Koлko си oтслабнала!
Леле, какъв брой си отслабнала, супер! – коментар под фотография.
Изглеждаш ужасно, каква е тайната, по какъв начин съумя? – в инцидентен диалог.
Нещо си отслабнала май? – позната майка на детската площадка.
Ма виж я какъв брой е слаба, по какъв начин няма да ѝ станат тия дънки! – непозната жена в магазина.
Като момиченце си! – другарка.
Ох, колкото да те познах, мислех, че е щерка ти! – съседка.
И всичко това за седмица. Е, какво се оплаква тая жена, единствено похвали, ще кажете. Така се случи, че поради здравословни проблеми това лято смъкнах 10 кг от нормалното си през последните години тегло. Без проект, диети, фитнес, специфични спортни режими и воля, а поради 3 интервенции и едно лято, прекарано сред болнични стаи и прегледи. Не бях споделяла детайлности наляво и надясно за проблемите си и изненадващо дефилирах с чисто нов контур. Никога не съм имала проблем със свръхкилограми, само че след 40 около пандемията, работата у дома, неприятния сън и разбъркания дневен режим качих няколко кг. След всички хирургични процедури, проучвания, терзания и паники през миналите 4 месеца върнах, без да желая, тежестта си от младежките години и това внезапно се трансформира във фокус и по-важна тематика даже от метода, по който се усещах. Околните някак се усещаха задължени да ме похвалят, доброжелателно, несъмнено, но… какво действително споделяме, отбелязвайки смяната в нечие тегло и угриженост ли демонстрираме, или нещо по-различно?
- Изглеждаш по-добре слаб, даже да е поради здравословен проблеми.
- Да си слаб постоянно е за предпочитане.
- Да си цялостен е неприятно (дори да не си бил отвън нормата, а просто малко по-заоблена версия на себе си).
- Не е значимо по какъв начин или за какво си измършавял, загубата на тегло е постоянно супер.
- Давам оценка на тялото ти, виждам всяка смяна в него.
Не е загадка, че килограмите са наложителен small talk, най-често сред дами, изключително в случай че не сте се виждали скоро и се чудите коя тематика да подхванете. Нещо като времето – коства ни се неутрално и безвредно и съвсем се е трансформирало в част от етикета. Дали ще е за диети, процедури, хранителни привички, спортове, гурута по здравословен живот или фитнес стратегии, тематиката е една – по какъв начин да отслабнем, в случай че може бързо, без старания и без да качваме още веднъж, като че ли това единствено по себе си е гаранция за благополучие. Толкова сме потънали в така наречен diet culture, че загубата на тегло е постоянно мотив за комплимент, без да се замисляме, че може да е разследване от здравословен проблем или някакъв тип психическо разстройство. Да си слаб и фитнат е постоянно красиво, влиятелно и показва грижа за себе си. Дали е по този начин обаче?Дори след края на лятото и паниката по тия прословути летни тела, не престават да излизат спонсорирани постове за вълшебен чайове и вълшебни обедни менюта, които ще ни създадат не умни, щастливи и положителни, а СЛАБИ. Специалисти и самозванци дават обещание не толкоз здраве, колкото хубав контур и дребен размер. Това продава. Инфлуенсъри и известни лица популяризират вълшебен отвари, хапчета и прахчета, с които неотложно ще придобием моделски форми. Регулация в тази сфера просто няма, за морал да не приказваме. Тийнейджърки съблюдават безчовечен диети, с цел да бъдат признати, харесани и да наподобяват добре на фотоси. Млади дами са подготвени на какво ли не, единствено и единствено да влязат в най-тесните си дънки. Майки подлагат на критика дъщерите си, че са напълнели и би трябвало да вземат ограничения, в случай че желаят да съумеят в тоя живот. Да си слаб е достолепие и плюс, даже да е на солена цена или вследствие на неприятно стичане на събитията.През последните години питателните разстройства получават чудовищни размери, и тук нямам поради единствено затлъстяване. Сред най-разпространените са анорексията, булимията, прочувственото хранене (binge eating disorder), орторексията. Намесена е освен храната, а и генетика, метод на живот, фамилна среда, поведенчески модели, наставнически стилове, обществени стандарти, минали контузии, както и недиагностицирани медицински проблеми. Пациенти с анорексия споделят, че позитивната противоположна връзка, която са получили в обществените мрежи при фрапантно намаляване, в допълнение ги е насърчила във нездравословните им привички. Коментарите за тегло от време на време могат освен да наранят, само че и да задълбочат даден проблем. Дори да се насочат доброжелателно, надалеч не са безобидни.В ерата на обществените мрежи непрекъснатият фокус към външния тип и образната еднаквост се е трансформирал в обсесия – да изглеждаме по-добре, да пазарим повече, да се подлагаме на всевъзможни намеси, с цел да бъдем съвършени, сполучливи и известни. Парадоксът е, че на фона на мантрата „ Обичай себе си подобен, какъвто си “ и прокрадващата се мода „ Харесвам си минусите “ всеки се пробва да наподобява на някой различен – по стандарт на живот, ползи, придобивки, нос, устни, коса или лъчение. Как да бъдем себе си, в случай че не се харесваме в истинския си тип? Кои сме в действителност – действителни персони или виртуална проекция на фантазиите? Как да проповядваме убеденост и самочувствие, в случай че използваме всяка минута и скрол, с цел да се съпоставяме и да търсим кое не ни е наред и по какъв начин да бъдем нещо друго?Култът към стегнатото спортно тяло и безконечната младост непрекъснато ни внушава виновност – не правиш задоволително, не си задоволително твърдоглав, не се грижиш за себе си, не си инстаграмабъл, не пасваш на настоящия образец, нещо ти е сбъркано. Здравето, връзката със себе си и тялото като мотор на живота ни остават на назад във времето, самоприемането идва откакто бъдем признати от другите – още един абсурд на съвременнaта просвета. Телата се трансформират от момента на раждането ни до нашата гибел и няма нищо по-естествено от това. Те не са ригидна система, а жив организъм и не можем да пожелаваме непостижимото – на 60 да сме с 20-годишното си тяло. Да остаряваш е привилегия, а тя носи със себе си трансформации и тествания.
Изглеждаш ужасно, каква е тайната, по какъв начин съумя? – в инцидентен диалог.
Нещо си отслабнала май? – позната майка на детската площадка.
Ма виж я какъв брой е слаба, по какъв начин няма да ѝ станат тия дънки! – непозната жена в магазина.
Като момиченце си! – другарка.
Ох, колкото да те познах, мислех, че е щерка ти! – съседка.
И всичко това за седмица. Е, какво се оплаква тая жена, единствено похвали, ще кажете. Така се случи, че поради здравословни проблеми това лято смъкнах 10 кг от нормалното си през последните години тегло. Без проект, диети, фитнес, специфични спортни режими и воля, а поради 3 интервенции и едно лято, прекарано сред болнични стаи и прегледи. Не бях споделяла детайлности наляво и надясно за проблемите си и изненадващо дефилирах с чисто нов контур. Никога не съм имала проблем със свръхкилограми, само че след 40 около пандемията, работата у дома, неприятния сън и разбъркания дневен режим качих няколко кг. След всички хирургични процедури, проучвания, терзания и паники през миналите 4 месеца върнах, без да желая, тежестта си от младежките години и това внезапно се трансформира във фокус и по-важна тематика даже от метода, по който се усещах. Околните някак се усещаха задължени да ме похвалят, доброжелателно, несъмнено, но… какво действително споделяме, отбелязвайки смяната в нечие тегло и угриженост ли демонстрираме, или нещо по-различно?
- Изглеждаш по-добре слаб, даже да е поради здравословен проблеми.
- Да си слаб постоянно е за предпочитане.
- Да си цялостен е неприятно (дори да не си бил отвън нормата, а просто малко по-заоблена версия на себе си).
- Не е значимо по какъв начин или за какво си измършавял, загубата на тегло е постоянно супер.
- Давам оценка на тялото ти, виждам всяка смяна в него.
Не е загадка, че килограмите са наложителен small talk, най-често сред дами, изключително в случай че не сте се виждали скоро и се чудите коя тематика да подхванете. Нещо като времето – коства ни се неутрално и безвредно и съвсем се е трансформирало в част от етикета. Дали ще е за диети, процедури, хранителни привички, спортове, гурута по здравословен живот или фитнес стратегии, тематиката е една – по какъв начин да отслабнем, в случай че може бързо, без старания и без да качваме още веднъж, като че ли това единствено по себе си е гаранция за благополучие. Толкова сме потънали в така наречен diet culture, че загубата на тегло е постоянно мотив за комплимент, без да се замисляме, че може да е разследване от здравословен проблем или някакъв тип психическо разстройство. Да си слаб и фитнат е постоянно красиво, влиятелно и показва грижа за себе си. Дали е по този начин обаче?Дори след края на лятото и паниката по тия прословути летни тела, не престават да излизат спонсорирани постове за вълшебен чайове и вълшебни обедни менюта, които ще ни създадат не умни, щастливи и положителни, а СЛАБИ. Специалисти и самозванци дават обещание не толкоз здраве, колкото хубав контур и дребен размер. Това продава. Инфлуенсъри и известни лица популяризират вълшебен отвари, хапчета и прахчета, с които неотложно ще придобием моделски форми. Регулация в тази сфера просто няма, за морал да не приказваме. Тийнейджърки съблюдават безчовечен диети, с цел да бъдат признати, харесани и да наподобяват добре на фотоси. Млади дами са подготвени на какво ли не, единствено и единствено да влязат в най-тесните си дънки. Майки подлагат на критика дъщерите си, че са напълнели и би трябвало да вземат ограничения, в случай че желаят да съумеят в тоя живот. Да си слаб е достолепие и плюс, даже да е на солена цена или вследствие на неприятно стичане на събитията.През последните години питателните разстройства получават чудовищни размери, и тук нямам поради единствено затлъстяване. Сред най-разпространените са анорексията, булимията, прочувственото хранене (binge eating disorder), орторексията. Намесена е освен храната, а и генетика, метод на живот, фамилна среда, поведенчески модели, наставнически стилове, обществени стандарти, минали контузии, както и недиагностицирани медицински проблеми. Пациенти с анорексия споделят, че позитивната противоположна връзка, която са получили в обществените мрежи при фрапантно намаляване, в допълнение ги е насърчила във нездравословните им привички. Коментарите за тегло от време на време могат освен да наранят, само че и да задълбочат даден проблем. Дори да се насочат доброжелателно, надалеч не са безобидни.В ерата на обществените мрежи непрекъснатият фокус към външния тип и образната еднаквост се е трансформирал в обсесия – да изглеждаме по-добре, да пазарим повече, да се подлагаме на всевъзможни намеси, с цел да бъдем съвършени, сполучливи и известни. Парадоксът е, че на фона на мантрата „ Обичай себе си подобен, какъвто си “ и прокрадващата се мода „ Харесвам си минусите “ всеки се пробва да наподобява на някой различен – по стандарт на живот, ползи, придобивки, нос, устни, коса или лъчение. Как да бъдем себе си, в случай че не се харесваме в истинския си тип? Кои сме в действителност – действителни персони или виртуална проекция на фантазиите? Как да проповядваме убеденост и самочувствие, в случай че използваме всяка минута и скрол, с цел да се съпоставяме и да търсим кое не ни е наред и по какъв начин да бъдем нещо друго?Култът към стегнатото спортно тяло и безконечната младост непрекъснато ни внушава виновност – не правиш задоволително, не си задоволително твърдоглав, не се грижиш за себе си, не си инстаграмабъл, не пасваш на настоящия образец, нещо ти е сбъркано. Здравето, връзката със себе си и тялото като мотор на живота ни остават на назад във времето, самоприемането идва откакто бъдем признати от другите – още един абсурд на съвременнaта просвета. Телата се трансформират от момента на раждането ни до нашата гибел и няма нищо по-естествено от това. Те не са ригидна система, а жив организъм и не можем да пожелаваме непостижимото – на 60 да сме с 20-годишното си тяло. Да остаряваш е привилегия, а тя носи със себе си трансформации и тествания.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ