Лидерът на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо няма да присъства,

Лидерът на венецуелската съпротива Мария Корина Мачадо няма да участва, с цел да получи своята Нобелова премия за мир в Осло в сряда, оповестява Нобеловият институт пред AFP. Церемонията би трябвало да стартира в 13:00 ч. локално време (14 ч. българско време). 

 Мачадо, 58 година, живее в скривалище от година и местоположението ѝ е незнайно.  До последния миг не е ясно дали е съумяла да напусне Венецуела, написа France 24. Тя има десетгодишна възбрана за пътешестване, наложена от венецуелските управляващи. 

Когато завоюва премията през октомври, Мачадо я посвети отчасти на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който по личните му думи е заслужил оценката. 

Президентът на Венецуела Николас Мадуро, който е на власт от 2013 година, твърди, че американският водач се пробва да го смъкна, с цел да получи достъп до големите петролни запаси на страната, и че жителите и въоръжените сили ще се опълчват на сходни дейности.

Мачадо трябваше да получи премията на гала в кметството на Осло в наличието на крал Харалд, кралица Соня и латиноамерикански водачи, в това число аржентинския президент Хавиер Милей и еквадорския президент Даниел Нобоа.

„ За страдание тя не е в Норвегия и няма да застане на сцената в кметството на Осло в 13:00 ч., когато стартира церемонията “, разяснява Кристиян Берг Харпвикен, шеф на института и непрекъснат секретар на наградния комитет, пред NRK. На въпрос къде се намира, той дава отговор: „ Не знам. “

Въпреки отсъствието ѝ, церемонията ще се организира. Когато лауреатът не може да участва, нормално непосредствен член на фамилията получава премията и изнася Нобеловата лекция от негово име.

В случая това ще бъде дъщерята на Мачадо – Ана Корина Соса Мачадо, показва Харпвикен.

Във вторник Мачадо не се появи на планувана конференция, като Норвежкият Нобелов институт призна, че не може да каже „ по кое време и по какъв начин тя ще дойде за церемонията по връчването на Нобеловата премия за мир “.

„ Знам, че тя желае да пристигна и че е на път, само че това е цялата информация, с която разполагаме “, отбелязва Харпвикен.

„ Ще се погрижим церемонията да бъде почтена и да подчертае обстановката във Венецуела и смисъла, което демокрацията има за мира “, прибавя той пред NRK.

Американските удари

Мачадо е съгласна политическите фигури към Тръмп, които настояват, че Мадуро има връзки с незаконни групировки, представляващи директна опасност за националната сигурност на Съединени американски щати, макар подозренията на американските разследващи служби.

Американската администрация е наредила над 20 военни удара през последните месеци против плавателни съдове, за които се допуска, че придвижват опиати в Карибския басейн и край тихоокеанското крайбрежие на Латинска Америка.

Правозащитни организации, някои демократи и няколко латиноамерикански страни осъждат ударите като противозаконни извънсъдебни убийства на цивилни.

Въоръжените сили на Венецуела възнамеряват да провеждат партизанска опозиция или да провокират безпорядък при положение на въздушна или сухопътна офанзива на Съединени американски щати, съгласно източници, осведомени с подготовката, както и документи, видени от Reuters.

Наградата като „ интернационално самопризнание “ за изборния резултат

През 2024 година Мачадо е отстранена от присъединяване в президентските избори, макар че завоюва първичните избори на опозицията с голямо болшинство. Тя се укрива от август 2024 година, откакто управляващите ускоряват арестите на опозиционни фигури. 

Изборната комисия и Върховният съд афишират Мадуро за победител, само че интернационалните наблюдаващи и опозицията настояват, че техният претендент в действителност е спечелил. Опозицията разгласява данни от изборните секции като доказателство за успеха.

Кристофър Сабатини, старши анализатор за Латинска Америка в Chatham House, смята, че Нобеловата премия е „ мощен сигнал за интернационално самопризнание на демократичните резултати, които бяха подценени “.

Той добавя пред Reuters, че оценката е издигнало Мачадо до фигура, „ в която интернационалната общественост и светът могат да вложат очакванията си “.

„ Често демократичните придвижвания имат потребност от лице. Имат потребност от история. “