Крим през погледа на очевидеца
Крим ще стане най-прекрасното място за живеене! Събеседникът ми споделя тези думи по този начин възторжено и по този начин уверено, че можеш единствено да му вярваш. Обикновен гражданин на кримската столица Симферопол, пристигнал да взе участие в тържествения концерт в Ялта на осмия Международен фестивал "Български срещи ". Общността на нашите сънародници в Крим е под 2000 души, само че, както се оказа, тук всички знаят, че локалните българи ревниво пазят националните си обичаи и са основатели на културния разговор сред многото етнически групи, съжителстващи с съветското болшинство в този божествен ъгъл на земята. Нашата българска делегация, ръководена от проф. Ваня Добрева, бе следващата, поканена тук от Иван Абажер, началник на Българската национално-културна автономност "Паисий Хилендарски ". Той е и представител на Крим в Обществената палата на Русия.
Заради глобите на Запада около възвръщането на Крим в Русия вместо 2 часа полет от София до Симферопол пътуването лишава 18 часа с прекачвания през Истанбул, Москва, Виена или Краснодар. Но още на новото съвременно летище в Симферопол, без даже да е стигал до популярния мост в източната част на полуострова, човек вижда цялата нелепост на въпросните наказания, за които хората тук приказват с подигравка. И българите в това число, които до един са дали своят вот в референдума за връщането на Крим в Русия. Грамадното летище е намерено на 16 април т.г. и е издигнато единствено за година и половина. Целият град, чийто знак е неуморната пчела,
наподобява на голяма строителна площадка -
строят се с обсег огромни обекти, цели микрорайони, обновяват се курорти, хотели. Но най-впечатляващ е градежът на автомагистрали и пътища - строи се на всеки метър. А това са стотици километри.
В Симферопол, а и в Ялта и Севастопол - града воин от Великата отечествена война, има монументи на всяка крачка. Историята на кримските земи припомня тази на българските, кой ли не е минал отсам, в това преплитане на Изтока и Запада - от скитите през ІV в. пр.Хр., през римляни, хуни, елини, хазари, от ІХ в. - източните славяни, татари (ХІІІ в.), два века по-късно турците. През 1783 година след руско-турската война (1768-1774 г.) Екатерина II причислява Крим към Руската империя. А последният съветски цар Николай II го афишира за природно-исторически резерват. Това, че през 1954 година Хрушчов подарява Крим на тогавашната руска република Украйна, а сегашен Киев "обосновава " с този факт нападателните си искания, служи най-много за шеговити сувенири с ликовете на Хрушчов и Путин и думите им: "Крим дадох - Крим одобрих ". Един боен не видяхме в "окупирания " Крим, само че на всички места из улиците срещахме усмихнати хора с ведри лица и доста оптимизъм за бъдещето. Няма да видите такива хора в България. Магазините са цялостни, множеството цени са по-ниски от тези у нас. На постройката на кримския парламент надписите са на съветски, украински и татарски. Навсякъде спокойно съжителстват православни църкви и джамии (християнството е признато тук в Х в.), в този момент в Симферопол даже градят голяма нова джамия. И никой на никого не пречи. Като че самият въздух е напоен с митове - като в България. Разбира се, за нас изключително забавен е Херсон до Севастопол - тук светите братя Кирил и Методий са разкрили и избавили мощите на римския св. Климент, умрял в Крим през І в. Да не приказваме за Ливадийския замък в Ялта (бивша резиденция на Романови), където през 1945 година става популярната ялтенска среща на Сталин, Рузвелт и Чърчил. Или за двореца на военния губернатор на Новоросия княз Михаил Воронцов, живял дълго в Лондон с татко си, който е бил дипломат там. Воронцов идва в Крим през 1822 година Архитект на неговия замък при градчето Алупка, съчетал британска готика и източни претекстове, е популярният строител на Бъкингамския замък Едуард Блор. А напряко върху планинските каменни морени Воронцов е основал и колосален парк с растителност и екзотични дървета от всички кътчета на планетата. Цялата пръст тук е докарана особено, земята е съветска - безусловно. На всяка крачка живеят мемоари за Пушкин, за художника Джордж Доу, за Макгахан, Чехов, Шаляпин, Айвазовски, лекаря Боткин, София Перовска и още цяла плеяда съветски интелигенти, живели тук поради прелестния лековит климат и невероятната природа, съчетаваща морето с планини, високи до 1500 м. Тук има 800 пещери, водопади с височина до 98 м, голям брой скални манастири. А 96 км от Симферопол до Ялта човек може да измине през днешния ден с... тролей.
Нашите сънародници в Крим наподобяват по-българи от българите у нас
Българският културен дом в Симферопол е парченце от България. Когато пеят национални песни, когато играят хора и ръченици, го вършат с ентусиазъм, каквото у нас няма да видите. Просто са същински. По време на "Българските срещи " се състоя и научна конференция с няколко тематики - "Единният свят на кирилицата ", "Народите помнят ", "Българите - връщане към изворите " (за книгата албум на Л. Радева и А. Габриелян), "Да се опълчим на медийната осведомителна война ", "Ролята на националната дипломация за развиване на културните и деловите връзки на България и Русия ". Впрочем, по същото време в Крим бе на посещаване и американска бизнес делегация, тъпо, че не можахме да се срещнем.
Силен беше ползата към изявленията на - както ни назоваха - "българите от България ". И към думите на проф. Ваня Добрева за културата като мост сред народите; на доцент Петър Пейков за задачата на модерната архивистика; към описа на журналиста и писателя Христо Георгиев за ролята на достоверните документи в днешните политически битки; към философските систематизирания от страна на геополитическия анализатор и учител Валентин Вацев; към думите на общественика Христо Маринов за съответните способи да се опазват културата и националната идентичност; към журналиста Румен Петков за неговия уебсайт "Поглед инфо ". С бурни аплодисменти участниците в научния конгрес, изключително студентите, реагираха на казаното от Велислава Дърева, която приказва за кирилицата като цивилизация и изправи залата на крайници,
изговаряйки кирилската писменост в оригинал.
Двамата с Валентин Вацев пък имахме няколко изявленията за кримските медии. Местните публицисти непроменяемо задават въпроса не ни ли е боязън от неприятности за това, че сме пристигнали в Крим. Е, както споделя поговорката: който го е боязън от вълци, да не върви в гората.
В нашата делегация бе и Евилина Швидченко - бесарабска българка от Молдова, редактор в националната телевизия там. По думите й, в Молдова не вършат спънки да се посещават разнообразни изяви в Крим. Ако съумеят напъните на Киев да смени кирилицата с латиница, украинският език няма да стане по-силен, само че съветският ще се укрепи измежду хората, сподели пък Анастасия Гридчина, ръководител на украинската община в Крим.
Деловата научна част бе в залите на Кримския федерален университет "Вернадски " - един от 10-те университета в Русия с народен статут. Вузът ни не е огромен, имаме 34 000 студенти, сподели ми зам.-ректорът Сергей Юрченко. Мащаби, какво да се прави! А в Музея на античната книга в университета ни чакаше изненада - екземпляри от "Хъшове " и "Драски и шарки " на Иван Вазов с истински подписи на създателя за съветски академик върху кориците! При това - издадени съвсем незабавно след написването им, през 1894 и 1895 година
И още нещо, което впечатлява "българина от България " в Крим. Тук сънародниците ни грижливо пазят паметта освен за далечните си предшественици, заселили се в антични времена в Бахчисарай, само че и за дните на Великата отечествена война, за героите и тежките борби с фашизма, за Съюз на съветските социалистически републики. Паметниците на героите от войната са си на мястото на всички места, освен в Севастопол, където е грамадният мемориал за защитата на града с безконечния огън. Улиците носят старите си названия - "Ленин ", "Киров ", "Советская "... И нашата локална общественост по време на фестивала показа своята памет - за българските герои антифашисти в Крим братя Стоянови и партизанския пълководец Иван Генов от с. Садовое. Оказа се, че нашите хора там не знаят за още един воин от тези години - видния български публицист Георги Найденов, бивш началник на вестници като "Народна юноша ", "Народна просвета ", "Отечествен фронт ", "Работническо дело ". Като юноша той е живял в Крим, взел участие е в няколко партизански групи там и в освобождението на Симферопол от хитлеристите.
Видяхме един Крим, който живее естествен човешки живот, без угризения и грандомански хвалби. Обновява се и гради своето бъдеще като част от Русия.
.jpg )
.jpg )
Тържественият концерт Българският културен център
на локалните българи в Симферопол
В Херсон
.jpg )
По време на научната конференция
Заради глобите на Запада около възвръщането на Крим в Русия вместо 2 часа полет от София до Симферопол пътуването лишава 18 часа с прекачвания през Истанбул, Москва, Виена или Краснодар. Но още на новото съвременно летище в Симферопол, без даже да е стигал до популярния мост в източната част на полуострова, човек вижда цялата нелепост на въпросните наказания, за които хората тук приказват с подигравка. И българите в това число, които до един са дали своят вот в референдума за връщането на Крим в Русия. Грамадното летище е намерено на 16 април т.г. и е издигнато единствено за година и половина. Целият град, чийто знак е неуморната пчела,
наподобява на голяма строителна площадка -
строят се с обсег огромни обекти, цели микрорайони, обновяват се курорти, хотели. Но най-впечатляващ е градежът на автомагистрали и пътища - строи се на всеки метър. А това са стотици километри.
В Симферопол, а и в Ялта и Севастопол - града воин от Великата отечествена война, има монументи на всяка крачка. Историята на кримските земи припомня тази на българските, кой ли не е минал отсам, в това преплитане на Изтока и Запада - от скитите през ІV в. пр.Хр., през римляни, хуни, елини, хазари, от ІХ в. - източните славяни, татари (ХІІІ в.), два века по-късно турците. През 1783 година след руско-турската война (1768-1774 г.) Екатерина II причислява Крим към Руската империя. А последният съветски цар Николай II го афишира за природно-исторически резерват. Това, че през 1954 година Хрушчов подарява Крим на тогавашната руска република Украйна, а сегашен Киев "обосновава " с този факт нападателните си искания, служи най-много за шеговити сувенири с ликовете на Хрушчов и Путин и думите им: "Крим дадох - Крим одобрих ". Един боен не видяхме в "окупирания " Крим, само че на всички места из улиците срещахме усмихнати хора с ведри лица и доста оптимизъм за бъдещето. Няма да видите такива хора в България. Магазините са цялостни, множеството цени са по-ниски от тези у нас. На постройката на кримския парламент надписите са на съветски, украински и татарски. Навсякъде спокойно съжителстват православни църкви и джамии (християнството е признато тук в Х в.), в този момент в Симферопол даже градят голяма нова джамия. И никой на никого не пречи. Като че самият въздух е напоен с митове - като в България. Разбира се, за нас изключително забавен е Херсон до Севастопол - тук светите братя Кирил и Методий са разкрили и избавили мощите на римския св. Климент, умрял в Крим през І в. Да не приказваме за Ливадийския замък в Ялта (бивша резиденция на Романови), където през 1945 година става популярната ялтенска среща на Сталин, Рузвелт и Чърчил. Или за двореца на военния губернатор на Новоросия княз Михаил Воронцов, живял дълго в Лондон с татко си, който е бил дипломат там. Воронцов идва в Крим през 1822 година Архитект на неговия замък при градчето Алупка, съчетал британска готика и източни претекстове, е популярният строител на Бъкингамския замък Едуард Блор. А напряко върху планинските каменни морени Воронцов е основал и колосален парк с растителност и екзотични дървета от всички кътчета на планетата. Цялата пръст тук е докарана особено, земята е съветска - безусловно. На всяка крачка живеят мемоари за Пушкин, за художника Джордж Доу, за Макгахан, Чехов, Шаляпин, Айвазовски, лекаря Боткин, София Перовска и още цяла плеяда съветски интелигенти, живели тук поради прелестния лековит климат и невероятната природа, съчетаваща морето с планини, високи до 1500 м. Тук има 800 пещери, водопади с височина до 98 м, голям брой скални манастири. А 96 км от Симферопол до Ялта човек може да измине през днешния ден с... тролей.
Нашите сънародници в Крим наподобяват по-българи от българите у нас
Българският културен дом в Симферопол е парченце от България. Когато пеят национални песни, когато играят хора и ръченици, го вършат с ентусиазъм, каквото у нас няма да видите. Просто са същински. По време на "Българските срещи " се състоя и научна конференция с няколко тематики - "Единният свят на кирилицата ", "Народите помнят ", "Българите - връщане към изворите " (за книгата албум на Л. Радева и А. Габриелян), "Да се опълчим на медийната осведомителна война ", "Ролята на националната дипломация за развиване на културните и деловите връзки на България и Русия ". Впрочем, по същото време в Крим бе на посещаване и американска бизнес делегация, тъпо, че не можахме да се срещнем.
Силен беше ползата към изявленията на - както ни назоваха - "българите от България ". И към думите на проф. Ваня Добрева за културата като мост сред народите; на доцент Петър Пейков за задачата на модерната архивистика; към описа на журналиста и писателя Христо Георгиев за ролята на достоверните документи в днешните политически битки; към философските систематизирания от страна на геополитическия анализатор и учител Валентин Вацев; към думите на общественика Христо Маринов за съответните способи да се опазват културата и националната идентичност; към журналиста Румен Петков за неговия уебсайт "Поглед инфо ". С бурни аплодисменти участниците в научния конгрес, изключително студентите, реагираха на казаното от Велислава Дърева, която приказва за кирилицата като цивилизация и изправи залата на крайници,
изговаряйки кирилската писменост в оригинал.
Двамата с Валентин Вацев пък имахме няколко изявленията за кримските медии. Местните публицисти непроменяемо задават въпроса не ни ли е боязън от неприятности за това, че сме пристигнали в Крим. Е, както споделя поговорката: който го е боязън от вълци, да не върви в гората.
В нашата делегация бе и Евилина Швидченко - бесарабска българка от Молдова, редактор в националната телевизия там. По думите й, в Молдова не вършат спънки да се посещават разнообразни изяви в Крим. Ако съумеят напъните на Киев да смени кирилицата с латиница, украинският език няма да стане по-силен, само че съветският ще се укрепи измежду хората, сподели пък Анастасия Гридчина, ръководител на украинската община в Крим.
Деловата научна част бе в залите на Кримския федерален университет "Вернадски " - един от 10-те университета в Русия с народен статут. Вузът ни не е огромен, имаме 34 000 студенти, сподели ми зам.-ректорът Сергей Юрченко. Мащаби, какво да се прави! А в Музея на античната книга в университета ни чакаше изненада - екземпляри от "Хъшове " и "Драски и шарки " на Иван Вазов с истински подписи на създателя за съветски академик върху кориците! При това - издадени съвсем незабавно след написването им, през 1894 и 1895 година
И още нещо, което впечатлява "българина от България " в Крим. Тук сънародниците ни грижливо пазят паметта освен за далечните си предшественици, заселили се в антични времена в Бахчисарай, само че и за дните на Великата отечествена война, за героите и тежките борби с фашизма, за Съюз на съветските социалистически републики. Паметниците на героите от войната са си на мястото на всички места, освен в Севастопол, където е грамадният мемориал за защитата на града с безконечния огън. Улиците носят старите си названия - "Ленин ", "Киров ", "Советская "... И нашата локална общественост по време на фестивала показа своята памет - за българските герои антифашисти в Крим братя Стоянови и партизанския пълководец Иван Генов от с. Садовое. Оказа се, че нашите хора там не знаят за още един воин от тези години - видния български публицист Георги Найденов, бивш началник на вестници като "Народна юноша ", "Народна просвета ", "Отечествен фронт ", "Работническо дело ". Като юноша той е живял в Крим, взел участие е в няколко партизански групи там и в освобождението на Симферопол от хитлеристите.
Видяхме един Крим, който живее естествен човешки живот, без угризения и грандомански хвалби. Обновява се и гради своето бъдеще като част от Русия.
Тържественият концерт Българският културен център
на локалните българи в Симферопол
В Херсон
По време на научната конференция
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ