Св. Тихон чудотворец, еп. Аматунтски. Пренасяне мощите на св. Теофан Затворник
КРОСС/ Житие на свети Тихон Чудотворец, свещеник Аматунтски
Св. Тихон се родил в Кипърския град Аматун. Той бил учтив от благочестивите си родители в Христовата религия и теоретичен на Свещеното Писание. Понеже още от младост показал огромно старание към Божията работа, той бил ръкоположен за дякон от Аматунския свещеник Мемнон, а по-късно - след гибелта на Мемнона - единомислещо бил определен на негово място. В това време в Кипър имало още езичници, само че св. Тихон старателно проповядвал словото Божие и обърнал мнозина към истината. Той умрял в дълбока напреднала възраст през V век, прочут от Бога с чудотворна мощ. За неговия живот са непокътнати малко вести евентуално заради това, че тая околност била постоянно опустошавана от войни и пожари. Запазило се следното поверие, което се отнася до ранната младост на светителя. Когато той още живеел в родителския дом, татко му, който бил хлебар, оставял и него да продава самун. Момчето раздавало на бедните самун безплатно. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но момчето добродушно му дало отговор: " Татко, не безплатно аз разпределям самун, а го давам на заем Богу. И имам в Неговата книга вярното заричане, че който прави положително на бедняк дава заем на Господа, а който дава на Бога многократно ще получи. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, по какъв начин Бог връща на своите заимодавци ".
И момчето завело татко си в житницата, която считали към този момент за празна. Като отворили вратата, видели, че житницата е цялостна с чиста пшеница. Бащата поблагодарил на Бога и от този момент не забранявал на сина си да раздава безплатно самун на сиромасите.
Житие на св. Теофан Затворник
Свети Теофан Затворник, в света Георгий Васильевич Говоров, се родил на 10 януари 1815 година в с. Чернавское, Орловска губерния. Баща му Василий Тимофеевич бил духовник и се отличавал с надълбоко благочестие. Майката на светителя, Татьяна Ивановна, произхождала от свещеническо семейство и имала спокоен, мирен манталитет и любвеобвилно сърце.
От ранна възраст Георгий се отличавал с благост, необщителност и обич към уединението. Първоначалното си обучение получил в родния си дом, дружно с тримата си братя и три сестри. По-късно с лекост приключил шестгодишния курс на Ливенското духовно учебно заведение и дружно с най-хубавите възпитаници минал в Орловската семинария. Психологията и философията възбудили у него необикновен интерес, само че изучавал прилежно всички предмети. По време на поклонническо пътешестване до Задонския манастир, където почивали мощите на св.Тихон Задонски (тогава към момента непрославен), у юношата се появило извънредно и все по-нарастващо страхопочитание към светителя.
Завършил с отличие семинарията в 1837 година, Георгий Говоров траял образованието си в Киевската Духовна академия, която по това време била в цветущо положение. Киевският митрополит Филарет (Амфитеатров), наименуван заради светия си живот Филарет Благочестиви, отделял огромно внимание на развиването на вътрешния, духовно-религиозен живот на студентите в академията. Георгий станал добър ценител на Св. Писание, а паралелно с обичаните му занятия с църковно сладкодумство, рано се показал и писателският му подарък. Благодатно въздействие върху него оказала и Киево-Печьорската лавра и другите киевски светини - красноречиви свидетелства за подвизите на съветското иночество. До края на дните си светителят си спомнял: " Киевската лавра е неземна обител ".
През последната образователна година Георгий Говоров решил да се посвети напълно на служение на Църквата в иночески чин. В 1840 година приел отшелнически постриг и още същата година бил ръкоположен в ранг йеродякон и йеромонах.
През годините след завършването на образованието си йеромонах Теофан преподавал в Петербургската духовна академия (от 1844 г.), където преподавал нравствено и пастирско богословие.
Предаността към християнското образование не понижила влечението на йеромонах Теофан към уединения отшелнически живот. Затова в 1847 година по негова молба бил включен в състава на Духовната задача в Йерусалим. Шестгодишното му престояване на Изток имало голямо нравствено и духовно значение за него: той посещавал светите обители и влезнал в тясна духовна връзка с атонските старци, които оказали благотворно въздействие на насоката на духовния му живот.
Със започването на Кримската война членовете на Мисията били отзовани в Русия. Вече с архимандритски ранг, Теофан преподавал още веднъж в Петербургската Духовна академия, този път канонично право, а по-късно станал ректор на Олонецката Духовна семинария.
През 1856 година архим. Теофан бил назначен за настоятел на Посолската черква в Константинопол, където изрядно изпълнявал отговорностите си, затвърдил познанията си по гръцки език и събирал скъпоценните бисери на светоотеческата книжовност.
През идващите две години бъдещият светител заемал ректорски пост в Петербургската духовна академия, а в 1859 година бил ръкоположен в епископски ранг. По време на служението си в гр. Тамбов и гр. Владимир еп. Теофан Тамбовски се показал като ревнив просветител.
На 17 юни 1866 година по лично предпочитание преосвещеният Теофан се отдръпнал от епископско служение и станал настоятел на известната със своя непоколебим иночески правилник Вишенска пустиня в Тамбовска епархия. Манастирските стени го призовали към различен нравствен героизъм. През първите шест години преосвещеният участвал на всички църковни служби и дружно с монасите приемал гости, търсещи духовните му препоръки, а след пасхалните дни на 1872 година приел цялостен затвор: живеел насаме и животът му прекосявал в свещенодействие и молитва. В келията му била устроена дребна черква, в която той самичък служил Божествената литургия във всички неделни и празнични дни, а през последните 11 години - всекидневно.
От всички краища на Русия във Вишенската пустиня дошли писма до епископа-затворник. Всички, простолюдие и сановници, се обръщали към него за разтуха и облекчение на скърбите си, за съвет и за позволение на недоумениета си. Улавяйки изумително тъкмо духовните потребности на пишещия, светителят открил близка духовна връзка с тях.
С трезвение, безсъние и непрестанно внимание над себе си, подвижникът-затворник достигнал висока степен на духовно съвършенство. Самоотвержената му обич към хората била особена нравствена мощ, която привличала съвременниците му и продължава да притегля към неговата памет и творения последвалите генерации християни.
На 6 януари 1894 година свещеник Теофан спокойно се споминал в деня на престолния празник на своя келиен храм " Кръщение Господне ".
В 1988 година, близо 100 години след гибелта му, Църквата канонизирала този ослепителен подвижник на вярата и благочестието, който оказал мощно въздействие върху духовното възобновление на актуалното му общество.
Св. Теофан оставил доста богословски писания, преводи и писма към хората, на които станал неприсъствен свещеник. Духовното му завещание, което пресъздава идеала за същинския живот на християнина, както и пътя за неговото постигане, било възприемано като всестранно управление в духовния живот още от неговите съвременници.
Сред най-ценните му произведения са неговото " Тълкувание на апостолските послания ", кн. " Начертание христианского нравоучения ", лекциите му за православното обучение и образование " Пътят към спасението " (в. 1-3, 1868-69), сборникът " Слова на архимандрит Теофан " (1859), в които светителят проповядва духовно-нравственото рационализиране като същински напредък на човечеството. А интимно-поучителните " Събрани писма " (1898-1901) съдържат размисли за християнския живот, за последните дни на човечеството и за това по какъв начин да преодоляваме съблазните и малодушието.
От преводните му работи най-значим е преводът на съветски език на " Добротолюбие " (т. 1-5) - един монумент на патристичната литература, който съдържа трудове за духовния живот на създателите и великите учители на християнската аскетика. (Виж също: Добротолюбие (Филокалия)
Pravoslavieto.com
Св. Тихон се родил в Кипърския град Аматун. Той бил учтив от благочестивите си родители в Христовата религия и теоретичен на Свещеното Писание. Понеже още от младост показал огромно старание към Божията работа, той бил ръкоположен за дякон от Аматунския свещеник Мемнон, а по-късно - след гибелта на Мемнона - единомислещо бил определен на негово място. В това време в Кипър имало още езичници, само че св. Тихон старателно проповядвал словото Божие и обърнал мнозина към истината. Той умрял в дълбока напреднала възраст през V век, прочут от Бога с чудотворна мощ. За неговия живот са непокътнати малко вести евентуално заради това, че тая околност била постоянно опустошавана от войни и пожари. Запазило се следното поверие, което се отнася до ранната младост на светителя. Когато той още живеел в родителския дом, татко му, който бил хлебар, оставял и него да продава самун. Момчето раздавало на бедните самун безплатно. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но момчето добродушно му дало отговор: " Татко, не безплатно аз разпределям самун, а го давам на заем Богу. И имам в Неговата книга вярното заричане, че който прави положително на бедняк дава заем на Господа, а който дава на Бога многократно ще получи. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, по какъв начин Бог връща на своите заимодавци ".
И момчето завело татко си в житницата, която считали към този момент за празна. Като отворили вратата, видели, че житницата е цялостна с чиста пшеница. Бащата поблагодарил на Бога и от този момент не забранявал на сина си да раздава безплатно самун на сиромасите.
Житие на св. Теофан Затворник
Свети Теофан Затворник, в света Георгий Васильевич Говоров, се родил на 10 януари 1815 година в с. Чернавское, Орловска губерния. Баща му Василий Тимофеевич бил духовник и се отличавал с надълбоко благочестие. Майката на светителя, Татьяна Ивановна, произхождала от свещеническо семейство и имала спокоен, мирен манталитет и любвеобвилно сърце.
От ранна възраст Георгий се отличавал с благост, необщителност и обич към уединението. Първоначалното си обучение получил в родния си дом, дружно с тримата си братя и три сестри. По-късно с лекост приключил шестгодишния курс на Ливенското духовно учебно заведение и дружно с най-хубавите възпитаници минал в Орловската семинария. Психологията и философията възбудили у него необикновен интерес, само че изучавал прилежно всички предмети. По време на поклонническо пътешестване до Задонския манастир, където почивали мощите на св.Тихон Задонски (тогава към момента непрославен), у юношата се появило извънредно и все по-нарастващо страхопочитание към светителя.
Завършил с отличие семинарията в 1837 година, Георгий Говоров траял образованието си в Киевската Духовна академия, която по това време била в цветущо положение. Киевският митрополит Филарет (Амфитеатров), наименуван заради светия си живот Филарет Благочестиви, отделял огромно внимание на развиването на вътрешния, духовно-религиозен живот на студентите в академията. Георгий станал добър ценител на Св. Писание, а паралелно с обичаните му занятия с църковно сладкодумство, рано се показал и писателският му подарък. Благодатно въздействие върху него оказала и Киево-Печьорската лавра и другите киевски светини - красноречиви свидетелства за подвизите на съветското иночество. До края на дните си светителят си спомнял: " Киевската лавра е неземна обител ".
През последната образователна година Георгий Говоров решил да се посвети напълно на служение на Църквата в иночески чин. В 1840 година приел отшелнически постриг и още същата година бил ръкоположен в ранг йеродякон и йеромонах.
През годините след завършването на образованието си йеромонах Теофан преподавал в Петербургската духовна академия (от 1844 г.), където преподавал нравствено и пастирско богословие.
Предаността към християнското образование не понижила влечението на йеромонах Теофан към уединения отшелнически живот. Затова в 1847 година по негова молба бил включен в състава на Духовната задача в Йерусалим. Шестгодишното му престояване на Изток имало голямо нравствено и духовно значение за него: той посещавал светите обители и влезнал в тясна духовна връзка с атонските старци, които оказали благотворно въздействие на насоката на духовния му живот.
Със започването на Кримската война членовете на Мисията били отзовани в Русия. Вече с архимандритски ранг, Теофан преподавал още веднъж в Петербургската Духовна академия, този път канонично право, а по-късно станал ректор на Олонецката Духовна семинария.
През 1856 година архим. Теофан бил назначен за настоятел на Посолската черква в Константинопол, където изрядно изпълнявал отговорностите си, затвърдил познанията си по гръцки език и събирал скъпоценните бисери на светоотеческата книжовност.
През идващите две години бъдещият светител заемал ректорски пост в Петербургската духовна академия, а в 1859 година бил ръкоположен в епископски ранг. По време на служението си в гр. Тамбов и гр. Владимир еп. Теофан Тамбовски се показал като ревнив просветител.
На 17 юни 1866 година по лично предпочитание преосвещеният Теофан се отдръпнал от епископско служение и станал настоятел на известната със своя непоколебим иночески правилник Вишенска пустиня в Тамбовска епархия. Манастирските стени го призовали към различен нравствен героизъм. През първите шест години преосвещеният участвал на всички църковни служби и дружно с монасите приемал гости, търсещи духовните му препоръки, а след пасхалните дни на 1872 година приел цялостен затвор: живеел насаме и животът му прекосявал в свещенодействие и молитва. В келията му била устроена дребна черква, в която той самичък служил Божествената литургия във всички неделни и празнични дни, а през последните 11 години - всекидневно.
От всички краища на Русия във Вишенската пустиня дошли писма до епископа-затворник. Всички, простолюдие и сановници, се обръщали към него за разтуха и облекчение на скърбите си, за съвет и за позволение на недоумениета си. Улавяйки изумително тъкмо духовните потребности на пишещия, светителят открил близка духовна връзка с тях.
С трезвение, безсъние и непрестанно внимание над себе си, подвижникът-затворник достигнал висока степен на духовно съвършенство. Самоотвержената му обич към хората била особена нравствена мощ, която привличала съвременниците му и продължава да притегля към неговата памет и творения последвалите генерации християни.
На 6 януари 1894 година свещеник Теофан спокойно се споминал в деня на престолния празник на своя келиен храм " Кръщение Господне ".
В 1988 година, близо 100 години след гибелта му, Църквата канонизирала този ослепителен подвижник на вярата и благочестието, който оказал мощно въздействие върху духовното възобновление на актуалното му общество.
Св. Теофан оставил доста богословски писания, преводи и писма към хората, на които станал неприсъствен свещеник. Духовното му завещание, което пресъздава идеала за същинския живот на християнина, както и пътя за неговото постигане, било възприемано като всестранно управление в духовния живот още от неговите съвременници.
Сред най-ценните му произведения са неговото " Тълкувание на апостолските послания ", кн. " Начертание христианского нравоучения ", лекциите му за православното обучение и образование " Пътят към спасението " (в. 1-3, 1868-69), сборникът " Слова на архимандрит Теофан " (1859), в които светителят проповядва духовно-нравственото рационализиране като същински напредък на човечеството. А интимно-поучителните " Събрани писма " (1898-1901) съдържат размисли за християнския живот, за последните дни на човечеството и за това по какъв начин да преодоляваме съблазните и малодушието.
От преводните му работи най-значим е преводът на съветски език на " Добротолюбие " (т. 1-5) - един монумент на патристичната литература, който съдържа трудове за духовния живот на създателите и великите учители на християнската аскетика. (Виж също: Добротолюбие (Филокалия)
Pravoslavieto.com
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ