Кристалът на времето звучи като научна фантастика, но всъщност е

Кристалът на времето звучи като научна фантастика, само че в действителност е действително събитие
(снимка: CC0 Public Domain)

„ Кристалите на времето ” звучат като някакво фантастично събитие, само че в действителност са изцяло действителни. Един подобен кристал към този момент е интегриран в квантовия процесор Гугъл Sycamore.

Обикновените кристали се характеризират със мощно подредена атомна конструкция в повтарящ се модел. И в случай че тези атоми се повтарят в пространството, може ли да има други кристали с модел, който се повтаря във времето? И по какъв начин би изглеждало сходно събитие?

През 2012 година Нобеловият лауреат Франк Вилчек допусна, че по този начин наречените „ времеви кристали ” могат фактически да съществуват, а до 2016 година даже са били пробно основани в лаборатория. По-късни изследвания ги откриват в детски комплект и учените са следили по какъв начин взаимодействат един с различен.

В кристала на времето атомите се движат по модел, който се повтаря от време на време – да вземем за пример техните спинове (завъртания) се обръщат нагоре и надолу по предвидим образец. Но странното е, че този темп на придвижване не подхожда на честотата на силата, която го е провокирала, и в една идеална система атомите ще продължат да се движат безпределно без в допълнение влияние.
още по темата
За да стане по-ясно, представете си най-странната купа с желатин в света. Обикновено, в случай че натиснете надолу върху материала, той ще се раздвижи за няколко секунди и по-късно ще спре, до момента в който не го натиснете още веднъж. Това, което може да не очаквате, е постоянно люшкане на желатина след единствено две докосвания – само че тъкмо това прави кристалът за време.

Може да наподобява като абсурд, който е прекомерно покрай безконечен мотор, само че кристалите на времето механически не нарушават законите на термодинамиката. Енергията се резервира в системата като цяло и ентропията (мярка за безпорядък) не понижава, а остава непрекъсната.

Наскоро откриватели демонстрираха времеви кристал в квантовия процесор Sycamore на Гугъл. Екипът е обработил решетка от 20 кубита (квантови битове информация) с лазер, с цел да задейства процеса, излиза наяве от обява в. Тогава кубитите стартират да обръщат своите спинове единствено един път на всеки два лазерни импулса, нарушавайки симетрията на транслация на времето и създавайки времеви кристал.

Важно е да се означи, че, съгласно откривателите, това е първият кристал, който демонстрира „ локализация на голям брой тела ” – феномен, който ги поддържа постоянни. В този съответен опит учените са следили системата единствено за няколкостотин цикъла, само че споделят, че са съумели да потвърдят дълготрайната непоклатимост на времевите кристали, употребявайки симулации, осъществени от самия квантов компютър.