Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени ...

Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени

Културата на бързи обороти – 11-17 октомври

„ Културата на бързи обороти “ оферира преглед на културните обстоятелства, показани в ефира на стратегия „ Христо Ботев “ за седмицата. Ето и някои от акцентите в излъчването от 17 октомври.

Ретроспективната галерия „ Акуи-Милано-София “ на художника Алцек Мишев може да бъде забелязана в Националната изложба в Двореца. Алцек Мишев е роден в Дупница през 1940 година, а през 1966 година приключва Националната художествена академия. Напуска България през 1971 година и доста бързо става част от културния живот в Милано. Изложбата с подзаглавие „ Голямото завръщане “ с куратори Иво Милев и Боряна Вълчанова е подготвяна две години по отношение осемдесетгодишнината на художника. В нея са показани най-значимите планове на Алцек Мишев-" Преплуване на Атлантическия океан ", " Как може да се лети с плавници ", " 500 лица ", и може да бъде прегледана до 21 ноември. В излъчването „ Музей в ефира “ на 9 октомври кураторът Иво Милев описа за изложбата и художника.

Тази година Френският институт в България навършва 30 години от съществуването си. Годишнината се означава със серия от обстоятелства сред 12 и 21 октомври. На 14 октомври беше извършена лекцията на Софи Дюпле " Парижките години на Кристо и Жан-Клод: произход на една забележителна творба " в центъра " Помпиду ", на 15 октомври наблюдателите видяха спектакъла „ Itmahrag “ на компанията Оливие Дюбоа, част Международния фестивал за актуален танц и пърформанс ONE DANCE WEEK 2021. От 12 октомври в изложба “Синтезис ” пък може да се прегледа фотоизложбата на Тома Жорион " Останки от империи ". Кулминацията на честванията беше на 16 октомври с Ден на отворените порти. Тази година честванията носят името " 30 години свиждане с Франция ". В сряда в “Артефир ” събеседник беше Пиер Колио, консултант по културно съдействие към Френското посолство в България и шеф на Френския възпитан институт в България.

Ден по-рано, във вторник в “Аларма ” посетител беше самият Тома Жорион, който покаже на слушателите изложбата “Останки от империи ”. Изложбата е фокусирана върху три от неговите най-значими плана: „ Silencio ” (2007 – 2013), Vestiges d’Empire (2013 –2016) и „ Veduta “ (2009 – 2020). За серията „ Vestiges d’Empire “ Тома Жорион пътува до дванадесет някогашни френски колонии, от Виетнам до Китай, през Гваделупа и Сенегал до Индия, Камбоджа и Мадагаскар, в издирване на следите от забравеното архитектурно завещание на Френската колониална империя. За плана „ Veduta “ Тома Жорион снима над 250 изоставени италиански дворци, вили и хотели построени сред XVII и XX век в протежение на 10 години. Разпръснати из целия полуостров и далеч от големите градове, тези забравени дворци са снимани с присъщата за създателя хармония, носеща по едно и също време чувство за съсипия и непреходна хубост. Най-прочутият му план „ Silencio “ преглежда индустриалното минало на Европа, руините на Американската фантазия и разпадането на Съветския блок. Корицата на едноименната книга запечатва зимен аспект от Дом-паметника на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа, сниман през 2010 година Тома Жорион е роден в Париж през 1976 година Завършва право и работи като юридически съветник преди да се отдаде напълно на фотографията. Работи с голямоформатна аналогова камера и естествено осветяване. През финалните 15 години пътува по целия свят, с цел да снима изоставени места, руини и незавършени здания. Откъде идва ползата му към руините-в част от изявлението на Тома Жорион в “Аларма ”.

" Архитектура на звука " е заглавието на изложбата на Мартиан Табаков, открита тази седмица в “Галерия +359 ”. Създаването на статуя, която работи като музикален инструмент включва освен проучване на опциите, които имат другите материали като източници на звукови талази, само че и проучване на вътрешните, невидими за образното усещане пространства на формите от позиция на техните акустични и резонаторни свойства. Работата на Мартиан Табаков върху триизмерни обекти, които при взаимоотношение с публиката създават звуци, преглежда от напълно друг ъгъл концепцията за формообразуването. Като част от тази идея е включено и мястото, където се реализира планът – Водната кула в кв. Лозенец. Тя участва освен като пространство, в което е подредена изложбата, само че и като експонат от самата галерия. Цилиндричният ѝ интериор, инженерните уреди /тръби, резервоар/, характерните акустични особености на постройката са дадености, които Мартиан Табаков употребява, с цел да я трансформира в голям музикален инструмент. “Архитектура на звука ” може да бъде забелязана до 13 ноември. В сряда в “Артефир ” Мартиан Табаков описа повече за плана.

Преди към месец от щемпел излезе графичната новела на Веселин Праматаров “На конци. 1968. Една действителна история ". Историята е документална и споделя за тримата български студенти – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, протестирали през 1968 срещу инвазията на Варшавския контракт в Чехословакия. Месец след нахлуването на войските на Варшавския пакт в Чехословакия през 1968 година, с цел да сложат завършек на Пражката пролет и почналите демократични смени в обществото, тримата български студенти написват и популяризират позиви против присъединяване на българската войска с текст: „ Вън войските на марионетката Живков от Чехословашка социалистическа република! “. След оперативна разработка на Държавна сигурност под кодово име „ Марионетките “ тримата са изключени от университета, задържани и наказани. “На конци. 1968. Една действителна история " разказва по какъв начин в изискванията на тоталитарното общество въпреки всичко оцелява гражданското възприятие за правдивост. В четвъртък в “Артефир ” Веселин Праматаров беседва със Силвия Чолева за времето, достоверния прочит на историята и методите, по които помним обстоятелствата от предишното.
Чуйте повече от звуковия файл.

Източник: bnr.bg