Защо се отказваме от себе си
Крум Лазаров
Преди дни нашите комшии от Северна Македония ни удариха следващия пестник. След гръмките изказвания на българския министър-председател, че ние безусловно поддържаме Северна Македония за влизането й в НАТО и Европейски Съюз и че до м. октомври т.г. ще имаме обща позиция за Гоце Делчев, последва студеният душ от Скопие. След като си оплетоха кошницата, реализираха своето в подписания Договор за добросъседство, съседите, схваща, се отиват в отпуск. Тази постъпка от тяхна страна разкрива и същинските им планове. Последствията от този контракт ще са съдбовни за България. Борбите на няколко генерации българи за обединяване на България безконтролно бяха пропилени от хора, които не милеят за България.
В последните дни българският бунтовник Гоце Делчев
още веднъж е разпънат на кръста на мъчението
В Скопие, откакто с половин уста признаха българската му еднаквост, в този момент се пробват да потвърдят, че се бил борил за основаване на страната Македония! Не ги интересуват обстоятелствата, които всеки безпристрастен човек може да установи.
Гоце Делчев е роден в Кукуш, тогава в Османската империя, през днешния ден Килкис. Завършва българско униатско начално учебно заведение, а по-късно - българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия " Св.св. Кирил и Методий ", където основава скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София, само че поради присъединяване му в социалистически кръжок е изключен единствено месец преди дипломирането си. В резултат той взема решение да се бори за свободата на останалата под турско област Македония, като за построяването на революционна организация счита да употребява към този момент построената просветителна мрежа на Българската екзархия.
През лятото на 1896 година взе участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и дружно с Гьорче Петров създава програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети.
От есента на 1896 година той става преподавател в Банско, където работи два месеца и съумява да построи необятна организационна мрежа от комитети в пограничните региони на Разложко и Горноджумалийско, като доближава и до Неврокопско. След това става чуждестранен представител на организацията в София. Като подобен взе участие в съвещанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като основен четнически контрольор и благодарение на български офицери основава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който стартира да изпраща готови четници и войводи навътре в Македония и изиграва съществена роля в масовизирането на придвижването. Полага огромни старания и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун - Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обграждане в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 против 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев взема решение да изведе четниците от селото, само че опитът пропада. Битката край село Баница приключва със гибелта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, другите съумяват да избягат.
Във връзка с тази борба ето какво написа лондонският сътрудник на " Таймс " през м. май 1903 година: " Виенският сътрудник на " Таймс " оповестява, че гибелта на българския революционен водач Делчев се смята за огромна загуба за въстаническото придвижване. Той е считан за същинския лидер на известната организация. Делчев провежда залавянето на американската мисионерка госпожица Стоун, евентуално за приемането на средства от организацията ". Надяваме се, че в Скопие няма да посмеят да поправят и тази преписка.
И още за земите в настояща Северна Македония. Нека да прочетем какво написа в съветския " Енциклопедичен речник от 1891 година " -
" Западното българско царство
в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето на по-продължителен интервал. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долината на река Морава и териториите сред Видин и София. Столица на Западна България при създателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), по-късно Воден, а най-сетне Самуил я реалокира в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е маркирано с непрекъснати войни с Византия. Той умира от тъга след тежкото проваляне, което е нанесено на войските му при планината Беласица от император Василий II, наименуван Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в подобен тип ги изпратил на Самуил. Българският цар при типа на своите бойци с извадени очи паднал на земята и след два дни починал, неможейки да преживее този удар ".
Голямата съветска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: " За българското население в турските лимити горделивост и знаме към момента е екзархията. Екзархист е еднакво на това да се признаеш за българин, а патриархист - за грък, или (в последно време) за сърбин. Броят на екзархистите все още е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449 ". Очертани са и областите, в които се е приказвал нашият език - " Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на прилагане на север се лимитира от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - от областите, където се приказва гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг Бесарабия и северозападно от Азовско море ".
Особено внимание заслужават резултатите от проучванията на съветските учени в югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХIХ и началото на ХХ век. " Понастоящем под " Македония " се схваща сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, региона се обитава от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и основно славяни. Последните
сами себе си назовават българи
Затова по-голямата част от откривателите ги отнасят към нашия етнос. Други обаче ги дефинират за сърби. Води се омраза сред българската и сръбската партия, при което огромна част от популацията не се счита за сърби, както това му се желае на ръководителя на сръбската партия господин Ганчович, тъй като те очевидно се считат за българи. "
Това са единствено няколко епизода от проучванията, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която през днешния ден попада в територията на Северна Македония. Изводите от тях са, че нашите предшественици с достолепие са защитавали своята българска еднаквост точно по македонските земи. " Титаните " на актуалната ни дипломация би трябвало да си вземат поука по какъв начин се пазят националните ползи.
Нас непрестанно ни натискат
да пренаписваме личната си история
с цел да угодим на непознати ползи. Все още не е сухо мастилото от Споразумението за добросъседство с нашите другари от Скопие, а те към този момент вършат опити да го ревизират. Оказа се, че Илинденско-Преображенското въстание е единствено Илинденско! С една дума: за тях Илинден, за нас Преображение.
Що се отнася до членовете на българската част от Смесената комисия, то по всяка възможност те са доста положителни историци сред дипломатите. Но когато би трябвало да се пазят ползите на България, в тази комисия би трябвало да се включат историци от ранга на акад. Г. Марков, акад. К. Косев, проф. А. Пантев и още учени от Българска академия на науките, Софийския университет " Св. Климент Охридски " и редица други научни институти. Съдбата на България, за която са се борили няколко генерации българи, би трябвало да се пази от почтени и способени хора.
И най-после дано още веднъж да напомним забележителните и проницателни думи на Гоце Делчев от писмо до неговия другар Никола Малешевски: " Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, немаше да попаднат под грозния жезъл на турските султани "...
За страдание тези думи са извънредно настоящи и през днешния ден. Обезверената ни и изстрадала Родина е подложена на непрестанен напън извън и от вътрешната страна, с цел да се откаже от историческото си минало, от полезностите на българщината, които са ни крепили през вековете и са ни съхранили като нация, като народ. Ето за какво се нуждаем от държавници, които милеят за България и които биха дали всички свои сили и умения, с цел да се запази и през идните епохи страната ни.
Преди дни нашите комшии от Северна Македония ни удариха следващия пестник. След гръмките изказвания на българския министър-председател, че ние безусловно поддържаме Северна Македония за влизането й в НАТО и Европейски Съюз и че до м. октомври т.г. ще имаме обща позиция за Гоце Делчев, последва студеният душ от Скопие. След като си оплетоха кошницата, реализираха своето в подписания Договор за добросъседство, съседите, схваща, се отиват в отпуск. Тази постъпка от тяхна страна разкрива и същинските им планове. Последствията от този контракт ще са съдбовни за България. Борбите на няколко генерации българи за обединяване на България безконтролно бяха пропилени от хора, които не милеят за България.
В последните дни българският бунтовник Гоце Делчев
още веднъж е разпънат на кръста на мъчението
В Скопие, откакто с половин уста признаха българската му еднаквост, в този момент се пробват да потвърдят, че се бил борил за основаване на страната Македония! Не ги интересуват обстоятелствата, които всеки безпристрастен човек може да установи.
Гоце Делчев е роден в Кукуш, тогава в Османската империя, през днешния ден Килкис. Завършва българско униатско начално учебно заведение, а по-късно - българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия " Св.св. Кирил и Методий ", където основава скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София, само че поради присъединяване му в социалистически кръжок е изключен единствено месец преди дипломирането си. В резултат той взема решение да се бори за свободата на останалата под турско област Македония, като за построяването на революционна организация счита да употребява към този момент построената просветителна мрежа на Българската екзархия.
През лятото на 1896 година взе участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и дружно с Гьорче Петров създава програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети.
От есента на 1896 година той става преподавател в Банско, където работи два месеца и съумява да построи необятна организационна мрежа от комитети в пограничните региони на Разложко и Горноджумалийско, като доближава и до Неврокопско. След това става чуждестранен представител на организацията в София. Като подобен взе участие в съвещанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като основен четнически контрольор и благодарение на български офицери основава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който стартира да изпраща готови четници и войводи навътре в Македония и изиграва съществена роля в масовизирането на придвижването. Полага огромни старания и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун - Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обграждане в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 против 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев взема решение да изведе четниците от селото, само че опитът пропада. Битката край село Баница приключва със гибелта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, другите съумяват да избягат.
Във връзка с тази борба ето какво написа лондонският сътрудник на " Таймс " през м. май 1903 година: " Виенският сътрудник на " Таймс " оповестява, че гибелта на българския революционен водач Делчев се смята за огромна загуба за въстаническото придвижване. Той е считан за същинския лидер на известната организация. Делчев провежда залавянето на американската мисионерка госпожица Стоун, евентуално за приемането на средства от организацията ". Надяваме се, че в Скопие няма да посмеят да поправят и тази преписка.
И още за земите в настояща Северна Македония. Нека да прочетем какво написа в съветския " Енциклопедичен речник от 1891 година " -
" Западното българско царство
в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето на по-продължителен интервал. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долината на река Морава и териториите сред Видин и София. Столица на Западна България при създателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), по-късно Воден, а най-сетне Самуил я реалокира в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е маркирано с непрекъснати войни с Византия. Той умира от тъга след тежкото проваляне, което е нанесено на войските му при планината Беласица от император Василий II, наименуван Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в подобен тип ги изпратил на Самуил. Българският цар при типа на своите бойци с извадени очи паднал на земята и след два дни починал, неможейки да преживее този удар ".
Голямата съветска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: " За българското население в турските лимити горделивост и знаме към момента е екзархията. Екзархист е еднакво на това да се признаеш за българин, а патриархист - за грък, или (в последно време) за сърбин. Броят на екзархистите все още е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449 ". Очертани са и областите, в които се е приказвал нашият език - " Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на прилагане на север се лимитира от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - от областите, където се приказва гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг Бесарабия и северозападно от Азовско море ".
Особено внимание заслужават резултатите от проучванията на съветските учени в югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХIХ и началото на ХХ век. " Понастоящем под " Македония " се схваща сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, региона се обитава от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и основно славяни. Последните
сами себе си назовават българи
Затова по-голямата част от откривателите ги отнасят към нашия етнос. Други обаче ги дефинират за сърби. Води се омраза сред българската и сръбската партия, при което огромна част от популацията не се счита за сърби, както това му се желае на ръководителя на сръбската партия господин Ганчович, тъй като те очевидно се считат за българи. "
Това са единствено няколко епизода от проучванията, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която през днешния ден попада в територията на Северна Македония. Изводите от тях са, че нашите предшественици с достолепие са защитавали своята българска еднаквост точно по македонските земи. " Титаните " на актуалната ни дипломация би трябвало да си вземат поука по какъв начин се пазят националните ползи.
Нас непрестанно ни натискат
да пренаписваме личната си история
с цел да угодим на непознати ползи. Все още не е сухо мастилото от Споразумението за добросъседство с нашите другари от Скопие, а те към този момент вършат опити да го ревизират. Оказа се, че Илинденско-Преображенското въстание е единствено Илинденско! С една дума: за тях Илинден, за нас Преображение.
Що се отнася до членовете на българската част от Смесената комисия, то по всяка възможност те са доста положителни историци сред дипломатите. Но когато би трябвало да се пазят ползите на България, в тази комисия би трябвало да се включат историци от ранга на акад. Г. Марков, акад. К. Косев, проф. А. Пантев и още учени от Българска академия на науките, Софийския университет " Св. Климент Охридски " и редица други научни институти. Съдбата на България, за която са се борили няколко генерации българи, би трябвало да се пази от почтени и способени хора.
И най-после дано още веднъж да напомним забележителните и проницателни думи на Гоце Делчев от писмо до неговия другар Никола Малешевски: " Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, немаше да попаднат под грозния жезъл на турските султани "...
За страдание тези думи са извънредно настоящи и през днешния ден. Обезверената ни и изстрадала Родина е подложена на непрестанен напън извън и от вътрешната страна, с цел да се откаже от историческото си минало, от полезностите на българщината, които са ни крепили през вековете и са ни съхранили като нация, като народ. Ето за какво се нуждаем от държавници, които милеят за България и които биха дали всички свои сили и умения, с цел да се запази и през идните епохи страната ни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ