Вучич, Борисов и Пеевски доказват, че либералната политическа система е изчерпана - Би Нюз - Топ новини от България
Либералната народна власт е като цяло една към този момент доста изчерпана и изгубила легитимност система. В най-могъщата страна в света президент в продължение на 4 години беше човек, който страда от деменция и който не може да ръководи даже личното си тяло и разум, камо ли цяла страна. Но даже дементният Байдън не е толкоз тежка присъда за демократичната народна власт, колкото е Вучич в Сърбия.
Тоя човек ръководи от повече от десетилетие, а в случай че се разходиш до Сърбия и разпиташ хората, ще видиш, че всеки го ненавижда. Либералчетата го ненавиждат, националистите и консерваторите го ненавиждат, югосоц носталгиците също. Младите хора го ненавиждат, пенсионерите също. Белградското айти с очила и „ Тесла “ го ненавижда, крагуевският таксиметров водач, който слуша Шабан Шаулич, носи разгърдена риза с пай ръкав, която демонстрира изобилното му окосмяване по гърдите и има прическа „ плешив начело, дългокос откъм гърба “ – той също ненавижда Вучич. Младата бариста с лилава коса, която пуши трева и върви на „ инди мюзик “ фестивали, ненавижда Вучич, футболният гамен с анаболните мускули и татуировките, който има компания за „ бързи заеми “ – и той ненавижда Вучич. Младото студентче по публицистика с прогресивни възгледи ненавижда Вучич, някогашният военнопрестъпник на междинна възраст от войните през 90-те също ненавижда Вучич. Белградските европеиди ненавиждат Вучич, сръбските русофили също го ненавиждат.
Как тая система съумява да държи на власт с избори човек, който на процедура всички го ненавиждат? Дали изборите се фалшифицират? Едва ли, даже да има някакви измами, са в доста дребни мащаби. Просто системата е такава, че успееш ли да консолидираш власт и да овладееш медии, олигарси и институции – ще те избират постоянно на власт, без значение какъв брой те ненавижда народа.
Част от вота за него е заплатен или „ корпоративен “. Има и тежка про-Вучич агитация в медиите, която въздейства на по-податливите. Но главните фактори са деморализацията на електората и невъзможността на самия политически развой да допусне сериозен и заслужен съперник на Вучич на избори. Почти 50% от хората въобще не гласоподават, а това са тези, които най-силно го ненавиждат Вучич, само че не имат вяра, че гласът им има смисъл. И една от аргументите за тая безнравственост е, че знаят, че в случай че махнат Вучич, ще сложат на власт евроатлантика и пронатовец Здравко Понош – и напълно разумно си преценят, че омразният Вучич е по-малкото зло, в сравнение с да сложат натовец на власт.
Просто политическият развой по този начин е структуриран, че системата няма да допусне сериозен и известен претендент – подобен в никакъв случай няма да получи финансиране и медйно наличие. Така нареченият „ избор “, който демократичната народна власт дава на сърбите, е сред омразния Вучич и пронатовски политик.
Нещо сходно става и във Англия. Там болшинството от хората ненавиждат демографската замяна и са срещу имиграцията, обаче няма по какъв начин да наложат волята си в сякаш „ демократичната народна власт “. Левите (лейбъристи) са глобалистка и промигрантска партия. Десните, по този начин наречени „ консерватори “, на процедура са също глобалистка и промигрантска партия, дори ръководителят им е жена-африканка. От „ консерваторите “ се отдели партията на Фараж, която сякаш трябваше да показва волята на народа и да спре миграцията – и доста бързо тая партия стана по-популярна от „ консерваторите “. Само и единствено да съобщи и тя народа и волята на своите гласоподаватели – като назначи мохамеданин за ръководител, а Фараж съобщи, че британец може да е всеки чужденец, който си заплаща налозите и следва „ английските демократични полезности “.
Просто демократичната народна власт ти дава единствено заблуда за избор, само че в никакъв случай не ти дава същински избор. Тотално изчерпана и компроментирана система.
Тихомир Чергов, фейсбук
Тоя човек ръководи от повече от десетилетие, а в случай че се разходиш до Сърбия и разпиташ хората, ще видиш, че всеки го ненавижда. Либералчетата го ненавиждат, националистите и консерваторите го ненавиждат, югосоц носталгиците също. Младите хора го ненавиждат, пенсионерите също. Белградското айти с очила и „ Тесла “ го ненавижда, крагуевският таксиметров водач, който слуша Шабан Шаулич, носи разгърдена риза с пай ръкав, която демонстрира изобилното му окосмяване по гърдите и има прическа „ плешив начело, дългокос откъм гърба “ – той също ненавижда Вучич. Младата бариста с лилава коса, която пуши трева и върви на „ инди мюзик “ фестивали, ненавижда Вучич, футболният гамен с анаболните мускули и татуировките, който има компания за „ бързи заеми “ – и той ненавижда Вучич. Младото студентче по публицистика с прогресивни възгледи ненавижда Вучич, някогашният военнопрестъпник на междинна възраст от войните през 90-те също ненавижда Вучич. Белградските европеиди ненавиждат Вучич, сръбските русофили също го ненавиждат.
Как тая система съумява да държи на власт с избори човек, който на процедура всички го ненавиждат? Дали изборите се фалшифицират? Едва ли, даже да има някакви измами, са в доста дребни мащаби. Просто системата е такава, че успееш ли да консолидираш власт и да овладееш медии, олигарси и институции – ще те избират постоянно на власт, без значение какъв брой те ненавижда народа.
Част от вота за него е заплатен или „ корпоративен “. Има и тежка про-Вучич агитация в медиите, която въздейства на по-податливите. Но главните фактори са деморализацията на електората и невъзможността на самия политически развой да допусне сериозен и заслужен съперник на Вучич на избори. Почти 50% от хората въобще не гласоподават, а това са тези, които най-силно го ненавиждат Вучич, само че не имат вяра, че гласът им има смисъл. И една от аргументите за тая безнравственост е, че знаят, че в случай че махнат Вучич, ще сложат на власт евроатлантика и пронатовец Здравко Понош – и напълно разумно си преценят, че омразният Вучич е по-малкото зло, в сравнение с да сложат натовец на власт.
Просто политическият развой по този начин е структуриран, че системата няма да допусне сериозен и известен претендент – подобен в никакъв случай няма да получи финансиране и медйно наличие. Така нареченият „ избор “, който демократичната народна власт дава на сърбите, е сред омразния Вучич и пронатовски политик.
Нещо сходно става и във Англия. Там болшинството от хората ненавиждат демографската замяна и са срещу имиграцията, обаче няма по какъв начин да наложат волята си в сякаш „ демократичната народна власт “. Левите (лейбъристи) са глобалистка и промигрантска партия. Десните, по този начин наречени „ консерватори “, на процедура са също глобалистка и промигрантска партия, дори ръководителят им е жена-африканка. От „ консерваторите “ се отдели партията на Фараж, която сякаш трябваше да показва волята на народа и да спре миграцията – и доста бързо тая партия стана по-популярна от „ консерваторите “. Само и единствено да съобщи и тя народа и волята на своите гласоподаватели – като назначи мохамеданин за ръководител, а Фараж съобщи, че британец може да е всеки чужденец, който си заплаща налозите и следва „ английските демократични полезности “.
Просто демократичната народна власт ти дава единствено заблуда за избор, само че в никакъв случай не ти дава същински избор. Тотално изчерпана и компроментирана система.
Тихомир Чергов, фейсбук
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ