Пловдивчанка на 90 години свири на китара и няма бръчки, разкри каква е тайната й
Кръстинка Бакърджиева скоро навърши 90, но годините въобще не личат. Пловдивчанката съвсем няма бръчки по лицето си и наподобява най-малко с 30 години по-млада. Тайната да бъдеш младолика и на 90 е доста елементарна, споделя Бакърджиева. Всяка вечер си мие лицето първо с топла, а след това със студена вода и я остава добре да попие по кожата.
" За мен не съществува хавлия, не си избърсвам лицето, тъй като хидратантът е потребен. Правя на челото и леко към очите разтривки с крем Нивеа. Тази процедура се е трансформирала в закон за мен заран и вечер, откогато се помня. Така изгладих бръчките”, споделя старата жена. Другата скъпоценна рецепта да е толкоз младолика се дължи на вътрешната настройка. От дребна доста обича да пее и щом стане тъжно, се лекува с ария.
Кръстинка е родена на 29 май 1927 година. Коренячка пловдивчанка е, първо живяла в Мараша, а като се омъжила, се преместила в регион „ Северен”. „ Израснах в музикално семейство. Баща ми беше юрист, секретар на правосъдните чиновници в Апелативния съд в София, ходеше на конгреси и като се върнеше вкъщи, носеше по една плоча. Аз и двамата ми братя незабавно научавахме песните. Татко свиреше на китара и ни даде първите уроци. Двамата ми братя също бяха музиканти, а аз, с изключение на на китара, умея да изсвирвам и на акордеон. В фамилията ни беше всеки ден празник”, споделя тя.
Омъжила се дребна, била единствено на 17 години, а брачният партньор Тодор - на 32. Той бил основен счетоводител в Търговия на едро и вечер, като се върнел изтощен от работа, обичал спокойствието и тишината. Тя приключила Първа девическа гимназия с цялостно отличие и незабавно записала Института за детски учители в Стара Загора. ”Състудентите ми ме назоваха Фурията от Пловдив. Нямаше въпрос, който да не знам на изпитите. Накрая, като приключих, и трите държавни изпита взех в един ден. Всички останаха доста изненадани”, спомня си пловдивчанката. След няколко години придобила и втори клас подготовка. После 45 години работи като детска учителка в регион „ Северен”.
Според дългогодишния педадог учителството не е специалност, а предопределение. „ Децата са като мравчици. Трябва доста да ги обичаш. Възпитават се с думи, с ария, с игри, с приказка, от която да извлекат поуката. Сутрин започвахме с гимнастика. Вземах акордеона и свирех песента „ Ние сме бойци, ще вървим напред”. После отново с ария - „ Да живей, живей водичката”, отиваха до чешмите да се мият. С огромна обич съм се грижила за тях и по тази причина бяха доста привързани към мен. Често изпитвах стеснение от другите колежки, тъй като, в случай че съм си сменила промяната, децата криеха цветята в гардеробчетата и щом ме видеха на обяд, че пристигам на работа, скачаха от леглата и ми подаряваха букетите. От цялото си сърце ги обичах. Аз една минутка не ги оставях да скучаят. С огромна страст им разказвах приказки. Винаги желаеха да им описвам „ Майчина сълза” и очичките им се просълзяваха. В групата има по 30 дечица. Водех ги до Бунарджика да видят Паметника на Освободителите. Най-палавото дете хващах за ръката и започвах да го лаская, че е положително дете и по тази причина е при мен най-отпред. Сега, като виждам каква експанзия има в детските градини и учебните заведения, доста ме боли. Никога не съм удряла дете. Много пеех и им свирех на китара и акордеон. Те също незабавно запяваха. Директорката все ме питаше - При теб живот кипи, по какъв начин имаш въодушевление всеки ден. Обичах си специалността.”, споделя Кръстинка Бакърджиева.
Тя има щерка и наследник, четирима внуци и трима правнуци. „ Внуците аз ги отгледах. Водех ги с мен на курорти. Най-малкият е Кристиян, кръстен на мен, и следва в София. Другите двама внуци носят името Тодор, като мъжа ми. Единият живее в Пловдив, а другият - в Стара Загора. А внучката се споделя Елена и е в София. Най-малката правнучка е на две годинки, а най-големият е на 16 и е китарист. Радвам се, че е наследил музикалния гений от мен”, изяснява щастливата баба.
Когато внуците идвали на посетители, пловдивчанката постоянно им точела баници с тиква или ябълки и им пържела бухтички и мекици.
Кръстинка Бакърджиева е уверена, че формулата за дълъг фамилен живот е обич и доста отстъпки. Със брачна половинка си Тодор са имали 52 години брак.
От три години Кръстинка има сериозен проблем с краката и от известно време е консуматор по план “Услуги за по-добър живот “ в регион “Северен “. За нея се грижи домакински асистент и е доста признателна както на него, по този начин и на кмета Ральо Ралев. На рождения ден Ралев персонално я поздрави в дома, а тя дълго пя италиански любовни песни. Пловдивчанката е участник и победител в състезания за остарели градски песни.
Освен да пее, тя съвършено се оправя и с плетенето. Има над 80 блузи и каренца, майсторени на една кука. „ Като дребна не ходех да играя, а сядах при възрастните хора и майка ме караше да оплитам завеси на прозорците и мрежи за пазар, бързо се научих да оплитам на една кука.”, спомня си старата пловдивчанка.
" За мен не съществува хавлия, не си избърсвам лицето, тъй като хидратантът е потребен. Правя на челото и леко към очите разтривки с крем Нивеа. Тази процедура се е трансформирала в закон за мен заран и вечер, откогато се помня. Така изгладих бръчките”, споделя старата жена. Другата скъпоценна рецепта да е толкоз младолика се дължи на вътрешната настройка. От дребна доста обича да пее и щом стане тъжно, се лекува с ария.
Кръстинка е родена на 29 май 1927 година. Коренячка пловдивчанка е, първо живяла в Мараша, а като се омъжила, се преместила в регион „ Северен”. „ Израснах в музикално семейство. Баща ми беше юрист, секретар на правосъдните чиновници в Апелативния съд в София, ходеше на конгреси и като се върнеше вкъщи, носеше по една плоча. Аз и двамата ми братя незабавно научавахме песните. Татко свиреше на китара и ни даде първите уроци. Двамата ми братя също бяха музиканти, а аз, с изключение на на китара, умея да изсвирвам и на акордеон. В фамилията ни беше всеки ден празник”, споделя тя.
Омъжила се дребна, била единствено на 17 години, а брачният партньор Тодор - на 32. Той бил основен счетоводител в Търговия на едро и вечер, като се върнел изтощен от работа, обичал спокойствието и тишината. Тя приключила Първа девическа гимназия с цялостно отличие и незабавно записала Института за детски учители в Стара Загора. ”Състудентите ми ме назоваха Фурията от Пловдив. Нямаше въпрос, който да не знам на изпитите. Накрая, като приключих, и трите държавни изпита взех в един ден. Всички останаха доста изненадани”, спомня си пловдивчанката. След няколко години придобила и втори клас подготовка. После 45 години работи като детска учителка в регион „ Северен”.
Според дългогодишния педадог учителството не е специалност, а предопределение. „ Децата са като мравчици. Трябва доста да ги обичаш. Възпитават се с думи, с ария, с игри, с приказка, от която да извлекат поуката. Сутрин започвахме с гимнастика. Вземах акордеона и свирех песента „ Ние сме бойци, ще вървим напред”. После отново с ария - „ Да живей, живей водичката”, отиваха до чешмите да се мият. С огромна обич съм се грижила за тях и по тази причина бяха доста привързани към мен. Често изпитвах стеснение от другите колежки, тъй като, в случай че съм си сменила промяната, децата криеха цветята в гардеробчетата и щом ме видеха на обяд, че пристигам на работа, скачаха от леглата и ми подаряваха букетите. От цялото си сърце ги обичах. Аз една минутка не ги оставях да скучаят. С огромна страст им разказвах приказки. Винаги желаеха да им описвам „ Майчина сълза” и очичките им се просълзяваха. В групата има по 30 дечица. Водех ги до Бунарджика да видят Паметника на Освободителите. Най-палавото дете хващах за ръката и започвах да го лаская, че е положително дете и по тази причина е при мен най-отпред. Сега, като виждам каква експанзия има в детските градини и учебните заведения, доста ме боли. Никога не съм удряла дете. Много пеех и им свирех на китара и акордеон. Те също незабавно запяваха. Директорката все ме питаше - При теб живот кипи, по какъв начин имаш въодушевление всеки ден. Обичах си специалността.”, споделя Кръстинка Бакърджиева.
Тя има щерка и наследник, четирима внуци и трима правнуци. „ Внуците аз ги отгледах. Водех ги с мен на курорти. Най-малкият е Кристиян, кръстен на мен, и следва в София. Другите двама внуци носят името Тодор, като мъжа ми. Единият живее в Пловдив, а другият - в Стара Загора. А внучката се споделя Елена и е в София. Най-малката правнучка е на две годинки, а най-големият е на 16 и е китарист. Радвам се, че е наследил музикалния гений от мен”, изяснява щастливата баба.
Когато внуците идвали на посетители, пловдивчанката постоянно им точела баници с тиква или ябълки и им пържела бухтички и мекици.
Кръстинка Бакърджиева е уверена, че формулата за дълъг фамилен живот е обич и доста отстъпки. Със брачна половинка си Тодор са имали 52 години брак.
От три години Кръстинка има сериозен проблем с краката и от известно време е консуматор по план “Услуги за по-добър живот “ в регион “Северен “. За нея се грижи домакински асистент и е доста признателна както на него, по този начин и на кмета Ральо Ралев. На рождения ден Ралев персонално я поздрави в дома, а тя дълго пя италиански любовни песни. Пловдивчанката е участник и победител в състезания за остарели градски песни.
Освен да пее, тя съвършено се оправя и с плетенето. Има над 80 блузи и каренца, майсторени на една кука. „ Като дребна не ходех да играя, а сядах при възрастните хора и майка ме караше да оплитам завеси на прозорците и мрежи за пазар, бързо се научих да оплитам на една кука.”, спомня си старата пловдивчанка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ