Владо Карамазов - сред топ фотографите от цял свят
ктьорът Владо Карамазов описа във Facebook за фотография, направена от него в Мароко на джамия с нейното отражение в мъгла. Снимка е спечелила топ 10 и е оповестена в годишната книга на HIPA. HIPA е най-големият, сложен и влиятелен конкурс в света. В него вземат участие префесионални фотографи от целия свят, както и всички фотографи на National Geographic.
Ето какво написа Карамазов във Facebook:
В историята на тази фотография има и фотографска и житейска поука. В нея са забъркани един кадър и един конкурс. В Мароко съм и Казабланка е следващия град. Пристигам, настанявам и се сготвям да излезна с цел да опозная града. И още веднъж се изправям пред алтернативата кои обективи да взема и кои апарати. Вече десети ден ежедневно съм като муле с над 15 кг раница, с цел да не изпусна нещо. Чуденката беше огромна, само че най-после си споделих, че един ден би трябвало да умря и ще взема единствено един уред с обектив 27мм. Беше ми доста леко, само че доста дискомфортно. Някак нервно, че мога да изпусна нещо. Отивам на брега и виждам най-голямата джамия в света цялата в мъгла. Океана с големи талази. Които се разрушават в стените и. Беше невероятна панорама. Намирам най-хубавата позиция по този начин, че да мога да хвана и джамията и отражението и. Банален е този метод, само че тъкмо в това тъмно време изглеждаше ужасно. Вдигам апарата и с тази 27-ца не мога да хвана нищо. Нито джамията, камо ли пък и отражението. Направо се изпотих. Псуването, против мен и решението да си умря през днешния ден, стартира. Опитах да променям позиции само че не ставаше, това беше мястото. От другите позиции влизат хора, алеи, тя се губеше. В отчаянието си извадих телефона. Той хващаше всичко и то съвършено. Хич не желая този миг на съвършено време, светлина, място и миг да го снима с телефон. Но включих ръчен режим, най-малко да имам някакви ROW файлове. Направих доста фотоси, които ги забих в една директория. Забравих ги.
През последните две години мобилната снимка се разви доста. Големите състезания отвориха категория Мобилна снимка.Сетих се аз за тази джамия и за непростимата ми неточност, че не си взех всичко обективи тогава. Пипнах я във фотошоп, промяна на цветове...Вече няколко пъти с този кадър от мобилен телефон спечелвам първи места в доста огромни състезания. Но същинският триумф на тази фотография е, че влезе в топ 10 и я разгласиха в годишната книга на HIPA. HIPA e може би най-големият, сложен и влиятелен конкурс в света. Не единствено за премиите, които са хиляди долари във всяка категория, а поради компликацията му и разбиващата конкуренция. Условията са - единствено по една фотография в категория, в никакъв случай да не е пускана в конкурс и в никакъв случай да не е спечелила премия. Конкурса е безвъзмезден, което значи всичко живо което снима. Фотографи от целия свят се готвят всяка година за него. Изключително мъчно е да избереш единствено една фотография. Всички фотографи на National Geographic вземат участие. Всички експерти също.
Пуснах аз джамията в категория " Историческа архитектура”. Минах първи, втори, трети и четвърти кръг. Пратиха ми и контракт. Това ми подсказваше, че нещо ще се случи. Да ми дадат страница от тази книга и да съм измежду най-хубавите фотографи в света за мен е доста огромно нещо. Книгата е единствено за създателите, които имат фотоси включени в нея. Не я пращат, тъй като е извънредно първокласно издание и не разчитат на пощите в тези пандемични времена. Казаха ми, че ще ми я пазят и като имам път към Дубай ще си я взема. Пуснах връзки, на приятели-приятели... комплицирана организация, една заран получавам позвъняване от Дубай, че има човек при тях, който желае да вземе броя ми и дали познавам тази жена.Тя беше моята пратеница, превозване и през вчерашния ден книгата беше в ръцете ми.
Поуките от тази история са доста. За мен доста значими. Важни за смисъла на живота ни.
Благодаря доста на Евтим Милошев (моят максимален почитател на фотографиите ми) и на неговата другарка Мария.
Александров съм, тъй като желаеха да съм както в персоналната ми карта. Не съумях да потвърдя, че съм Карамазов. Но и с това се преборих.
Ето какво написа Карамазов във Facebook:
В историята на тази фотография има и фотографска и житейска поука. В нея са забъркани един кадър и един конкурс. В Мароко съм и Казабланка е следващия град. Пристигам, настанявам и се сготвям да излезна с цел да опозная града. И още веднъж се изправям пред алтернативата кои обективи да взема и кои апарати. Вече десети ден ежедневно съм като муле с над 15 кг раница, с цел да не изпусна нещо. Чуденката беше огромна, само че най-после си споделих, че един ден би трябвало да умря и ще взема единствено един уред с обектив 27мм. Беше ми доста леко, само че доста дискомфортно. Някак нервно, че мога да изпусна нещо. Отивам на брега и виждам най-голямата джамия в света цялата в мъгла. Океана с големи талази. Които се разрушават в стените и. Беше невероятна панорама. Намирам най-хубавата позиция по този начин, че да мога да хвана и джамията и отражението и. Банален е този метод, само че тъкмо в това тъмно време изглеждаше ужасно. Вдигам апарата и с тази 27-ца не мога да хвана нищо. Нито джамията, камо ли пък и отражението. Направо се изпотих. Псуването, против мен и решението да си умря през днешния ден, стартира. Опитах да променям позиции само че не ставаше, това беше мястото. От другите позиции влизат хора, алеи, тя се губеше. В отчаянието си извадих телефона. Той хващаше всичко и то съвършено. Хич не желая този миг на съвършено време, светлина, място и миг да го снима с телефон. Но включих ръчен режим, най-малко да имам някакви ROW файлове. Направих доста фотоси, които ги забих в една директория. Забравих ги.
През последните две години мобилната снимка се разви доста. Големите състезания отвориха категория Мобилна снимка.Сетих се аз за тази джамия и за непростимата ми неточност, че не си взех всичко обективи тогава. Пипнах я във фотошоп, промяна на цветове...Вече няколко пъти с този кадър от мобилен телефон спечелвам първи места в доста огромни състезания. Но същинският триумф на тази фотография е, че влезе в топ 10 и я разгласиха в годишната книга на HIPA. HIPA e може би най-големият, сложен и влиятелен конкурс в света. Не единствено за премиите, които са хиляди долари във всяка категория, а поради компликацията му и разбиващата конкуренция. Условията са - единствено по една фотография в категория, в никакъв случай да не е пускана в конкурс и в никакъв случай да не е спечелила премия. Конкурса е безвъзмезден, което значи всичко живо което снима. Фотографи от целия свят се готвят всяка година за него. Изключително мъчно е да избереш единствено една фотография. Всички фотографи на National Geographic вземат участие. Всички експерти също.
Пуснах аз джамията в категория " Историческа архитектура”. Минах първи, втори, трети и четвърти кръг. Пратиха ми и контракт. Това ми подсказваше, че нещо ще се случи. Да ми дадат страница от тази книга и да съм измежду най-хубавите фотографи в света за мен е доста огромно нещо. Книгата е единствено за създателите, които имат фотоси включени в нея. Не я пращат, тъй като е извънредно първокласно издание и не разчитат на пощите в тези пандемични времена. Казаха ми, че ще ми я пазят и като имам път към Дубай ще си я взема. Пуснах връзки, на приятели-приятели... комплицирана организация, една заран получавам позвъняване от Дубай, че има човек при тях, който желае да вземе броя ми и дали познавам тази жена.Тя беше моята пратеница, превозване и през вчерашния ден книгата беше в ръцете ми.
Поуките от тази история са доста. За мен доста значими. Важни за смисъла на живота ни.
Благодаря доста на Евтим Милошев (моят максимален почитател на фотографиите ми) и на неговата другарка Мария.
Александров съм, тъй като желаеха да съм както в персоналната ми карта. Не съумях да потвърдя, че съм Карамазов. Но и с това се преборих.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ