Как се представя Руската империя на последната ѝ Олимпиада през 1912
Летните игри в Стокхолм се оказват последната Олимпиада, в която взе участие Руската империя.
Следващото присъединяване на спортистите, към този момент като представители на Съветския съюз, е чак 40 години по-късно!
Историята на Олимпийското придвижване в Руската империя е много къса и разумно приключва с разпадането на самата империя. Страната се състезава единствено в три Олимпиади. След като пропуща първите Игри в актуалната история в Атина, през 1900 година Русия взе участие за първи път във вторите Игри в Париж.
След това съветските спортисти се включват в Игрите в Лондон през 1908 година, където състезателят по фигурно пързаляне Николай Панин носи на Русия първия ѝ и единствен олимпийски орден.
Свободни източници
После Русия взе участие в Игрите в Стокхолм през 1912 година, които се оказват и последните за империята. Ето и няколко фотоси на тима на Русия на Олимпиадата, провела се преди 110 години.
Свободни източници
На 6 юли 1912 година церемонията по откриването се организира на Стокхолмския олимпийски стадион, построен особено за игрите. Шведското кралско семейство участва на събитието и гледа по какъв начин всички национални тимове минават през стадиона. На фотографията са показани съветските спортисти на церемонията по откриването.
Свободни източници
В съветския тим вземат участие 181 мъже, доста от които са от Санкт Петербург, както и от Естония и балтийската страна Ливония, която по това време е част от Руската империя. В същото време, Финландия, която тогава също е част от Русия, взе участие в Игрите настрана.
Начело на екипа е великият княз Дмитрий Павлович от Русия, братовчед на Николай II. Самият княз взе участие в надпревари по конно надпреварване на Игрите – както самостоятелно, по този начин и в тим.
Библиотека на Конгреса
Отборът на Русия не се показва доста добре на игрите – той печели единствено пет сребърни и бронзови медала, само че нито един златен. Между другото, първенецът по фигурно пързаляне на Лондонските игри Николай Панин взе участие в конкуренцията по пукотевица и се класира чак на 8-о място.
Естонският гребец Март Куусик печели бронз в самостоятелните надпревари, а латвийският състезателен стрелец Харалдс Блаус сграбчва бронза в ловната пукотевица, дисциплинираност „трап“ (той взе участие на игрите и като играч по лека атлетика). Бронзов орден печелят и седем съветски ветроходци (Еспер Белоселски, Ернест Браше, Карл Линдхолм, Николай Пушницки, Александър Родионов, Йосиф Шомакер и Филип Щраух). Те се класират трети с 10-метрова яхта след Швеция и Финландия.
Отбор от четирима съветски спортисти (Амос Каш, Николай Мелницки, Григорий Пантелеймонов и Павел Войлошников) сграбчват сребърен орден в конкуренцията по пукотевица с револвер на 30 метра.
Руският тим по футбол (на фотографията по-долу) приключва шести, откакто губи с 2:1 от Финландия на четвъртфиналите. След това, в така наречен „утешителен турнир“, съветският футболен тим търпи най-голямата загуба в историята с 0:16 от Германия.
Свободни източници
Има един епизод от представянето на тима на Русия на Олимпиадата през 1912 година, обаче, който в действителност си заслужава! Естонският герой Мартин Клайн печели сребро, откакто устоя в най-дългия мач по битка в историята. Той се бие против международния първенец, финландеца Алред Асикайнен, в продължение на цели 11 часа и 40 минути!
Свободни източници
След изтощителното прекарване, на идващия ден той не може да се състезава добре и губи шанса си за златен орден. За разлика от останалите спортисти от Руската империя, той не се сбогува с Олимпийските игри: през 1919 година става треньор по битка и приготвя естонските борци за Олимпиадата през 1920 година.
Лошите резултати на съветските спортисти не радват княз Дмитрий и той възнамерява годишни национални надпревари за подготовка за бъдещи Олимпиади… В рамките на идващите две години са проведени две вътрешни съветски Олимпиади – през 1913 година в Киев и през 1914 година в Рига, които по това време са част от Руската империя.
Дмитрий ПавловичБиблиотека на Конгреса
След това настава Първата международна война, която поставя завършек на всички спортни събития. Следващата Олимпиада се организира в Антверпен през 1920 година, само че Русия, обхваната от Революцията и Гражданската война, не е поканена, защото светът не признава болшевишката власт. Съветският съюз е основан през 1922 година и на собствен ред взема решение да не взе участие в „капиталистическите“ спортни надпревари, като си провежда своя „Спартакиада“ за интернационалните служащи и комунисти. За първи път Съветският съюз се включва в Олимпийските игри след Втората международна война – през 1952 година, когато руските спортисти отпътуват за игрите в Хелзинки.
източник: RUSSIA BEYOND
Следващото присъединяване на спортистите, към този момент като представители на Съветския съюз, е чак 40 години по-късно!
Историята на Олимпийското придвижване в Руската империя е много къса и разумно приключва с разпадането на самата империя. Страната се състезава единствено в три Олимпиади. След като пропуща първите Игри в актуалната история в Атина, през 1900 година Русия взе участие за първи път във вторите Игри в Париж.
След това съветските спортисти се включват в Игрите в Лондон през 1908 година, където състезателят по фигурно пързаляне Николай Панин носи на Русия първия ѝ и единствен олимпийски орден.
Свободни източници После Русия взе участие в Игрите в Стокхолм през 1912 година, които се оказват и последните за империята. Ето и няколко фотоси на тима на Русия на Олимпиадата, провела се преди 110 години.
Свободни източници На 6 юли 1912 година церемонията по откриването се организира на Стокхолмския олимпийски стадион, построен особено за игрите. Шведското кралско семейство участва на събитието и гледа по какъв начин всички национални тимове минават през стадиона. На фотографията са показани съветските спортисти на церемонията по откриването.
Свободни източници В съветския тим вземат участие 181 мъже, доста от които са от Санкт Петербург, както и от Естония и балтийската страна Ливония, която по това време е част от Руската империя. В същото време, Финландия, която тогава също е част от Русия, взе участие в Игрите настрана.
Начело на екипа е великият княз Дмитрий Павлович от Русия, братовчед на Николай II. Самият княз взе участие в надпревари по конно надпреварване на Игрите – както самостоятелно, по този начин и в тим.
Библиотека на Конгреса Отборът на Русия не се показва доста добре на игрите – той печели единствено пет сребърни и бронзови медала, само че нито един златен. Между другото, първенецът по фигурно пързаляне на Лондонските игри Николай Панин взе участие в конкуренцията по пукотевица и се класира чак на 8-о място.
Естонският гребец Март Куусик печели бронз в самостоятелните надпревари, а латвийският състезателен стрелец Харалдс Блаус сграбчва бронза в ловната пукотевица, дисциплинираност „трап“ (той взе участие на игрите и като играч по лека атлетика). Бронзов орден печелят и седем съветски ветроходци (Еспер Белоселски, Ернест Браше, Карл Линдхолм, Николай Пушницки, Александър Родионов, Йосиф Шомакер и Филип Щраух). Те се класират трети с 10-метрова яхта след Швеция и Финландия.
Отбор от четирима съветски спортисти (Амос Каш, Николай Мелницки, Григорий Пантелеймонов и Павел Войлошников) сграбчват сребърен орден в конкуренцията по пукотевица с револвер на 30 метра.
Руският тим по футбол (на фотографията по-долу) приключва шести, откакто губи с 2:1 от Финландия на четвъртфиналите. След това, в така наречен „утешителен турнир“, съветският футболен тим търпи най-голямата загуба в историята с 0:16 от Германия.
Свободни източници Има един епизод от представянето на тима на Русия на Олимпиадата през 1912 година, обаче, който в действителност си заслужава! Естонският герой Мартин Клайн печели сребро, откакто устоя в най-дългия мач по битка в историята. Той се бие против международния първенец, финландеца Алред Асикайнен, в продължение на цели 11 часа и 40 минути!
Свободни източници След изтощителното прекарване, на идващия ден той не може да се състезава добре и губи шанса си за златен орден. За разлика от останалите спортисти от Руската империя, той не се сбогува с Олимпийските игри: през 1919 година става треньор по битка и приготвя естонските борци за Олимпиадата през 1920 година.
Лошите резултати на съветските спортисти не радват княз Дмитрий и той възнамерява годишни национални надпревари за подготовка за бъдещи Олимпиади… В рамките на идващите две години са проведени две вътрешни съветски Олимпиади – през 1913 година в Киев и през 1914 година в Рига, които по това време са част от Руската империя.
Дмитрий ПавловичБиблиотека на Конгреса
След това настава Първата международна война, която поставя завършек на всички спортни събития. Следващата Олимпиада се организира в Антверпен през 1920 година, само че Русия, обхваната от Революцията и Гражданската война, не е поканена, защото светът не признава болшевишката власт. Съветският съюз е основан през 1922 година и на собствен ред взема решение да не взе участие в „капиталистическите“ спортни надпревари, като си провежда своя „Спартакиада“ за интернационалните служащи и комунисти. За първи път Съветският съюз се включва в Олимпийските игри след Втората международна война – през 1952 година, когато руските спортисти отпътуват за игрите в Хелзинки.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ