Легендата на ЦСКА и настоящ наставник на тима на Септември

Легендата на ЦСКА и сегашен ментор на отбора на Септември до 19-годишна възраст, Светослав Петров, даде извънредно изявление за уеб страницата. Бившият халф показа, че сега е удовлетворен от опцията да работи в юношеския футбол, защото единствено в него вижда място, на което ще му бъде разрешено да работи умерено. Той отличи и достолепията на школата на Септември.

Петров обаче не пропусна да изтъкне тежкото състояние в родния ни футбол. Бившият ментор на Добруджа описа за големите компликации, с които се е борил по време на престоя си там, както и за многото неизпълнени обещания. Според него обаче това е представителната картина за целия роден футбол. Бидейки минал през функциите на ментор на юноши и мъже, както и състезателен и изпълнителен шеф, Петров е безапелационен, че на никое равнище футболът у нас не действа вярно.

Здравейте, господин Петров! Измина една много турбулентна година във футбола и за света като цяло. Как я оценихте в персонален проект?

В персонален проект я правя оценка като добра година. Жив и здрав съм, а това е най-важното. Живея в естетика със себе си.

От известно време сте отпред на отбора на Септември София до 19-годишна възраст. Как се решихте на тази стъпка?

Смятам, че най-хубавото място за мен сега е точно обвързвано с подрастващи и се надявам да мога да бъда потребен с каквото мога. Септември е едно от местата в България, в има най-хубави условия за работа с млади играчи и това е с помощта на напъните на господин Чандъров. Има изкуствени терени и естествени такива, тъй че въобще не трябваше да се двоумя кой знае какъв брой, преди да приема.

От друга страна, ситуацията в двете професионални дивизии у нас сега не би ми предоставила спокойствието на работа. Прекалено доста се залага на точкогонство, не желая да встъпвам в елементи, тъй като мога да си навлека още проблеми. Залага се обаче на някакви футболисти, които са със съмнителни качества. Не се дават шансове на младите, като се изключи Септември, дублиращите тимове и Литекс. Смятам, че е по-добре да оказа помощ на младите, тъй като като се изключи 2-3 тима във Втора Лига всичко друго е изцяло безсмислено.

През предходната година напуснахте родния си клуб Добруджа, след две мощни години отпред. Неясната обстановка в клуба ли Ви тласна към изхода?

Не, финансовите условия не бяха повода. На няколко пъти бяха приказвал с управлението и кмета на Добрич. Обещаваха се едни неща, започвахме и всичко се променяше на полусезона. Отидох там, до момента в който Добруджа беше в Трета Лига и концепцията беше да се качим в горната с оптимално дребен бюджет, след което да се утвърдим. Хората не имаха вяра с какъв брой малко финанси постигнахме задачата – сегашните водачи в Трета Лига имат доста по-голям бюджет.

Влязохме във Втора Лига и започнаха едни обещания. Давах и много пари от себе си и към момента имам да вземам пари. Това обаче не е значимото. Обещанията не се извършиха, тъй като тази година се очакваше да се борим даже за efbet Лига, само че задачата внезапно се промени. Отборът, който бях събрал, беше кадърен и считам, че в случай че бях оставен да работя, щях да изградя боеспособен отбор, можеше да се борим за челно място. Това обаче към този момент е минало.

Били сте част от някои от най-силните времена в историята на Добруджа, изключително в края на предишния век. Болно ли Ви е за положението на тима в този момент?

Ако не ми беше болно, нямаше да се върна 3 пъти, пробвайки се да опитам да подобря нещо. Много ми е болно, изключително предвид на обстоятелството, че фамилията ми се е устроило в София и имах опция да ги виждам рядко, а и трябваше да минавам по 500 километра постоянно, с цел да го направя.

Проблемът е в ръководещите, които са общо взето едни и също през последните години. Общинската власт и кметът също приказват неща, които не се случват след това. Обещава се едно, след това сгъваме по средата на акцията. Ако бюджетът е 5 лв., дано бъде 5 лв. до края, а не по някое време да стане 3.20, 2.60 и така нататък Ако се търсят резултати, то би трябвало да има обмисляне, а не да се мисли месец за месец.

Знаем, че за множеството тимове във Втора Лига финансите са внимателен въпрос. Има ли смисъл да има толкоз доста тимове във второто равнище, откакто даже следващата година се чака да са 22 отборите?

Може би е огромна и групата поради дублиращите тимове. Не мисля, че единствено по себе си това е проблем, само че БФС знае още при започване на сезоните, че има тимове, които не се знае по какъв начин ще завършат шампионата. Трябва да се завишат критериите за допускане до присъединяване. Не да се дава право да играят клубове с големи отговорности, които не може да се избият. В тази тенденция би трябвало да се мисли.

Виждате в Лом, да вземем за пример, за хората е празник, когато дойдат тимовете в града за мач. В това няма неприятно, само че би трябвало да се наблюдават критериите, с цел да не се стига до такива обстановки.

Какво Ви е мнението за въвеждането на дублиращите отбори?

Един от главните проблеми у нас е преходът от младежки към мъжки футбол. Виждаме, че имаме доста положителни резултати при юношите. Видяхме и тимът на Данчо Петков, който победи Сърбия и Хърватия. Проблемът обаче идва при прехода, тъй като зачертаваме младите прекомерно скоро – след половин сезон или нещо такова. Разликата сред младежки и мъжки футбол е голяма и няма по какъв начин за 6 месеца да се направи прехода.

Адмирирам клубовете, които имат дублиращи тимове, само че единствено с млади няма по какъв начин да стане. Трябва да има сплав от опит и младост. Лудогорец го направиха и в този момент съвсем нямат опитни в дубъла, само че резултатите им са отлични. Много одобрявам работата на Тошко Живондов.

Да погледнем и към елита у нас. ЦСКА наподобява, че ще провокира Лудогорец съществено за шампионската купа. Вярвате ли, че може и да се постави завършек на 10-годишната надмощие?

Мечтите са безвъзмездни. Надявам се, защото ЦСКА не е бил толкоз близо до Лудогорец, както е в този момент. Зависи от подготовката, от новите играчи в двата клуба, има и нов треньор в Лудогорец. ЦСКА обаче в никакъв случай не е бил по-близо до първото място.

Играли сте под управлението на Стойчо Младенов и сте осведомен с неговите способи. С какво неговите тимове се отличават и каква аура носи той със себе си?

Едно от най-важните неща за един треньор е построяването на дисциплинираност – на терена и отвън него. Той постоянно е показвал, че е доста мощен в това да изкара най-хубавото от даден футболист. Има едно от най-важните качества – да накара играчите да се раздават до край.

Финалната стъпка в развиването на ЦСКА като клуб постояването на нов стадион ли е?

Абсолютно. Материалната база е измежду най-големите проблеми у нас. Това може да се удостовери от Мъри Стоилов, който е бил на високо равнище в чужбина, както и доста други играчи, които са се състезавали на високо равнище зад граница. Най-големият проблем са базите и стадионите. Всички са в неприятно положение, с изключение на стадионът на Лудогорец. Четох, че националният стадион е измежду топ 10 на най-лошите в Европа. С изключение на базите на ЦСКА, Лудогорец и Ботев Пловдив, във всички останали клубове няма къде да се тренира.

Оттам би трябвало да се стартира. Клубове, които нямат условия, не би трябвало да се позволяват. Има такива места като Радомир, където не може да се приказва, че се играе професионален футбол. Нищо персонално към клуба, само че там стадионът и съблекалнята са в потресаващо положение. Това важи и за някои тимове от efbet Лига. Трябва да се стартира от изискванията.

Носи ли същият заряд шампионата, предвид на нежеланото положение на Левски сега?

Ами не бих споделил, че зарядът е по-малък. На последното дерби стадионът беше съвсем цялостен. Левски и ЦСКА постоянно ще са атрактивни. Особено предвид на съществуването на Мъри Стоилов, който увеличи извънредно доста представянето на отбора на терена. За нашите стандарти шампионата е положително. Има и скучни мачове, само че има и много забавни.

Да приключим с националния тим. Виждате ли някакъв смисъл от сегашния развой на подмладяване и смятате ли, че зад него стои действителна концепция за развиване на отбора?

Според мен няма нищо планувано в БФС. Националният тим е отражение на работата в родния футбол. Разбрах, че Ясен Петров ще остане отпред на националния тим. Това ще е следващото потомство, което изхабяваме. Трябва да си снижим критериите. Това са ни футболистите и би трябвало да приемем действителностите. Не може да чакаме с 1-2-ма играчи, които играят в огромни шампионати, а всички останали у нас, че можем да реализираме нещо съществено. Само Георги Костадинов и примерно Петко Христов, който обаче не е толкоз главен футболист, играят на положително равнище.

Преди известно време си направих труда да направя съпоставяне сред това къде играят футболистите в настоящия тим и къде играеха националните преди 10-15 години. Разликата е умопомрачителна. Говорим за Мариян Христов – първенец в Германия, Стилиян Петров – първенец на Шотландия, Бербатов, Мартин Петров, първенец на Турция и по този начин. Нивото от ден на ден се намалява и си измиваме ръцете с футболистите.

Нивото е доста ниско и се крием единствено зад високопарни думи. Казва ни се, че нещо е добре, само че с опрощение, аз не го виждам – кое му е добре? Като гледаме резултатите явно нещата надалеч не са добре.

Българските играчи не престават да се приспособяват толкоз мъчно, когато излязат зад граница, което поддържа думите Ви...

Така е. Наистина е нужна една сериозна промяна в родния футбол, тъй като от 10-11 години съм бил на всевъзможни позиции в структурата на футболните клубове – треньор на юноши, на мъже, състезателен шеф и други и съм се сблъскал с всевъзможни компликации. Мога да ви кажа, че за мен нищо не е наред, с цел да чакаме резултати. Всичко е отражение на ръководството.

И за край, господин Петров – какво си пожелавате в персонален и професионален проект през тази година?

В персонален проект си поисквам да сме живи и здрави аз и роднините ми и като цяло хората. Дано се възвърне малко добротата, тъй като в последно време изцяло изчезна. Увълчихме се доста, всеки мисли единствено за себе си и това не води до нищо положително.

За футбола е ясно. Ако не настъпи някаква смяна и за този народен тим ще си приказваме, че е бил доста по-добър от идващите.