Българите в топ 10 на най-големите националисти в света, заедно с араби, албанци и етиопци
Крайъгълният камък на предходната предизборна акция на президента Тръмп беше лозунгът „ Да създадем Америка велика още веднъж “. Последното световно изследване на „ Галъп интернешънъл “ демонстрира, че жителите по света уверено избират националните ползи (70%) пред интернационалното съдействие и глобализацията (21%).
Допитването е извършено измежду 45 935 пълнолетни жители на 57 страни.
То демонстрира, че светът не вижда глобите като ефикасен инструмент за реализиране на промени в политиката.
Африка (87% отговарящи, че националните ползи са за предпочитане пред интернационалното сътрудничество), Близкият изток (78%) и Латинска Америка (75%) в най-голяма степен поддържат националните цели, като етиопците (92%) са най-големи последователи на национализма. На другия завършек на скалата е единствено Япония, където болшинството избира интернационализма (42%) пред национализма (30%), демонстрират данните от проучването.
В Европейски Съюз двама от трима гласоподаватели обръщат тил на глобализацията и поддръжката за нея е по-висока от 30% единствено във Финландия и Германия.
Темата със глобите като интернационален инструмент става още веднъж настояща със скорошното задържане на шефа на Huawei и глобите, наложени от Съединени американски щати върху Иран, показват от " Галъп интернешънъл ".
Почти всеки втори (47%) счита, че глобите не провокират смяна, а един от всеки трима души (33%) твърди, че глобите съумяват. Мненията обаче се разграничават в обособените страни - в Саудитска Арабия (65%), Индия (59%) и Бразилия (55%) хората са по-благосклонни към механизма на глобите.
Европейските жители са най-критични в тази посока. 52% от тях настояват, че глобите са неефективни и не провокират смяна, а Австрия, Франция и Германия са водещи в това отношение - към две трети от гласоподавателите в тези страни не са уверени, че санкционирането на страни като Китай и Русия носи позитивни резултати.
А по какъв начин е у нас?
Мнозинство от 81% от пълнолетните български жители считат, че националните ползи на страната са преди всичко. Едва 9% от интервюираните считат, че глобализацията е по-важна. Останалите нямат мнение.
Данните от България сочат, че страната влиза в границите на международните трендове. България е в първите 10 по националистически настроения. Пред нас са Етиопия, Албания, Саудитска Арабия, Сърбия, Нигерия, Индонезия, Република Корея и Еквадор.
На въпрос за резултати от глобите против страни като Китай и Русия, 44% считат, че са неефективни, а една четвърт са на мнение, че имат резултат. 34% не могат да преценяват, което демонстрират значителен дял на недоумение на тематиката. България е измежду страните с ниски дялове на доверие към глобите. След нас се подреждат обаче страни като Швейцария, Германия, Франция и Австрия, които в по-голямата си част считат глобите за неефективни.
„ Мнозинството от жителите по света по едно и също време се отхвърлят от глобализацията и отхвърлят политиката на налагане на наказания. Светът се отдалечава от еднополюсната система на интернационалните връзки, в която имаше „ един служител на реда в града “. Изглежда, че след няколко десетилетия на “Ние, светът ”, господстващото въодушевление от ден на ден се дефинира от “Аз, светът ”. Историята ни споделя, че подобен метод постоянно поражда огромни катаклизми ", разяснява Кънчо Стойчев, президент на „ Галъп интернешънъл “.
Допитването е извършено измежду 45 935 пълнолетни жители на 57 страни.
То демонстрира, че светът не вижда глобите като ефикасен инструмент за реализиране на промени в политиката.
Африка (87% отговарящи, че националните ползи са за предпочитане пред интернационалното сътрудничество), Близкият изток (78%) и Латинска Америка (75%) в най-голяма степен поддържат националните цели, като етиопците (92%) са най-големи последователи на национализма. На другия завършек на скалата е единствено Япония, където болшинството избира интернационализма (42%) пред национализма (30%), демонстрират данните от проучването.
В Европейски Съюз двама от трима гласоподаватели обръщат тил на глобализацията и поддръжката за нея е по-висока от 30% единствено във Финландия и Германия.
Темата със глобите като интернационален инструмент става още веднъж настояща със скорошното задържане на шефа на Huawei и глобите, наложени от Съединени американски щати върху Иран, показват от " Галъп интернешънъл ".
Почти всеки втори (47%) счита, че глобите не провокират смяна, а един от всеки трима души (33%) твърди, че глобите съумяват. Мненията обаче се разграничават в обособените страни - в Саудитска Арабия (65%), Индия (59%) и Бразилия (55%) хората са по-благосклонни към механизма на глобите.
Европейските жители са най-критични в тази посока. 52% от тях настояват, че глобите са неефективни и не провокират смяна, а Австрия, Франция и Германия са водещи в това отношение - към две трети от гласоподавателите в тези страни не са уверени, че санкционирането на страни като Китай и Русия носи позитивни резултати.
А по какъв начин е у нас?
Мнозинство от 81% от пълнолетните български жители считат, че националните ползи на страната са преди всичко. Едва 9% от интервюираните считат, че глобализацията е по-важна. Останалите нямат мнение.
Данните от България сочат, че страната влиза в границите на международните трендове. България е в първите 10 по националистически настроения. Пред нас са Етиопия, Албания, Саудитска Арабия, Сърбия, Нигерия, Индонезия, Република Корея и Еквадор.
На въпрос за резултати от глобите против страни като Китай и Русия, 44% считат, че са неефективни, а една четвърт са на мнение, че имат резултат. 34% не могат да преценяват, което демонстрират значителен дял на недоумение на тематиката. България е измежду страните с ниски дялове на доверие към глобите. След нас се подреждат обаче страни като Швейцария, Германия, Франция и Австрия, които в по-голямата си част считат глобите за неефективни.
„ Мнозинството от жителите по света по едно и също време се отхвърлят от глобализацията и отхвърлят политиката на налагане на наказания. Светът се отдалечава от еднополюсната система на интернационалните връзки, в която имаше „ един служител на реда в града “. Изглежда, че след няколко десетилетия на “Ние, светът ”, господстващото въодушевление от ден на ден се дефинира от “Аз, светът ”. Историята ни споделя, че подобен метод постоянно поражда огромни катаклизми ", разяснява Кънчо Стойчев, президент на „ Галъп интернешънъл “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ