Лъчезар Бояджиев is present
Лъчезар Бояджиев на фона на работа, изследваща интернационалните му участия през 90-те години, какъв брой разноски лишават плановете му и обстановката, в която постоянно финансовото състояние на актуалния актьор зависи от участията по фестивали и конгреси, а не от пазарните връзки сред създател и покупател.
© Цветелина Белутова Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 година и е приключил Националната художествена академия в София през 1980 година Един от най-влиятелните модерни български художници и от първите модерни актьори в страната. Работи в разнообразни посоки: апаратура, снимка, рисунка, обект, текст, видео, перформативни лекции. Бояджиев е съосновател на Института за модерно изкуство в София.Какво ни сплотява и какво ни разделя като общество е една от тематиките, които вълнуват Лъчезар Бояджиев към този момент 30 години. Можем да забележим другите проявления на казуса в две изложения на актуалния художник, един от първите в страната с ясно насочен взор към новите форми – ретроспективата Sic Transit Media Mundi ( " Настоящето е прекомерно късно и много тясно " ) в Софийска градска художествена изложба и концептуалната галерия " Уютни дистопии " в Sariev Contemporary в Пловдив.
Има два метода да усетите ретроспективната му галерия същински – да я разглеждате сами в продължение на час и да откриете тематичните връзки или да отидете на някой от туровете с създателя, на които той в детайли и с възприятие за комизъм изяснява за работата си. За разлика от множеството си сътрудници Лъчезар Бояджиев няма нищо срещу да повдигне завесата пред концепциите си. До огромна степен разказът е част от прекарването на творбите и не пречи да си създадете лична интерпретация.
Илюстрация
Възстановка на Gazebo, site-specific работа от 1996 година В пейзажа са конфигурирани разнообразни шпионки, с които може да погледнете към още една творба, предизвикваща първичното чувство за успокоение.
Увеличаване
Възстановка на Gazebo, site-specific работа от 1996 година В пейзажа са конфигурирани разнообразни шпионки, с които може да погледнете към още една творба, предизвикваща първичното чувство за успокоение.
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Ретроспективата събира и плановете му от 90-те години, които се заиграват с християнското изкуство и понятието за религия. За него тематиката е по-различна от просто задълбаване в религията.
" Днес не можеш да имаш религия в нищо – би трябвало непрекъснато да задаваш въпроси към това, което ти пробутват. От индивида през днешния ден се изисква да мисли повече ", споделя Лъчезар Бояджиев. " През 90-те години ме занимаваше въпросът по какъв начин може човек, самичък или в границите на една общественост, да повярва в нещо. Нещо отвън себе си, приятелите си, фамилията си. Може ли да повярва в идея? " Описва се като набожен, само че в " нещо ", което не е част от публична теория.
" Около 1997 година сякаш изчерпах тематиката и не съм се прибирал към нея. След това повече ме занимаваха изборите, които вършим. В демокрацията не всеки път правото на избор значи, че резултатът ще ти хареса. От 20 години не съм дал своя вот за партия, която да е влизала във властта – изкушението да спра да гласоподавам е огромно. "
Илюстрация
Из ретроспективата в СГХГ
Увеличаване
Из ретроспективата в СГХГ
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Така тематиката за вярата се трансформира в тематика за вярата в новата стопанска система, новата политически система. Личното, общото и политическото са част от работата му, без значение от интервала или десетилетието – ретроспективата включва произведения, които се занимават с персонални депресивни моменти (изразени най-много посредством автопортретите му), измененията в града и по какъв начин през 90-те години за къс интервал от време разнообразни генерации имат разнообразни " картография " в названията си за избрани местоположения, териториалните спорове в Балканите, рецензията му към социалистическия строй и произвеждането на " герои за краткотрайна приложимост " в политиката и поп културата. Понякога го прави по пряк метод, а различен път по мощно преносен.
Илюстрация
" Неозаглавен план с мумии (Поеми въздух и задръж) " от 2012 година, работа, в която Лъчезар Бояджиев изследва " герои за краткотрайна приложимост " - от Юрий Гагарин до известния с приликата си с Путин горски дух Доби от филмите за Хари Потър.
Увеличаване
" Неозаглавен план с мумии (Поеми въздух и задръж) " от 2012 година, работа, в която Лъчезар Бояджиев изследва " герои за краткотрайна приложимост " - от Юрий Гагарин до известния с приликата си с Путин горски дух Доби от филмите за Хари Потър.
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
" Системите на гнет са създадени от хората и като такива те могат да бъдат ограничавани от хора – и тези хора сме ние. Трябва да поемем отговорност, че сме позволили избрани феномени да се случат. Такива, които не би трябвало да позволяваме отново. " Убеден е, че в случай че нямаме силата да премахнем личностите, които унищожават средата, ние ставаме като тях.
" Опитвам се да виждам на политическите проблеми в България през призмата на огромния свят. Аналитично можем да сведем всеки локален проблем като проблем на цялото човечество и да видим сходни прояви в Съединени американски щати, Русия, Китай, Европа като цяло. Няма никаква гаранция, че волята на обществото няма да се излее в посока популизъм, изключително когато проблемите са избутвани в ъгъла през годините. Крайно консервативните реакции и избирането на консервативните водачи са недоразумения, само че те не са инцидентни. Не си разрешавам краен скептицизъм и не ми се желае да мисля, че обстановката ще става все по-тоталитарна, властническа, задръстена. "
Илюстрация
Автопортрети от разнообразни години, част от ретроспективата в СГХГ.
Увеличаване
Автопортрети от разнообразни години, част от ретроспективата в СГХГ.
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Изложбата му в Пловдив " Уютни дистопии " , където излага произведения, създавани сред 2004 - 2018 година, е обвързвана по-директно с тази тематика.
" Утопията е визия за бъдещето, в което най-желаните сюжети за човечеството са се сбъднали, дистопията е противоположното – само че сякаш в действителността има баланс сред двете. От дистопична позиция ни се демонстрира, че ще става все по-невъзможно за живеене и ще ни се демонстрират от ден на ден междинни пръсти оттова, откъдето не чакаме да ги забележим. Но това не е тъй като индивидът има междинен пръст, а тъй като е тъпанар. "
Илюстрация
" Joie de Vivre (Жизнерадост) ", 2017, изящен колаж, темпера и туш
29 х 47.5 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Увеличаване
" Joie de Vivre (Жизнерадост) ", 2017, изящен колаж, темпера и туш
29 х 47.5 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Работите са отдадени на разнообразни хрумвания, които биха създали избрани градове по-ефективни за жителите си – Бояджиев предлага втора Айфелова кула на Париж, разсъждава за какво тълпите във Венеция ще се разсеят с построяването на метро и за какво на София й е нужна повече мъдрост. " Проблемите ни не са доста разнообразни от тези на хората по целия свят. Абсолютизирането на национализма значи да се отдръпнеш, да потънеш в утопични илюзии. Всеки има семейство и обичаи, които е подготвен да пази. "
Говорим малко откакто Истанбулската спогодба беше отхвърлена след система дезинформация и малко преди провеждането на националистическия " Луковмарш ". Той вижда позитивното в самото битие на дебатите, защото те значат, че по избран проблем въпреки всичко се мисли. Съотнася обстановката и към нееднозначно одобряваното изграждане на Бронзовата кула на мястото на някогашния Мавзолей от живеещия в Австрия български актуален актьор Пламен Деянофф – в случай че не друго, то най-малко актуалното изкуство най-накрая ще влезе в общественото пространство на София и ще бъде тематика на диалог.
" Реалността ни през последните 20-30 години се състои от кръпки. До такава степен сме привикнали да живеем по този начин, че не ни прави усещане. Има един публицист на име Йордан Йовков и един роман " Серафим " - България е като основния воин, който постоянно върви с едно палто, кърпено на всички места и изгубило истинския си цвят. От друга страна, тези кръпки са като роман – това не прави живота по-лек, само че дава малко повече изясненост. А и понякога някои кръпки съшиват нещо по-цяло. "
Илюстрация
" На Венеция й би трябвало метро! ", 2007-2018, рисунка, молив върху хартия, 100 х 200 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Увеличаване
" На Венеция й би трябвало метро! ", 2007-2018, рисунка, молив върху хартия, 100 х 200 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Смаляване
Ретроспективата Sic Transit Media Mundi е в Софийска градска художествена изложба до 11 март. Новата галерия " Уютни дистопии " е в Sariev Contemporary до 24 март. Лъчезар Бояджиев ще споделя за творчеството си в СГХГ на 24 февруари от 16 ч., 6 март от 17:30 ч. и 11 март от 16 ч.
© Цветелина Белутова Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 година и е приключил Националната художествена академия в София през 1980 година Един от най-влиятелните модерни български художници и от първите модерни актьори в страната. Работи в разнообразни посоки: апаратура, снимка, рисунка, обект, текст, видео, перформативни лекции. Бояджиев е съосновател на Института за модерно изкуство в София.Какво ни сплотява и какво ни разделя като общество е една от тематиките, които вълнуват Лъчезар Бояджиев към този момент 30 години. Можем да забележим другите проявления на казуса в две изложения на актуалния художник, един от първите в страната с ясно насочен взор към новите форми – ретроспективата Sic Transit Media Mundi ( " Настоящето е прекомерно късно и много тясно " ) в Софийска градска художествена изложба и концептуалната галерия " Уютни дистопии " в Sariev Contemporary в Пловдив.
Има два метода да усетите ретроспективната му галерия същински – да я разглеждате сами в продължение на час и да откриете тематичните връзки или да отидете на някой от туровете с създателя, на които той в детайли и с възприятие за комизъм изяснява за работата си. За разлика от множеството си сътрудници Лъчезар Бояджиев няма нищо срещу да повдигне завесата пред концепциите си. До огромна степен разказът е част от прекарването на творбите и не пречи да си създадете лична интерпретация.
Илюстрация
Възстановка на Gazebo, site-specific работа от 1996 година В пейзажа са конфигурирани разнообразни шпионки, с които може да погледнете към още една творба, предизвикваща първичното чувство за успокоение.
Увеличаване
Възстановка на Gazebo, site-specific работа от 1996 година В пейзажа са конфигурирани разнообразни шпионки, с които може да погледнете към още една творба, предизвикваща първичното чувство за успокоение.
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Ретроспективата събира и плановете му от 90-те години, които се заиграват с християнското изкуство и понятието за религия. За него тематиката е по-различна от просто задълбаване в религията.
" Днес не можеш да имаш религия в нищо – би трябвало непрекъснато да задаваш въпроси към това, което ти пробутват. От индивида през днешния ден се изисква да мисли повече ", споделя Лъчезар Бояджиев. " През 90-те години ме занимаваше въпросът по какъв начин може човек, самичък или в границите на една общественост, да повярва в нещо. Нещо отвън себе си, приятелите си, фамилията си. Може ли да повярва в идея? " Описва се като набожен, само че в " нещо ", което не е част от публична теория.
" Около 1997 година сякаш изчерпах тематиката и не съм се прибирал към нея. След това повече ме занимаваха изборите, които вършим. В демокрацията не всеки път правото на избор значи, че резултатът ще ти хареса. От 20 години не съм дал своя вот за партия, която да е влизала във властта – изкушението да спра да гласоподавам е огромно. "
Илюстрация
Из ретроспективата в СГХГ
Увеличаване
Из ретроспективата в СГХГ
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Така тематиката за вярата се трансформира в тематика за вярата в новата стопанска система, новата политически система. Личното, общото и политическото са част от работата му, без значение от интервала или десетилетието – ретроспективата включва произведения, които се занимават с персонални депресивни моменти (изразени най-много посредством автопортретите му), измененията в града и по какъв начин през 90-те години за къс интервал от време разнообразни генерации имат разнообразни " картография " в названията си за избрани местоположения, териториалните спорове в Балканите, рецензията му към социалистическия строй и произвеждането на " герои за краткотрайна приложимост " в политиката и поп културата. Понякога го прави по пряк метод, а различен път по мощно преносен.
Илюстрация
" Неозаглавен план с мумии (Поеми въздух и задръж) " от 2012 година, работа, в която Лъчезар Бояджиев изследва " герои за краткотрайна приложимост " - от Юрий Гагарин до известния с приликата си с Путин горски дух Доби от филмите за Хари Потър.
Увеличаване
" Неозаглавен план с мумии (Поеми въздух и задръж) " от 2012 година, работа, в която Лъчезар Бояджиев изследва " герои за краткотрайна приложимост " - от Юрий Гагарин до известния с приликата си с Путин горски дух Доби от филмите за Хари Потър.
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
" Системите на гнет са създадени от хората и като такива те могат да бъдат ограничавани от хора – и тези хора сме ние. Трябва да поемем отговорност, че сме позволили избрани феномени да се случат. Такива, които не би трябвало да позволяваме отново. " Убеден е, че в случай че нямаме силата да премахнем личностите, които унищожават средата, ние ставаме като тях.
" Опитвам се да виждам на политическите проблеми в България през призмата на огромния свят. Аналитично можем да сведем всеки локален проблем като проблем на цялото човечество и да видим сходни прояви в Съединени американски щати, Русия, Китай, Европа като цяло. Няма никаква гаранция, че волята на обществото няма да се излее в посока популизъм, изключително когато проблемите са избутвани в ъгъла през годините. Крайно консервативните реакции и избирането на консервативните водачи са недоразумения, само че те не са инцидентни. Не си разрешавам краен скептицизъм и не ми се желае да мисля, че обстановката ще става все по-тоталитарна, властническа, задръстена. "
Илюстрация
Автопортрети от разнообразни години, част от ретроспективата в СГХГ.
Увеличаване
Автопортрети от разнообразни години, част от ретроспективата в СГХГ.
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Изложбата му в Пловдив " Уютни дистопии " , където излага произведения, създавани сред 2004 - 2018 година, е обвързвана по-директно с тази тематика.
" Утопията е визия за бъдещето, в което най-желаните сюжети за човечеството са се сбъднали, дистопията е противоположното – само че сякаш в действителността има баланс сред двете. От дистопична позиция ни се демонстрира, че ще става все по-невъзможно за живеене и ще ни се демонстрират от ден на ден междинни пръсти оттова, откъдето не чакаме да ги забележим. Но това не е тъй като индивидът има междинен пръст, а тъй като е тъпанар. "
Илюстрация
" Joie de Vivre (Жизнерадост) ", 2017, изящен колаж, темпера и туш
29 х 47.5 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Увеличаване
" Joie de Vivre (Жизнерадост) ", 2017, изящен колаж, темпера и туш
29 х 47.5 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Работите са отдадени на разнообразни хрумвания, които биха създали избрани градове по-ефективни за жителите си – Бояджиев предлага втора Айфелова кула на Париж, разсъждава за какво тълпите във Венеция ще се разсеят с построяването на метро и за какво на София й е нужна повече мъдрост. " Проблемите ни не са доста разнообразни от тези на хората по целия свят. Абсолютизирането на национализма значи да се отдръпнеш, да потънеш в утопични илюзии. Всеки има семейство и обичаи, които е подготвен да пази. "
Говорим малко откакто Истанбулската спогодба беше отхвърлена след система дезинформация и малко преди провеждането на националистическия " Луковмарш ". Той вижда позитивното в самото битие на дебатите, защото те значат, че по избран проблем въпреки всичко се мисли. Съотнася обстановката и към нееднозначно одобряваното изграждане на Бронзовата кула на мястото на някогашния Мавзолей от живеещия в Австрия български актуален актьор Пламен Деянофф – в случай че не друго, то най-малко актуалното изкуство най-накрая ще влезе в общественото пространство на София и ще бъде тематика на диалог.
" Реалността ни през последните 20-30 години се състои от кръпки. До такава степен сме привикнали да живеем по този начин, че не ни прави усещане. Има един публицист на име Йордан Йовков и един роман " Серафим " - България е като основния воин, който постоянно върви с едно палто, кърпено на всички места и изгубило истинския си цвят. От друга страна, тези кръпки са като роман – това не прави живота по-лек, само че дава малко повече изясненост. А и понякога някои кръпки съшиват нещо по-цяло. "
Илюстрация
" На Венеция й би трябвало метро! ", 2007-2018, рисунка, молив върху хартия, 100 х 200 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Увеличаване
" На Венеция й би трябвало метро! ", 2007-2018, рисунка, молив върху хартия, 100 х 200 см. Част от изложбата в Sariev Contemporary.
Смаляване
Ретроспективата Sic Transit Media Mundi е в Софийска градска художествена изложба до 11 март. Новата галерия " Уютни дистопии " е в Sariev Contemporary до 24 март. Лъчезар Бояджиев ще споделя за творчеството си в СГХГ на 24 февруари от 16 ч., 6 март от 17:30 ч. и 11 март от 16 ч.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ