Владо Перев: „Убихме“ ли пратениците?
Легендата споделя, че най-трудната и рискована работа през Античността била да бъдеш царски делегат. Такива пратеници били задължени постоянно да носят единствено положителни новини, а в случай че се случело да донесат неприятна, която е неприятна за господаря, незабавно ги убивали – най-често ги хвърляли в бездънен бунар, където индивидът бил наказан на несъмнено, само че мудна и мъчителна гибел. Това написа, македонския публицист и журналист. Коментарът е оповестен в
При последното поклонническо.
От тях няма нито диря, нито тон, нито дума за тяхната задача. Те липсват изцяло от записите и видеоклиповете, като че ли въобще не са съществували. Остава само незададеният въпрос дали въобще са били поканени на срещите в София. Разбираемо е, в случай че не са били поканени, само че е забавно, в случай че са били поканени, за какво не са пристигнали и по какъв начин е обяснено това.. Надявам се, че на никого не му е хрумнало да приложи античния бит по отношение на „ неприятните “ пратеници и гласове. Да кажем, че не са забравени. Всички се чудят къде са договарящите – не се виждат в близост, няма техни изказвания, няма ги в медиите, няма позиция, няма мнение, няма концепция какво да вършим по-нататък... Те по някакъв метод се трансфораха в въплъщение на цялата нелепости и яловост на нашата политика. А трябваше да ги вземат със себе си, с цел да видят резултатите от своята работа.
Така става, когато на договаряния с политическа и държавна мощ се изпращат договарящи без държавна и съвсем никаква политическа мощ. Изказването, че били „ другари на братска България “ е цялостна нелепост. При договарянията няма „ приятелство “, а мощ, която стига до границите на открит спор. Що се отнася до „ другарството “, българската страна тук при нас, в Македония и измежду македонците има доста по-големи другари с по-голямо политическо въздействие от двамата някогашни министър председатели. Даже има и партия с български политически знак, признавам, несполучлива на изборите, само че Заев знае това доста добре и самият той носи част от виновността. Най-трагичното за нас в цялата тази история е, че българите също по този начин знаят добре, какво се случва в Македония, само че в името на „ другарството и братството “, а най-вече в името на политическата битка за изборите, мълчат умно и чакат развръзката на македонската политическа сцена... Впрочем, те не бързат за на никое място. Даже в противен случай – желаят малко да „ ударят спирачка “, с цел да си подредят личната къща.
Заради непознаването на обстановката и поради „ необятно затворените очи “ към момента в македонските медии можем да чуем глупави изказвания, дадени под най-различна форма и с още по-глупавото пояснение, че „ на 22 юни има някаква вяра “ за решение на казуса. Всички знаем, че няма вяра за 22 юни.
Протоколните усмивки на Димитров и Захариева, седнали един против различен на срещата при Борисов, бяха същинската фотография на безсмислената македонска политика.
Има нещо, което прави двете срещи на Заев - с Борисов и с Радев, исторически. Очевидното неявяване на „ специфичните договарящи ” засенчи отсъствието на нужните в миналото българо-македонски преводачи, на които македонската страна държеше толкоз доста в предишното. Те не бяха там, не ги видяхме на сцената, нямаше ги и зад кулисите, както стана ясно от разумно водените диалози.
Добрите познавачи на гръцкия език настояват, че диалозите на нашите с българите приличали на диалог сред елементарен гръцки земеделец с високообразован гръцки политик. Казано по-просто, Радев и Борисов говореха на катаревуса, а Зоран Заев на димотики, с несполучливи старания да се приближи до катаревусата на събеседниците. Остава алтернативата дали е било смешно или трагично и кой е изпълнявал основната роля в тази трагикомедия. Някои от нас се почувстваха наранени, само че се прояви концепцията да се въздейства на българските медии като се цитират избрани текстове от нас на автентичен, македонски език (колкото и да е несъществуващ), а македонските медии да цитират избрани текстове на автентичен български език и правопис, без значение какъв брой се преструваме, че не ги разбираме.
С течение на времето всичко се учи... Който е научил сръбски, елементарно ще овладее „ елементарният “ български, който толкоз наподобява на нашия. Това би трябвало да е нашата поддръжка за напъните на Заев, без значение, че знаем по какъв начин работи той със сръбския, с британския, а в този момент видяхме, че и със струмишко-българския език.
Кабинетът на Радев изпрати ясно обръщение за платформата за договарянията с нас. Над входната врата в кабинета на Радев ги нямаше нормалните фотоси на български революционери като Васил Левски или Христо Ботев, нямаше даже фотография на Раковски. От двете страни на вратата висяха портретите на Константин и Димитър Миладинови. Как счита някой да договаря за Гоце Делчев, когато вижда ясното обръщение за принадлежността на братя Миладинови? Това е освен политическо, само че и културологично обръщение за размера и мащабите на българското схващане за личната история.
![Дипломат: Българската позиция за Северна Македония не може да бъде изменена]( "Дипломат: Българската позиция за Северна Македония не може да бъде изменена")
Дипломат: Българската позиция за Северна Македония не може да бъде изменена
Българската позиция за Северна Македония не може да бъде изменена сега. Тя е взета с гласоподаване в Народното събрание, а в този момент подобен няма, з...
Все отново нещо се трансформира в нашата, македонска политическа логичност за връзките с България. Напредваме. Груевски не искаше да договаря въобще. Той не искаше даже да беседва с инакомислещите в страната и по тази причина в този момент е там, където е дружно с тези, които разсъждават като него, само че към този момент не той е „ основният “. Той е фейсбук, виртуална персона. Неговите близки ги влачат по съдилищата и това е цената, която би трябвало да се заплати за безсмислието на непродуктивния дебелоглав. Заев договаря, само че неговите „ пратеници “ са без политически бекграунд и без въздействие на българската политическа сцена. Това би трябвало да се промени.
България има своите политически лостове в Македония. Заев знае добре кои са те и би трябвало да постави старания и да откри контакт с тях. Вместо да дава пари на най-различни алчни лобистки групи из Европа и в самата България за оклеветяване на „ братската и другарска България “, постоянно описвана като фашистка и националистическа, би трябвало да посвети вниманието си на политическите лостове в личната си страна.
Публична загадка е, че единствено наследниците на ванчомихайловистката концепция са същинските покровители за намерено и откровено доближаване сред Македония и България. Те са базовият детайл за образуването на модерната македонска страна, колкото и грозно да звучи това в ушите на Заевите някогашни комунисти и необолшевики. Затова трябваше да попита Любчо Георгиевски и щеше да получи верния отговор. Ако той и неговата партия, дружно с маловажните, само че меркантилни техни спътници, съумеят да прекарват това, триумфът в договарянията ще им бъде обезпечен.
Ние не би трябвало да „ убиваме “ договарящите и пратениците, а би трябвало да намерим най-подходящите. Така хем те ще бъдат избавени от политическата стигма поради неуспеха, хем ние ще се спасим от гледането на подправени усмивки и слушане на протоколни нелепости, толкоз ненужни на Македония в този миг.
Още:
При последното поклонническо.
От тях няма нито диря, нито тон, нито дума за тяхната задача. Те липсват изцяло от записите и видеоклиповете, като че ли въобще не са съществували. Остава само незададеният въпрос дали въобще са били поканени на срещите в София. Разбираемо е, в случай че не са били поканени, само че е забавно, в случай че са били поканени, за какво не са пристигнали и по какъв начин е обяснено това.. Надявам се, че на никого не му е хрумнало да приложи античния бит по отношение на „ неприятните “ пратеници и гласове. Да кажем, че не са забравени. Всички се чудят къде са договарящите – не се виждат в близост, няма техни изказвания, няма ги в медиите, няма позиция, няма мнение, няма концепция какво да вършим по-нататък... Те по някакъв метод се трансфораха в въплъщение на цялата нелепости и яловост на нашата политика. А трябваше да ги вземат със себе си, с цел да видят резултатите от своята работа.
Така става, когато на договаряния с политическа и държавна мощ се изпращат договарящи без държавна и съвсем никаква политическа мощ. Изказването, че били „ другари на братска България “ е цялостна нелепост. При договарянията няма „ приятелство “, а мощ, която стига до границите на открит спор. Що се отнася до „ другарството “, българската страна тук при нас, в Македония и измежду македонците има доста по-големи другари с по-голямо политическо въздействие от двамата някогашни министър председатели. Даже има и партия с български политически знак, признавам, несполучлива на изборите, само че Заев знае това доста добре и самият той носи част от виновността. Най-трагичното за нас в цялата тази история е, че българите също по този начин знаят добре, какво се случва в Македония, само че в името на „ другарството и братството “, а най-вече в името на политическата битка за изборите, мълчат умно и чакат развръзката на македонската политическа сцена... Впрочем, те не бързат за на никое място. Даже в противен случай – желаят малко да „ ударят спирачка “, с цел да си подредят личната къща.
Заради непознаването на обстановката и поради „ необятно затворените очи “ към момента в македонските медии можем да чуем глупави изказвания, дадени под най-различна форма и с още по-глупавото пояснение, че „ на 22 юни има някаква вяра “ за решение на казуса. Всички знаем, че няма вяра за 22 юни.
Протоколните усмивки на Димитров и Захариева, седнали един против различен на срещата при Борисов, бяха същинската фотография на безсмислената македонска политика.
Има нещо, което прави двете срещи на Заев - с Борисов и с Радев, исторически. Очевидното неявяване на „ специфичните договарящи ” засенчи отсъствието на нужните в миналото българо-македонски преводачи, на които македонската страна държеше толкоз доста в предишното. Те не бяха там, не ги видяхме на сцената, нямаше ги и зад кулисите, както стана ясно от разумно водените диалози.
Добрите познавачи на гръцкия език настояват, че диалозите на нашите с българите приличали на диалог сред елементарен гръцки земеделец с високообразован гръцки политик. Казано по-просто, Радев и Борисов говореха на катаревуса, а Зоран Заев на димотики, с несполучливи старания да се приближи до катаревусата на събеседниците. Остава алтернативата дали е било смешно или трагично и кой е изпълнявал основната роля в тази трагикомедия. Някои от нас се почувстваха наранени, само че се прояви концепцията да се въздейства на българските медии като се цитират избрани текстове от нас на автентичен, македонски език (колкото и да е несъществуващ), а македонските медии да цитират избрани текстове на автентичен български език и правопис, без значение какъв брой се преструваме, че не ги разбираме.
С течение на времето всичко се учи... Който е научил сръбски, елементарно ще овладее „ елементарният “ български, който толкоз наподобява на нашия. Това би трябвало да е нашата поддръжка за напъните на Заев, без значение, че знаем по какъв начин работи той със сръбския, с британския, а в този момент видяхме, че и със струмишко-българския език.
Кабинетът на Радев изпрати ясно обръщение за платформата за договарянията с нас. Над входната врата в кабинета на Радев ги нямаше нормалните фотоси на български революционери като Васил Левски или Христо Ботев, нямаше даже фотография на Раковски. От двете страни на вратата висяха портретите на Константин и Димитър Миладинови. Как счита някой да договаря за Гоце Делчев, когато вижда ясното обръщение за принадлежността на братя Миладинови? Това е освен политическо, само че и културологично обръщение за размера и мащабите на българското схващане за личната история.
Българската позиция за Северна Македония не може да бъде изменена сега. Тя е взета с гласоподаване в Народното събрание, а в този момент подобен няма, з...
Все отново нещо се трансформира в нашата, македонска политическа логичност за връзките с България. Напредваме. Груевски не искаше да договаря въобще. Той не искаше даже да беседва с инакомислещите в страната и по тази причина в този момент е там, където е дружно с тези, които разсъждават като него, само че към този момент не той е „ основният “. Той е фейсбук, виртуална персона. Неговите близки ги влачат по съдилищата и това е цената, която би трябвало да се заплати за безсмислието на непродуктивния дебелоглав. Заев договаря, само че неговите „ пратеници “ са без политически бекграунд и без въздействие на българската политическа сцена. Това би трябвало да се промени.
България има своите политически лостове в Македония. Заев знае добре кои са те и би трябвало да постави старания и да откри контакт с тях. Вместо да дава пари на най-различни алчни лобистки групи из Европа и в самата България за оклеветяване на „ братската и другарска България “, постоянно описвана като фашистка и националистическа, би трябвало да посвети вниманието си на политическите лостове в личната си страна.
Публична загадка е, че единствено наследниците на ванчомихайловистката концепция са същинските покровители за намерено и откровено доближаване сред Македония и България. Те са базовият детайл за образуването на модерната македонска страна, колкото и грозно да звучи това в ушите на Заевите някогашни комунисти и необолшевики. Затова трябваше да попита Любчо Георгиевски и щеше да получи верния отговор. Ако той и неговата партия, дружно с маловажните, само че меркантилни техни спътници, съумеят да прекарват това, триумфът в договарянията ще им бъде обезпечен.
Ние не би трябвало да „ убиваме “ договарящите и пратениците, а би трябвало да намерим най-подходящите. Така хем те ще бъдат избавени от политическата стигма поради неуспеха, хем ние ще се спасим от гледането на подправени усмивки и слушане на протоколни нелепости, толкоз ненужни на Македония в този миг.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ