Само в ШОУ! Търсят седем катъра злато на Цар Петър, заровено в 4 огромни делви, срещу дръжката на "Тигана" в Рилa
Легенди за златото на цар Петър и несметните съкровища на Рилския манастир не дават момент покой на иманярската мафия у нас и по света. Мълвата, че няколкотонната каменна карта, наречена „ Тигана ”, скоро ще бъде взривена и разфасована на части, разбуни отначало духовете. Канарата се намира в някогашните овчарници край Калинска река, над село Пастра. И дедите, и прадедите ми са живели по тия места. Ако знаеха нещо, нали първо те щяха да гушнат делвите с алтъни ”, чуди се на акъла им чобанинът бай Стоян Опакото.
„ Мястото против дръжката на „ Тигана” е ровичкано още през 60-те години на предишния век”, спомняше си екстрасенската от село Пастра Мария Николова. Според нея златото било извадено през 1942 година и заровено в четири големи глинени делви.
Дали е било отмъкнато обаче от немските сътрудници на Абвера, изпълняващи секретна задача тук, най-вероятно в търсене на находища от уран, дали от доближени на цар Борис III, който е бил ръководител на Българското сдружение на иманярите, или от търсачи единаци, никой не знае.
„ Понякога сме откривали по 2-3 жълтици. Ей по този начин, сякаш паднали от небето. Сякаш да не почине легендата и да предизвиква идните генерации. През 1967 година край Рилския манастир се появил грък, който говорел неразбрано български. Задържал се дълго време. Десетилетия по-късно млад елин, наподобяващ предшественика си, търсил река с доста водопади, а в тоя край те са неизброими. И двамата шашнали балканджиите с тъкмо възпроизведения мит за златото на цар Петър.
Според поверието царят донесъл тук злато със седем катъра, с цел да го скрие от настъпващите турски орди. Придружавали го 60 майстори дюлгери. Спрели край една от реките и почнали градежа на скривалището. Утробата била издълбана зад един от водопадите по южните скатове на Рила. Строителите работили върху скеле на 6-7 метра височина от земята. Отбили водата с ярешки кожи. Дълбали скалата с длета, а за заточването им построили специфична ковачница. След като пробили отвор, необятен едвам влезе човек, разширили помещението зад водопада и стоварили в него златото.
Входът към укритието залостили с разтопено олово. Постепенно цветът му взел да прилича цвета на естествена канара, а по-късно мъх заличил всички следи. Строителите били изклани. По разбираеми аргументи. По знамение се избавил единствено един, който се покрил в Гръцко.
„ Не се сюрпризирам, че единствено византийци с най-модерни златотърсачи с цена колкото на нов мерцедес шетат крепко по нашия край. И седемте водопада в този регион към този момент подробно са претърсени. Ужас и боязън всява обаче Дяволският водопад, наименуван по този начин, тъй като неколцина към този момент станаха курбан на пристрастеностите си”, споделя дядо Тушо от село Падала.
Пещерата на свети Иван Рилски, също обвеяна с доста секрети
Манастирското злато също не дава сън и покой на иманярите.
„ Още като послушник в обителта през 30-те години на предишния век узнах от по-старите калугери за под земята тунел под килиите и църквата, който извежда на 3 км в планината. Там, в пещерите, имало скривалища, където братството можело да се укрие при ненадейно нахлуване от башибозук. В тях било скътано и манастирското имане. В каптажа на чешмите пък бил прикрит 10 кг стрихнин, та при отстъплението си монасите да отровят водата. Още по мое време манастирът и катакомбите му бяха преровени радикално. От дядо Калистрат пък един път подочух, че в Черната канара над река Елешница имало също огромно съкровище”, записал е в репортерския си бележник индивидът на националното издание спомените на Васил Христов, прочут повече с партизанското си име Бойчо - първият телохранител на Георги Димитров.
Според някогашния организатор на музея на Рилския манастир Димитър Кръстев, и той към този момент мъртвец, при разкопки край Хрельовата кула през 1990-1991 година, там, където в миналото е била игуменарницата, археолози разкрили бунар от XIX в., зарит с камъни.
„ Пристигна екип от експерти, стигнаха на 8,5 м дълбочина. Отвсякъде бликаше вода. Пуснаха сонда, само че тя по този начин и не стигна дъното. Зарязаха оборудването, тъй като беше рисково да се дълбае повече. Явно тук е имало излаз към река Друшлявица при положение на блокада от турските орди, опожарявали нееднократно светата обител. И като наказване за християнството, и в търсене на несметните благосъстояния на манастира”, разказваше преди време историкът богослов. Иманяри бият аскет поради съкровището Според преданията преди огромното опожаряване на Рилския манастир от турците монаси и пандури съумели да скрият на несъмнено място събраното през годините злато от донори. Игумените предавали тайните си един на различен, само че веригата последователно се скъсвала. Малко преди 9 септември 1944 година известният тогава аскет Ефрем Босия бил пребит от иманяри, с цел да им каже къде е съкровището. Отшелникът не отронил и дума. Със сигурност за златото обаче е знаел дядо Макарий /1837-1945 г./. „ Гледай през прозорчето коя канара от Еленин връх на първо време ще огрее слънцето. Там са парите, там е златото! Алтъните са прикрепени към скалата или са в някоя дупка. Само би трябвало да отидеш и да ги вземеш. Мен към този момент ме мързи!”, казвал Макарий на обичания си послушник Васил, за който отворихме дума. Никой обаче не вярвал на стареца-разбойник, щото псувал като преносвач, под расото си не слагал нищо и постоянно голият му гъз лъсвал като месечина.
Под моста на река Друшлявица, откъм Самоковската врата, има плоча с кръст. Според иманярите тя сочи къде е скрита част от съкровището. Мнозина са ровичкали и към костницата, и към пещерата на свети Иван Рилски. И вероятно ще продължат да ровичкат.
Определен принос в издирването на манастирското злато има и по този начин наречената национална власт. В края на 60-те години на предишния век шефът на тогавашния „ Балкантурист” и кметът на гр. Рила сложили на пресечен разпит последния аскет, живеещ в хралупа на дърво в местността Буката, под пещерата на светеца. Големците скапали от пердах светия човек. Пустинникът обаче се оказал устойчив и дума не проронил на главорезите си с партийни билети. Една от версиите гласи, че той е бил последният отдаден в тайнството на някогашните игумени, който знаел къде е скритото богатство на манастира, преди да бъде опожарен от отоманците.
Георги АНДОНОВ, Рилския манастир
„ Мястото против дръжката на „ Тигана” е ровичкано още през 60-те години на предишния век”, спомняше си екстрасенската от село Пастра Мария Николова. Според нея златото било извадено през 1942 година и заровено в четири големи глинени делви.
Дали е било отмъкнато обаче от немските сътрудници на Абвера, изпълняващи секретна задача тук, най-вероятно в търсене на находища от уран, дали от доближени на цар Борис III, който е бил ръководител на Българското сдружение на иманярите, или от търсачи единаци, никой не знае.
„ Понякога сме откривали по 2-3 жълтици. Ей по този начин, сякаш паднали от небето. Сякаш да не почине легендата и да предизвиква идните генерации. През 1967 година край Рилския манастир се появил грък, който говорел неразбрано български. Задържал се дълго време. Десетилетия по-късно млад елин, наподобяващ предшественика си, търсил река с доста водопади, а в тоя край те са неизброими. И двамата шашнали балканджиите с тъкмо възпроизведения мит за златото на цар Петър.
Според поверието царят донесъл тук злато със седем катъра, с цел да го скрие от настъпващите турски орди. Придружавали го 60 майстори дюлгери. Спрели край една от реките и почнали градежа на скривалището. Утробата била издълбана зад един от водопадите по южните скатове на Рила. Строителите работили върху скеле на 6-7 метра височина от земята. Отбили водата с ярешки кожи. Дълбали скалата с длета, а за заточването им построили специфична ковачница. След като пробили отвор, необятен едвам влезе човек, разширили помещението зад водопада и стоварили в него златото.
Входът към укритието залостили с разтопено олово. Постепенно цветът му взел да прилича цвета на естествена канара, а по-късно мъх заличил всички следи. Строителите били изклани. По разбираеми аргументи. По знамение се избавил единствено един, който се покрил в Гръцко.
„ Не се сюрпризирам, че единствено византийци с най-модерни златотърсачи с цена колкото на нов мерцедес шетат крепко по нашия край. И седемте водопада в този регион към този момент подробно са претърсени. Ужас и боязън всява обаче Дяволският водопад, наименуван по този начин, тъй като неколцина към този момент станаха курбан на пристрастеностите си”, споделя дядо Тушо от село Падала.
Пещерата на свети Иван Рилски, също обвеяна с доста секрети
Манастирското злато също не дава сън и покой на иманярите.
„ Още като послушник в обителта през 30-те години на предишния век узнах от по-старите калугери за под земята тунел под килиите и църквата, който извежда на 3 км в планината. Там, в пещерите, имало скривалища, където братството можело да се укрие при ненадейно нахлуване от башибозук. В тях било скътано и манастирското имане. В каптажа на чешмите пък бил прикрит 10 кг стрихнин, та при отстъплението си монасите да отровят водата. Още по мое време манастирът и катакомбите му бяха преровени радикално. От дядо Калистрат пък един път подочух, че в Черната канара над река Елешница имало също огромно съкровище”, записал е в репортерския си бележник индивидът на националното издание спомените на Васил Христов, прочут повече с партизанското си име Бойчо - първият телохранител на Георги Димитров.
Според някогашния организатор на музея на Рилския манастир Димитър Кръстев, и той към този момент мъртвец, при разкопки край Хрельовата кула през 1990-1991 година, там, където в миналото е била игуменарницата, археолози разкрили бунар от XIX в., зарит с камъни.
„ Пристигна екип от експерти, стигнаха на 8,5 м дълбочина. Отвсякъде бликаше вода. Пуснаха сонда, само че тя по този начин и не стигна дъното. Зарязаха оборудването, тъй като беше рисково да се дълбае повече. Явно тук е имало излаз към река Друшлявица при положение на блокада от турските орди, опожарявали нееднократно светата обител. И като наказване за християнството, и в търсене на несметните благосъстояния на манастира”, разказваше преди време историкът богослов. Иманяри бият аскет поради съкровището Според преданията преди огромното опожаряване на Рилския манастир от турците монаси и пандури съумели да скрият на несъмнено място събраното през годините злато от донори. Игумените предавали тайните си един на различен, само че веригата последователно се скъсвала. Малко преди 9 септември 1944 година известният тогава аскет Ефрем Босия бил пребит от иманяри, с цел да им каже къде е съкровището. Отшелникът не отронил и дума. Със сигурност за златото обаче е знаел дядо Макарий /1837-1945 г./. „ Гледай през прозорчето коя канара от Еленин връх на първо време ще огрее слънцето. Там са парите, там е златото! Алтъните са прикрепени към скалата или са в някоя дупка. Само би трябвало да отидеш и да ги вземеш. Мен към този момент ме мързи!”, казвал Макарий на обичания си послушник Васил, за който отворихме дума. Никой обаче не вярвал на стареца-разбойник, щото псувал като преносвач, под расото си не слагал нищо и постоянно голият му гъз лъсвал като месечина.
Под моста на река Друшлявица, откъм Самоковската врата, има плоча с кръст. Според иманярите тя сочи къде е скрита част от съкровището. Мнозина са ровичкали и към костницата, и към пещерата на свети Иван Рилски. И вероятно ще продължат да ровичкат.
Определен принос в издирването на манастирското злато има и по този начин наречената национална власт. В края на 60-те години на предишния век шефът на тогавашния „ Балкантурист” и кметът на гр. Рила сложили на пресечен разпит последния аскет, живеещ в хралупа на дърво в местността Буката, под пещерата на светеца. Големците скапали от пердах светия човек. Пустинникът обаче се оказал устойчив и дума не проронил на главорезите си с партийни билети. Една от версиите гласи, че той е бил последният отдаден в тайнството на някогашните игумени, който знаел къде е скритото богатство на манастира, преди да бъде опожарен от отоманците.
Георги АНДОНОВ, Рилския манастир
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ