Кризата удари и IT индустрията
Кризата, провокирана от ковид, пълзи към една от най-стабилните промишлености в България – тази на осведомителните и информационни технологии (ICT). Това е изводът на анализаторите от CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., които обобщиха резултатите от включването на този вид компании в държавната скица „ 60/40 “ за подкрепяне на бизнеса, написа economic.bg.
Общо 277 ICT компании в страната са получили одобрение по финансовата стратегия на държавното управление за субсидирана претовареност за интервала април-юни 2020 година, сочи анализът на организацията. Според него по схемата „ 60/40 “ до момента са субсидирани 1618 работни места за март, 2222 за април и 914 за май, или общо 4754. За съпоставяне, по разбор на CBN, работните места в ICT промишлеността у нас са близо 120 000.
Общо по програмата „ 60/40 “ са утвърдени 8114 компании, които са подкрепили с държавното финансиране заплатите на 302 686 души. Делът на ICT фирмите, присъединили се по схемата, е 2.7% от всички, а размерът на отпуснатата дотация е 2.9 млн. лева, или 2.3% от общата дотация досега от 128.6 млн. лева
Одобрените по „ 60/40 “ ICT компании са основани в 26 обитаеми места в страната: София (153 компании), Варна (18 компании), Бургас (11 компании), Русе (8 компании), Пловдив (7 компании). Има и от по-малки обитаеми места като Банско, Белослав, Златоград, Карлово, Крумовград, Своге и други.
37% от утвърдени компании са от дребния и междинен бизнес в страната, а 62% са микропредприятия с под 9 души чиновници.
Софтуерния бизнес не е ваксиниран против рецесията, изключително фирмите, опериращи най-вече на българския пазар, заключават от CBN. Браншът наподобява като един от най-стабилните – от една страна поради гъвкавостта му да работи без проблем от разстояние, а от друга - поради упования скок на търсенето на софтуерни артикули на фона на насилствената цифровизация, към която посегнаха съвсем всички останали организации.
За явните признаци на икономическа „ болест “ в този другояче привидно постоянен бранш обаче подсказа протичащото се в една от водещите софтуерни компании в България – ScaleFocus, която преди месец заяви, че поради рецесията редуцира 10% от чиновниците си. Пред Economic.bg създателят ѝ Пламен Цеков разяснява, че „ методът, по който нашата компания действа, не позволяваше да аплайваме по тази мярка („ 60/40 “, б.р.), още повече, че за нас спадът занапред стартира “.
45 софтуерни компании с общо 902 чиновници от 5 области са в програмата досега. Заявените и утвърдени за тях дотации са за към 400 работни места, излиза наяве още от разбора на организацията.
Засега в листата на утвърдените за субсидиране работни места липсват дъщерните компании на огромните международни софтуерни и хардуерни колоси, огромните контактни центрове, основани в България, телекомите и ISP, оператори на хостинг и центрове за данни.
За разлика от производителите на автомобилни елементи и аксесоари (сектор с огромни капиталови и индустриални потенциали в България), които пострадаха от прекъсване на автомобилните фабрики и незабавно се включиха в програмата за субсидиране с към 10 000 работни места, досега нито една от огромните международни софтуерни компании в България не се е присъединила в програмата за субсидирана претовареност. „ Не е ясно обаче до по кое време и какъв брой и те ще устоят “, показват от CBN.
„ Независимо от предстоящите разноски за цифровизация на бизнеса и страната като цяло, понижението на продажбите в целия ICT бизнес в страната последователно става факт “, обръщат внимание анализаторите, разяснявайки продължаващата пандемия и упованията за криза.
Всичко това навежда на мисълта, че срокът на програмата за държавна помощ ще бъде продължен в допълнение, като е евентуално да премине и в 2021 година Според CBN всички наранени ICT компании в страната е добре да потърсят в точния момент помощ по програмата.
При толкоз доста мъчно оцеляващи бизнеси от хотелиерство, ресторантьорство, превоз, недвижими парцели, строителство, туризъм и други, каква в действителност е изгодата на страната и данъкоплатците от субсидиране на работни места в ICT промишлеността?
Сметката е напълно опростена и CBN я изясняват по този начин: „ Едно работно място в ICT промишлеността по оценка на организацията генерира средногодишно 15 000 лв. налози за консолидирания държавен бюджет, в това число Данък добавена стойност, Директива за птиците, ДОД и обществени и здравни осигуровки. Субсидията от 3 млн. лева на държавното управление в заздравяването на ICT бизнеси, работодатели на 6800 индивида би осигурило на бюджета опция за доходи от 102 млн. лева, или разлика в интерес на държавните доходи от 99 млн. лева за година. Това е да разполагаш с ICT промишленост. В изгода на обществото в тези сложни спешни времена. “
Общо 277 ICT компании в страната са получили одобрение по финансовата стратегия на държавното управление за субсидирана претовареност за интервала април-юни 2020 година, сочи анализът на организацията. Според него по схемата „ 60/40 “ до момента са субсидирани 1618 работни места за март, 2222 за април и 914 за май, или общо 4754. За съпоставяне, по разбор на CBN, работните места в ICT промишлеността у нас са близо 120 000.
Общо по програмата „ 60/40 “ са утвърдени 8114 компании, които са подкрепили с държавното финансиране заплатите на 302 686 души. Делът на ICT фирмите, присъединили се по схемата, е 2.7% от всички, а размерът на отпуснатата дотация е 2.9 млн. лева, или 2.3% от общата дотация досега от 128.6 млн. лева
Одобрените по „ 60/40 “ ICT компании са основани в 26 обитаеми места в страната: София (153 компании), Варна (18 компании), Бургас (11 компании), Русе (8 компании), Пловдив (7 компании). Има и от по-малки обитаеми места като Банско, Белослав, Златоград, Карлово, Крумовград, Своге и други.
37% от утвърдени компании са от дребния и междинен бизнес в страната, а 62% са микропредприятия с под 9 души чиновници.
Софтуерния бизнес не е ваксиниран против рецесията, изключително фирмите, опериращи най-вече на българския пазар, заключават от CBN. Браншът наподобява като един от най-стабилните – от една страна поради гъвкавостта му да работи без проблем от разстояние, а от друга - поради упования скок на търсенето на софтуерни артикули на фона на насилствената цифровизация, към която посегнаха съвсем всички останали организации.
За явните признаци на икономическа „ болест “ в този другояче привидно постоянен бранш обаче подсказа протичащото се в една от водещите софтуерни компании в България – ScaleFocus, която преди месец заяви, че поради рецесията редуцира 10% от чиновниците си. Пред Economic.bg създателят ѝ Пламен Цеков разяснява, че „ методът, по който нашата компания действа, не позволяваше да аплайваме по тази мярка („ 60/40 “, б.р.), още повече, че за нас спадът занапред стартира “.
45 софтуерни компании с общо 902 чиновници от 5 области са в програмата досега. Заявените и утвърдени за тях дотации са за към 400 работни места, излиза наяве още от разбора на организацията.
Засега в листата на утвърдените за субсидиране работни места липсват дъщерните компании на огромните международни софтуерни и хардуерни колоси, огромните контактни центрове, основани в България, телекомите и ISP, оператори на хостинг и центрове за данни.
За разлика от производителите на автомобилни елементи и аксесоари (сектор с огромни капиталови и индустриални потенциали в България), които пострадаха от прекъсване на автомобилните фабрики и незабавно се включиха в програмата за субсидиране с към 10 000 работни места, досега нито една от огромните международни софтуерни компании в България не се е присъединила в програмата за субсидирана претовареност. „ Не е ясно обаче до по кое време и какъв брой и те ще устоят “, показват от CBN.
„ Независимо от предстоящите разноски за цифровизация на бизнеса и страната като цяло, понижението на продажбите в целия ICT бизнес в страната последователно става факт “, обръщат внимание анализаторите, разяснявайки продължаващата пандемия и упованията за криза.
Всичко това навежда на мисълта, че срокът на програмата за държавна помощ ще бъде продължен в допълнение, като е евентуално да премине и в 2021 година Според CBN всички наранени ICT компании в страната е добре да потърсят в точния момент помощ по програмата.
При толкоз доста мъчно оцеляващи бизнеси от хотелиерство, ресторантьорство, превоз, недвижими парцели, строителство, туризъм и други, каква в действителност е изгодата на страната и данъкоплатците от субсидиране на работни места в ICT промишлеността?
Сметката е напълно опростена и CBN я изясняват по този начин: „ Едно работно място в ICT промишлеността по оценка на организацията генерира средногодишно 15 000 лв. налози за консолидирания държавен бюджет, в това число Данък добавена стойност, Директива за птиците, ДОД и обществени и здравни осигуровки. Субсидията от 3 млн. лева на държавното управление в заздравяването на ICT бизнеси, работодатели на 6800 индивида би осигурило на бюджета опция за доходи от 102 млн. лева, или разлика в интерес на държавните доходи от 99 млн. лева за година. Това е да разполагаш с ICT промишленост. В изгода на обществото в тези сложни спешни времена. “
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ