Латиноамериканците са известни с непокорния си дух. Пореден пример за

Латиноамериканците са известни с непокорния си дух. Пореден образец за това пристигна тези дни, когато стана ясно, че политическото придвижване, което Съединени американски щати поддържаха във Венецуела, с цел да отстрани властническото държавно управление на президента Николас Мадуро, е... на път да се разпадне. Голяма секта разгласи отдръпването си. Без да се съобрази с проектите на Щатите! Послушковците внезапно станаха непослушни. Парите ли им се сториха малко? Или съвестта ги " зачовърка "? Независимо кое от двете е правилно, факт е, че Хулио Борхес, водеща фигура в антирежимната коалиция, прикани самозвания Хуан Гуайдо да приключи " водачеството " си. " Лидерство ", прието през 2019 година от Съединени американски щати и съдружниците им, измежду които, за жалост, е и България. Въпреки че надали някой се сеща за него, тъй като на значими събития постоянно върви законно определеният Мадуро. А през това време Гуайдо тъне в забвение някъде в заточение. Е, появява се от време на време, слушайки заповедите на чичо Сам.

След успеха на извършените преди няколко седмици локални избори в страната, партията на Мадуро сподели, че хората желаят лява политика. Десницата бе разгромена, президентът разгласи, че договарянията с нея завършват, тъй като народът си е споделил думата. И огромна част от десните с достолепие признават провалянето си и обстоятелството, че е безсмислено да се пробват да съборят Мадуро, тъй като Съединени американски щати е с тях, само че венецуелците не са.

Латинска Америка последователно стартира да се отърсва от американското въздействие. Местните проглеждат, разсъждават, съпоставят актуалното си състояние с недалечното колониално минало, когато са били експлоатирани от испанците и португалците. Дават си сметка, че ролята на " послушковци " не им отива. Това е мотив да се запитаме: А ние? Докога ще продължаваме да се вършим на " дисциплинирани "? Време е да се присъединим към тима на " непослушните ".