Зъбите съобщават за скрити заболявания
„ Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде плебей на мъдрия по сърце “, гласи ред от глава 11 на Притчи Соломонови. Думи, чийто инцидентен прочит ни навежда на мисълта, че всичко, което си предизвикваме сами, ни обрича на бодлив път, който не всеки е в положение да извърви.
Преди няколко дни напълно предстоящо ние, българите, още веднъж се озовахме в следващата ранглиста, която ни дефинира като една от страните с кофти живот. Естествено, това по никакъв начин не изненадва. Даже може да се каже, че не прави и кой знае какво усещане, защото ние сме привикнали толкоз доста с отрицателните оценки за съществуването си, че просто към този момент няма какво да ни бутне, както се споделя на диалект. Не след дълго се откри и от дълго време плануваният факт, който само се чакаше да се трансформира в действителност, а точно - към този момент сме под 7 милиона. Тук не се имат поради парични средства, а живите човешки същества, които съгласно статистиката понижават с към 49 995 души всяка година. В тази не дребна цифра ще сложим хората, отишли си поради преклонната си възраст, тези с другите диагнози и други, прекъснали земния си път поради произшествия. Независимо обаче какво включваме в тази цифра, това по никакъв метод не би трябвало да ни кара да гледаме оптимистично на песимистичния декор, който ни е обхванал. Защото простите сметки демонстрират, че в случай че продължаваме да понижаваме с този ритъм, в обзоримото бъдеще ще въплъщаваме тези обезлюдени български села, които през днешния ден към този момент са зачеркнати на родната карта. Несъмнено, за тези резултати главен принос имаме ние – народът на тази страна, който постоянно си намира уместно опрощение за всичко.
Казваме, че наклонността за основаване на потомство от младежите клони към 40-те години заради простата причина, наречена кариера. Тя ще бъде тази, която ще ни обезпечи финансовото успокоение, в което да можем да създадем и отгледаме отрочето си. Само че, както не един път животът е посочил, до момента в който ние кроим персоналните си проекти, той си е наумил напълно друго. Няма спор, че за развиването на една нация без значение в кой аспект, е нужна плодородна среда и най-малко малко успокоение. Но отсъствието и на двете не би следвало да се смята за толкоз основателна причина, та да допуснем след десетина години да приличаме на „ бутикова страна “, въпреки сходно определение да звучи доста изискан. Към днешна дата и към този момент изправени пред действителните, забележимите резултати от безметежното ни битие, е неотложно да се замислим по какъв начин да изплуваме на повърхността с наклонност да се закрепим на нея. И дано се запитаме с какво може да помогне всеки един от нас, с цел да се пооправи плачевното състояние. Ако не го създадем, то няма смимъсл да се оплакваме от неналичието на фрагменти – млади и остарели, от непрастанния „ експорт “ на човешки мозъци и всичко останало, което ни терзае.
И тъй като постоянно сме твърдяли, че в голяма степен протичащото в близост зависи от нас, припомняме думите на великия Леонардо Да Винчи: „ Има три категории хора: такива, които виждат; такива, които виждат като им се покаже; такива, които не виждат “. Вие сами изберете към коя от всичките предпочитате да принадлежите.
Споменавайки международно приетия художник, няма по какъв начин да не отчетем дребната детайлност, обвързвана с рожденната му дата - 15 април, която тази година бе засенчена от пожара в парижката катедрала „ Нотр Дам “. „ Парижката Света Богородица “, както още се назовава признакът на една от най-известните и посещавани международни европейски столици, строен няколко века, едвам не бе премахнат от вилнеещите пламъци. Огнеборците дълго се бореха да потушат развихрилата се огнена буря. Също както лекарят се бори с „ върлуващите огньове “ в човешкия организъм, запалени от многото заболявания, които ни преследват. Същите неведнъж биват разпознавани по външните белези, които се изписват върху физиката на индивида. Не на вятъра все по-често, с изключение на към познатите стандартни медицински способи, хората прибягват и до различен вид диагностика за уточнение на казуса. В интерес на истината, когато става дума за скрити болести най-хубавите източници на информация, които биха могли да издадат наличието им, си остават ноктите, кожата, устната празнина и зъбите. Колкото и пресилено да звучи, израстъците в устата ни могат да кажат за нас толкоз доста, колкото никой различен.
Едно малко отклоняване – точно с помощта на открит зъб египтолози откриват мумията на дамата фараон Хатшепсут.
Благодарение на него те освен откриват местонахождението й, само че и разкриват на какъв брой години е умряла, както и болесттите, с които се е сблъсквала приживе. Единствено въпросът без отговор е този – заболяванията или непознатите упоритости за нейния престол са провокирали кончината й. От изследванието на зъба излиза наяве, че Хатшепсут е страдала от остеопороза и затлъстяване, евентуално вследствие на диабет. В последна сметка учените се сплотяват към тезата, че повода за нейната кончина е резултат от възпален зъб. Именно това умозаключение ни дава правото да твърдим, че оралното здраве е от значително значение за общото благоденствие на организма. Устата играе ролята на „ прозорец ” към останалата част от тялото, като дава сигнали за разнообразни здравословни нарушавания. Например лезии в устната празнина могат да се смятат за първите признаци на зараза. Афтозните язви пък от време на време са проявяване на болестта на целиакия или заболяването на Крон. Бледите и кървящи венци се смятат за маркер при нарушавания в кръвта.
Появата на загуба на кост в долната челюст съставлява ранен знак за появяването на скелетна остеопороза.
Промените във външния тип на зъбите не постоянно значат просто изящен дискомфорт. Те могат да алармират за съществуването на булимия или анорексия. Освен това въздействието на положението на устната празнина не се лимитира единствено и само до провокирането на редица други болестни прояви, защото проблемите в тази част от тялото оказват мощно въздействие и върху към този момент сложени диагнози. Казано по-просто – болните зъби могат да обострят и задълбочат хронични заболявания и други тежки диагнози.
Доста известната пародонтоза да вземем за пример е обвързвана с редица систематични положения. Не е загадка и че сърдечните болести споделят общи рискови фактори със болесттите на устната празнина. Интригуващо e, само че зъбите са потвърдили, че са отличен източник на висококачествена ДНК, даваща освен информация за еволюцията на индивида, само че и за заболяванията и имунитета. Зъбният камък пък се приема за най-досотверния източник на исторически данни по повод изследването на популациите от микроорганизми в устната празнина. В същото време зъбната пулпа - съединителната тъкан в центъра на зъбите - е значим източник на информация за античните заболявания, които, както и сами виждаме, не са останали вечно заровени в гробниците с мумии.
Произходът на зъбния камък се дължи на плаката, която се образува поради бактерии, избрани типове микози, които се натрупват под формата на биофилм по повърхността на зъбите . След това същият се минерализира поради съществуването на калций и фосфатни йони в слюнката, запазвайки освен микробите, само че и остатъците от храна, в това число ДНК и протеини от имунните молекули на гостоприемника. Това се трансформира в минерална матрица, която се резервира. Зъбният камък може да бъде уточнен във времето с висока акуратност и включва огромен брой биомолекули от вируси, микроорганизми, което разрешава по едно и също време проучване на патогенната интензивност и имунитета на гостоприемника. Не на вятъра от ден на ден експерти, търсейки решение за обещано налично заболяване, предлагат повсеместен обзор и проучване на устната празнина и по-конкретно на зъбите.
Това не е просто волност, а метод да се избегне обикалянето в циничен кръг, от който излизане няма. Казваме го заради простата причина, че когато има налична коренова зараза, то тя остава незабелязана, а и същата има свойството да се капсулира. Така, редовно появяващите се проблеми още веднъж и още веднъж, не се изкореняват, заради простата причина, че огнището на инфекцията остава прикрито и тлеещо. А както е споделят старите хора: „ Където има пушек, там има огън “!
Преди няколко дни напълно предстоящо ние, българите, още веднъж се озовахме в следващата ранглиста, която ни дефинира като една от страните с кофти живот. Естествено, това по никакъв начин не изненадва. Даже може да се каже, че не прави и кой знае какво усещане, защото ние сме привикнали толкоз доста с отрицателните оценки за съществуването си, че просто към този момент няма какво да ни бутне, както се споделя на диалект. Не след дълго се откри и от дълго време плануваният факт, който само се чакаше да се трансформира в действителност, а точно - към този момент сме под 7 милиона. Тук не се имат поради парични средства, а живите човешки същества, които съгласно статистиката понижават с към 49 995 души всяка година. В тази не дребна цифра ще сложим хората, отишли си поради преклонната си възраст, тези с другите диагнози и други, прекъснали земния си път поради произшествия. Независимо обаче какво включваме в тази цифра, това по никакъв метод не би трябвало да ни кара да гледаме оптимистично на песимистичния декор, който ни е обхванал. Защото простите сметки демонстрират, че в случай че продължаваме да понижаваме с този ритъм, в обзоримото бъдеще ще въплъщаваме тези обезлюдени български села, които през днешния ден към този момент са зачеркнати на родната карта. Несъмнено, за тези резултати главен принос имаме ние – народът на тази страна, който постоянно си намира уместно опрощение за всичко.
Казваме, че наклонността за основаване на потомство от младежите клони към 40-те години заради простата причина, наречена кариера. Тя ще бъде тази, която ще ни обезпечи финансовото успокоение, в което да можем да създадем и отгледаме отрочето си. Само че, както не един път животът е посочил, до момента в който ние кроим персоналните си проекти, той си е наумил напълно друго. Няма спор, че за развиването на една нация без значение в кой аспект, е нужна плодородна среда и най-малко малко успокоение. Но отсъствието и на двете не би следвало да се смята за толкоз основателна причина, та да допуснем след десетина години да приличаме на „ бутикова страна “, въпреки сходно определение да звучи доста изискан. Към днешна дата и към този момент изправени пред действителните, забележимите резултати от безметежното ни битие, е неотложно да се замислим по какъв начин да изплуваме на повърхността с наклонност да се закрепим на нея. И дано се запитаме с какво може да помогне всеки един от нас, с цел да се пооправи плачевното състояние. Ако не го създадем, то няма смимъсл да се оплакваме от неналичието на фрагменти – млади и остарели, от непрастанния „ експорт “ на човешки мозъци и всичко останало, което ни терзае.
И тъй като постоянно сме твърдяли, че в голяма степен протичащото в близост зависи от нас, припомняме думите на великия Леонардо Да Винчи: „ Има три категории хора: такива, които виждат; такива, които виждат като им се покаже; такива, които не виждат “. Вие сами изберете към коя от всичките предпочитате да принадлежите.
Споменавайки международно приетия художник, няма по какъв начин да не отчетем дребната детайлност, обвързвана с рожденната му дата - 15 април, която тази година бе засенчена от пожара в парижката катедрала „ Нотр Дам “. „ Парижката Света Богородица “, както още се назовава признакът на една от най-известните и посещавани международни европейски столици, строен няколко века, едвам не бе премахнат от вилнеещите пламъци. Огнеборците дълго се бореха да потушат развихрилата се огнена буря. Също както лекарят се бори с „ върлуващите огньове “ в човешкия организъм, запалени от многото заболявания, които ни преследват. Същите неведнъж биват разпознавани по външните белези, които се изписват върху физиката на индивида. Не на вятъра все по-често, с изключение на към познатите стандартни медицински способи, хората прибягват и до различен вид диагностика за уточнение на казуса. В интерес на истината, когато става дума за скрити болести най-хубавите източници на информация, които биха могли да издадат наличието им, си остават ноктите, кожата, устната празнина и зъбите. Колкото и пресилено да звучи, израстъците в устата ни могат да кажат за нас толкоз доста, колкото никой различен.
Едно малко отклоняване – точно с помощта на открит зъб египтолози откриват мумията на дамата фараон Хатшепсут.
Благодарение на него те освен откриват местонахождението й, само че и разкриват на какъв брой години е умряла, както и болесттите, с които се е сблъсквала приживе. Единствено въпросът без отговор е този – заболяванията или непознатите упоритости за нейния престол са провокирали кончината й. От изследванието на зъба излиза наяве, че Хатшепсут е страдала от остеопороза и затлъстяване, евентуално вследствие на диабет. В последна сметка учените се сплотяват към тезата, че повода за нейната кончина е резултат от възпален зъб. Именно това умозаключение ни дава правото да твърдим, че оралното здраве е от значително значение за общото благоденствие на организма. Устата играе ролята на „ прозорец ” към останалата част от тялото, като дава сигнали за разнообразни здравословни нарушавания. Например лезии в устната празнина могат да се смятат за първите признаци на зараза. Афтозните язви пък от време на време са проявяване на болестта на целиакия или заболяването на Крон. Бледите и кървящи венци се смятат за маркер при нарушавания в кръвта.
Появата на загуба на кост в долната челюст съставлява ранен знак за появяването на скелетна остеопороза.
Промените във външния тип на зъбите не постоянно значат просто изящен дискомфорт. Те могат да алармират за съществуването на булимия или анорексия. Освен това въздействието на положението на устната празнина не се лимитира единствено и само до провокирането на редица други болестни прояви, защото проблемите в тази част от тялото оказват мощно въздействие и върху към този момент сложени диагнози. Казано по-просто – болните зъби могат да обострят и задълбочат хронични заболявания и други тежки диагнози.
Доста известната пародонтоза да вземем за пример е обвързвана с редица систематични положения. Не е загадка и че сърдечните болести споделят общи рискови фактори със болесттите на устната празнина. Интригуващо e, само че зъбите са потвърдили, че са отличен източник на висококачествена ДНК, даваща освен информация за еволюцията на индивида, само че и за заболяванията и имунитета. Зъбният камък пък се приема за най-досотверния източник на исторически данни по повод изследването на популациите от микроорганизми в устната празнина. В същото време зъбната пулпа - съединителната тъкан в центъра на зъбите - е значим източник на информация за античните заболявания, които, както и сами виждаме, не са останали вечно заровени в гробниците с мумии.
Произходът на зъбния камък се дължи на плаката, която се образува поради бактерии, избрани типове микози, които се натрупват под формата на биофилм по повърхността на зъбите . След това същият се минерализира поради съществуването на калций и фосфатни йони в слюнката, запазвайки освен микробите, само че и остатъците от храна, в това число ДНК и протеини от имунните молекули на гостоприемника. Това се трансформира в минерална матрица, която се резервира. Зъбният камък може да бъде уточнен във времето с висока акуратност и включва огромен брой биомолекули от вируси, микроорганизми, което разрешава по едно и също време проучване на патогенната интензивност и имунитета на гостоприемника. Не на вятъра от ден на ден експерти, търсейки решение за обещано налично заболяване, предлагат повсеместен обзор и проучване на устната празнина и по-конкретно на зъбите.
Това не е просто волност, а метод да се избегне обикалянето в циничен кръг, от който излизане няма. Казваме го заради простата причина, че когато има налична коренова зараза, то тя остава незабелязана, а и същата има свойството да се капсулира. Така, редовно появяващите се проблеми още веднъж и още веднъж, не се изкореняват, заради простата причина, че огнището на инфекцията остава прикрито и тлеещо. А както е споделят старите хора: „ Където има пушек, там има огън “!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ