Oкрито ли е митичното злато на Вълчан войвода край Пловдив?
Легенди за десетки заровени съкровища притеглят златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, отмъкнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в региона от дълго време са претършувани. Легендите за несметни благосъстояния обаче примамват млади и остарели да копаят още веднъж и още веднъж, постоянно даже с риск за живота си. Последният случай бе единствено преди два месеца. Баща и наследник иманяри от Пловдив бяха открити съвсем задушени в пещера в региона над Храбрино, в търсене на митичното богатство на Вълчан челник, написа TrafficNews.bg.
Вълчан челник е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на голям брой вярвания и предания, бродещи из българските земи, а ориста му е обгърната в тайнственост. Въпреки неналичието на достоверни източници за живота на бележития челник, едно е несъмнено – с помощта на отбраната и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо построил облика на смел, неотстъпчив и немилостив национален покровител.
За него се носят митове, че е съумял да събере тонове злато с помощта на острия си разум, като е обрал безброй хазни. Златотърсачите са търсили имането под дърво и камък – в Родопите, в Стара планина, в Странджа и Сакар. Сред най-популярните вярвания за съкровището на Вълчан челник е това, че то е заровено наоколо до асеновградското село Косово. Възрастните хора даже настояват, че в тефтерчето на отец Марин – сподвижникът на Вълчан челник, е разказано в детайли по какъв начин и къде тъкмо е заровено имането. Богатство било прикрито в пещерата Общата Маара, намираща се над село Черни Осъм. Свещеникът даже разкрива, че съществува и овнешка кожа, на която е начертана карта, показваща пътя до имането.
Въпросната карта пък е идеал на иманярите от епохи. Смята се, че е подписана от самия Вълчан челник и отец Марин. На нея са начертани и точните инструкции на маршрута – потегля се от Троянския манастир право нагоре, върви се против течението на река Черно Осъм и след към четири часа вървене се стига до Чаушов дол.
Точно над него, по залез слънце, високо на скалата е имало издялан четвъртит камък, за който са били нужни 250 души, с цел да го качат чак до там. Точно под него, на полянката, е имало засаден преднамерено люляк, под който е била направена пътека. Тази пътека отвеждала до загадка пещера, употребена още от латините, когато нахлули по тези земи. Там било зазидано имането с зид и камъни, а пътеката била пресечена, с цел да не може никой да открие благосъстоянието.
Естествено, тази легенда през годините е отвела хиляди търсачи на благосъстояние до указаното място. Нито един от тях обаче не съумял да открие по този начин бленуваното богатство. Самата карта е единствено легенда, по тази причина иманярите не престават да я търсят със същата непримиримост, с която търсят и имането.
Легендите пък описват, че златото на войводата се пази от три вещици, които го държат прикрито от хорските очи. А над него тежи проклинание, което дебне всеки, който се осмели да го потърси.
Говори се, че през 20-те години на XX век експедиция от Франция навлязла в тунелите, водещи към благосъстоянието и в никакъв случай повече не се появила. Около половин век по-късно, през 70-те години, родното Българска комунистическа партия изпратило хора да ровят за златото на Вълчан челник. Те почнали да дирят с металотърсач и да разпитват локалните. Стигнали и до локалния бай Яне, който им разказал, че като дете се срещнал със сподвижник на страшния бунтовник. Той му разкрил къде тъкмо е съкровището. На идната заран, като отишъл при тях, намерил единствено голям ров. От хората нямало и диря.
Нишаните
Естествено, както с всяко заровено богатство, до имането на Вълчан челник водят нишани, които той, дружно с жена си Фатме и поп Мартин, създали из цялата планина. За да им бъдат ориентир за местоположението на пещерите, в които скрили златото и скъпоценностите си. Един от тях е прикрит в улея в дроздовата дупка. Другият, „ баш нишанът “, както го назовава поп Мартин, е върху кожа, прикрит подземен.
Точно както съкровището обаче, както и нишаните към момента не са открити от никого, макар множеството опити това да се случи. Според по-възрастните, народът ни към момента не е узрял, с цел да открие голямото благосъстояние и заветът на войводата.
Мечтата за Освобождение
Смята се, че точно на Петровден най-личните войводи се събрали на Чемерикова поляна, където съединили четите си и взели решение да натрупат благосъстояния, благодарение на които да освободят България от Османското робство. Именно Вълчан бил определен за основен лидер, а негова дясна ръка станал начетеният поп Мартин. В продължение на седем години двамата предвождали четата, с която унищожавали всички римски знаци по пътя си и ги сменяли с хайдушки. Помагали им петима италиански професори, седем каменоделци и двайсет турски учени.
Когато сложили всички нишани, те избили очевидците, с цел да не издадат тайната, след което още 10 години пренасяли благосъстоянията, които скрили в разнообразни пещери из Балкана. След това проводили пратеници до съветския цар, с цел да измолят армия, като дали обещание персонално да платят – по един фес с жълтици за бойците и по два за командирите им.
Ако се има вяра на легендата, съветският цар изпратил пратеници в България, на които хайдутите посочили благосъстоянията си, с цел да ги убедят, че могат да платят. По същото време обаче избухнала Руско-Турската освободителна война и нещата се провалили. Четата се разтурила, най-вероятно след изменничество, а поп Мартин, останал до последно правилен на Вълчан, се погрижил никой да не остане жив, с цел да почине и тайната на благосъстоянието с тях.
Има ли проклинание?
Мистерията към съкровището на Вълчан челник неизбежно е довела до митове, в които се приказва, че имането е защитавано от магия. Това се дължи на обстоятелството, че макар многото опити, благосъстоянието до ден сегашен не е намерено. Най-популярната история споделя, че хайдутинът нарекъл златото за избрани цели. И всеки, който го открие, само че го употребява за друго, не по предопределение, ще бъде сполетян от проклинание. Граничещи с приказното са историите, че три вещици пазят имането.
Разбира се, прагматиците са уверени, че в цялата легенда няма нищо магическо, а невъзможността за откриването на златото си има напълно разумно пояснение. А то е, че в действителност имането към този момент е било намерено. Това най-вероятно се е случило през 70-те и 80-те години на предишния век, когато ръководещите непрекъснато проведоха експедиции за откриването на всякакви съкровища и това на Вълчан е едно то тях. Бивши чиновници на Държавна сигурност разказвали, че богатство в действителност е имало, само че то към този момент е било изтъргувано за покриване на национални задължения.
Вълчан челник е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на голям брой вярвания и предания, бродещи из българските земи, а ориста му е обгърната в тайнственост. Въпреки неналичието на достоверни източници за живота на бележития челник, едно е несъмнено – с помощта на отбраната и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо построил облика на смел, неотстъпчив и немилостив национален покровител.
За него се носят митове, че е съумял да събере тонове злато с помощта на острия си разум, като е обрал безброй хазни. Златотърсачите са търсили имането под дърво и камък – в Родопите, в Стара планина, в Странджа и Сакар. Сред най-популярните вярвания за съкровището на Вълчан челник е това, че то е заровено наоколо до асеновградското село Косово. Възрастните хора даже настояват, че в тефтерчето на отец Марин – сподвижникът на Вълчан челник, е разказано в детайли по какъв начин и къде тъкмо е заровено имането. Богатство било прикрито в пещерата Общата Маара, намираща се над село Черни Осъм. Свещеникът даже разкрива, че съществува и овнешка кожа, на която е начертана карта, показваща пътя до имането.
Въпросната карта пък е идеал на иманярите от епохи. Смята се, че е подписана от самия Вълчан челник и отец Марин. На нея са начертани и точните инструкции на маршрута – потегля се от Троянския манастир право нагоре, върви се против течението на река Черно Осъм и след към четири часа вървене се стига до Чаушов дол.
Точно над него, по залез слънце, високо на скалата е имало издялан четвъртит камък, за който са били нужни 250 души, с цел да го качат чак до там. Точно под него, на полянката, е имало засаден преднамерено люляк, под който е била направена пътека. Тази пътека отвеждала до загадка пещера, употребена още от латините, когато нахлули по тези земи. Там било зазидано имането с зид и камъни, а пътеката била пресечена, с цел да не може никой да открие благосъстоянието.
Естествено, тази легенда през годините е отвела хиляди търсачи на благосъстояние до указаното място. Нито един от тях обаче не съумял да открие по този начин бленуваното богатство. Самата карта е единствено легенда, по тази причина иманярите не престават да я търсят със същата непримиримост, с която търсят и имането.
Легендите пък описват, че златото на войводата се пази от три вещици, които го държат прикрито от хорските очи. А над него тежи проклинание, което дебне всеки, който се осмели да го потърси.
Говори се, че през 20-те години на XX век експедиция от Франция навлязла в тунелите, водещи към благосъстоянието и в никакъв случай повече не се появила. Около половин век по-късно, през 70-те години, родното Българска комунистическа партия изпратило хора да ровят за златото на Вълчан челник. Те почнали да дирят с металотърсач и да разпитват локалните. Стигнали и до локалния бай Яне, който им разказал, че като дете се срещнал със сподвижник на страшния бунтовник. Той му разкрил къде тъкмо е съкровището. На идната заран, като отишъл при тях, намерил единствено голям ров. От хората нямало и диря.
Нишаните
Естествено, както с всяко заровено богатство, до имането на Вълчан челник водят нишани, които той, дружно с жена си Фатме и поп Мартин, създали из цялата планина. За да им бъдат ориентир за местоположението на пещерите, в които скрили златото и скъпоценностите си. Един от тях е прикрит в улея в дроздовата дупка. Другият, „ баш нишанът “, както го назовава поп Мартин, е върху кожа, прикрит подземен.
Точно както съкровището обаче, както и нишаните към момента не са открити от никого, макар множеството опити това да се случи. Според по-възрастните, народът ни към момента не е узрял, с цел да открие голямото благосъстояние и заветът на войводата.
Мечтата за Освобождение
Смята се, че точно на Петровден най-личните войводи се събрали на Чемерикова поляна, където съединили четите си и взели решение да натрупат благосъстояния, благодарение на които да освободят България от Османското робство. Именно Вълчан бил определен за основен лидер, а негова дясна ръка станал начетеният поп Мартин. В продължение на седем години двамата предвождали четата, с която унищожавали всички римски знаци по пътя си и ги сменяли с хайдушки. Помагали им петима италиански професори, седем каменоделци и двайсет турски учени.
Когато сложили всички нишани, те избили очевидците, с цел да не издадат тайната, след което още 10 години пренасяли благосъстоянията, които скрили в разнообразни пещери из Балкана. След това проводили пратеници до съветския цар, с цел да измолят армия, като дали обещание персонално да платят – по един фес с жълтици за бойците и по два за командирите им.
Ако се има вяра на легендата, съветският цар изпратил пратеници в България, на които хайдутите посочили благосъстоянията си, с цел да ги убедят, че могат да платят. По същото време обаче избухнала Руско-Турската освободителна война и нещата се провалили. Четата се разтурила, най-вероятно след изменничество, а поп Мартин, останал до последно правилен на Вълчан, се погрижил никой да не остане жив, с цел да почине и тайната на благосъстоянието с тях.
Има ли проклинание?
Мистерията към съкровището на Вълчан челник неизбежно е довела до митове, в които се приказва, че имането е защитавано от магия. Това се дължи на обстоятелството, че макар многото опити, благосъстоянието до ден сегашен не е намерено. Най-популярната история споделя, че хайдутинът нарекъл златото за избрани цели. И всеки, който го открие, само че го употребява за друго, не по предопределение, ще бъде сполетян от проклинание. Граничещи с приказното са историите, че три вещици пазят имането.
Разбира се, прагматиците са уверени, че в цялата легенда няма нищо магическо, а невъзможността за откриването на златото си има напълно разумно пояснение. А то е, че в действителност имането към този момент е било намерено. Това най-вероятно се е случило през 70-те и 80-те години на предишния век, когато ръководещите непрекъснато проведоха експедиции за откриването на всякакви съкровища и това на Вълчан е едно то тях. Бивши чиновници на Държавна сигурност разказвали, че богатство в действителност е имало, само че то към този момент е било изтъргувано за покриване на национални задължения.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ