„Лидерът на БСП Корнелия Нинова отправи покана към освободената по-рано

„ Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова насочи покана към освободената по-рано през днешния ден от Българска национална телевизия водеща Валя Ахчиева да води свое предаване по партийната телевизия БСТВ “, написа партийният вестник „ Дума “.

Няма метод у съвсем всеки обикновено мислещ човек да не се появи следният въпрос: по какъв начин може една медия да се назовава по едно и също време „ партийна “ и „ свободна “? Това не е ли нещо като „ зеленоока със сини очи " и „ чернокоса русокоска “?

Разбирам да има медия с уклон към политическа мощ, както да вземем за пример в Съединени американски щати – в. „ Ню Йорк Таймс “ е с уклон и нескрита поддръжка за Демократите, а „ Ню Йорк Поуст “ – за Републиканците. Но нито един от двата не се издава от централата на проклетата партия, на която симпатизира.

По мотив Ахчиева „ Дума “ написа: „ Не за пръв път се пробват да заглушат нейните журналистически следствия за корупция и злоупотреби…
… в случай че желае, да прави своето предаване в Българска свободна телевизия, която започва на следващия ден. Ще има свободата да показва себе си без цензура, да проверява без ничия интервенция и да демонстрира истината “, написа Нинова в позицията си “.

Две неща ме вълнуват:

1. Защо водачът на партията приказва по този начин собственически от името на малкия екран? Една телевизия, която би следвало да е „ свободна “. И изведнъж… един политик приказва от нейно име още от старта ѝ (свободата тук е единствено дума, не заблуждавате никой… е, съвсем никой);

2. Колко независимост би имала, чисто хипотетично, и какъв брой време ще продължи кариерата на Ахчиева, в случай че реши да попита по какъв начин приватизатор на Костов с милиони облага от „ каскадата “ се оказва водач на „ левите “?

„ Сега в България свободата на словото, особеното мнение и обективната истина са потъпкани “, сподели Нинова в приветственото си слово във връзка старта на БСТВ. Дори няма да разясня смешката, че има приветствен адрес от партиен водач за старта на телевизия, която сякаш била свободна и независима… желая единствено да ви покажа нещо:

„ Много пъти съм се чудил по какъв начин човек може да чете тези вестници, когато толкоз пъти те бълваха купища от неистини, измами и заблуди, когато изпращаха почтени хора на гибел, когато пееха хвалебствени химни за най-големи закононарушения и боготворяха нарушители. Как може „ Работническо дело “ да продължава да съществува, когато в броя му от 21 декември 1949 година името на Сталин е упоменато над 300 пъти?… “

„ … Той се надигна и измежду каменна тишина твърдо сподели: „ Това, което вършиме, е позорно. Изключвате най-хубавите студенти. За какво е всичко това. Трябва да ви кажа, че ме е позор да бъда повече студент. “ Едва изрекъл последните думи, и някой го предложи да бъде включен в листата. Всички безмълвно гласоподаваха. Тази волност на Павел му струваше три години черна трудовашка работа. Не съм сигурен дали, в случай че имаше повече като него, нещата щяха да се развият по-иначе. Постъпката на Павел беше рицарска, красива, само че една от най-характерните черти на комунистите е тяхната цялостна безмилостност към нравствена хубост, към всяка демонстрация на рицарство. Благородният жест, красивата постъпка на съперника не възбуждат у тях никакви безредици. На жеста на рицаря, който хвърля ръкавицата си към своя съперник, се отвръща със тояга по главата или камък в тила “.

„ Това в действителност беше вторият път, когато видях Георги Димитров от близко. Първият беше по време на изборите за Велико национално заседание. В този безоблачен неделен ден той дойде при изборния пункт в остарялата постройка на княжевското читалище. Видях го, изпъчил плещи, пламенно да влиза вътре, съпроводен от няколко души. После, след към десетина минути, той излезе по необикновен метод, заобиколен от сподвижниците си, които се опитваха да го успокоят, до момента в който той, горящ от яд, крещеше думи като „ Сволочи! Народни врагове! Фашисти! “ и така нататък Махаше с ръце и се заканваше на някой, който бе останал вътре. Какво бе станало? Мнозина възрастни княжевци помнят и описват тази сцена. Влезлият Димитров е бил посрещнат със ставане на крайници и внимание от цялото изборно бюро.

Кой тук е покровителят на опозицията? — запитал навъсено той.

Аз, господин Димитров — обадил се покровителят Васил, който също от почитание стоял прав. Васил бе студент по архитектура, която не му разрешиха да приключи, воин от войната, един от най-честните и смели хора, които Княжево знаеше.

Ти ли!? — извикал Димитров и леко се олюлял. — Ти знаеш ли, че си изменник! Знаеш ли кому служиш и знаеш ли къде ще отговаряш! — внезапно гърлото на „ вожда и учителя “ се отприщило и той крещял несвързана поредност от най-обидни и невъздържани думи. Очевидно бил доста пийнал. И тук Васил ненадейно повишил глас и строго му споделил:

Господин Димитров, в днешния ден, когато се взема решение ориста на България, когато на гласоподавателите не е разрешено да пият, по какъв начин си позволявате вие, претендентът за депутат, да влизате тук пийнал! Напуснете!

Напълно изгубил надзор върху себе си, Георги Димитров се хвърлил да го удари, само че яките княжевски селяни се бяха намесили и той трябвало да напусне. Впоследствие това стълкновение едвам не коства живота на Васил. Последваха дълги години на концлагери и затвори, които затриха младостта му “.

„ Години по-късно щях да видя писмено по какъв начин руската държавна сигурност и българската й агентура бяха организирали и сложили на българска сцена тази адска пиеса, написана персонално от Йосиф Висарионович Сталин, в която трябваше да играе цялостен народ “.

„ Не зная друга политическа вяра, която да е въздействувала по този начин мощно върху низките човешки инстинкти и пристрастености и да е поощрявала по този начин всестранно човешките пороци, както прави това комунистическата идеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе си само посредством правене на зло, което се оправдаваше като диалектическа нужда на партията. И таман в правенето на това зло, в причиняването на болки и премеждия на другите, някои хора у нас схванаха, че могат да изпъкнат в живота на обществото, да се повдигнат, може би и да получат място в историята. Познавам един върховен офицер от Държавна сигурност, който преди този момент бе живял като малък служащ в горско стопанство и който в обикновено общество надали би напуснал горското стопанство. Ала постъпването му в милицията, дългата серия от арести, разпити, инквизиции и изтръгнати показания го бяха изтласкали до най-властен пост. В трагична изповед пред мен един път той сподели, че кариерата му почнала от момента, когато е бил изпратен да арестува най-близкия си другар, в чиято непорочност той бил безусловно уверен “.

„ Всичко беше придружавано от неизбежна черна въпросителна, която превръщаше опитите ни за откровеност в подигравка. Ние свикнахме да се лъжем един различен в очите, да приказваме с дежурни фрази…
… четяхме вестници, без изобщо да четем, тъй като не им вярвахме нито дума, и разговаряхме със забележителното умеене да не кажем нищо. Ние толкоз се стараехме да скрием от другите нашата лична истина, че от време на време я скривахме даже и от себе си “.

Из „ Задочни репортажи за България “
Георги Марков

И с цел да не стават неточности какво е Българска социалистическа партия, демонстрираме защо се самоопределят те (от страницата им във Facebook):