Св. Богоявление
Кръщение Господне или Богоявление
" И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който споделяше: Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ". (Мат. 3:16-17)
Св. Богоявление. Руска икона от XIII век. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, само че до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за публично служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
Твърде малко са детайлностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който в действителност се постарал " да извърши всяка истина " (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, нужна по еврейския бит за всеки духовник или преподавател, и преди да излезе на социална проповед приел кръщението на Своя Предтеча.
Наскоро преди този момент Йоан Кръстител, синът на духовник Захария и на Елисавета, бил почнал по Божия заръка покайната си проповед " във Витавара оттатък Йордан " (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от оракул Малахия Ангел, който трябвало да подготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил приказвал още великият Исаия: " Гласът на викащия в пустинята приказва: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог " (Ис. 40:3). Неговият вик: " Покайте се, тъй като се приближи царството небесно! " (Мат. 3:2) привлякъл вниманието даже на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С паника и очакване пристъпвали към него люде от всички пластове на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити всред фарисеите, с цел да го питат: " Защо кръщаваш, в случай че не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? " (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им дал отговор: " Аз давам име с вода, само че измежду вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм заслужен да развържа ремъка на обущата Му " (Йоан. 1:26-27).
И ето, Този Един пристигнал " от Галилея на Йордан при Йоан, с цел да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз нуждая се да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; тъй като така нам прилича да осъществим всяка истина. Тогава Йоан Го позволява " (Мат. 3:13-15).
" А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, откакто се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в физически тип, като гълъб " (Лука 3:21). " И ето, глас от небесата, който споделяше: Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение " (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика загадка, за която Старият Завет единствено загатвал и върху която античните Египет и Индия единствено баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си другарство с индивидите. Отец изрекъл Своето удостоверение за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: " Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си прегрешението на света " (Йоан 1:29) и посредством кръщението на Иисус беше показана Христовата задача на света и посочен пътят на нашето избавление. А точно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия жанр и умря под неговото задължение, а излизането от водата демонстрира Неговото възкръсване, Неговото възкресение. И в нас би трябвало да почине посредством светото Кръщение остарелият грешен и анатемосан човек и да излезем от свещения купел като отначало оживели, очистени, актуализирани и възродени.
Празникът Богоявление се назовава още Просвещение, тъй като Йорданското събитие ни просвещава, като ни демонстрира Бога изявен в непостижимата загадка на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас посредством светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:
" Явил си се през днешния ден на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които рационално Те възпяваме: пристигнал си и си се явил, Светлина непристъпна. "
Богоявленският празник е обвързван с великото водосвещение, което би трябвало да ни припомня, че при крайбрежията на река Йордан Бог е обновил посредством вода и Дух нашата овехтяла от прегрешението природа.
" И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който споделяше: Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ". (Мат. 3:16-17)
Св. Богоявление. Руска икона от XIII век. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, само че до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за публично служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
Твърде малко са детайлностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който в действителност се постарал " да извърши всяка истина " (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, нужна по еврейския бит за всеки духовник или преподавател, и преди да излезе на социална проповед приел кръщението на Своя Предтеча.
Наскоро преди този момент Йоан Кръстител, синът на духовник Захария и на Елисавета, бил почнал по Божия заръка покайната си проповед " във Витавара оттатък Йордан " (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от оракул Малахия Ангел, който трябвало да подготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил приказвал още великият Исаия: " Гласът на викащия в пустинята приказва: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог " (Ис. 40:3). Неговият вик: " Покайте се, тъй като се приближи царството небесно! " (Мат. 3:2) привлякъл вниманието даже на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С паника и очакване пристъпвали към него люде от всички пластове на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити всред фарисеите, с цел да го питат: " Защо кръщаваш, в случай че не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? " (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им дал отговор: " Аз давам име с вода, само че измежду вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм заслужен да развържа ремъка на обущата Му " (Йоан. 1:26-27).
И ето, Този Един пристигнал " от Галилея на Йордан при Йоан, с цел да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз нуждая се да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; тъй като така нам прилича да осъществим всяка истина. Тогава Йоан Го позволява " (Мат. 3:13-15).
" А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, откакто се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в физически тип, като гълъб " (Лука 3:21). " И ето, глас от небесата, който споделяше: Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение " (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика загадка, за която Старият Завет единствено загатвал и върху която античните Египет и Индия единствено баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си другарство с индивидите. Отец изрекъл Своето удостоверение за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: " Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си прегрешението на света " (Йоан 1:29) и посредством кръщението на Иисус беше показана Христовата задача на света и посочен пътят на нашето избавление. А точно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия жанр и умря под неговото задължение, а излизането от водата демонстрира Неговото възкръсване, Неговото възкресение. И в нас би трябвало да почине посредством светото Кръщение остарелият грешен и анатемосан човек и да излезем от свещения купел като отначало оживели, очистени, актуализирани и възродени.
Празникът Богоявление се назовава още Просвещение, тъй като Йорданското събитие ни просвещава, като ни демонстрира Бога изявен в непостижимата загадка на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас посредством светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:
" Явил си се през днешния ден на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които рационално Те възпяваме: пристигнал си и си се явил, Светлина непристъпна. "
Богоявленският празник е обвързван с великото водосвещение, което би трябвало да ни припомня, че при крайбрежията на река Йордан Бог е обновил посредством вода и Дух нашата овехтяла от прегрешението природа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ