Хана Аренд в България
Личността на Хана Аренд, немски политолог, мъдрец и публицист от еврейски генезис, напуснала Германия през 1934 година (на 28-годишна възраст) и останала до края на живота си (1975) в Америка като професор в влиятелните университети " Принстън " и Йейл ", продължава спорадично да се появява в полето на необятния публичен интерес, нормално по отношение на две от огромните тематики на нейните книги - тоталитаризма и холокоста. Полемичният темперамент на два нейни съществени труда - " Корените на тоталитаризма " (1951) и " Айхман в Йерусалим " (1963), са свързани тясно със ориста на европейските евреи през първата половина и в средата на ХХ век.
Особеното в обществената рецепция на политическата философия на Аренд, развита в цитираните два труда, е, че огромна част от " публиката " въобще не ги е чела (нито трите тома на проучването за тоталитаризма, нито разбора на Аренд на процеса против Адолф Айхман в Йерусалим), а е заимствало от общественото пространство няколко подготвени клишета, пришити към Аренд, като да вземем за пример равенството, старателно поставяно сред тоталитаризмите на Хитлер и Сталин (формулирано от Троцки още през 1939 година, доста преди Аренд), или формулата за " баналността на злото ", която може да бъде прочетена още в заглавието на нейните репортажи за един от най-шумните процеси на ХХ век. Тази простота на рецепцията лишава в действителност трудовете на Аренд от техния смисъл, доколкото тоталитаризмите на Хитлер и Сталин се преглеждат от нея в светлината на империализмите на пангерманизма и панславизма, а книгата й за процеса в Йерусалим е избрана от самата нея като " есета " (ще рече, род със субективно, художествено пресъздаване на облици и обстоятелства), а не като историческо проучване, каквато тя в никой случай не е.
За мащабите на разпространяване на тези клишета, както и за иконическото разбиране и до през днешния ден в някои кръгове на Аренд свидетелства освен безразборното й цитиране, само че и да вземем за пример многочислените интернационалните групи в обществените мрежи, носещи името на немската политоложка, участниците в които нямат и разбиране от нейните писания, само че под закрилата на нейния престиж се усещат свободни да се впускат в гневни нападки против евреите и Държавата Израел. Моето пояснение на този феномен е, че повърхностното и сензитивно разбиране на Аренд като на еврейски критик на евреите и Израел става в днешно време комфортна платформа, употребена от някои кръгове, в това число в България, за антисемитска и антиизраелска агитация.
Поради тази причина всяко издание на един от главните писания на Хана Аренд е извънредно потребно като съответна информация за действителните възгледи на авторката - политолог, за смисъла на нейните разбори, за създаване на пълноценна визия за нейната спорна персона, както и за преценка на нейните заблуди и неточности.
Като поздравявам превода и издаването на " Айхман в Йерусалим " на български, бих желала да дам някои спомагателни значими уточнения за смисъла на този труд, които не открих в българското издание нито като записка на издателството, нито в предговора на проф. Танев, който единствено загатва за споровете към този труд.
Да се използва учтивата формула, че " Айхман в Йерусалим " е полемична книга, може единствено едва да изрази гнева на международната еврейска общност (описан в " Ню Йорк Таймс " като " революция сред интелектуалците " ), на историци и откриватели на холокоста към написаното от Аренд във връзка освен личността на основния механически реализатор на холокоста Адолф Айхман, само че и на процеса против него в Йерусалим.
Особеното в обществената рецепция на политическата философия на Аренд, развита в цитираните два труда, е, че огромна част от " публиката " въобще не ги е чела (нито трите тома на проучването за тоталитаризма, нито разбора на Аренд на процеса против Адолф Айхман в Йерусалим), а е заимствало от общественото пространство няколко подготвени клишета, пришити към Аренд, като да вземем за пример равенството, старателно поставяно сред тоталитаризмите на Хитлер и Сталин (формулирано от Троцки още през 1939 година, доста преди Аренд), или формулата за " баналността на злото ", която може да бъде прочетена още в заглавието на нейните репортажи за един от най-шумните процеси на ХХ век. Тази простота на рецепцията лишава в действителност трудовете на Аренд от техния смисъл, доколкото тоталитаризмите на Хитлер и Сталин се преглеждат от нея в светлината на империализмите на пангерманизма и панславизма, а книгата й за процеса в Йерусалим е избрана от самата нея като " есета " (ще рече, род със субективно, художествено пресъздаване на облици и обстоятелства), а не като историческо проучване, каквато тя в никой случай не е.
За мащабите на разпространяване на тези клишета, както и за иконическото разбиране и до през днешния ден в някои кръгове на Аренд свидетелства освен безразборното й цитиране, само че и да вземем за пример многочислените интернационалните групи в обществените мрежи, носещи името на немската политоложка, участниците в които нямат и разбиране от нейните писания, само че под закрилата на нейния престиж се усещат свободни да се впускат в гневни нападки против евреите и Държавата Израел. Моето пояснение на този феномен е, че повърхностното и сензитивно разбиране на Аренд като на еврейски критик на евреите и Израел става в днешно време комфортна платформа, употребена от някои кръгове, в това число в България, за антисемитска и антиизраелска агитация.
Поради тази причина всяко издание на един от главните писания на Хана Аренд е извънредно потребно като съответна информация за действителните възгледи на авторката - политолог, за смисъла на нейните разбори, за създаване на пълноценна визия за нейната спорна персона, както и за преценка на нейните заблуди и неточности.
Като поздравявам превода и издаването на " Айхман в Йерусалим " на български, бих желала да дам някои спомагателни значими уточнения за смисъла на този труд, които не открих в българското издание нито като записка на издателството, нито в предговора на проф. Танев, който единствено загатва за споровете към този труд.
Да се използва учтивата формула, че " Айхман в Йерусалим " е полемична книга, може единствено едва да изрази гнева на международната еврейска общност (описан в " Ню Йорк Таймс " като " революция сред интелектуалците " ), на историци и откриватели на холокоста към написаното от Аренд във връзка освен личността на основния механически реализатор на холокоста Адолф Айхман, само че и на процеса против него в Йерусалим.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ