Юли и август - пагубни за малкия бизнес
Летните месеци се отразяват пагубно на дребния бизнес в Пазарджик, а най-тежки са юли и август. Тогава оборотите толкоз се срутват, че доста притежателите на обекти за търговия и услуги избират да пресечен работа за месец или повече, с цел да понижат загубите си, спестявайки от разноски, оповестява " Дарик ".
Във почивка за юли или август излизат освен магазини за промишлени артикули, само че и такива за храни, тъй като в „ мъртвите месеци “ дори потреблението на артикули за трапезата внезапно се свива. В момента краткотрайно затворени са заведения за хранене, кафенета, сладкарници - и квартални, и централни. Павилиони за закуски в огромни жилищни региони покрай центъра пък остават заключени чак до 15 септември, когато ще разчитат на възпитаници да раздвижат оборотите им.
Предприемачи, избрали тази политика, изясняват логиката с две думи: няма хора. Много от локалните употребяват лятото за работа в чужбина или по курортите, с цел да имат пари в запас за зимата. Въпрос на оцеляване - заплатите в Пазарджик са ниски. По-заможните пък отпътуват на почивки. Или се местят за горещите дни в родните си къщи на село, с цел да отгледат зеленчук и да приберат зимнина. Градът опустява, няма кой да купува.
До 2010 година множеството от тези представители на дребния бизнес не са си и помисляли за престой. Давали са отпуски по график или са търсели заместници, с цел да пуснат в полагаема отмора непрекъснатия си личен състав. От това обаче е имало стопански смисъл - изкараните пари са били повече от разноските. Сега е противоположното. В „ мъртвия сезон “ не могат да се съберат даже парите за тока на хладилните витрини и климатиците. Като по-крайна мярка се прибягва и до краткотрайно освобождение на служащи с риск те повече да не се върнат наесен.
Румен Ципорков, притежател на магазин за хранителни и битови артикули в центъра на Пазарджик, също заключва обекта всяко лято за по месец. Прави по този начин през цялото време на бизнеса, от 1993-а. Не е изневерил на традицията си и в годините на стопански растеж и по-високо ползване. Водещият му претекст е малко по-различен.
Ципорков не е пресмятал дали едномесечната почивка му носи загуби. Смята, че по този начин е вярно, тъй като дава опция и на фамилията му, а и на продавачката им - Иванка Димитрова, да се отдадат на заслужена отмора след 11 месеца динамичен и под напрежение труд. Дългият отдих е един от жестовете, който пък задържа служителката в магазина и я кара да бъде лоялна, въпреки че в днешно време има избор от работни места. Иванка е неизменима част от екипа от 1993 година до момента. А един умел и работлив човек е скъп капитал.
Румен обаче също усеща по темпото на работа ударите на „ мъртвия сезон “, като има и друго пояснение за пагубното му въздействие. Роля за него имат и огромните вериги, с които дребните търговци не могат да се конкурират.
Трудностите за дребния бизнес идват и от недомислия в държавната политика, споделя още Ципорков. По света компаниите се записват при оборот над 200 000 евро, в България - при 50 000 лв.. Тежест е непрекъснатият растеж на минималните заплати и осигурителните прагове. Несправедливо е, че всичко - и данъци, и такси, и санкции, е еднообразно за огромните корпорации и за дребните фирмички.
Нотка оптимизъм за дребните бизнесмени е, че след лятната заспалост Пазарджик се разсънва и влиза в нормалния си темп на живот от септември. Поне до идващото лято.
Във почивка за юли или август излизат освен магазини за промишлени артикули, само че и такива за храни, тъй като в „ мъртвите месеци “ дори потреблението на артикули за трапезата внезапно се свива. В момента краткотрайно затворени са заведения за хранене, кафенета, сладкарници - и квартални, и централни. Павилиони за закуски в огромни жилищни региони покрай центъра пък остават заключени чак до 15 септември, когато ще разчитат на възпитаници да раздвижат оборотите им.
Предприемачи, избрали тази политика, изясняват логиката с две думи: няма хора. Много от локалните употребяват лятото за работа в чужбина или по курортите, с цел да имат пари в запас за зимата. Въпрос на оцеляване - заплатите в Пазарджик са ниски. По-заможните пък отпътуват на почивки. Или се местят за горещите дни в родните си къщи на село, с цел да отгледат зеленчук и да приберат зимнина. Градът опустява, няма кой да купува.
До 2010 година множеството от тези представители на дребния бизнес не са си и помисляли за престой. Давали са отпуски по график или са търсели заместници, с цел да пуснат в полагаема отмора непрекъснатия си личен състав. От това обаче е имало стопански смисъл - изкараните пари са били повече от разноските. Сега е противоположното. В „ мъртвия сезон “ не могат да се съберат даже парите за тока на хладилните витрини и климатиците. Като по-крайна мярка се прибягва и до краткотрайно освобождение на служащи с риск те повече да не се върнат наесен.
Румен Ципорков, притежател на магазин за хранителни и битови артикули в центъра на Пазарджик, също заключва обекта всяко лято за по месец. Прави по този начин през цялото време на бизнеса, от 1993-а. Не е изневерил на традицията си и в годините на стопански растеж и по-високо ползване. Водещият му претекст е малко по-различен.
Ципорков не е пресмятал дали едномесечната почивка му носи загуби. Смята, че по този начин е вярно, тъй като дава опция и на фамилията му, а и на продавачката им - Иванка Димитрова, да се отдадат на заслужена отмора след 11 месеца динамичен и под напрежение труд. Дългият отдих е един от жестовете, който пък задържа служителката в магазина и я кара да бъде лоялна, въпреки че в днешно време има избор от работни места. Иванка е неизменима част от екипа от 1993 година до момента. А един умел и работлив човек е скъп капитал.
Румен обаче също усеща по темпото на работа ударите на „ мъртвия сезон “, като има и друго пояснение за пагубното му въздействие. Роля за него имат и огромните вериги, с които дребните търговци не могат да се конкурират.
Трудностите за дребния бизнес идват и от недомислия в държавната политика, споделя още Ципорков. По света компаниите се записват при оборот над 200 000 евро, в България - при 50 000 лв.. Тежест е непрекъснатият растеж на минималните заплати и осигурителните прагове. Несправедливо е, че всичко - и данъци, и такси, и санкции, е еднообразно за огромните корпорации и за дребните фирмички.
Нотка оптимизъм за дребните бизнесмени е, че след лятната заспалост Пазарджик се разсънва и влиза в нормалния си темп на живот от септември. Поне до идващото лято.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ