да разкриват аптеки в проблематични райони и го правеха години наред до 2011 година Според измененията, на тези аптеки беше позволено да отпускат единствено ОТС медикаменти, без лекарско наставление, което действително ги приравнява на дрогерия. И последва затваряне на аптеките на помощник-фармацевтите, в доста от селищата не се разкриха нови аптеки от магистър-фармацевти, както се предполагаше.
Има обаче и места, където носителят на лиценз по условието на закона е магистър-фармацевт, само че действително по през целия ден работят помощник-фармацевти. Това не е решение, а измама, като смяната се състои единствено в смяната на собствеността на аптеката.
Каква е цената на тези законодателни „ извършения “ и какво загуби цялото общество е видно и е доказано в писмата на кметовете адресирани до организацията ни от 2011 година до през днешния ден.
Населението загуби съвсем денонощното лекарствено обслужване и качествено доставяне с медикаменти, тъй като доста огромна част от сътрудниците помощник-фармацевти като се изключи че работеха, и живееха в самите села.
Колегите помощник-фармацевти като фармацевтични експерти с висше обучение изгубиха работата си, а популацията, от време на време на няколко села загуби успокоение и сигурност.
Бяха направени доста оферти – за дотации, за мобилни аптеки, за патронажна грижа, само че и до момента резултати няма.
Няма и да има, тъй като времето от 2011 година до през днешния ден потвърди, че не са доста субектите, които имат дълготраен финансов интерес да разкриват аптека с евентуално дребен оборот. Дават се оферти обвързани единствено и само с финансова поддръжка от страна, общини, дотации. Но и това не взема решение казуса. Има пресни образци от 2020 година, когато се разкриват аптеки с държавна финансова поддръжка, само че след доста малко време се закриват.
Всички не помнят, че помощник-фармацевтите работеха сполучливо без да търсят финансова помощ и оптимални приходи, поемайки цялата професионална, морална и социална отговорност. Тези, които през 2011 година предложиха смяната в ЗЛПХМ под предлог за „ еднакъв достъп “ бяха опровергани от живота и способстваха на 100% за неналичието на достъп въобще. Както се споделя в една сентенция: “Изпуснахме питомното, в този момент гоним дивото! “
Какви нормативни промени могат да доведат до възстановяване на лекарственото обслужване в дребните обитаеми места?
Днес още веднъж молим да се премисли ролята и обществената функционалност на аптеките разкривани от асистент - фармацевти в проблематичните райони.
Необходими са съществени законодателни промени, с цел да има непоклатимост и прогнозируемост в системата на лекарствоснабдяването, да се включи целият професионален запас от фармацевтични експерти с потвърдени качества и високо равнище на обучение. Нека напомня, че нашите помощник-фармацевти са експерти с висше обучение, което превъзхожда в пъти образованието на аптечните техници в други страни, които са със приблизително обучение. Този наш капацитет в България се неглижира от избрани кръгове.
И, както се споделя в още една сентенция „ Докато двама се карат, третият печели “. Появяват се форми на непрофесионално и нерегламентирано доставяне на популацията в смесени магазини, разнасяне на лекарствени артикули без да се съблюдават условията за термолабилост и така нататък
Добрата вест е, че работните комисии по сформиране на регионалните аптечни карти към този момент добре познават казуса и поддържат предложенията ни за промени.
Предприема ли вашата организация стъпки в тази посока?
Както към този момент споделих съсловието ни работи в тази посока още преди да бъде признат Закона за съсловната ни организация през 2018 година Търсили сме поддръжка от НСОРБ.
Смутени сме обаче от това, че тези, които имат законодателна власт имат доста неточна първична информация за образованието и професионалния потенциал на нашето съсловие, за действителното ни присъединяване в работния развой в аптеките.
Според нас всички законодателни решения, свързани с ролята на помощник-фармацевтите би трябвало да се подхващат съгласно националната традиция в сектора, действителното ни наличие и професионални задължения в аптеките.
Ето за какво предлагаме разбор, от който да се извлекат поуките от законодателните промени, довели до закриването на аптеките в дребните обитаеми места.
Наложителни са промени без да се опълчват или толерират класи, в това сме безапелационни.
Освен това е добре да се потърси еластичен метод,като се почерпи опит в практиката на други страни, където непривлекателната работа – т.е. разкриването на аптеки в отдалечените и селски региони е поверено на аптечните техници. Тази активност е съобразена с тяхната подготовка, стаж и опит, и в множеството страни те имат право да разкриват аптечни пунктове и павилиони.
Впрочем тази процедура в България не е по никакъв начин нова, а просто беше унищожена. Още помним времето, когато в България имаше категории аптеки и аптечни пунктове. Те бяха разкривани от помощник-фармацевти, работеха сполучливо, а в дребните и отдалечени райони на страната хората имаха опция за достъп до медикаменти. И в оня интервал никой- нито пациенти, нито лекари, нито кметове са изказвали опасения,че това е „ рисково за здравето на хората “, каквито изявления се чуват в днешно време.
Г-жо Петрова, през последните дни в доста регионални администрации бяха сложени за разискване регионалните аптечни карти. На доста места картината се оказа прекомерно нерадостна – села и общини без аптеки, на фона на възрастно население със съществени потребности от непрекъснато фармацевтично обслужване. Как ще коментирате настоящата обстановка от гледната точка на Асоциацията на асистент – фармацевтите (БАПФ)?
Както е известно, изработването на регионалните аптечни карти е първият стадий от сформиране на Национална аптечна карта. Работи се по методология на Работната група към Министерство на здравеопазването, в която имахме представител на БАПФ. Имаме представители и в 28 –те комисии за регионалните аптечни карти. Сега тази работа съвсем завършва, приготвят се мнения, които се изпращат в Министерство на здравеопазването.
Ако би трябвало да обобщя, ще кажа, че се постановат няколко значими извода. Първо, у нас има доста аптеки, само че те са неравномерно разпределени. В доста обитаеми места липсват денонощни аптеки, а в още повече обитаеми места липсват въобще аптеки,
Това, което виждаме в този момент, беше ясно и преди да е почнала работата само че основаването на аптечната карта. За този проблем ние като съсловие сме давали мнения и оферти още през 2011 година, когато след промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина –(ЗЛПХМ) беше отнета опцията на помощник-фармацевти, разкрили аптеки в дребни обитаеми места да отпускат лекарствени средства по лекарско наставление и по НЗОК.
Още тогава давахме прогноза какъв ще е резултатът.
И през днешния ден БАПФ показва паника, че казусът се слага пред обществото, пред Министерство на здравеопазването и пред институциите, без да се изкаже цялата истина за аргументите, които го породиха и без да се организира задълбочена полемика с всички участници в този развой. И, несъмнено, да последват нужните дейности. Не е загадка, че аргументите за рецесията са сложни – обезлюдяване заради липса на занаят за цели райони, разводнен публичен превоз, недостиг на здравни услуги, влошено лекарствено обслужване. Не се споделя обаче истината за първопричината.
Преди повече от 10 години с смяна на текстове в ЗЛПХМ се унищожи един работещ модел, като на негово място не се предложи нищо по-добре работещо. Модел, при който помощник-фармацевтите можеха да разкриват аптеки в проблематични райони и го правеха години наред до 2011 година Според измененията, на тези аптеки беше позволено да отпускат единствено ОТС медикаменти, без лекарско наставление, което действително ги приравнява на дрогерия. И последва затваряне на аптеките на помощник-фармацевтите, в доста от селищата не се разкриха нови аптеки от магистър-фармацевти, както се предполагаше.
Има обаче и места, където носителят на лиценз по условието на закона е магистър-фармацевт, само че действително по през целия ден работят помощник-фармацевти. Това не е решение, а измама, като смяната се състои единствено в смяната на собствеността на аптеката.
Каква е цената на тези законодателни „ извършения “ и какво загуби цялото общество е видно и е доказано в писмата на кметовете адресирани до организацията ни от 2011 година до през днешния ден.
Населението загуби съвсем денонощното лекарствено обслужване и качествено доставяне с медикаменти, тъй като доста огромна част от сътрудниците помощник-фармацевти като се изключи че работеха, и живееха в самите села.
Колегите помощник-фармацевти като фармацевтични експерти с висше обучение изгубиха работата си, а популацията, от време на време на няколко села загуби успокоение и сигурност.
Бяха направени доста оферти – за дотации, за мобилни аптеки, за патронажна грижа, само че и до момента резултати няма.
Няма и да има, тъй като времето от 2011 година до през днешния ден потвърди, че не са доста субектите, които имат дълготраен финансов интерес да разкриват аптека с евентуално дребен оборот. Дават се оферти обвързани единствено и само с финансова поддръжка от страна, общини, дотации. Но и това не взема решение казуса. Има пресни образци от 2020 година, когато се разкриват аптеки с държавна финансова поддръжка, само че след доста малко време се закриват.
Всички не помнят, че помощник-фармацевтите работеха сполучливо без да търсят финансова помощ и оптимални приходи, поемайки цялата професионална, морална и социална отговорност. Тези, които през 2011 година предложиха смяната в ЗЛПХМ под предлог за „ еднакъв достъп “ бяха опровергани от живота и способстваха на 100% за неналичието на достъп въобще. Както се споделя в една сентенция: “Изпуснахме питомното, в този момент гоним дивото! “
Какви нормативни промени могат да доведат до възстановяване на лекарственото обслужване в дребните обитаеми места?
Днес още веднъж молим да се премисли ролята и обществената функционалност на аптеките разкривани от асистент - фармацевти в проблематичните райони.
Необходими са съществени законодателни промени, с цел да има непоклатимост и прогнозируемост в системата на лекарствоснабдяването, да се включи целият професионален запас от фармацевтични експерти с потвърдени качества и високо равнище на обучение. Нека напомня, че нашите помощник-фармацевти са експерти с висше обучение, което превъзхожда в пъти образованието на аптечните техници в други страни, които са със приблизително обучение. Този наш капацитет в България се неглижира от избрани кръгове.
И, както се споделя в още една сентенция „ Докато двама се карат, третият печели “. Появяват се форми на непрофесионално и нерегламентирано доставяне на популацията в смесени магазини, разнасяне на лекарствени артикули без да се съблюдават условията за термолабилост и така нататък
Добрата вест е, че работните комисии по сформиране на регионалните аптечни карти към този момент добре познават казуса и поддържат предложенията ни за промени.
Предприема ли вашата организация стъпки в тази посока?
Както към този момент споделих съсловието ни работи в тази посока още преди да бъде признат Закона за съсловната ни организация през 2018 година Търсили сме поддръжка от НСОРБ.
Смутени сме обаче от това, че тези, които имат законодателна власт имат доста неточна първична информация за образованието и професионалния потенциал на нашето съсловие, за действителното ни присъединяване в работния развой в аптеките.
Според нас всички законодателни решения, свързани с ролята на помощник-фармацевтите би трябвало да се подхващат съгласно националната традиция в сектора, действителното ни наличие и професионални задължения в аптеките.
Ето за какво предлагаме разбор, от който да се извлекат поуките от законодателните промени, довели до закриването на аптеките в дребните обитаеми места.
Наложителни са промени без да се опълчват или толерират класи, в това сме безапелационни.
Освен това е добре да се потърси еластичен метод,като се почерпи опит в практиката на други страни, където непривлекателната работа – т.е. разкриването на аптеки в отдалечените и селски региони е поверено на аптечните техници. Тази активност е съобразена с тяхната подготовка, стаж и опит, и в множеството страни те имат право да разкриват аптечни пунктове и павилиони.
Впрочем тази процедура в България не е по никакъв начин нова, а просто беше унищожена. Още помним времето, когато в България имаше категории аптеки и аптечни пунктове. Те бяха разкривани от помощник-фармацевти, работеха сполучливо, а в дребните и отдалечени райони на страната хората имаха опция за достъп до медикаменти. И в оня интервал никой- нито пациенти, нито лекари, нито кметове са изказвали опасения,че това е „ рисково за здравето на хората “, каквито изявления се чуват в днешно време.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ