Във Варна стартира програма за проследяване на недоносените деца |
Лекарите от педиатричните клиники в УМБАЛ „ Св. Марина “ и преподаватели в МУ-Варна започват национална стратегия за разкриване и следене на деца, родени дребни за гестационната си възраст (МГВ). Проектът се реализира със съдействието на Варненското сдружение по детска ендокринология (ВАПЕД) и Българската Асоциация по неонатология и с поддръжката на Медицински университет – Варна и УМБАЛ „ Св. Марина “ - Варна.
Програмата ще продължи 3 години и ще обхване 23 родилни домове в страната още през първата година. С дейното присъединяване на неонатолози, персонални лекари, детски ендокринолози и родители, експертите интензивно ще наблюдават засегнатите деца до 2-годишна възраст, за навременно наваксване в растежа. Програмата планува също образование на медицински сестри и акушерки за вярно премерване на растеж, тегло и обиколка на главата на новородените, а участващите родилни домове ще бъдат снабдени с криви за оценка на параметрите при раждането.
" Целта на програмата е да открием и обхванем в следенето деца, родени дребни за гестационната си възраст, с цел да може да реагираме в точния момент при тези, при които е належащо лекуване. Благодарение на ранното разкриване и съответно лекуване могат да бъдат избегнати тежки последствия за здравето на доносени и недоносени родени МГВ деца в България “, изяснява проф. доктор Виолета Йотова, шеф направление Педиатрия в УМБАЛ „ Св. Марина “ – Варна и началник на програмата.
Всички действия по диагностика и следене на пациентите са финансирани изцяло от НЗОК. Повече информация за програмата може да откриете.
Според предварителни изследвания на експертите, от почти 32 000 новородени, към 2200-3000 деца доносени и недоносени деца се раждат с МГВ. Целта е да се обзет тези деца в следенето. Децата ще бъдат следени от своя персонален доктор и от неонатолог, а при предпочитание от страна на фамилията – непосредствено от детски ендокринолог. Вниманието на педиатрите ще бъде ориентирано интензивно към деца със синдроми и болести, свързани с МГВ раждане по подобаващ метод.
Децата, родени дребни за гестационната възраст (МГВ), се дефинират като родени с тегло и/или растеж под 10-ти персентил за съответната гестационна възраст. Към момента са известни доста фактори, водещи до раждането на МГВ деца. Те могат да бъдат разпределени в няколко групи – майчини, плацентарни, свързани с околната среда, генетични и други. Веднага след раждането се следят така наречен ранни затруднения. Смъртността при МГВ деца е до 10 пъти по-голяма от тези, родени с естествени размери за гестационната си възраст.
Едни от сериозните затруднения, появяващи се при почти една трета от родените МГВ деца, са хипогликемията, ентероколита и други
Част от късните затруднения на МГВ деца включват прибързано започване на пубертета не по отношение на възрастта, а по-скоро по отношение на телесните размери. При множеството изследвания досега се открива обикновено до леко понижено IQ при дребните МГВ деца, което се преодолява с възрастта и се изравнява с връстниците към 18 годишна възраст. До момента неведнъж е потвърждаван нараснал сърдечно-съдов риск при родените МГВ като възрастни. Тенденция за нараснали стойности на кръвното налягане се следи при всички МГВ, само че най-много при недоносените.
Данни от изследвания потвърждават, че при МГВ се следи дислипидемия още от ранна детска възраст. Не на последно място, родените МГВ възрастни имат постоянно метаболитни нарушавания като инсулинова устойчивост, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет вид 2. Доказано е, че е налице и ниска минерална компактност, която се покачва след лекуване с растежен хормон.
Повечето от децата родени МГВ съумяват да наваксат в растежа си и да продължат своето развиване в личния си растежен канал още преди да навършат 2-годишна възраст. Едно на 10 деца родени МГВ не съумява да навакса в своя напредък до 2-годишна възраст – то се дефинира като дете, родено МГВ, без постнатално наваксване в растежа.
Към момента няма единна канара и таблица за оценка на децата, родени МГВ, изключително на недоносените. През 2018 година Fenton усъвършенства таблиците и растежните криви, по отношение на няколко огромни популационни изследвания в света и точно те ще се употребяват в програмата.
Проучването на особеностите на МГВ децата е проблем, който се учи от години от неонатолози и детски ендокринолози. Едно от огромните изследвания в нашата страна, обвързвано с казуса, е оповестено през 2002 година от проф. Йотова. В него ретроспективно се наблюдават доносени родени МГВ деца и се прави оценка техният растеж към 18-годишна възраст, прави оценка се темпът им на напредък от раждането до краен растеж. Открити са 5,19% МГВ деца, от които 10,7% не са съумели да наваксат в растежа. Открито е покачване в сърдечно-съдовия, метаболитен риск и риск от хронично бъбречно заболяване, към този момент видимо на 18 год. възраст.
Множество проучвания демонстрират, че здравната система и родителите не одобряват раждането с дребни размери като здравен проблем, което води до неприятни начални здравни грижи, огромно закъснение в лекуването или тоталната му липса, както и липса на предварителна защита на късните затруднения.
Родените МГВ деца развиват пубертет и завършват растежа си релативно рано, което в допълнение стеснява вероятния удобен прозорец за деяние. От 2003 год. ЕМА утвърждава приложението на растежен хормон при МГВ деца без постнатално наваксване в растежа. В нашата страна приложението на РХ е позволено, само че не е реимбурсирано и все още се финансира от „ Българската Коледа “.
Програмата ще продължи 3 години и ще обхване 23 родилни домове в страната още през първата година. С дейното присъединяване на неонатолози, персонални лекари, детски ендокринолози и родители, експертите интензивно ще наблюдават засегнатите деца до 2-годишна възраст, за навременно наваксване в растежа. Програмата планува също образование на медицински сестри и акушерки за вярно премерване на растеж, тегло и обиколка на главата на новородените, а участващите родилни домове ще бъдат снабдени с криви за оценка на параметрите при раждането.
" Целта на програмата е да открием и обхванем в следенето деца, родени дребни за гестационната си възраст, с цел да може да реагираме в точния момент при тези, при които е належащо лекуване. Благодарение на ранното разкриване и съответно лекуване могат да бъдат избегнати тежки последствия за здравето на доносени и недоносени родени МГВ деца в България “, изяснява проф. доктор Виолета Йотова, шеф направление Педиатрия в УМБАЛ „ Св. Марина “ – Варна и началник на програмата.
Всички действия по диагностика и следене на пациентите са финансирани изцяло от НЗОК. Повече информация за програмата може да откриете.
Според предварителни изследвания на експертите, от почти 32 000 новородени, към 2200-3000 деца доносени и недоносени деца се раждат с МГВ. Целта е да се обзет тези деца в следенето. Децата ще бъдат следени от своя персонален доктор и от неонатолог, а при предпочитание от страна на фамилията – непосредствено от детски ендокринолог. Вниманието на педиатрите ще бъде ориентирано интензивно към деца със синдроми и болести, свързани с МГВ раждане по подобаващ метод.
Децата, родени дребни за гестационната възраст (МГВ), се дефинират като родени с тегло и/или растеж под 10-ти персентил за съответната гестационна възраст. Към момента са известни доста фактори, водещи до раждането на МГВ деца. Те могат да бъдат разпределени в няколко групи – майчини, плацентарни, свързани с околната среда, генетични и други. Веднага след раждането се следят така наречен ранни затруднения. Смъртността при МГВ деца е до 10 пъти по-голяма от тези, родени с естествени размери за гестационната си възраст.
Едни от сериозните затруднения, появяващи се при почти една трета от родените МГВ деца, са хипогликемията, ентероколита и други
Част от късните затруднения на МГВ деца включват прибързано започване на пубертета не по отношение на възрастта, а по-скоро по отношение на телесните размери. При множеството изследвания досега се открива обикновено до леко понижено IQ при дребните МГВ деца, което се преодолява с възрастта и се изравнява с връстниците към 18 годишна възраст. До момента неведнъж е потвърждаван нараснал сърдечно-съдов риск при родените МГВ като възрастни. Тенденция за нараснали стойности на кръвното налягане се следи при всички МГВ, само че най-много при недоносените.
Данни от изследвания потвърждават, че при МГВ се следи дислипидемия още от ранна детска възраст. Не на последно място, родените МГВ възрастни имат постоянно метаболитни нарушавания като инсулинова устойчивост, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет вид 2. Доказано е, че е налице и ниска минерална компактност, която се покачва след лекуване с растежен хормон.
Повечето от децата родени МГВ съумяват да наваксат в растежа си и да продължат своето развиване в личния си растежен канал още преди да навършат 2-годишна възраст. Едно на 10 деца родени МГВ не съумява да навакса в своя напредък до 2-годишна възраст – то се дефинира като дете, родено МГВ, без постнатално наваксване в растежа.
Към момента няма единна канара и таблица за оценка на децата, родени МГВ, изключително на недоносените. През 2018 година Fenton усъвършенства таблиците и растежните криви, по отношение на няколко огромни популационни изследвания в света и точно те ще се употребяват в програмата.
Проучването на особеностите на МГВ децата е проблем, който се учи от години от неонатолози и детски ендокринолози. Едно от огромните изследвания в нашата страна, обвързвано с казуса, е оповестено през 2002 година от проф. Йотова. В него ретроспективно се наблюдават доносени родени МГВ деца и се прави оценка техният растеж към 18-годишна възраст, прави оценка се темпът им на напредък от раждането до краен растеж. Открити са 5,19% МГВ деца, от които 10,7% не са съумели да наваксат в растежа. Открито е покачване в сърдечно-съдовия, метаболитен риск и риск от хронично бъбречно заболяване, към този момент видимо на 18 год. възраст.
Множество проучвания демонстрират, че здравната система и родителите не одобряват раждането с дребни размери като здравен проблем, което води до неприятни начални здравни грижи, огромно закъснение в лекуването или тоталната му липса, както и липса на предварителна защита на късните затруднения.
Родените МГВ деца развиват пубертет и завършват растежа си релативно рано, което в допълнение стеснява вероятния удобен прозорец за деяние. От 2003 год. ЕМА утвърждава приложението на растежен хормон при МГВ деца без постнатално наваксване в растежа. В нашата страна приложението на РХ е позволено, само че не е реимбурсирано и все още се финансира от „ Българската Коледа “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ