Летният туризъм на печалба при смяната на времето Превъртаме ли

Летният туризъм на облага при промяната на времето Превъртаме ли от превъртането на стрелките Смяната на времето носи загуби за стопанската система За Евросъюза и кипежа на неправилен труд 169 страни срещу промяната на времето, Германия го вкарва първа Анкета: Трябва ли да отпадне промяната на времето? Харчим по 200 лв. за медикаменти поради промяната на времето

Панайот Рандев е началник на Институт Ре-Генезис и на фондация " Човек Плюс ". Бил е началник на Асоциацията на учебните психолози в България. Работил е в Българска академия на науките - Институт по логика на психиката, преподавал е в Нов български университет и БСУ, бил е основен психолог на Сухопътните войски на Българската войска. Ръководил е планове по PHARE, UNDP, USAID, СЗО. Член на интернационалните професионални организации и мрежи като IPPA, ENPP, ISPA, EAWOP.

 
- Вредна ли е за здравето промяната на часовото време?

- Когато е въведена промяната на времето у нас през 1979 година, претекстовете са били стопански - да се пести сила. Оценките обаче демонстрираха, че пестенето е в границите на 56 стотинки за човек - все едно един ден да икономисате от включените си лампи у дома. Т.е. от икономическа и енергийна позиция няма необикновен смисъл. Следователно тази непрекъсната промяна би трябвало да се анулира.

Различните хора с разнообразни темпераменти имат разнообразни реакции на смяната. При по-малките деца и при младежите акомодацията е по-безболезнена, изключително при мъжете.  Жените са по-чувствителни, при тях могат да се получат няколко дни дискомфорт. При по-възрастните хора - над 60-70 години, с устойчиви стандарти и цикли, усложнението е по-голямо.

Смятам, че психически видяно, не е добре да има такава смяна на времето, защото при избрани категории хора - може би сред 10 и 30 %, ще имат няколко дни нужда от реадаптация.

-  Какви са най-често срещаните физиологични последствия от промяната на стрелките?

 - Проблемите не са идентични при всички хора, а са диференцирани. Повече проблеми изпитват дамите, възрастните, както и хората, които имат релативно непоколебим режим на  работа - водачи да вземем за пример. Затрудненията на тези хора обаче ще са  преходни, в границите на 3-4 дни. При някои може да има по-голямо прочувствена възбудимост, нервност. Като цяло обаче това са преходни положения. 

- Защо акомодацията към лятното часово време се счита за по-трудна, в сравнение с към зимното?

- Според мен това е по-скоро субективно чувство, не е въпрос на физиология. Има ритми на тялото - дневни, годишни. Като цяло обаче изкуственият метод на живот, който водим - при непрекъснато включени лампи, компютри, тв приемници, измества нещата. Вече ни се отразяват не толкоз естествените биологични цикли, колкото изкуствените цикли на местоработата, местоживеенето. 

- Според статистиката в дните директно след промяната на времето зачестяват злополуките, самоубийствата...

- Засега не можем да кажем изрично, че тези неща са свързани. Има проучвания за и срещу. Трябва да се създадат така наречен метаизследвания, т.е. да се направи общ разбор примерно на 50 проучвания. Смятам обаче, че сходен разбор надали ще покаже ясна връзка. Що се отнася до недоспиването - аргументи човек да не се е наспал има доста. 

-  Ако зависеше от вас, какво решение е най-разумно да се вземе за България?

- Веднага бих отменил смяната на часовото време, стига да имам тази власт.