Двама се карат, третият печели...
Крум Лазаров ,
гл. секретар на Славянското сдружение в България
След фанфарите за сполучливото ни европредседателство ръководещите потънаха в тресавището от жестоки убийства, тежки произшествия с доста починали, повдигнати обвинявания за корупция към някогашни министри. Плочките в ремонтирания площад пред НДК се надигнаха, ремонтират ремонта по ул. "Граф Игнатиев ". Това е действителната картина. Що се отнася до грандиозните "успехи " в интернационален проект, референдумът в Македония беше пестник освен за ръководещите в западната ни съседка, само че и за родните ни властващи политикани. За разлика от нас, македонците отхвърлиха насилственото ухажване от европейските и презокеански водачи. За проваления референдум, несъмнено, незабавно бяха упрекнати Русия и Путин. И макар показателния референдум, Народното събрание в Скопие одобри, че ще се трансформират конституцията и името на страната. Пътят й към НАТО е открит.
Прави усещане, че още веднъж се предъвква "грешката на Владимир Путин " за македонските земи, в това число и в мнения, които са доброжелателно настроени към съветския президент. За сведение на техните създатели със своята фраза Путин твърдо отстоява и нашата българска позиция. Защо? Защото очевидно има съветници историци, които са осведомени добре с научните изследвания на своите сътрудници от края на ХІХ - началото на ХХ в.
Ето някои образци от "Голямата съветска енциклопедия " от оня интервал. В средата на ХІХ в. ползата на съветските учени към славянското население на Югоизточна Европа се ускорява. Борбата на това население за освобождението му от турско иго намира отклик и състрадание във всички пластове на съветското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките намираме богата информация за българската история, българския език и битката за църковна самостоятелност в края на ХІХ и началото на ХХ век. Примерите са доста и красноречиви.
В "Енциклопедичния речник от 1891 година " пък срещаме следния текст: "Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето на по-продължителен интервал. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долината на река Морава и териториите сред София и Видин. Столица на Западна България при създателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), по-късно Воден, а най-сетне Самуил я реалокира в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е маркирано с непрекъснати войни с Византия. Той умира от тъга след тежкото проваляне, което е нанесено на войските му при планината Беласица от император Василий ІІ, наименуван Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в подобен тип ги изпратил на Самуил. Българският цар при типа на своите бойци с извадени очи паднал на земята и след два дни починал неможейки да преживее този удар ".
Голямата съветска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: "За българското население в турските лимити горделивост и знаме към момента е екзархията. Екзархист е еднакво на това се признаеш за българин, а патриархист - за грък, или (в последно време) за сърбин. Броят на екзархистите все още е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449 ". Очертани са и областите, в които се е приказвал нашият език - "Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на прилагане на север се лимитира от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - областите, където се приказва гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг Бесарабия и северозападно от Азовско море ".
Особено внимание заслужават резултатите от проучванията на съветските учени в югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХІХ и началото на ХХ век. Понастоящем под "Македония " се схваща сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, региона се обитава от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и основно славяни. Последните сами себе си назовават българи. Затова по-голямата част от откривателите ги отнасят към нашия етнос. Други обаче ги дефинират за сърби. Води се омраза сред българската и сръбската партия, при което огромна част от популацията не се счита за сърби, както това му се желае на ръководителя на сръбската партия господин Ганчович, тъй като те очевидно се считат за българи ".
Това са единствено няколко епизода от проучванията, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която през днешния ден попада в територията на Република Македония. Изводите от тези исторически проучвания са, че нашите предшественици с достолепие са защитавали своята българска еднаквост, точно по македонските земи. "Титаните " на актуалната ни дипломация би трябвало да си вземат поука по какъв начин се пазят националните ни ползи.
Нас непрестанно ни натискат да пренаписваме личната си история, с цел да угодим на непознати ползи. Все още не е сухо мастилото от Споразумението за добросъседство с нашите другари от Скопие, а те към този момент вършат опити да го ревизират. Оказа се, че Илинденско-Преображенското въстание е единствено Илинденско. С една дума: за тях Илинден, за нас Преображение. Искат да дискутират български цар ли е Самуил или македонски. Може да си представим какво ще следва, откакто Македония бъде призната в Европейски Съюз и НАТО. А тя, рано или късно ще бъде призната, без значение от желанието на народа й, тъй като е нужна като територия на Съединени американски щати и на Запада.
Не е нужно да си оракул, с цел да прогнозираш, че ще се слагат условия за автономност на Пиринския край с проучване на "македонски " език и последователно отделяне от България. Нашите родственици сърбите занапред стартират да предявяват искания към шопския ни край. Да не приказваме за апетитите на нашите южни съседи. Това е действителността. Потънали в дребнави разпри, политиците ни не могат или не желаят да погледнат действителността. Конкретен образец е подготовката за спомагателни диалози с македонската страна. За страдание ползите на България, за които жертваха живота си през последните повече от 100 години хиляди българи, са поверени в ръцете на елементарни служители. Преговорите с Македония ще водят хора, чиито ползи по всяка възможност се свеждат до това коя ще е идната западна страна, в която ще отидат за четиригодишен мандат. В нашата делегация липсват учени от ранга на акад. Г. Марков, акад. Д. Косев и редица други ерудирани учени, които почтено биха могли да защитят историческата истина. Във въздуха из Западните Балкани се носи слух - албанците желали да имат обща граница с България. Този слух е нездравословен и рисков както за България, по този начин и за Македония. Време е в София и Скопие да се замислят кой има сметка да популяризира тази догадка. Има обаче една сентенция - двама се карат, третият печели. Дано да има задоволително умни глави от двете страни на границата, които да проумеят какво ни споделят с днешна дата националните мъдрости.
гл. секретар на Славянското сдружение в България
След фанфарите за сполучливото ни европредседателство ръководещите потънаха в тресавището от жестоки убийства, тежки произшествия с доста починали, повдигнати обвинявания за корупция към някогашни министри. Плочките в ремонтирания площад пред НДК се надигнаха, ремонтират ремонта по ул. "Граф Игнатиев ". Това е действителната картина. Що се отнася до грандиозните "успехи " в интернационален проект, референдумът в Македония беше пестник освен за ръководещите в западната ни съседка, само че и за родните ни властващи политикани. За разлика от нас, македонците отхвърлиха насилственото ухажване от европейските и презокеански водачи. За проваления референдум, несъмнено, незабавно бяха упрекнати Русия и Путин. И макар показателния референдум, Народното събрание в Скопие одобри, че ще се трансформират конституцията и името на страната. Пътят й към НАТО е открит.
Прави усещане, че още веднъж се предъвква "грешката на Владимир Путин " за македонските земи, в това число и в мнения, които са доброжелателно настроени към съветския президент. За сведение на техните създатели със своята фраза Путин твърдо отстоява и нашата българска позиция. Защо? Защото очевидно има съветници историци, които са осведомени добре с научните изследвания на своите сътрудници от края на ХІХ - началото на ХХ в.
Ето някои образци от "Голямата съветска енциклопедия " от оня интервал. В средата на ХІХ в. ползата на съветските учени към славянското население на Югоизточна Европа се ускорява. Борбата на това население за освобождението му от турско иго намира отклик и състрадание във всички пластове на съветското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките намираме богата информация за българската история, българския език и битката за църковна самостоятелност в края на ХІХ и началото на ХХ век. Примерите са доста и красноречиви.
В "Енциклопедичния речник от 1891 година " пък срещаме следния текст: "Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето на по-продължителен интервал. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долината на река Морава и териториите сред София и Видин. Столица на Западна България при създателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), по-късно Воден, а най-сетне Самуил я реалокира в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е маркирано с непрекъснати войни с Византия. Той умира от тъга след тежкото проваляне, което е нанесено на войските му при планината Беласица от император Василий ІІ, наименуван Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в подобен тип ги изпратил на Самуил. Българският цар при типа на своите бойци с извадени очи паднал на земята и след два дни починал неможейки да преживее този удар ".
Голямата съветска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: "За българското население в турските лимити горделивост и знаме към момента е екзархията. Екзархист е еднакво на това се признаеш за българин, а патриархист - за грък, или (в последно време) за сърбин. Броят на екзархистите все още е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449 ". Очертани са и областите, в които се е приказвал нашият език - "Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на прилагане на север се лимитира от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - областите, където се приказва гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг Бесарабия и северозападно от Азовско море ".
Особено внимание заслужават резултатите от проучванията на съветските учени в югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХІХ и началото на ХХ век. Понастоящем под "Македония " се схваща сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, региона се обитава от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и основно славяни. Последните сами себе си назовават българи. Затова по-голямата част от откривателите ги отнасят към нашия етнос. Други обаче ги дефинират за сърби. Води се омраза сред българската и сръбската партия, при което огромна част от популацията не се счита за сърби, както това му се желае на ръководителя на сръбската партия господин Ганчович, тъй като те очевидно се считат за българи ".
Това са единствено няколко епизода от проучванията, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която през днешния ден попада в територията на Република Македония. Изводите от тези исторически проучвания са, че нашите предшественици с достолепие са защитавали своята българска еднаквост, точно по македонските земи. "Титаните " на актуалната ни дипломация би трябвало да си вземат поука по какъв начин се пазят националните ни ползи.
Нас непрестанно ни натискат да пренаписваме личната си история, с цел да угодим на непознати ползи. Все още не е сухо мастилото от Споразумението за добросъседство с нашите другари от Скопие, а те към този момент вършат опити да го ревизират. Оказа се, че Илинденско-Преображенското въстание е единствено Илинденско. С една дума: за тях Илинден, за нас Преображение. Искат да дискутират български цар ли е Самуил или македонски. Може да си представим какво ще следва, откакто Македония бъде призната в Европейски Съюз и НАТО. А тя, рано или късно ще бъде призната, без значение от желанието на народа й, тъй като е нужна като територия на Съединени американски щати и на Запада.
Не е нужно да си оракул, с цел да прогнозираш, че ще се слагат условия за автономност на Пиринския край с проучване на "македонски " език и последователно отделяне от България. Нашите родственици сърбите занапред стартират да предявяват искания към шопския ни край. Да не приказваме за апетитите на нашите южни съседи. Това е действителността. Потънали в дребнави разпри, политиците ни не могат или не желаят да погледнат действителността. Конкретен образец е подготовката за спомагателни диалози с македонската страна. За страдание ползите на България, за които жертваха живота си през последните повече от 100 години хиляди българи, са поверени в ръцете на елементарни служители. Преговорите с Македония ще водят хора, чиито ползи по всяка възможност се свеждат до това коя ще е идната западна страна, в която ще отидат за четиригодишен мандат. В нашата делегация липсват учени от ранга на акад. Г. Марков, акад. Д. Косев и редица други ерудирани учени, които почтено биха могли да защитят историческата истина. Във въздуха из Западните Балкани се носи слух - албанците желали да имат обща граница с България. Този слух е нездравословен и рисков както за България, по този начин и за Македония. Време е в София и Скопие да се замислят кой има сметка да популяризира тази догадка. Има обаче една сентенция - двама се карат, третият печели. Дано да има задоволително умни глави от двете страни на границата, които да проумеят какво ни споделят с днешна дата националните мъдрости.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ