Ужасяващата история на Източна Европа и онова, което Германия трябва да помни
Кремъл цинично употребява милионите жертви от Втората международна война за свои цели. Но това не трябва да играе роля за това, което Германия е длъжна да помни - осъществените от нацистите зверства в Източна Европа.
С нападението на Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 година за хората от окупираните територии стартира същинска битка за оцеляване. За разлика от Западна и Северна Европа, в източната част на континента Втората международна война не беше просто завоевателна, а същинска унищожителна война против тамошното население, стимулирана от расистката идеология на националсоциалистите. Чрез апетит, гибел и принудително изселване броят на популацията е трябвало да бъде фрапантно понижен, а оживелите - да бъдат превърнати в безправни плебеи.
Споменът за войната сплотява, само че и разединява
На руските военнопленници напълно умишлено не е била давана храна, над три милиона от тях са умрели по извънредно непосилен метод. Цивилното население е било тероризирано, стотици села - опожарявани от немските войски, а жителите им - избивани. Между 20 и 27 милиона са руските жертви във войната, като най-малко половината от тях са цивилни.
Нищо не сплотява по този начин мощно руснаците, както споменът за тази война. Паметта за жертвите и гордостта от успеха над Хитлерова Германия са заварката, която свързва и сплотява обособените елементи на мощно фрагментираното и поляризирано съветско общество. Беларус и Украйна станаха жертва на същото незаконно водене на война.
Но макар взаимния им опит във войната, в връзките сред Русия и Украйна споменът за нея през днешния ден към този момент не ги свързва, а ги разделя. За това има явни аргументи: през днешния ден съветското управление си присвоява всички жертви и приписва на Червената войска успеха във войната, като показва експанзията си против Украйна като продължение на битката против Хитлеристка Германия.
Опростенческите тълкувания са невъзможни
Прекалено опростено е обаче, в случай че разногласието за предишното се преглежда единствено в тази повърхност. Причините са доста по-дълбоки. В Източна Европа войната се различаваше от тази в западните елементи на континента освен по жестокостта и безпощадността, с която е била водена от германците, само че и по това, че е ставало въпрос за конфликт сред два тоталитарни режима.
В десетилетието преди началото на войната милиони хора в Съветския съюз бяха избити от режима на Сталин. Преди Съветският съюз да стане жертва на Хитлер, Сталин бе негов съизвършител. Той оказа помощ на германците да атакуван Полша през 1939 година, води завоевателна война против Финландия и окупира балтийските страни. Там, както и в западните елементи на Украйна и Беларус, сталинисткият гнет доближи първата си кулминационна точка в дните преди немското нахлуване.
В съветско-германската война някои от жертвите на Сталин помагаха на нацистите, а причинителите на сталинисткия гнет се трансфораха в жертви на нацисткия режим. Тази комплицирана история, изпълнена с морална многозначимост, в която безспорен остава само агресорът, не може да бъде вкарана в никакви опростенчески схеми за положително и неприятно. Но след един век на рисково принуждение на всички места в Източна Европа изпитват голяма потребност от точно такава еднозначност, което е разбираемо.
В това отношение Русия не се разграничава от Украйна, балтийските страни, или пък от Полша. Те имат право на ценене. В частично извънредно противоположните разкази за историята се отразява другият исторически опит на тези нации. Но в случай че другите страни се мъчат да прочетат тази сложна страница от историята, в Русия режимът на Путин употребява историята на Втората международна война като политическо оръжие - против съседите, а в последно време от ден на ден и против критиците в личната страна. Рисува се светлият облик на един Съветски съюз, който е избавител и избавител на Европа. Всеки опит да се приказва за неща, които не пасват на този облик, се санкционира.
Новата съветска политика разединява Източна Европа
Това цинично инструментализиране на милионите жертви от страна на Кремъл обаче не трябва да играе никаква роля за немската историческа памет във връзка с осъществените от германците зверства в Източна Европа. В Германия фокусът би трябвало да е върху личната отговорност и върху загатна за жертвите - без да се прави разлика за тяхната народност. Или, както съобщи по този мотив президентът Франк-Валтер Щайнмайер, точно жертвите би трябвало най-накрая да заемат полагащото им се място в съзнанието на германците.
Освен този честен императив има и една чисто практическа причина, заради която немската политика би трябвало да се занимава по-усърдно с тематиката за ужасяващата история на Източна Европа през двайсети век. Миналото в тази част на Европа съставлява същинско политическо минно поле - и то най-много поради сегашната съветска политика. Именно на това поле, на което бушуват мощни страсти, Кремъл се пробва да настройва европейците едни против други и да ги разединява. А против това оказва помощ само увереното и несъмнено държание, подбудено от познаването на историята.
С нападението на Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 година за хората от окупираните територии стартира същинска битка за оцеляване. За разлика от Западна и Северна Европа, в източната част на континента Втората международна война не беше просто завоевателна, а същинска унищожителна война против тамошното население, стимулирана от расистката идеология на националсоциалистите. Чрез апетит, гибел и принудително изселване броят на популацията е трябвало да бъде фрапантно понижен, а оживелите - да бъдат превърнати в безправни плебеи.
Споменът за войната сплотява, само че и разединява
На руските военнопленници напълно умишлено не е била давана храна, над три милиона от тях са умрели по извънредно непосилен метод. Цивилното население е било тероризирано, стотици села - опожарявани от немските войски, а жителите им - избивани. Между 20 и 27 милиона са руските жертви във войната, като най-малко половината от тях са цивилни.
Нищо не сплотява по този начин мощно руснаците, както споменът за тази война. Паметта за жертвите и гордостта от успеха над Хитлерова Германия са заварката, която свързва и сплотява обособените елементи на мощно фрагментираното и поляризирано съветско общество. Беларус и Украйна станаха жертва на същото незаконно водене на война.
Но макар взаимния им опит във войната, в връзките сред Русия и Украйна споменът за нея през днешния ден към този момент не ги свързва, а ги разделя. За това има явни аргументи: през днешния ден съветското управление си присвоява всички жертви и приписва на Червената войска успеха във войната, като показва експанзията си против Украйна като продължение на битката против Хитлеристка Германия.
Опростенческите тълкувания са невъзможни
Прекалено опростено е обаче, в случай че разногласието за предишното се преглежда единствено в тази повърхност. Причините са доста по-дълбоки. В Източна Европа войната се различаваше от тази в западните елементи на континента освен по жестокостта и безпощадността, с която е била водена от германците, само че и по това, че е ставало въпрос за конфликт сред два тоталитарни режима.
В десетилетието преди началото на войната милиони хора в Съветския съюз бяха избити от режима на Сталин. Преди Съветският съюз да стане жертва на Хитлер, Сталин бе негов съизвършител. Той оказа помощ на германците да атакуван Полша през 1939 година, води завоевателна война против Финландия и окупира балтийските страни. Там, както и в западните елементи на Украйна и Беларус, сталинисткият гнет доближи първата си кулминационна точка в дните преди немското нахлуване.
В съветско-германската война някои от жертвите на Сталин помагаха на нацистите, а причинителите на сталинисткия гнет се трансфораха в жертви на нацисткия режим. Тази комплицирана история, изпълнена с морална многозначимост, в която безспорен остава само агресорът, не може да бъде вкарана в никакви опростенчески схеми за положително и неприятно. Но след един век на рисково принуждение на всички места в Източна Европа изпитват голяма потребност от точно такава еднозначност, което е разбираемо.
В това отношение Русия не се разграничава от Украйна, балтийските страни, или пък от Полша. Те имат право на ценене. В частично извънредно противоположните разкази за историята се отразява другият исторически опит на тези нации. Но в случай че другите страни се мъчат да прочетат тази сложна страница от историята, в Русия режимът на Путин употребява историята на Втората международна война като политическо оръжие - против съседите, а в последно време от ден на ден и против критиците в личната страна. Рисува се светлият облик на един Съветски съюз, който е избавител и избавител на Европа. Всеки опит да се приказва за неща, които не пасват на този облик, се санкционира.
Новата съветска политика разединява Източна Европа
Това цинично инструментализиране на милионите жертви от страна на Кремъл обаче не трябва да играе никаква роля за немската историческа памет във връзка с осъществените от германците зверства в Източна Европа. В Германия фокусът би трябвало да е върху личната отговорност и върху загатна за жертвите - без да се прави разлика за тяхната народност. Или, както съобщи по този мотив президентът Франк-Валтер Щайнмайер, точно жертвите би трябвало най-накрая да заемат полагащото им се място в съзнанието на германците.
Освен този честен императив има и една чисто практическа причина, заради която немската политика би трябвало да се занимава по-усърдно с тематиката за ужасяващата история на Източна Европа през двайсети век. Миналото в тази част на Европа съставлява същинско политическо минно поле - и то най-много поради сегашната съветска политика. Именно на това поле, на което бушуват мощни страсти, Кремъл се пробва да настройва европейците едни против други и да ги разединява. А против това оказва помощ само увереното и несъмнено държание, подбудено от познаването на историята.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ