Красимир Вълчев. сн: БГНЕС Министерството на образованието търси варианти за

Красимир Вълчев. сн: БГНЕС

Министерството на образованието търси разновидности за по-голям надзор върху ректорите на висшите учебни заведения, само че без да се лишава академичната автономност. Това стана ясно от изявление на министър Красимир Вълчев по време на чуване в отрасловата парламентарна комисия.

Като мотив за усилване на контрола Вълчев уточни нарушаванията при разпределянето на парите, които страната отпуска за преднамерено финансиране на избрани от нея предпочитани посоки. Проверка в Техническия университет в София посочила, че 7 млн. лв., дадени за " Компютърни системи и технологии ", са изхарчени не по предопределение. Този случай не бил индивидуален, само че от министерството не дават повече детайлности за нарушителите.

Един от вероятните способи за усилване на контрола е ректорите да имат контракти за ръководство с Министерството на образованието и науката. В тях щели да се записват съществени условия към ръководителите на висши учебни заведения като да вземем за пример назначение на повече млади преподаватели или увеличение на приема по предпочитани посоки, изясни Вълчев.

Държавата и в този момент може да въздейства на броя на студентите по предпочитани посоки. Броят на новоприетите бъдещи висшисти се дефинира от Министерския съвет по предложение на просветителния министър. Практиката е предлагането да е съобразено с настояванията на висшите учебни заведения, само че няма писано предписание, че желанията им би трябвало бъдат изпълнявани.

От обясненията на Вълчев се разбра, че нарушаването на тези възможни контракти за ръководство сред ректорите и просветителното министерство няма да е съображение за премахване на ректорите. Техен шеф остава общото заседание на съответния университет, което ги избира. Не е ясно каква ще е глобата при нарушение на ангажиментите с просветителното министерство.

По-скоро по този начин ректорите щели да бъдат виновни към ползите на преподавателите, които ги избират, само че и към развиването на висшето учебно заведение. " Това не значи, че ще има интервенция в административното ръководство ", изясни Вълчев, представен от Българска телеграфна агенция.

Другите разновидности за по-голям надзор били делене на академичното ръководство от финансовото. Подобен бил моделът в Германия, където се назначавал канцлер. Вълчев разяснява, че по този метод университетите стават по-отговорни, отчетни и може би по-малко самостоятелни във връзка с финансовото ръководство, само че се резервира академичното самоуправление и ректорите могат да се съсредоточат върху образователните проекти и образователното наличие, а не да се занимават с " парно и с публични поръчки ".

Друг модел е ректорите да бъдат виновни към обществена институция, най-често държавно управление или провинция, по модел на няколко скандинавски страни.

Възможност за усилване на контрола била и ефикасната работа на препоръките на настоятелите, в които да влизат представители на съответната община, на разнообразни институции и на работодателски организации.

Възможните разновидности щели да се разискват със Съвета на ректорите и по-късно вероятно да се предложи законова смяна.

На съвещанието на комисията министър Вълчев сподели, че единствено в три някогашни социалистически страни съществува краен модел на затворено академично самоуправление в университетите, както в България.